Номер 1617.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вера И. Иванова
Членове:Емилия А. Брусева
Велина Е. Антонова
Секретар:Катя Н. Митева
Прокурор:Албена Йорданова Кузманова (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Е. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20205000600437 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Съгласно Заповед РД № 40/23.03.2020 г. на председателя на Апелативен съд -
Пловдив и раздел II.4 от Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия
на ВСС /протокол № 15/12.05.2020 г., изм. и доп. по протокол № 16/19.05.2020 г./, с оглед и
с установеното наличие на техническа възможност за видеоконферетна връзка чрез Skype е
осъществена видеоконферетна връзка с Ареста в гр. П. с помощта на системния
администратор на съда – В. Н..
Обвиняемият не се явява в съдебното заседание, участието му е осигурено чрез
видеоконферетна връзка по Скайп от Следствения арест - гр. П.. При добър звук и картина
на линията се установява, че това е обвиняемият Р. С. М. .
За обвиняемия се явяват адв. Й. Д. и адв. К. Д..
В съдебната зала присъства и системният администратор на Апелативен съд -
Пловдив – В. Н..
Адв. К. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Й. Д.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. Р. С. М. : Да се даде ход на делото днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Разясниха се правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Отводи по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик Велина Антонова.
Адв. Й. Д.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв. К. Д.: Нямам искания за отводи и доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
С оглед становищата на страните и тъй като делото е изяснено от фактическа и
правна страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Й. Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме подадената жалба срещу
протоколното определение на първоинстанционния * окръжен съд окръжен съд, с което
беше отказано да се уважи молбата за изменение на мярката за неотклонение на доверителя
ми М., тъй като считаме, че същото е неаргументирано, необосновано и онези кратки
мотиви, които е изложил не отговарят на доказателствата по делото.
На първо място искам да заявя, че поддържам изцяло становището си, изразено
пред първата инстанция.
Анализирайки мотивите на съда ще кажа, че ние считаме, че по настоящето дело
не са налице няколко от предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“ още от първоначалния момент, но тъй като практиката на
съдилищата е да дадат шанс на прокуратурата да разследват. Даден е такъв шанс и считам,
че по делото няма достатъчно доказателства, които да обосновават авторството на деянието.
От обективна и субективна страна следва да се докаже по категоричен и
безспорен начин, че доверителят ни е държал и/или получил наркотичното средства, за
което е знаел, че се съхранява в тайник във въпросния автомобил. По делото липсват такива
доказателства и затова първоинстанционният съд се е опитал да обоснове тезата на
прокуратурата, че обоснованото предположение не е разколебано с твърдение, което е
учудващо. Вярно, че българската лексика е сложна и загадъчна понякога, но да се твърди, че
2
щом собственика на автомобила е казал, че той не е сложил наркотик в тайника, значело, че
го е сложил нашия доверител, излиза извън всяка правна логика.
Не знам как съдът ще свърже това деяние с нашия доверител, но съгласно
практиката на всички съдилища, които имат здраво, обективно мислене по правните
проблеми не могат да приемат, че един отрицателен факт, твърдян от собственика може да
доведе до един положителен факт, без да има доказателства по делото. Наред с това вторият
аргумент на съда е, че автомобилът е заснет с камерите на АПИ, двата автомобила са
засечени през 3 сек., което опровергава твърдението на доверителя ни, че не се е срещал,
когато е пътувал към К. със свидетеля С. Б. и свидетеля А., защото са минали през 3 сек.
Един от друг през тези камери. Предполагам Апелативният съд разбира абсурдността на
това твърдение, защото разпоредбата чл. 33 от НПК изисква категорично и безсъмнено
доказателство, а не предположението на съда, че след като някой е минал през определен
период през някаква камера, от това може да се направи извод, че са се виждали. Да, те може
да са се виждали, но това значи ли че са се виждали лично, спирали са или са си предавали
нещо.
