Решение по дело №14130/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5444
Дата: 7 октомври 2024 г.
Съдия: Ивайло Димитров
Дело: 20231100114130
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5444
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20231100114130 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Т. Г. Г. срещу
Държавен фонд „Земеделие“, както следва:
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждането на
ответника Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Т. Г. Г. сумата от 54
149,97 лева, получена от ответника без основание, при проведено материално
незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело №20238390400531
по описа на ЧСИ И.К., рег. №839 в КЧСИ, поради погасено по давност
вземане, ведно със законната лихва върху претенцията, считано от датата на
завеждането на исковата молба в съда - 18.12.2023 г. до окончателното й
изплащане;
- иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4239,70 лева,
представляваща имуществени вреди - заплатени такси и разноски по
изпълнението в полза на ЧСИ И.К., рег. №839 в КЧСИ, по и.д.
№20238390400531, поради проведено материално незаконосъобразно
принудително изпълнение по погасено по давност вземане, ведно със
законната лихва върху претенцията, считано от датата на завеждането на
исковата молба в съда - 18.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.08.2013 г. е
образувано изпълнително дело № 999/2013 г. по описа на ЧСИ М.Ц., с
взискател - Държавен фонд „Земеделие“, чрез НАП, и длъжник Т. Г. Г., на
основание изпълнителен лист от 18.12.2012 г., издаден по Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №1387/2012 г. по описа на PC - Лом за събиране на
следните суми: сумата от 24 446 лева – главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.12.2012 г. до окончателното изплащане на
1
вземането, сумата от 524,34 лева - лихва за периода 03.10.2012 г. до 17.12.2012
г., разноски по гражданско дело в размер на 499,41 лева за държавна такса и
699,70 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Впоследствие, по молба на взискателя, изпълнителното дело е
прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от Държавен
съдебен изпълнител при PC-Лом и делото е преобразувано под № 150/2014 г.
по описа на ДСИ при PC-Лом.
На 19.09.2017 г. е направен неуспешен опит за опис на движими вещи в
дома на длъжницата - ищца, което се явява и последното валидно
изпълнително действие по делото, а на 23.09.2022 г. изпълнителното дело е
прекратеното на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На 13.10.2023 г., повече от 6 години след последното валидно
изпълнително действие по изп. дело № 150/2014 г., по описа на ДСИ, при
погасено по давност вземане, срещу длъжника е образувано изпълнително
дело № 20238390400531 по описа на ЧСИ И.К., рег. №839 в КЧСИ, на
основание същия изпълнителен лист от 18.12.2012 г.. Наложен е запор на
банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД на 13.11.2023 г., от
който е постъпила сумата в общ размер на 58 389,67 лева.
Счита, че процесната сума е събрана без правно основание, тъй като
това е сторено вследствие на неправомерно наложения запор, извършен след
погасяване на вземането по давност. Сочи, че част от събраната сума в размер
на 54 149,97 лева е изплатена в полза на ответника в качеството му на
взискател, а другата част в размер на 4239,70 лева представляват такси и
разноски по изпълнението в полза на ЧСИ Кирезиева.
Предвид гореизложеното за ищцата е възниквал правен интерес от
предявяването на настоящите искове, с първия от които претендира
възстановяване на сумата от 54 149,97 лева, получена от ответника на
отпаднало основание, при проведено материално незаконосъобразно
принудително изпълнение поради погасено по давност вземане, и втори иск, с
които се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер от 4239, 70
лева - заплатени такси и разноски по изпълнението в полза на ЧСИ.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника
Държавен фонд „Земеделие“, с който се оспорва исковете като неоснователни.
Излага, че в негова полза е бил издаден изпълнителен лист от 18.12.2012 г. по
ч.г.д. № 1387/2012 г. на PC Лом за сумата: 24 446,00 лева главница за
неизпълнено задължение по Договор 24/112/00519 от 14.11.2008 г. и 524,34
лева лихва за периода 03.10.2012 г. до 17.12.2012 г. и законна лихва от
18.12.2013 година до изплащане на вземането.
Поддържа, че по време висящността на исковия процес по чл. 422 ГПК
не е текла давност до постановяване от Върховен касационен съд на
определение от 08.11.2016 г., с което не е допуснато до касационно обжалване
решението на ОС – Монтана по в. т. д. 87/2015 г.
Сочи, че във връзка с процесното вземане е образувано изп. дело №
999/2013 г. по описа на ЧСИ М.Ц., впоследствие е образувано при ДСИ, PC
2
Лом, в изп. дело № 150/2014 г. за същия изпълнителен лист.
