Решение по дело №951/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 240
Дата: 23 юни 2022 г.
Съдия: Полина Петрова Бешкова
Дело: 20215300900951
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20215300900951 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от ТЗ и 86 ЗЗД;
правно основание на насрещния иск на ответника: чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „РЕКИН ИНВЕСТ”
ЕООД ЕИК ********* гр. Раковски против „МИЗ” ООД ЕИК ********* гр.
Брезово за осъждането му да заплати сумата от 186 040,40 лв.,
представляваща остатък от цена на продадена царевица и 4 372.44 лв. -
обезщетение за забавено плащане на цената в размер на законната лихва от
падежа по всяка издадена за това фактура до 21.12.2021г., както следва: ф. №
2332 от 12.08.2021г. за 9 506.80лв. остатък от главница и 348.58лв.
обезщетение за периода 12.08.2021г. – 21.12.2021г.; ф. № 2342 от 26.08.2021г.
за 32 229.60лв. главница и 1056.41лв. обезщетение за периода 26.08.2021г. -
21.12.2021г.; ф. № 2356 от 13.09.2021г. за 36 395.20лв. главница и 1010.98лв.
обезщетение за периода 13.09.2021г. – 21.12.2021г.; ф. № 2379 от 28.09.2021г.
за 25 918.40лв. главница и 611.96лв. обезщетение за периода 28.09.2021г. –
21.12.2021г.; ф. № 2391 от 11.10.2021г. за 26 921.20лв. главница и 538.42лв.
обезщетение за периода 11.10.2021г. – 21.12.2021г.; ф. № 2412 от 27.10.2021г.
за 39 906.80лв. главница и 620.77 лв. обезщетение за периода 27.10.2021г. –
21.12.2021г.; ф. № 2422 от 08.11.2021г. за 15 161.40лв. и 185.32лв.
обезщетение за периода 08.11.2021г. – 21.12.2021г.
Ищецът твърди, че се намира с ответника в трайни търговски
отношения по продажба на царевица. Установената практика била царевицата
да се предава срещу подписани от служители на ответника кантарни бележки
с данни за количеството. На всеки две седмици количеството царевица по
кантарните бележки се сумирала и за него се издавала една фактура с
посочена цена; фактурата се изпращала на електронната поща на ответника.
1
Последният заплащал редовно задълженията си, но от лятото на 2021г.
изпаднал в забава, а след това и напълно спрял да погасява дължимата цена.
Така до момента е натрупано задължение по 7 фактури, по които цената не е
платена. Поради забавата се търси и обезщетение в размер на законната лихва
от датата на всяка фактура до подаване на молбата, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на молбата до окончателното плащане.
Претендира разноски вкл. тези, направени в обезпечителното производство.
Ответникът оспорва претенцията. Признава наличието на трайни
търговски отношения с ищеца по покупко – продажба на царевица, както и че
процесните фактури са надлежно осчетоводени. Оспорва обаче представените
от ищеца кантарни бележки да са подписани от негови служители, поради
което не удостоверяват надлежно доставеното количество царевица. Твърди
също, че осчетоводяването е направено не заради реална доставка, а поради
дългогодишните търговски отношения с ищеца. След като установил обаче,
че реална доставка няма, ответникът анулирал недоставените количества
царевица по издадените фактури от счетоводните регистри.