Третия аргумент, който излага съдът е, че когато са минали през пропускателните
пунктове, когато тогава са съществували във връзка с пандемията доверителят ми не бил
декларирал, че отива за гуми, а декларирал, че пътува по друга причина, и то че пътува до А.
в С.. Уважаеми съдии, кой ще пусне едно лице да мине през пункта, ако каже че отива за
гуми, няма такъв пропускателен пункт. Това говори ли, че доверителят ми е тръгнал не за
гуми, видно от доказателствата и от разпита на свидетеля А., след като същия е подал
такава декларация.
Навежда и още аргумент, че невярно е твърдението. на защитата, че едно лице
не би превозвало наркотик ако знае, че ще мине през пропускателен пункт, тъй като е
известно, че КПП правили обиск на колите. Вярно, че не правят обиск на всички, но на част
от колите правеха обиск при евентуално съмнение, така че доверителят ми е бил със
съзнанието, че преминавайки през този пункт може да му се извърши обиск на автомобила и
не би тръгнал по това време.
Намирам, че аргументите, които излага съдът са с единствена цел да намери
някакви, макар и неоснователни мотиви, за да остави доверителя ми с тази мярка за
неотклонение – „домашен арест“.
С това, аз Ви моля да уважите жалбата, като намерите, че първостепенния съд не
е изложил обосновани мотиви, за да остави лицето в Ареста. За извършеното от април до
сега ще каже колегата.
Адв. К. Д.: Уважаеми апелативни съдии, изцяло се присъединявам към доводите
3
на колегата Й. Д..
Моля да отмените определението на първоинстанционния съд, като уважите
жалбата ни, тъй като считам, че към настоящия момент вече 5 месеца след първоначалното
задържане, обоснованото предположение за извършеното престъпление от подзащитния ни
М. би следвало да е подкрепено от доста по-сериозни доказателства и като обем отколкото
към неговото първоначално задържане през април месец т.г.
И към момента все още няма нито едно пряко доказателство, което да уличава М.,
че е държал инкриминираното наркотично вещество съзнателно, т.е. знаейки, че същото се
намира в автомобила, който е взел ден преди задържането си от своя позната, за да го
използва както твърди той, отивайки по пътя от П. през К. до К. и К., за да провери за
фалирали гумаджийници, които е набелязвал предварително, за да закупи машини за своя
бизнес, който е развивал месец по-рано преди да изгори гумаджийницата му в кв. „И.“ в гр.
П..
Считам, че се касае за едно безвиновно държане на въпросното наркотично
вещество, а няма ли вина, няма и престъпление. Автомобилът не е негов, което е
установено категорично, взет е един ден преди задържането му и наркотичното вещество е
намерено пред предна лява седалка, а не на видимо място в негов багаж, да се предполага,
че той виждайки това наркотично вещество няма как да не знае за него.
Първоинстанционният съд, за да остави без уважение искането ни се е позовал на
показанията на полицейските служители – Д. Г. И. Х., които според съда, подкрепяли
обоснованото предположение за извършеното престъпление. Тези полицейски служители от
Отдел „К.П.“ гр. П., с показанията си установяват единствено данни, придобити чрез
оперативна информация, нищо повече, а тази оперативна информация няма как да послужи
са съда и според Тълк. решение № 1 от 2002 г., за да се преценя наличието на обосновано
предположение или не.
Обстоятелството дали клиентът ни се е срещал с А. и Б. по пътя между П. и К.,
също считам, че е ирелевантно за обоснованото предположение, тъй като това дали са се
срещали по никакъв начин не обосновава държането на наркотичното вещество, тъй като
тези две лица са свидетели, не са съучастници и нямат повдигнато обвинение, за да може да
се върже този факт с обоснованото предположение за някаква предполагаема тяхна среща.