По подадена молба от НАП на дата 06.02.2019 г., по изп. дело №
489/2016 г., при ЧСИ М.И., е поискано, на основание чл. 456 от ГПК, НАП да
бъде присъединена по изпълнителното дело като взискател срещу Т. Г. Г., като
е приложено и удостоверението на СИС, PC Лом. Със същата молба е
поискано да бъдат предприети и действия по опис, оценка и продан на
възбранените по изп. дело № 489/2016 г. земеделски земи на длъжника, като
таксите за описа са били внесени надлежно.
Предвид изложеното счита, че с подадената молба от 06.02.2019 г. е била
прекъсната погасителната давност и нова такава петгодишна не е била изтекла
до момента, до който процесната сума е била събрана принудително -
23.11.2023 г., по изп. дело № 531/2023 г., по описа на ЧСИ И.К..
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата: че ответникът като взискател е получил по
изпълнително дело № 20238390400531 по описа на ЧСИ И.К., рег. №839 в
КЧСИ, сумата от 54 149,97 лева, както и че в полза на съдебния изпълнител и
за сметка на ищеца, е била удържана сумата от 4239,70 лева – дължими такси
по ТТРЗЧСИ.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че вземането от 54
149,97 лв. не е било погасено по давност към момента на получаване на
сумата – 07.12.2023 г., т.е. че през периоди, по-кратки от пет години, е
предприемал действия, които да са от естество да прекъснат давността.
В т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
3
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Посочено е също така, че относно давността в принудителното
изпълнение са неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на
прекъсването в исковия процес, тъй като ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е също така, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма
правна възможност да действа, давност не тече. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да
не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
С т. 3 от ТР №2/04.07.2024 г., по тълк. дело №2/2023 г., на ОСГТК на
ВКС, е разрешен по задължителен начин съществуващият дотогава въпрос
дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено
по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, като е даден
положителен отговор. Макар и приетото да не е пряко относимо към фактите
по настоящото дело, тъй като никоя от страните не твърди да са извършвани
действия по перемирано дело, в мотивите на тълкувателния акт са развити
принципни съображения и са дадени обяснения относно прекъсването на
давността в изпълнителния процес чрез поведението на кредитора. Прието е,
че погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на
кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от
съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен
способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за
прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното
действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Води до
прекъсване на давността молба на взискателя, в която е посочен начинът на
4
изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена
- чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради
неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността.
В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в”
ЗЗД. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по
себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на
запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е
намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл.
426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността
Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и
гореизложената съдебна практика относно условията и предпоставките, при
които настъпва погасителна давност относно вземането, предмет на
принудително изпълнение, намира, че към момента на погасяване вземането
на ответника към ищеца по и.д. №531/2023 г. по описа на ЧСИ И.К. не е била
настъпила погасителна давност. Съображенията за този извод са следните:
Няма спор между страните, а и се установява от приложените по делото
и.д. №999/2013 г., по описа на ЧСИ М.Ц., впоследствие препратено на ДСИ
при РС-Лом, където е образувано и.д. №150/2014 г., че за вземането на
Държавен фонд „Земеделие“ срещу Т. Г. Г., което е било възложено за
събиране на Национална агенция по приходите (НАП), ответникът, чрез НАП,
е образувал на 16.08.2013 г. изпълнително производство, въз основа на издаден
в полза на Държавен фонд „Земеделие“ изпълнителен лист от 18.12.2012 г. по
ч.г.д. № 1387/2012 г., по описа на PC Лом, за сумата 24 446,00 лева - главница
за неизпълнено задължение по Договор 24/112/00519 от 14.11.2008 г. и 524,34
лева - лихва за периода 03.10.2012 г. до 17.12.2012 г., както и законна лихва от
18.12.2013 г. до изплащане на вземането.
Безпротиворечиви са и становищата на страните, че последното
изпълнително действие по и.д. №150/2014 г. е от дата 19.09.2017 г., когато е
направен неуспешен опис на движими вещи, видно и от приложения протокол
за опис от същата дата, приложени на л. 196 от изпълнителното дело. На л.
164 от същото изпълнително дело е приложена и молба от взискателя НАП за
извършване на опис на движими вещи от 16.09.2016 г., което е от естество да
прекъсне давността предвид приетото в цитираните по-горе две тълкувателни
решения.
