О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 473
гр. Пловдив, 10 март 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, І отделение, ХVIII състав, в закрито заседание на десети март през две хиляди и двадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАН
РУСЕВ
като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
частно административно дело № 497 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на М.П.С., ЕГН **********,
чрез адв. М.Б.-пълномощник
против заповед № 1/30.01.2020г. на директор на
дирекция „Местни данъци и такси“ при община-Пловдив, с която е спряно производството по издаване на Акт
за прихващане или възстановяване. Жалбоподателят
твърди, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна, че не е осъществена хипотезата по чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК да е налице образувано
административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от
значение за изхода на производството след представяне на удостоверение,
издадено от органа, пред когото е образувано, тъй като в случая фактическото
основание за издаване на оспорената заповед е образувано производство за възлагане на
проверка и не
попада в обхвата на чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК. Твърди, че в заповедта не са
изложени мотиви, от които да следва, че евентуално образуваното производство по проверка на лицето са от значение за изхода
на производството по издаване на АПВ. Моли обжалваната заповед да
бъде отменена. Претендира разноски.
Ответната страна не
изразява становище по жалбата.
От събраните доказателства
се установи следната фактическа обстановка: От жалбоподателката е било подадено
Искане вх. № 20 П -49/03.01.2020г. до дирекция „Местни данъци и такси“,
община-Пловдив за възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данък
недвижими имот и такса смет по подадени декларации вх. № 19602/08.11.2019г. и
вх. № 21524/09.12.2019г. От
Заповед № 1/30.01.2020г.
се установява, че производството по издаване на АПВ е спряно, до приключване
на друго контролно или административно производство, като е посочено, че е издадена на
основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК
предвид възложена проверка с Резолюция за възлагане на проверка № 19
ВК-2140(10)-1/24.01.2020г. на директор на дирекция „Местни данъци и такси“, община-Пловдив. Резултатът от последната е от значение за точното
определяне на изискуемите и подлежащи на прихващане, респ. на недължимо
платените и подлежащи на възстановяване за местни данъци и такса битови
отпадъци на М.С.. Заповедта е
връчена лично на жалбоподателката на 07.02.2020 г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по
чл. 34, ал. 5 от ДОПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от
лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Правният режим на
прихващане в данъчното право е регламентиран в разпоредбата на чл. 128 от ДОПК,
съгласно която норма недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се
прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични
вземания, събирани от Националната агенция за приходите.
В разглеждания
казус процесуалният ред за връщане на недължимо платени местни данъци и такси е
този по чл. 129 и сл. от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал.1 и чл. 9б от ЗМДТ. Съгласно
чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК,
като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Същият
ред е предвиден и за установяването, обезпечаването, събирането и обжалването
на местните такси по ЗМДТ. Предвид препращащите разпоредби на чл. 4, ал.1 и на
чл. 9б от ЗМДТ, разпоредбите на ДОПК се приемат за приложими и по отношение на
процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо внесени местни данъци
и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и събирането на
публичните задължения, каквито съгласно разпоредбата на чл. 162, ал.2, т.1 и 3
от ДОПК са и задълженията за съответния вид местни данъци и такси. Допълнителен
аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 129, ал.4 от ДОПК, която изрично
третира начина на възстановяването на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ.
Необходимо е да се посочи, че възстановяването на недължими суми, внесени от
задължения субект или събрани въз основа на подадена от него декларация, се
осъществява по негово искане. Общият ред за подаване на искането и
компетентността на органа са регламентирани в чл. 129 и чл. 130 от ДОПК.
В съответствие с
чл. 129, ал.1 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по
инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, каквото в
случая е налице.
Съгласно чл. 129,
ал.3 от ДОПК, след постъпване на искането се извършва проверка или ревизия,
като в първата хипотеза, се издава Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/,
с който се уважава искането /изцяло или частично/ или се постановява отказ за
възстановяване или прихващане изцяло или частично на поисканите суми. Изборът
на способ, чрез който да бъде установена дължимостта или недължимостта на
претендираните от лицето суми, е изцяло в правомощията на органа по приходите.
Проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично
писмено възлагане. Правилата по чл. 8 не се прилагат, когато е налице възлагане
от изпълнителния директор или упълномощено от него лице. За резултата от
проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвиден актът, с който
проверката трябва да завърши.
От своя страна
разпоредбата на чл. 4, ал.1 от ЗМДТ регламентира, че установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗМДТ и
чл. 152, ал.2 от ДОПК, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ
орган по ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община - на териториален директор на Националната агенция за приходите /НАП/.
От казаното дотук
става ясно, че оспорената заповед е издадена от компетентен, съгласно нормата
на чл. 34, ал. 3 ДОПК орган. Същата е постановена при спазване на изискванията
за форма при издаването й, налице са мотиви за връзката между производството,
което се счита, че е преюдициално и образуваното такова по извършване на
проверката, възложена с резолюция № 20 П-49(1)/03.01.2020 г. Връзката между
производствата е обоснована в самата заповед. Процесното производството е
спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 2
от ДОПК. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ДОПК при наличие на основание по ал. 1 и ал.
2 преценката се прави от органа, възложил производството, а при административно
обжалване – от решаващия орган. В Резолюция за възлагане на проверка № 19
ВК-2140(10)-1 от 24.01.2020г. като основание за нея е посочено, че
административното производство по установяване на задължения за местни данъци и
такса за битови отпадъци на М.С. е възложено, за да се установят задължения,
които са от значение за точното определяне на изискуемите и подлежащи на
прихващане, респ. недължимо платените и подлежащи на възстановяване суми за
местни данъци и такса за битови отпадъци на заявителката по Искане вх. № 20
П-49/03.01.2020г.
По изложените мотиви и съобразно разпоредбата на чл. 34,
ал. 6 от ДОПК, съдът намира, че следва да отхвърли жалбата като неоснователна.
Ето защо, Административен съд-
Пловдив – І отд., ХVIII състав :
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.П.С., ЕГН **********
против Заповед № 1/30.01.2020г. на директор на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при община-Пловдив, с която е спряно производството по издаване на Акт
за прихващане или възстановяване.
Определението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :/п/