По време на извънредното положение стотици хиляди български граждани
декларираха неверни данни, когато бяха пускани през КПП, така, че няма нищо чудно
предвид целта на пътуването на клиента ни и той самия да е декларирал данни, за може да
напусне населеното място, където живее и да извърши проверка за закупуването на гуми и
машини за работилницата си
На последно място, може би трябва да се обърне внимание и на това, че при
4
положение, че по производството има задържане под стража като най-тежка мярка за
неотклонение, видно е, че липсва една ритмичност и пъргавина по воденото разследване.
Месеци наред според мен, видно от материалите не са извършени никакви действия, има
поискана една техническа експертиза, която според предложение на разследващия полицай
в том 2 предложение за удължение на срока е изготвена, но липсва в кориците на делото,
защитата не може да се запознае с нея.
На последно място, трябва да се каже и да се обърне внимание на това, че
макар и осъждан, Вие виждате, че М. никога не се е занимавал с наркотици, той има едно
осъждане по чл. 209 от НК, нищо друго. Това обстоятелство, считам, че е един допълнителен
довод в подкрепа на тезата ни, че обоснованото предположение е силно разколебано към
настоящия момент и почитаемият съд, проверявайки законността на зад, ми следва да
приеме, че то липсва в събраните доказателства в хода на разследването.
Моля да уважите жалбата ни и да измените мярката за неотклонение на М..
Обв. Р. М. за лична защита: Съгласен съм и подкрепям казаното от
адвокатите ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, ще Ви моля да оставите без
уважение като неоснователна жалбата на обвиняемият М. срещу определението на Окръжен
съд гр.* по ЧНД №1700 от 10.09.2020г по описа на Окръжен съд - * и да потвърдите
посоченото определение като правилно, законосъобразно и обосновано.
В производството по чл.65 ал.1 от НПК, съдът следва да провери всички
обстоятелства, които са свързани със законността на задържането, които променят
направения предходен извод за наличието на обоснованото предположение обвиняемото
лице да е извършило вмененото му престъпно деяние, така и дали съществува реална
опасност при различна мярка за неотклонение лицето да извърши престъпление или да се
укрие.
Съобразно разпоредбата на чл.65 ал.4 от НПК, Окръжният съд е предвидил
всички обстоятелства свързани със законността на задържането на обвиняемия М., като
правилно е преценил, че към настоящия процесуален момент, събрания доказателствен
материал по делото не разколебава обоснованото предположение относно съпричастността
на обвиняемият, извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинения,
което е достатъчно за целите на производството, като не е необходимо пълно доказване на
обвинението, каквото днес чух в съдебната зала, както и за съществуването на реална
опасност да извършат престъпление при евентуално изменение на мярката им за
неотклонение. В този смисъл са и произнасянията на предходните състави.
5
Категорично не могат да бъдат споделени доводите на адвокатите, че по
отношение на обв. М. не е налице обосновано предположение досежно престъплението по
чл.354 а ал.2 т.4 във вр.с ал.1 пр.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а“ от НК. Предходният състав на
съда подробно и обосновано е направил изводите относно обоснованото предположение за
авторството на деянието, поради което няма да се спирам на този въпрос. Предстои
приключване на делото, това защитата го знае и необосновано е подаването на молба за
изменение на марката „задържане под стража“ пък дори и процесуално допустимо.
Самата тежест на обвинението - касае се за държане с цел разпространение на
високорисково наркотично вещество, а именно 224.02 гр. метамфетамин на стойност
5 605лв., на значително количество и значителна стойност, при условията на опасен
рецидив, което от своя страна е реална заплахата от определяне на наказание „лишаване от
свобода“ за продължително време и е достатъчен мотив за отклонение от наказателно
преследване. Срокът на разследване, изтекъл до момента покрива критериите на „разумен
срок“ съобразно и приложимото международно законодателство, поради което той и
извършените действия по досъдебното производство не могат да бъдат разглеждани в
светлината на нови такива, които да обосновават извода за промяна на първоначално
наложената мярка „задържане под стража“ в по-лека такава.
