Р Е Ш Е Н И Е
№2628/13.6.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №255 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск от К.С.И., ЕГН ********** *** с правно осн. чл. 1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР срещу Т.Н.О.И.–
гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. *****№6, представлявано от И.П.в
качеството й на *, за приемане за установено в отношенията между страните, че в
периода 06.07.1987г.-31.07.1987г.
ищецът е придобил трудов и осигурителен стаж, като е полагал труд по трудов
договор при което е заемал длъжността „бригадир“ към училище Х-то ЕСПУ „Антон
Страшимиров“ – гр.Варна при работодателя К. Т. Б. С. Ц..
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищецът е работил на 8-часов работен ден при работодателя К. Т. Б.
С. Ц. при АПК „К.“ гр. Д., Област Варна, като е получавал възнаграждение, което
му е било изплащано в брой при приключване дейността на бригадата. Посочва, че
при ответникът не се съдържат документи във връзка с заеманото от ищеца ТПО,
поради което и същия не може да издаде образец УП-13 с оглед депозираното от
ищеца заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, в който се сочи, че предявения иск е
недопустим, а в условията на евентуалност неоснователен. Излага възражения,
като посочва, че съгласно Наредба №1 за трудовата книжка и трудовия стаж
(ПМС72/1986г.), който нормативен акт е приложим към процесния период,
продължителността на трудовия стаж придобит от работника в предприятието се
записва с цифри и думи се подписва от счетоводителя и ръководителя на
предприятието, като се полага и печат на предприятието. В конкретния случай
липсва такова отразяване на продължителността на трудовия стаж с цифри и думи, както и посочените подписи и
печат. Не се оспорва, че към АПК „К.“ – Д. са създадени комплексно трудови
бригади - село Ц. и село Партизани с предмет на дейност производство на
растителна и животинска продукция. Излагат се възражения, че архивът на
прекратения работодател ТКЗС – село Ц. е предаден на НОИ, който архив обхваща
периода 01.01.1957г. – 30.09.2000г., но основание за
отказ от издаване на Обр. УП 13 за процесния период е
обстоятелството, че след проверка в архива не е установена информация за ищеца,
която да установи трудов или осигурителен стаж при осигурителя ТКЗС с. Ц.. Не е
установена и информация за ищеца, която да установи трудов или осигурителен
стаж при осигурителя ТКЗС гр. Д..
В евентуалност се излагат се
възражения, че ищецът за процесния период е заемал длъжността „бригадир“, като
учащ се към този момент в Х-то ЕСПУ „Антон Страшимиров“ - гр. Варна, като на осн. чл.2, б.“е“ от
Правилника за прилагане на дял ІІІ от КТ от 1951г.(отм.), при което е било
налице задължение за работодателя да осъществи задължително осигуряване на
работещия само за трудова злополука, но не и за инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, поради което е недопустимо да бъде взет този му
стаж за да бъде зачетен при определяне правото му на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, по смисъла на чл.1, ал.1 ЗУТОССР.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Представено по делото е
удостоверение №13/31.12.2018г. от ТП на НОИ гр. Варна, с което се удостоверява,
че разплащателните ведомости и трудовоправните
документи на КТБ село Ц., не са приети в
ТП на НОИ гр. Варна, на осн. чл. 5, ал.10 от КСО.
Представена е трудова книжка на
ищеца в която е вписано, че на 06.07.1987г. същия е постъпил на работа в К.Т.Б.
село Ц., като трудовото правоотношение е
прекратено на 31.07.1987г., на осн. чл. 303, ал.2 КТ.
Представена е бригадирска книжка
издадена от ДКМС, в която се посочва, че ищеца за времето 06.07.-30.07 е
участвал в окръжна младежка бригада „Георги Григоров“.
Представена по делото е трудова
книжка на свидетеля Нели Желева Георгиева, в която е посочено, че същата е
постъпила на работа на 06.07.1987г. в К.Т.Б. село Ц., като ТПО е прекратено на
31.07.1987г., на осн. чл. 303, ал.2 КТ.
Разпитана в съдебно заседание е
свидетеля Н. Ж. Г., която посочва, че с
ищеца са съученици, като за периода 06.07.1987г. – 31.07.1987г. са участвали в
младежка трудова бригада в село Ц. към АПК „К.“, Община Д.. Работата е
изпълнявана при 8 – часов работен ден при 5 – дневна работна седмица. На
работещите им е била осигурена храна, транспорт, съответно им е било заплатено
при приключване на бригадата възнаграждение
в размер на 78 лева.