Сам ищецът признава, че вземането по изпълнителния лист е било
съдебно признато с влязло в сила на 08.11.2016 г. съдебно решение, когато на
същата дата по т.д. №50351/2016 на ВКС, Четвърто ГО, не е допуснато до
касационно обжалване въззивното решение по в.т.д. №87/2015 г. на ОС-
Монтана, с което е признато за установено, че настоящата ищца дължи на
ответника горепосочените суми по издадения изпълнителен лист. По аргумент
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, от дата на съдебното признаване на вземането (08.11.2016
г.) е започнала да тече нова петгодишна давност.
По искане на взискателя НАП, на 01.10.2018 г., по и.д. №150/2014 г.,
5
ДСИ при РС – Лом е издал удостоверение по чл. 456 ГПК с изх.
№13603/01.10.2018 г., като нито искането, нито издаването му са от естество
да прекъснат давността.
Въпреки че поради процесуалното бездействие на ответника да внесе
дължимите такси за изготвяне на копие от и.д. №489/2016 г. на ЧСИ М.И.,
същото не е приложено в цялост към настоящото дело, с отговора на исковата
молба ответникът е представил и съдът е приел като доказателства: молба от
НАП до ЧСИ М.И. по и.д. №489/2016 г., в която е посочено, че е подписана на
06.02.2019 г., с искане до ЧСИ да го присъедини като взискател по
образуваното срещу Т. Г. Г. изпълнително производство, въз основа на
издадено в полза на НАП удостоверение от ДСИ при РС-Лом по и.д.
№150/2014 г., където се е намирал оригиналът на изпълнителния лист по
ч.гр.д. №1387/2012 г., като със същата молба е поискан и опис, оценка и
продан на възбранените по изпълнителното дело земеделски земи на
длъжника (л. 26 от настоящото дело) и е посочено, че се прилага
удостоверение с изх. №13603/01.10.2018 г. (съвпадащо с номера на
удостоверението, издадено от ДСИ при РС-Лом); съобщение с изх.
№8704/22.04.2019 г. от ЧСИ М.И. по и.д. №489/2016 г., с което НАП е
уведомена, че е присъединена като взискател по същото изпълнително дело с
длъжник Т. Г. Г., като е указано, че във връзка с молбата на НАП за
предприемане на опис на недвижими имоти следва да се внесе такса от 125
лв., което и е сторено от НАП с платежно нареждане от 28.05.2019 г.,
представени на л. 27-28.
Горепосочените три писмени документа не са оспорени от ищцата
своевременно досежно тяхното съществуване, авторството и съдържание,
включително посочените дати на издаване. С молба от 04.06.2024 г. (л. 72-74)
единствено са развити съображения срещу тяхната неотносимост с
възражение, че тези доказателства касаят активности на НАП, които нямат
връзка с образуваните изпълнителни дела за събиране вземането на ответника
към ищцата, но не е оспорено, че НАП е подавал молба на сочената в исковата
молба дата 06.02.2019 г. за присъединяване по и.д. №489/2016 г., и че е искал
извършване на опис на земеделски земи. Предвид това съдът намира, че с
молба от 06.02.2019 г. НАП, действащ от името на ответника Държавен фонд
„Земеделие, и последващото му конституиране като присъединен взискателя
по и.д. №489/2016 г., което е настъпило в периода от 06.02.2019 г. (дата на
подаването на молбата по чл. 456, ал. 2 ГПК) до 22.04.2019 г. (датата на
съобщение с изх. №8704/22.04.2019 г.) давността отново е била прекъсната,
тъй като именно такъв правен ефект има присъединяването на кредитора
според мотивите на т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Не може да бъде
споделено становището от 04.06.2024 г. на процесуалния представител на
ищцата, че посоченото в тълкувателния акт касаело само класическата
хипотезата, при която новият кредитор по изпълнителното дело се
присъединява с оригинала на изпълнителния лист, но не и с удостоверение –
подобно разграничение не е проведено от ОСГТК на ВКС, нито може да бъде
6
извлечено по тълкувателен път. Съдът не приема за основателни и
оспорванията на ищцата, изразени в молба от 04.06.2024 г., че е правно
недопустимо да прекъсват давността за едно и също вземане извършваните от
един взискател паралелни изпълнителни действия по две изпълнителни дела
(едното, образувано по издаден в негова полза изпълнителен лист, а другото –
по което се е присъединил с удостоверение по чл. 456 ГПК), тъй като
настоящият съдебен състав счита, те не съответстват на правния институт на
присъединяването на кредиторите, характерен само за изпълнителния процес.
В горепосочената тълкувателна практика на ВКС е изведен принципът,
че перемпцията, както и погасителната давност, представляват санкция за
бездействащия кредитор, който чрез свои искания за прилагане на
изпълнителни способи и внасяне на дължимите по изпълнението такси и
разноски, трябва да поддържа висящността на изпълнителното производство,
освен когато няма правна възможност да действа. От мотивната част и в
диспозитива на т. 10 от вече коментираното от ТР №2/26.06.2015 г., по тълк.
дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в който е прието, че нова погасителна
давност тече от датата, на която е поискано или предприето последното
валидно изпълнително действие, следва извод, че за прекъсването на
давността е достатъчно взискателят да е поискал определено изпълнително
действие, изграждащо конкретен изпълнителен способ. Без правно значение е
дали това действие е довело до осребряване на имущество на длъжника, тъй
като нито разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, нито съдебната практика по
прилагането на тази норма, извеждат подобно условие. Аргумент е правното
естество на самия институт на погасителната давност, която съставлява
санкция за бездействието на кредитора, респ. взискателя, поради което
последващо бездействие на ЧСИ да предприеме поискано изпълнително
действие и неговото неуспешно прилагане, нямат отношение към давността
(неблагоприятна последица за взискателя е, че носи тежестта за дължимите за
поисканите действия такси към ЧСИ).
Както е прието и в т. 2 от ТР №2/04.07.2024 г., по тълк. дело №2/2023 г.,
на ОСГТК на ВКС, присъединяването на кредитори в изпълнителното
производство е израз на възможността на всеки кредитор да иска
принудително изпълнение върху което и да е секвестируемо имуществено
право на длъжника - чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК, с цел да бъде удовлетворен
присъединеният кредитор от същия имуществен обект, върху който е
насочено изпълнението по висящия изпълнителен процес и той да участва в
разпределението при спазване на установения в чл. 136 ЗЗД ред на
привилегиите и да получи въз основа на него плащане. Изтъкнато е, че според
правната си характеристика присъединяването води до множество взискатели,
търсещи удовлетворение чрез едно и също изпълнително производство, всеки
от тях става страна в изпълнителния процес и се намира в отделно
изпълнително правоотношение със съдебния изпълнител, като при
присъединяване на кредитори се достига до съединяване на делата.
Взискателите обаче са с отделни изпълнителни листове, съответно преки
7
изпълнителни основания или по право, или всеки от тях упражнява
собственото си право по чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК за да удовлетвори своето
вземане от имуществото на длъжника. Също така, в мотивите към т. 2 на ТР №
2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че със създаването на
института на присъединяването идеята на законодателя е не да се образуват
паралелни изпълнителни производства по отношение на един длъжник от
всеки от кредиторите му, а другите кредитори освен взискателя да се
присъединят съгласно чл. 456, ал. 1 и 2 ГПК.
От горните мотиви на тълкувателните актове следва извод, че
присъединилият се кредитор притежава същото правно положение и права в
изпълнителното производство, както и първоначалния взискател. Такъв е и
буквалният текст на разпоредбата на чл. 457, ал. 1 от ГПК, като законодателят
във втората алинея е зачел правното действие на извършените до
присъединяването изпълнителни действия. Следва да се има предвид, че
зачитането на ефекта на вече извършените действия е от процесуалноправно
естество и няма отношение към въпроса с прекъсването на давността относно
самото вземане, тъй като би било процесуално неикономично и безпредметно
да се повтарят изпълнителни действия, изграждащи един или повече
изпълнителни способи, извършени без участието на присъединените
взискатели, доколкото крайната цел на присъединяването е не толкова
осигуряване участието на присъединяващия се кредитор при реализирането на
самия способ, а в участието му при разпределението на вече получената
парична сума - арг. от чл. 456, ал. 1 ГПК относно крайния момент, до който е
възможно присъединяване, и от чл. 457, ал. 3 и ал. 4 ГПК и чл. 462, ал. 1 ГПК
относно неуведомяването на присъединените взискатели за извършените
изпълнителни действия, освен за изготвянето и предявяването на самото
разпределение. Такова тълкуване е съобразено и с института на погасителната
давност, разбирано като бездействие в определен период от време, каквото
може да е налице до присъединяването, като именно на самото
присъединяване ВКС придава прекъсващо погасителната давност значение.
Подобно разрешение е логично поради факта, че взискател може да бъде
поставен в хипотеза, при която се присъединява след осребряването на
имуществото (т.е. при вече реализиран изпълнителен способ, при който
обективно не може да се искат изпълни действия) и преди разпределението на
получените парични средства, които ще са достатъчни да го удовлетворят, но
в този период (до извършване на разпределението) би настъпила погасителна
давност, и за да я прекъсне ще бъде принуден да поиска прилагането на иначе
напълно ненужно му изпълнително действие за реализиране друг
изпълнителен способ, понасяйки тежестта на разноските и обременявайки
правната сфера на длъжника да търпи допълнителна принуда.