Предвид на изтъкнатите съображения, ще Ви моля да приемете, че не са налице
нови обстоятелства, които да налагат промяна на първоначално взетата мярка „задържане
под стража“ спрямо обв. М. и да оставите без уважение жалбата на адв.Й. Д..
Заседанието беше прекъснато в 10:42 часа, поради токов удар и изключване на
интернет връзката на Апелативен съд –Пловдив.
Съдебното заседание се възобновява в 11:16 часа, при същия съдебен състав, при
участието на същия прокурор и съдебен секретар.
При добър звук и картина на линията се установява, че това е обвиняемият Р. С.
М. .
В залата се намира само адв. Й. Д., тъй като адв. К. Д. предупреди, че е служебно
ангажиран по друго дело от 11:00 часа и бе освободен от съдебната зала.
Обв. Р. М. за лична защита: Съгласен съм делото да продължи с участието
само на единия ми адвокат.
ПРОКУРОРЪТ: Относно възражението за бездействие от страна на органите на
досъдебното производство по отношение на неизвършването на процесуални действия с
обвиняемите за определен период от време същото не би могло да се интерпретира като
6
липса на процесуална активност по разследването.
Видно от материалите в хода на разследването са събирани и събрани множество
други доказателства в частност писмени такива, разпитвани са свидетели,назначени и са
били изготвени епикризи, което предполага съответен анализ на приобщените доказателства
с оглед предприемане на действия по конкретизиране на обвиненията и предявяване на
разследването.
Предвид на изтъкнатите съображения ще Ви моля да приемете, че не са налице
нови обстоятелства, които да налагат изменение на мярката „задържане под стража“ за обв.
М..
Адв. Д.: /Реплика/ Уважаеми апелативни съдии, аз не мога да се съглася с общото
твърдение на държавното обвинение, че съдът е обсъдил всички свидетелски показания ,
експертизите и е стигнал до извода за обоснованото предположение. В наказателното право
само в теорията може да се говори общо и по принцип. В практиката всичко следва да бъде
в подкрепа. В тази връзка искам риторично да попитам държавното обвинение - може ли да
посочи един свидетел, че доверителят ми е придобил или държал този наркотик.
Няма такова доказателство, защото няма какво да им отговори държавното
обвинение, защото няма свидетел, който да твърди това обстоятелство.
Що се отнася до полицейските служители, има решение на Върховния съд, което
излезе скоро, което е по делото Апелативен съд, в което е посочено как следва да се ценят
полицейските показания, още повече, когато полицаите се опитват да внесат като
доказателство една оперативна информация. Оперативната информация не е доказателство,
ако могат да легализират тази информация, да я легализират и да ни кажат кой какво е казал,
но така казано – някой ми каза, че еди кой си ще направи еди какво си. Този човек не се
намира под наказателна отговорност, за да не подвежда полицаите или съда и това не може
да бъде годно доказателство. Останалите свидетелите Б. и А. и собственика на колата ще
видите, че твърдят, че няма знание или нямат каквото е да е твърдение по отношение на
основния момент на доказване на обвинението на нашия доверител. С оглед тези
обстоятелства, считам, че твърдението че има обосновано предположение, както в
първоинстанционния съд, така и на държавното обвинение е голословно. Съдът следва да се
основава на реални доказателства, защото само когато се основава на реални доказателства,
може да се постанови един законосъобразен и справедлив съдебен акт. Що отнася до това
твърдение, че делото се разследва още и не е необходимо да има такава убедителност на
обоснованото предположение. Знаете ТР№ 1 от 2002 г., където е казано, че доказателствата
следва да са достатъчни, за да дават основание ни съда, че има достатъчно доказателства
които обосновават, че има участие на извършителя и неговата вина, затова и тогава се
повдига обвинението и се взема мярка за неотклонение. По това дело няма нищо такова.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
7
ОБВ. Р. М.: Моля за по-лека мярка за неотклонение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След проведеното тайно съвещание, ПАС прие следното:
Производство е по реда на чл. 65, ал. 8 - 9 от НПК.