Наред с това предявява против ищеца насрещен осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 38 000 лв. -
обезщетение за неизпълнение /компенсаторно обезщетение/ на сключен
между страните договор за продажба на 84,580 т. царевица, обективиран във
фактура № 2332/12.08.2021г, по който ответникът не изпълнил задължението
си да достави стоката, но въпреки това ищецът му платил сумата от 38 000 лв,
която сега се търси обратно като имуществена вреда от договорното
неизпълнение. В насрещната ИМ се твърди, че на 12.08.2021 г. е издадена
фактура № 2332/12.08.2021г като доказателство за осъществена продажба и
доставка на 84,580 т. царевица между „РЕКИН ИНВЕСТ“ ЕООД-Продавач и
„МИЗ“ ООД-Купувач. След получаване на горепосочената фактура от ищеца
било извършено плащане по същата в размер на 38 000 лв., като била и
осчетоводена. По-късно обаче се установило, че посоченото количество
царевица във фактурата реално не е доставено, тоест направеното плащане по
нея е без основание, тъй като липсва изпълнение на насрещното задължение
по договора за продажба от страна на ответника. Това наложило дружеството
на ищеца да анулира недоставеното количество царевица по издадената
фактура от счетоводните регистри.
С разпореждане от 15.03.2022г насрещната ИМ е оставена без движение
за изпълнение на следните указания на съда: уточняване на какво основание
се предявява насрещното вземане на ответника против ищеца – договорно /за
неизпълнение на задължението на продавача да достави стоката или
извъндоговорно /за връщане на дадено по развален поради неизпълнение
договор, т.е. на отпаднало основание или друго/. В последния случай,
доколкото в НИМ се твърди „плащане без основание“, като същевременно се
твърди неизпълнение на договорно задължение, да се изложат годни
фактически твърдения, отстраняващи констатираните противоречия, чрез
които надлежно да се обоснове някоя от хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Ако
2
се претендира връщане на дадено на отпаднало основание, да се уточни
развален ли е договорът, по какви причини, кога и как.
С уточнителна молба от 24.03.2022г ищецът по НИМ заявява, че
основанието на претенцията е договорно - за неизпълнение на задължението
на продавача да достави стоката.
Търси отхвърляне на главната претенция и уважаване на насрещната.
Претендира разноски.
Всички въведени възражения, както и НИМ, са оспорени от ищеца с
подадената допълнителна искова молба и отговора на НИМ, като заявява, че
кантарните бележки имат всички необходими реквизити. Разяснява следното:
на една част от бележките е записано името на лицето, приело товара, на
други - фамилията на това лице, а на трети - лицата, получатели на стоката, са
посочени с техните прякори, с които са известни в гр.Раковски. Всички тези
лица, посочени по един или друг начин, са т.н. „гушари” на патки и
извършват тази дейност в полза „МИЗ”ООД, каквато е и дейността на
ответното дружество и за която дейност именно е била доставяна
царевицата.Тъй като досега ответникът никога не е поставял под съмнение
обстоятелството, че именно тези лица - съответните „гушари”, са лицата,
получавали царевица от името и за сметка на „МИЗ"ООД, с ИМ са
представени кантарните бележки така, както са подписани от самите
„гушари“ при самото получаване на царевицата - с прякор, с едно име или
само с подпис. Тъй като обаче ответникът оспорва изобщо да е получавал
царевица по представените кантарни бележки, ищецът помолил съответните
лица, получавали царевицата по съответната кантарна бележка, да изпишат
собственоръчно на документа имената си и да положат подпис, където
липсва. С тези действия лицата на практика потвърдили още веднъж
получаването на доставената от ищеца стока и приемането й от името и за
сметка на ответника. В тази връзка повторно се представят кантарните
бележки, вече подписани, с уточнението, че царевицата по всички кантарни
бележки е доставяна по два начина: с превозни средства на ищеца или с
превозни средства на ответника. С отговора на НИМ акцентира върху
безспорните факти на осчетоводяване на процесната фактура и частичното
плащане по нея именно поради което остатъкът е предмет на предявения от
ищеца главен иск.