Извън горните разяснения, липсва правна пречка присъединен кредитор
сам да поиска прилагане на определено изпълнително действие, каквото в
случая се явява искането на НАП за извършването на опис и продажба на
възбранени имоти по и.д. №489/2016 г. на ЧСИ М.И., обективирано в молбата
8
му за присъединяване от 06.02.2019 г., тъй като той е носител на правото по
чл. 442 ГПК, притежава същите процесуални права като тези на
първоначалния взискател, и би имал интерес изпълнителният способ да бъде
реализиран възможно най-бързо. Такова поведение на ответника, чрез НАП, е
активно и прекъсва давността според т. 3 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК
на ВКС, като се има предвид и че взискателят е внесъл дължимите такси
според приложените по делото доказателства и в този смисъл няма данни за
съмнение, че искането му е нередовно, дори и при липсата на приложено в
цялост изпълнително дело, но при наличието на неоспорените към исковата
молба доказателства. Дали самото изпълнително действие е извършено, е без
правно значение, защото в случая то не е обусловено от поведението на
ответника, а на съдебния изпълнител, който е единствено оправомощеният да
извърши опис и да проведе публична продан. Както е разяснено и от ВКС,
присъединяването цели единствено процесуална икономичност и правна
сигурност чрез недопускането на провеждането на паралелни изпълнителни
процеси относно едно и също имущество на длъжника, но по никакъв начин
не рефлектира върху материалноправния ефект на активното поведение на
присъединил се кредитор (без значение с изпълнителен лист или с
удостоверение) по висящо дело, каквото законът му придава, ако то би било
извършено по негово искане в изпълнително производство, образувано по
притежавания от него изпълнителен лист. Приемането на обратното, както
застъпва процесуалният представител на ищцата, не намира опора в
законодателната ни уредба, нито в цитираната по-горе тълкувателна практика.
В обобщение, след влизане в сила на 08.11.2016 г. на съдебното решение,
с което вземането на ответника срещу ищцата е било съдебно признато и е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, последната е била
прекъсвана през 2019 г, както със самото конституиране на НАП, въз основа
на молбата от 06.02.2019 г. до ЧСИ М.И. по и.д. №489/2016 г., така и с
обективираното в същата молба искане за насрочване на опис на земеделски
земи. Предвид това, към датата на подаването на молбата за образуване на
ново изпълнително дело №531/2023 г. на ЧСИ И.К. - 13.10.2023 г. (а и до
приключването му на 07.12.2023 г.) обективно не е изминал период, по-голям
от пет години и давността не е била изтекла, като тя е била прекъсната и със
съдържащото се в същата молба искане за прилагане на изпълнителни
способи.
С оглед горните мотиви, при непогасено по давност вземане на
Държавен фонд „Земеделие“, законосъобразно е проведено и принудителното
изпълнение по и.д. №531/2023 г. на ЧСИ И.К., поради което се налага извод, че
процесната сума от 54 149,97 лева е била получена на правно основание от
ответника, което му дава право да я задържи, а за ищцата не са налице и
твърдените вреди от 4239,70 лева, изразяващи се в понесени разноски по
изпълнението. Ето защо, всички предявени искове се явяват изцяло
недоказани и подлежат на отхвърляне.
Независимо от изхода на спора, тъй като ответникът не е направил
9
искане за разноски, такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените обективно кумулативно
съединени искове от Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. *******,
със съдебен адрес гр. София, ул. „*******, чрез адв. В. М., срещу Държавен
фонд „Земеделие“, с адрес гр. София, бул. *******, както следва:
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждането на
ответника Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Т. Г. Г. сумата от 54
149,97 лева, получена от ответника без основание, при проведено материално
незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело №20238390400531
по описа на ЧСИ И.К., рег. №839 в КЧСИ, поради погасено по давност
вземане, ведно със законната лихва върху претенцията, считано от датата на
завеждането на исковата молба в съда - 18.12.2023 г. до окончателното й
изплащане;
- иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4239,70 лева,
представляваща имуществени вреди - заплатени такси и разноски по
изпълнението в полза на ЧСИ И.К., рег. №839 в КЧСИ, по и.д.
№20238390400531, поради проведено материално незаконосъобразно
принудително изпълнение по погасено по давност вземане на кредитора
Държавен фонд „Земеделие“, ведно със законната лихва върху претенцията,
считано от датата на завеждането на исковата молба в съда - 18.12.2023 г. до
окончателното й изплащане.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10