Предвид така
изложеното, съдът намира от правна
страна следното:
Установяването на трудовият стаж по
съдебен ред е един от правнорелевантните факти, за който е предвидена изрично
възможност в ЗУТОССР. Предпоставка за допустимостта на иска по чл.1, ал.1, т.3
от закона е да са налице доказателства, че осигурителят е прекратил дейността
си, без да има правоприемник и в архивното стопанство на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт да липсват писмени
данни за претендирания стаж.
В конкретния случай цитираното по-горе
удостоверение № 13/31.12.2018г. издадено от издадено от НОИ, ТП-Варна,
удостоверява, че понастоящем липсват разплащателни ведомости и други трудовоправни документи на Комплексно – трудова
бригада село Ц., която е част от АПК „К.“ гр. Д., което означава, че претендираният от ищеца стаж следва да бъде установен
по предвидения в ЗУТОССР съдебен ред. Горното прави предявения иск процесуално
допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество.
Съгласно чл.6, ал.1 от
ЗУТССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се
допускат свидетелски показания, ако не са представени
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са
издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, и по време на полагане на стажа. Анализа на текста налага
извода, че законодателят е предвидил изискване за допустимост
на свидетелски показания по делата за
установяване на трудов стаж само при
наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия. За тези писмени доказателства
в чл.6 от закона е предвидено, че тези документи следва да са издадени от
работодателя при който е придобит стажа и да са издадени
по време на полагане на стажа, като в ал.2 примерно са посочени писмените
доказателства по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР,
като трудовата книжка е след посочените в ал.2 документи.
В случая
в хода на съдебното производство ищеца представи собствената си трудова книжка,
както и тази на свидетеля Н.Ж.Г., в които документи е удостоверено, че на 06.07.1987г. ищецът и свидетеля
са започнали работа в К.Т.Б. село Ц., което ТПО е прекратено на 31.07.1987г.,
на осн. чл. 303, ал.2 КТ. Свидетеля изрично посочи, че работния процес в К.Т.Б.
село Ц. е бил организиран на база 8 – часов работен ден, при 5-дневна
продължителност на работната седмица, за който положен труд в края на бригадата
е заплатено възнаграждение в размер на 78 лева. Съдът изцяло кредитира показанията
на свидетеля, като намира същите за обективно и безпристрастно дадени, като
приема, че за процесния период същия е положил труд по ТПО в КТБ село Ц. към
АПК „К.“ гр. Д..
По отношение
възраженията на ответника за липса отразяване вписванията в трудовата книжка
при прекратяване на ТПО:
Трудовата книжка е
официален свидетелстващ документ за удостоверените в нея факти, сред които и
продължителността на трудовия стаж на работника и служителя при работодателя,
който е посочен в нея. За да се ползва обаче сама по себе си трудовата книжка,
като самостоятелно основание за установяване продължителността на трудовия стаж
на работника или служителя, то следва същата да е оформена при надлежно
посочения от закона ред и форма.
Към момента на процесното
ТПО предмет на спора, осъществено през 1987г. в сила е Наредба за трудовата
книжка и трудовия стаж (отм.), приета с ПМС№72/1986г., обн.
ДВ 11/10.02.1987г. Аналогично на сега действащата Наредба за трудовата книжка и
трудовия страж обн. ДВ бр.103/1993г., в разпоредбата
на чл. 6, ал.1 от отменения нормативен акт, същия приложим към момента на процесното ТПО от 1987г., се е предвиждало, че при прекратяването на трудовото правоотношение продължителността
на трудовия стаж, придобит от работника
в предприятието към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, се записва с цифри
и думи и се подписва от счетоводителя
и ръководителя на предприятието,
като се подпечатва
с печата на предприятието. Така отразена рекапитулацията на
трудовия стаж удостоверява с обвързваща доказателствена сила, че за периода
посочен в трудовата книжка работникът или служителя е упражнявал труд по ТПО
при посочения работодател. Задължението за нанасяне на посоченото вписване
както по отменената наредба, така и по действащата е на работодателя, след
което последния дължи предаване на трудовата книжка на работника или служителя.