След като съобрази доводите на страните и след проверка на атакуваното
определение на *, настоящият съд намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва
да се потвърди.
Изцяло се споделят доводите на първия съд, че и понастоящем са налице всички
кумулативно предвидени от закона предпоставки за продължаващо изпълнение на най-
тежката мярка за неотклонение задържане под стража, като изложените подробни мотиви
във връзка с наличието на всяка една от тях няма да бъдат преповтаряни, тъй като се
споделят от въззивния съд. Пред настоящия съд не се релевират доводи, различни от тези,
получили вече мотивиран отговор от първата инстанция. Не могат да бъдат споделени
аргументите на защитата пред въззивния съд, че не е налице обосновано предположение за
авторството на деянието. За извод, че то е налице е достатъчно да бъде посочен само
протокола за процесуално-следствена дейност, в хода на която от управлявания от
обвиняемия автомобил е бил иззет предмета на престъплението. При все защитата да има
основание да сочи, че оперативната полицейска информация не е събрана по реда на НПК, а
има за цел да насочи разследването в конкретна посока и не може да се ползва от съда,
доказателствената съвкупност в подкрепа на изводите за авторството е достатъчна в
производство, свързано с мерките за неотклонение. Последната се различна по интензитета
си от доказателствата маса, необходима да решаване на делото по същество. С това
настоящият съд споделя извода на първата инстанция, че от доказателствената маса, събрана
в хода на разследването, може да се направи извод за наличието на обосновано
предположение за авторството на вмененото престъпление с нужния интензитет на данните,
необходими в производство за мярката за неотклонение.
Правилно е било отбелязано, че обвиняемият е бил привлечен за деяние с правна
квалификация по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, предл. 1 от НК, което се явява тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК със законоустановен специален
минимум на долната граница на наказанието лишаване от свобода от пет до петнадесет
години и кумулативно предвидено наказание глоба. Санкционната рамка, предвидена от
законодателя, която е с висок минимум и максимум на наказанието лишаване от свобода,
разкрива и високата степен на обществена опасност и укоримост на деянието като вид
престъпно поведение.
8
Настоящият съд споделя и становището, застъпено от * по отношение на
преценката и на останалите предпоставки, свързани с изпълнението на най-тежката мярка
спрямо обвиняемия, а именно наличие на опасност от извършване на престъпление и от
укриване. Първата от тях е била изведена от тежестта на деянието, особеностите на неговия
предмет и предходното осъждане за обвиняемия. Настоящото деяние се явява извършено в
много близък план след освобождаването на М. от затвора, където е изтърпявал наказание
лишаване от свобода за измама. Наличието на предходно осъждане с ефективно наказание
лишаване от свобода обосновават извода за наличието и на реална опасност от укриване,
тъй като вида и тежестта на очакваната санкция в сходни хипотези, също следва да се
приеме за релевантен фактор, наред с всички останали, относими към визираната опасност.
Отделно от горното, предвид наличието на обвинение за квалифициращото
обстоятелство опасен рецидив, правилно първият е отчел активност на презумпцията по чл.
63, ал. 2, т. 1 от НПК, която не е оборена, поради което адекватната неутрализация на
опасностите от укриване и рецидивираща дейност може да се постигне само чрез
изпълнение на мярка за неотклонение – задържане под стража.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че по делото не се извършват
процесуално-следствени действия, тъй като видно от приложените материали, по
разследването се работи ритмично, като не всички извършени действия са налагали
участието на обвиняемия.
Съвкупният анализ на всичко изложено до момента води до извод, че на
настоящия процесуален етап са налице всички законоустановени предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна за воденото спрямо обвиняемия
наказателно преследване е мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Ето защо, ПАС счете, че обжалваното определение на * е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 98 от 10.09.2020 г., постановено по
ЧНД № 20205300201700 по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – *.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:30 часа.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10