С отговора на ДИМ ответникът твърди, че единствено управителите на
ответното дружество могат да приемат и теглят царевицата – работниците не
са оторизирани по трудов договор и длъжностни характеристики. Освен това
лицата, приподписали кантарните бележки, не са знаели какво подписват и са
били заблудени относно естеството на предприетото действие.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин:
3
при условията на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е указано, че всяка от страните
следва да установи фактите, на които основава своите твърдения или
възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК. Ищецът следва да
докаже постигането на съгласие между страните по отношение предмет, цена
и плащане по процесния договор за търговска продажба, както и изправността
си – че по него е извършено точно изпълнение. Ответникът следва да докаже
правоизключващите си възражения за позитивни факти. По насрещния иск
следва да докаже твърденията си за положителни факти, в т.ч. твърдяното
действие по анулиране на съответните количества фактурирана като получена
стока, а ответникът по него – възраженията си за позитивни факти.
При условията на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК на страните е указано, че
няма спор относно следните обстоятелства: страните са в трайни търговски
отношения по покупко – продажба на царевица; процесните фактури са
надлежно осчетоводени; по някои от тях има и частични плащания. Няма
спор по предявения насрещен иск, че между страните е сключен договор за
продажба на 84,580 т. царевица, обективиран във фактура №
2332/12.08.2021г, която е двустранно осчетоводена, вкл. от ищеца по НИМ, по
която има и частично плащане от негова страна на сумата от 38 000 лв – тази
сума се търси от него с НИМ, а остатъкът се търси от ищеца по главния иск.
Безспорните факти по двустранното осчетоводяване на фактурите и
частичното плащане по фактура № 2332/12.08.2021г с остатък в размер на
търсената от ищеца сума, се установяват и от заключението на СсчЕ, което
съдът възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено
от страните по надлежния процесуален ред. От същото се потвърждават и
размерите на претенциите на ищеца – главни и акцесорни за обезщетение за
забава в размер на законната лихва от падежните дати, които съвпадат с
датите на издаване на процесните фактури, до датата на подаване на ИМ.
Останалите доказателствени искания на ищеца са оставени без
уважение като неотносими към предмета на спора – с какви превозни
средства и чия собственост е извършвана доставката е без значение, нито са
необходими за изясняване на спора показанията на лицата, подписали
кантарните бележки, доколкото не се оспорва авторството на тези документи,
а липсата на представителна власт; не се оспорват и трудовите им
правоотношения с ответника, а липсата на вменено им трудово задължение в
сочения от ищеца смисъл. Така или иначе обаче, доколкото фактът на
осчетоводяване на фактурите и частичното плащане по една от тях са
безспорни, ищецът не е нужно да ангажира допълнителни доказателствени
средства в подкрепа на претенцията си, тъй като съдебната практика
презумира, че осчетоводяването на фактурата и плащането по нея
представляват извънсъдебно признание за валидното възникване на
правоотношението и качественото изпълнение по него.
Процесната сделка /рамков продажбен договор/ е търговска – сключена
е между търговци във връзка с упражняването от тях занятие, а според чл. 301
4
ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт,
се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. Прилагането на установената от закона презумпция
по чл. 301 ТЗ е обусловено не от потвърждаване на извършените от името на
търговеца действия по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а от противопоставянето
на търговеца на тези действия, което следва да извърши веднага след
узнаването. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ цели да се прекрати относителна
висяща недействителност на договори и да се създаде сигурност и стабилност
в отношенията между страни по такива договори и с нея се отнема
възможността на недобросъвестни търговци след продължителен период да
се позовават на недействителност на договори, сключени от тяхно име без
представителна власт.
Категорично в случая не е налице противопоставяне, а тъкмо
обратното, с оглед изводите на вещото лице, че всички фактури са
осчетоводени при ответника. Безспорно е при това положение, че дори да се
приеме за вярно твърдението на ответника, че действията по сключване на
договора и приемане на доставените стоки са извършени без представителна
власт, същите са потвърдени от търговеца и надлежно пораждат правни
последици. Очевидно е, че най – късно към момента на въпросното
осчетоводяване търговецът е узнал за доставките, като нито твърди, нито
установява да се е противопоставил веднага след узнаването им, което като
положителен факт е в негова доказателствена тежест. Още повече, че
счетоводните записвания на ответника, които по съществото си представляват
извънсъдебно признание на неизгодни за него факти, надлежно доказват
съществуването на правоотношението и факта на възникване на данъчното
събитие – предаване на стоката. Частичните плащания също представляват
извънсъдебни признания на неизгодните за ответника факти.