Ако бъде изпълнена разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредба за трудовата книжка и
трудовия стаж (отм.), то сама по себе си трудовата книжка на ищеца би удостоверила
продължителността на ТПО и не следва да бъдат събирани други доказателства в
тази насока. В процесната хипотеза обаче работодателя не е изпълнил
задължението си по силата на действащия закон, като не е приключил трудовата
книжка на ищеца с надлежно отразяване, така както закона предполага. За това
неизпълнение от страна на вече несъществуващия работодател, вменени му от
закона, работникът или служителят не може да бъде държан под отговорност,
доколкото както вече съдът посочи задължението за оформяне на трудовата книжка
е на работодателя, а не на работника или служителя. В случай, че се установи ненадлежно
оформяне на трудовата книжка, то за работника или служителя би се породила
възможността да потърси и други официални документи, с които да докаже
продължителността на трудовия си стаж при посочения работодател, като безспорно
това могат да бъдат съответните разплащателни ведомости и друга трудова
документация,в която хипотезата, в случай че работодателя е с прекратена
дейност без правоприемник би следвало да се съхранява при ответника. Надлежно е
удостоверено от ТП на НОИ гр. Варна, че тези документи не са предадени за
съхранение, което допуска възможността по силата на специалния закон да бъдат
събирани и гласни доказателства за установяване на посочения факт, който иначе
би се установил с надлежните писмени доказателства ако те бяха съхранявани от
ответника. От свидетелските показания на свидетеля Нели
Желева Георгиева съдът приема, че ищецът е упражнявал труд по ТПО при посочения
работодател в рамките на посочения в исковата молба срок.
Отделно
от изложеното следва да бъде посочено, че на осн. чл.5, ал.1 от Наредба за трудовата книжка и
трудовия стаж (отм.), приета с ПМС№72/1986г., обн. ДВ
11/10.02.1987г., в трудовата книжка е следвало да бъдат вписани основните данни
посочени в чл. 349 КТ, а сред тези по
реда на т.7 и т.8 от посочения текст това са и датата на постъпване на работа,
респ. датата и основанието за прекратяване на ТПО. В представената трудова
книжка на ищеца е налице посоченото вписване, като е посочено, че същия е
постъпил на работа на 06.07.1987г. и съответно на осн. чл. 303, ал.2 КТ, ТПО е
прекратено на 31.07.1987г. Положен е подпис в трудовата книжка за работодател,
чиято автентичност не е оспорена от ответната страна в производството. Така
посоченото налага извода, че трудовата книжка може да бъде ценена в унисон със
събраните в хода на процеса гласни доказателства, допуснати по силата на
специалния ЗУТОССР, при което да бъде направен извод, че за посочения в
исковата молба период ищецът е упражнявал труд по ТПО при посочения
работодател.
След като съдът прие,
че за процесния период ищеца е полагал труд по ТПО при посочения в исковата
молба работодател, то следва да бъде даден и отговор на с оглед направените от ответника възражения,
а именно дали този период се признава за трудов стаж.
Отговорът на така
поставения въпрос е положителен, като същия се извежда от разпоредбата на
чл.16, ал.1 от Наредба за организацията на младежкия бригадирски труд (отм.) обн. ДВ 43/05.06.1987г., където се посочва, че времето,
през което учащите се и ръководителите на бригади са участвали в комсомолска
трудова бригада, се признава за трудов стаж съгласно КТ и социалното
законодателство. Нормативната база действаща към процесния период признава
работата в трудова бригада на учащ за трудов стаж по см. на чл.351 и сл. КТ, а
доколкото трудовия стаж при посочената работа е признат за такъв и по смисъла
на социалното законодателство, то следва да бъде направен извода, че
осигурителния стаж е равен на зачетения трудов стаж. Като тук следва да бъде
посочено, че и на осн. чл.1, ал.2 от Правилника за прилагане на дял ІІІ от КТ
от 1951г., обн.ДВ бр.30/58г., задължително се
осигуряват всички участници в младежки трудови бригади, като в хода на
съдебното производство съдът прие, че ищеца е лице попадащо в кръга на лицата
посочени в цитираната правна норма действаща към процесния период.
При горепосочените съображения
съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна, като същата следва да бъде
уважена.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
Приема за установено в отношенията между К.С.И., ЕГН ********** *** и Т.Н.О.И.– гр. Варна, с административен
адрес гр. Варна, ул. *****№6, представлявано от И.П.в качеството й на *, че К.С.И., ЕГН ********** *** за периода 06.07.1987г.-31.07.1987г. е
придобил трудов и осигурителен стаж, като е полагал труд по трудов договор, като
е заемал длъжността „бригадир“ към училище ******** – гр.Варна при работодателя К. Т. Б. С. Ц., на осн. чл. 1, ал.
1, т. 3 от ЗУТОССР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: