РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Ямбол, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря Г.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20222330201089 по описа за 2022 година
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на Държавно
предприятие „*** против наказателно постановление № **** г. издадено от
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл.190а ал.2, вр.чл.190а, ал.1 ,т.3 от
ЗВ, на основание чл.200 ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв.
С жалбата се иска НП да бъде отменено. Излагат се твърдения, че в
хода на административно-наказателното производство е допуснато
нарушение, като липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и че същото не е доказано по несъмнен начин.
Жалбоподателя намира, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а НП е издадено извън срока по чл.34 ал.3 от
ЗАНН, както и че актосъставителят няма необходимата компетентност да
дава предписания на собствениците на язовирите за извършване на ремонтни
дейности по тях. Излагат се и твърдения, че е налице „маловажен случай“ по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
1
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не изпраща
представител.
Въззиваемата страна също редовно призована редовно призована не се
явява.Процесуалния и представител представя подробно писмено становище,
с което оспорва подадената жалба. Счита, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които
да налагат отмяната на наказателното постановление. В тази връзка се иска
същото да бъде потвърдено, като се присъди и юрисконсултско
възнаграждение.
След цялостна преценка на представените по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С Договор за дарение № ****г. Община Т***е прехвърлила
безвъзмездно на Държавата правото на собственост върху язовир с площ
171,744 дка, находящ се в землището на с. К.. С Акт № *** за публична
държавна собственост на ДП „Управление и стопанисване на язовири“ са
предоставени права за управление на язовира.
На 16.02.2021 г. актосъставителят Д. Д. - инспектор в РД НЯСС
„Югоизточна България“, офиса Я* към ДАМТН-С* извършил проверка на
язовира, находящ се в землището на с. Каравелово, при която било дадено
предписание на ДПУСЯ, дадено в констативен протокол ***№ * г., а именно
да се извършат ремонтно-възстановителни работи за привеждане на ОИ в
експлоатационно състояние, със срок на изпълнение 31.08.2021 г., както и
лицето, отговарящо за изпълнението им - собственика на язовира. Проверката
била извършена в присъствието на представител на ДПУСЯ - инж. Л., който
бил запознат с дадените предписания, включително и чрез връчване на
екземпляр от протокола.
На 11.01.2022 г., след изтичане на срока за изпълнение на
предписанието, свид. Д. извършил последваща проверка на язовира, при
която установил, че предписанието не е изпълнено, а именно, че изходната
шахта на основния изпускател е запълнена със земна маса. Установеното при
последвалата проверка било отразено в КП № .... г. На 28.03.2022 г. в
присъствието на упълномощен представител на ДПУСЯ свид. Д. съставил
АУАН за нарушение на чл.190а ал.2, вр.чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като в
законоустановения срок не са били подадени писмени възражения.
2
Впоследствие на 21.09.2022 г. при идентично фактическо и юридическо
описание на нарушение е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на разпитания по делото свидетел, от приложените и приобщени
по делото писмени доказателства.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима, а по същество - неоснователна, поради следните съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
НП е издадено от компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП,
нарушението е описано прецизно, с неговите фактически признаци от
обективна страна, установени в състава на чл.190а ал.2 от ЗВ, вр.чл. 190а,
ал.1, т.3 от ЗВ, а така също са посочени и останалите компоненти - време и
място на извършване на нарушението.
Съдът счита, че при съставянето на АУАН е спазен срока по чл.34 ал.1
от ЗАНН. Съгласно тази норма не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от
откриването на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. То се счита за открито когато има необходимите и достатъчни
данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респ.
когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било
то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от
обективна страна сочи на административно нарушение. В конкретния случай
тези данни са станали известни на оправомощените да образуват
административнонаказателно производство органи именно в хода на
3
извършената на 11.01.2022 г. проверка, а не в по-ранен момент, в който е било
възможно да се констатира нарушение, защото контролните органи нямат
задължение още на следващия ден, след изтичане на дадения срок да
проверяват изпълнено ли е даденото предписание. В този смисъл съдът счита,
че контролните органи обективно са разполагали с данни за извършеното
нарушение едва след извършената проверка на 11.01.2022 г., и това е
началният момент, от който започва да тече три месечният срок по чл.34 ал.1
от НК, който в случая е спазен.
Не се възприемат за основателни и доводите за това, че
актосъставителят Д., дал предписанието е некомпетентен да дава предписания
на собствениците на язовирите да извършват ремонтни дейности, тъй като
съгласно заповед № ... г. именно свид. Д. като един от инспекторите,
оправомощен от Председателя на ДАМТН за район „Юг-Югоизточна
България“ е да дава предписания на собствениците на язовирни стени и/или
съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
Неоснователно е и възражението, че НП е издадено извън
шестмесечният срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. В случая наказателното
постановление издадено на 21.09.2022 г., т.е. в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН,
като по делото не са налице каквито и да е било доказателства за
антидатирането му.
От материална страна съдът намери, че доказателствата по делото
обосновават по безспорен начин факта на извършване на административното
нарушение по от Закона за водите от страна на жалбоподателя, изразяващо се
в неизпълнение на предписанието на контролните органи от РД НЯСС „Юг-
Югоизточна България“, офиса Я.. към ДАМТН-С.... От съвкупния анализ на
събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се
установява, че ДПУСЯ за язовир, с ПИ № 362000.35.84, няходящ се в
землището на с. К. не е изпълнило задължителното предписание в срок до
31.08.2021 г. да бъдат извършени ремонтни дейности по изходната шахта на
основния изпускател със запълнена земна маса и с бездействието си е
извършило нарушение по посочения текст от закона, за което правилно е
санкционирано.
Съдът намира, че в случая не следва да намери приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
4
При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93
т.9 от НК. Действително по делото не се установява да са настъпили някакви
вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така
извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до
маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира
това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това
дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се
прецени приложението на чл.28 от ЗАНН, релевантни са не само липсата на
вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства,
които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче
вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на
хората, както и за публично или частно имущество, могат да настъпят
вследствие на неизпълнение на конкретни предписания за отстраняване на
пропуски. С оглед на това съдът счита, че случаят не е маловажен и
жалбоподателят следва да понесе следващата се административно-
наказателна отговорност за така извършеното нарушение.
Предвиденото наказание по чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите за
юридическите лица е „имуществена санкция“ в размер от 1000 до 20 000 лв. В
случая наказващия орган правилно е определил вида и размера на санкцията в
минимален размер, поради което не са налице основания за нейното
изменение.
При този изход на делото направеното искане от дружеството
жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и следва да не бъде
уважено, а това на въззиваемата страна следва да се уважи. Съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл.
63д, ал.4 от ЗАНН, вр.чл. 37 от ЗПП, вр.чл.25 от НЗПП, на ДАМТН гр. С.
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.,
което да се заплати от дружеството-жалбоподател.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НЯСС-... г. издадено
от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
5
с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“
гр. С. за нарушение на чл.190а ал.2, вр.чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, на основание
чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ гр. С. да заплати на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор гр. С. сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Не уважава искането на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ гр. С. за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Я., в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6