При това положение по делото категорично се установява
съществуването на наведеното от ищеца рамково правоотношение с предмет
процесните доставки, както и факта, че продавачът е изпълнил задължението
си да предаде стоките, в резултат на което е възникнало задължението на
купувача да плати продажната цена.
Неоснователно е възражението му, че няма реална доставка, както и че
стоките не са приети от упълномощен представител на дружеството, тъй като
обратното следва от действията му по надлежно осчетоводяване на фактурите
и частичното плащане по една от тях, с които признава, че стоката е доставена
и цената й се дължи.
Ответникът не твърди и не доказва да е платил цената на доставените
стоки. Напротив, обратното следва от експертните изводи, които установяват
претенцията на ищеца – главна и акцесорна, в предявените размери при
отчитане на направените от ответника частични плащания, недостатъчни
обаче да погасят дълга му изцяло и които частични плащания са съобразени
от ищеца при формиране размера на исковата сума.
5
Неоснователна и недоказана е и насрещната му претенция, по която
ответникът следваше да установи, че надлежно е упражнил твърдяното
действие по анулиране на съответните количества фактурирана като получена
стока, във връзка с което са формирани следните категорични експертни
изводи:
При установяване на нередности в доставка на стока, ако корекцията е в
месеца, фактурата се анулира и се издава нова с вярната стойност. Когато
корекцията не е в месеца на издадената фактура и количеството е по-малко,
то към фактурата се издава кредитно известие, което намалява данъчната
основа и начисленото ДДС. При извършената проверка на вещото лице не са
предоставени документи, от които да е видно, че има кореспонденция между
ищеца и ответника за издаване на протоколи и кредитни известия към
фактури с установени липси на доставената стока. От извършената проверка в
архивите на НАП — Пловдив експертизата не е установила издадени
кредитни известия или анулиране на някоя от процесиите фактури. Когато
доставчикът на зърнени и технически култури, в случая царевица, е данъчно
задължено лице, а получател по доставката също е данъчно задължено лице,
той издава фактура, в която като основание за неначисляване на ДДС посочва
„обратно начисляване на ДДС по чл. 16За, ал.2 от ЗДДС“. Получателят
съставя протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС с изискуемите от закона
реквизити. Този протокол се издава в 15 дневен срок от датата, когато
данъкът е станал изискуем и се отразява в дневника на продажбите за
периода, през който е издаден. Получателят има право да приспадне данъка,
който си е самоначислил чрез отразяване на протокола, с който е начислен и
отразен в дневника за покупките в месеца, в който е възникнало правото или
през някой от следващите 12 месеца. Експертът установява издадени от
получателя Протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС към всяка от процесните
фактури, включени в дневниците за покупки по ДДС и дневника за продажби
по ДДС за всеки месец на издадената фактура. По ЗДДС получателят е
длъжен при доставки с царевица да издаде Протоколите по чл.117, ал.2 от
ЗДДС в месеца, в който е получена фактурата, ако не са издадени в месеца,
подлежи на санкция и начисляване на лихва върху неначисленото ДДС за
месеца.
При устния си доклад в съдебно заседание вещото лице уточнява, че не
е установено издаването на кредитно известие към процесната фактура до
април 2022г, данни за което би трябвало да има в ТД на НАП, където е
направена проверката, ако действително имаше надлежно анулиране на
фактурата.
Налага се изводът, че претенциите на ищеца са основателни и ще се
уважат, а насрещната на ответника – неоснователна, поради което ще се
отхвърли.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените от него разноски. Основателно обаче е възражението
6
на ответника за прекомерност на платения хонорар, както в исковото
производство, така и в производството по обезпечение на бъдещ иск
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
приключило в общо две съдебни заседания при множество отделени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства. Неправилно
възнаграждението е определено въз основа на всяка отделна претенция, тъй
като в случая не се касае до самостоятелни обективно съединени главни
искове, а до един главен иск по рамково правоотношение и обективно
съединен към него акцесорен такъв. Така в исковото производство за
главница в общ размер от 186 040.40 лв минималното адвокатско
възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата и
възлиза на 5250.80 лв. Съответно за акцесорното в общ размер от 4 372.44 лв -
по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и възлиза на 536 лв. За производството по
обезпечение на бъдещ иск хонорарът се определя по правилата на съответно
чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 вр. ал. 7 и възлиза на съответно 3 320.61 лв – за
главницата и 383 лв за акцесорната претенция. Съответно във въззивното
частно производство по подаване на отговор на частна жалба на ответника
възнаграждението се определя по правилата на чл. 9 в размер на ¾ от това в
първоинстанционното производство по чл. 390 ГПК и възлиза на общо
2777.71 лв. В исковото производство се дължи разход за минимален хонорар
и по отхвърления насрещен иск на ответника, определен по реда на чл. 7, ал.
2, т. 4 в размер на 1670 лв. Дължат се на общо основание и разноските в
производството по прилагане на допуснатата обезпечителна мярка съобразно
списък на разноските на л. 215. Така общата дължима сума на разноските
заедно с платените ДТ и депозит за вещо лице възлиза на 22 995.63 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА МИЗ ООД ЕИК ********* гр. Брезово, да заплати на
РЕКИН ИНВЕСТ ЕООД ЕИК ********* гр. Раковски, сумата от 186 040,40
лв., представляваща остатък от цена на продадена царевица и 4 372.44 лв. -
обезщетение за забавено плащане на цената в размер на законната лихва от
падежа по всяка издадена за това фактура до 21.12.2021г., както следва: ф. №
2332 от 12.08.2021г. за 9 506.80лв. остатък от главница и 348.58лв.
обезщетение за периода 12.08.2021г. – 21.12.2021г.; ф. № 2342 от 26.08.2021г.
за 32 229.60лв. главница и 1056.41лв. обезщетение за периода 26.08.2021г. -
21.12.2021г.; ф. № 2356 от 13.09.2021г. за 36 395.20лв. главница и 1010.98лв.
обезщетение за периода 13.09.2021г. – 21.12.2021г.; ф. № 2379 от 28.09.2021г.
за 25 918.40лв. главница и 611.96лв. обезщетение за периода 28.09.2021г. –
21.12.2021г.; ф. № 2391 от 11.10.2021г. за 26 921.20лв. главница и 538.42лв.
обезщетение за периода 11.10.2021г. – 21.12.2021г.; ф. № 2412 от 27.10.2021г.
за 39 906.80лв. главница и 620.77 лв. обезщетение за периода 27.10.2021г. –
21.12.2021г.; ф. № 2422 от 08.11.2021г. за 15 161.40лв. и 185.32лв.
7
обезщетение за периода 08.11.2021г. – 21.12.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.12.2021г – датата на подаване на
исковата молба, до изплащането , както и сумата от 22 995.63 лв. – разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от МИЗ ООД ЕИК ********* гр. Брезово
против РЕКИН ИНВЕСТ ЕООД ЕИК ********* гр. Раковски насрещен
осъдителен иск за заплащане на сумата от 38 000 лв. - обезщетение за
неизпълнение /компенсаторно обезщетение/ на сключен между страните
договор за продажба на 84,580 т. царевица, обективиран във фактура №
2332/12.08.2021г, по който ответникът не изпълнил задължението си да
достави стоката, но въпреки това ищецът му платил сумата от 38 000 лв,
която сега се търси обратно като имуществена вреда от договорното
неизпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
насрещната искова молба до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8