С решение № 16 / 26.07.2006 г.,постановено по гр.д. № 805/06 г.,Кърджалийският районен съд е осъдил “Екип - Интернационал” ООД, гр. Кърджали,ул.”Дарец “ № 13,с управител Джевдет Вейсал Адем,с ЕГН **********,да заплати на Мустафа Насуф Мустафа от с. Люляково,общ. Кърджали,с ЕГН **********,сумата в размер на 4 059.55 лв.,представляваща размера на неговия дял от имуществото на дружеството към 31.07.2000 г. Съдът е признал задължението на Мустафа Насуф Мустафа от с. Люляково,общ. Кърджали,с ЕГН **********,към “Екип - Интернационал” ООД, гр. Кърджали,ул.”Дарец “ № 13,с управител Джевдет Вейсал Адем ,с ЕГН **********,в размер на 12 256.97 лв.,по констативен протокол от 31.05.2000 г. ,и е извършил прихващане на посочените суми - 4 059.55 лв. и 12 256.97 лв.,до размера на по-малката от тях ,а именно до размера на 4 059.55 лв. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ищеца в първоинстанционното производство, Мустафа Насуф Мустафа,частична въззивна жалба. В жалбата твърди,че решението в частта му ,с която е признато задължението му към ответното дружество “Екип - Интернационал” ООД,и е извършено прихващане до размера на по-малкото вземане,а именно до размера на 4 059.55 лв.,е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Не излага в жалбата съображения. Моли настоящата инстанция да постанови своя съдебен акт ,с който отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част,вместо което постанови решение по съществото на спора,с което отхвърли възражението за прихващане на “Екип - Интернационал” ООД. В съдебно заседание,жалбодателят,редовно призован не се явява и не се представлява. В съдебно заседание,ответникът по жалбата, “Екип - Интернационал” ООД,чрез процесуалния си представител,оспорва жалбата. Излага съображения,че в обжалваната част решението е правилно,защото първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.103,ал.2 от ЗЗД. Претендира разноски. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице имащо интерес от това, е допустима ,поради което следва да бъде разгледана по същество. В производството е установено,че ищецът Мустафа Мустафа е бил съдружник в ответното дружество “Екип –интернационал “ ООД,гр. Кърджали,до 07.07.2000 г.,на която дата с решение на ОСС е бил изключен . Това обстоятелство е било вписано в надлежния регистър на Окръжния съд по седалището на дружеството. Първоинстанционният съд е приел за установено,че на основание чл.125,ал.3 от ТЗ , паричната равностойност на дружествения дял на бившия съдружник Мустафа,определена въз основа на счетоводния баланс на дружеството към края на месеца,през който е настъпило изключването,е в размер на 4 059.55 лв. Предмет на въззивната проверка ,очертан от депозираната от ищеца в първоинстанционното производство,жалба е решението в частта му, с която е признато задължението на ищеца Мустафа към ответното дружество “Екип - Интернационал” ООД,и е извършено прихващане до размера на по-малкото вземане,а именно до размера на 4 059.55 лв. В този аспект настоящата инстанция съобрази разпоредбата на чл.103,ал.1 от ЗЗД,съобразно която когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Т.е. по силата на тази законова разпоредба институтът на прихващането не настъпва автоматично,той е резултат на едностранно изявление на един от двамата насрещни длъжници,което в съдебното производство съставлява материалноправно изявление, имащо същността на средство за процесуална защита. В този аспект компенсационното изявление има тази последица,че двете насрещни вземания се считат погасени до размера на по-малкото от тях не от деня на изявлението ,а от деня ,в който прихващането е могло да бъде извършено. Правната теория приема ,че за да е налице валидно прихващане е необходимо сбъдването на няколко условия. Самите подлежащи на компенсиране вземания, по своя характер биват пасивно и активно вземане. Законовите предпоставки – изискуемост и ликвидност,следва първоначално да бъдат сбъднати по отношение на активното вземане,или това е вземането на прихващащия. В настоящия казус това е вземането на ответника по иска- “Екип –интернационал “ ООД , възлизащо в общ размер на 12 256.97 лв. Същото безспорно следва да е еднородно със вземането на ищеца в производството,а иýенно в пари,следва да бъде както беше казано изискуемо и ликвидно,т.е. безспорно установено по основание и размер. И доколкото това вземане е оспорено в производството по делото от страна на ищеца ,то следва да бъде доказано. От събраните по делото доказателства ,а именно констативен протокол от 31.05.2000 г. , и Справка № 1 към същия,надлежно подписани от ищеца в първоинстанционното производство,Мустафа,а и от приетото по делото,заключение ,изготвено по назначената нарочна съдебно- счетоводна експертиза ,се установява,че на името на същия са осчетоводени в ответното дружество задължения в размер на 8 509.54 лв.,произтичащи от осчетоводени липси и задължения в размер на 3 747.48 лв.,произтичащи от неотчетени авансово взети суми. В този аспект безспорно е по делото,че са налице две еднородни, годни за прихващане вземания. В производството ответникът е направил надлежно своето материалноправно възражение за прихващане като средство за защита в процеса. В производството обаче ищецът по делото,длъжник по активното вземане,е направил възражение за изтекла давност по отношение на последното,също като средство за процесуална защита. Отговор за основателността на това възражение дава разпоредбата на ал.2 на цитирания чл.103 от ЗЗД,а именно,че прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. Вземането на ищеца ,така нареченото в теорията пасивно вземане е възникнало на 07.07.2000 г.,това е моментът в който съдружникът в “Екип –интернационал “ ООД, Мустафа ,е бил лишен от това му качество чрез изключване. От този момент за него се поражда правото да търси своя имуществен дял от капитала на дружеството. Т.е. към този момент с неговото вземане е било възможно да се извърши прихващане с вземането на ответното дружество,съществуващо още към 31.05.2000 г. Или казано с други думи към 07.07.2000 г. е било възможно да бъде извършено прихващането. Това е момента,който законът посочва като меродавен. В това се проявява обратното действие на института на прихващането,а именно че са погасени насрещните вземания в момента,когато и двете са били годни за компенсиране. В този смисъл макар и действително към настоящия момент да е погасено по давност активното вземане на прихващащия,ответник в първоинстанционното производство,доколкото същото е било годно към 07.07.2000 г. ,то с него и в настоящото производство може да бъде извършено прихващане. Настоящата инстанция в този ход на мисли ,констатира,че решаващият съд е направил един правилен и законосъобразен извод,който е вложил в решението си. Въпреки това първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството,че така формирания извод има за своя последица отхвърлянето на иска на ищеца до размера на по-малкото от двете компенсиращи се вземания,а именно до размера на 4 059.55 лв.,като погасено поради факта на извършване на самата компенсация. В този смисъл е налице един неизрядно изписан диспозитив , неизпълняем, поради което и лишен от своята природа на изпълнителен титул. Поради изложеното следва да бъде постановен нов диспозитив,позволяващ постигането на целения с разрешения правилно от първоинстанционния съд,казус,резултат. И при това ново изписване на диспозитива на решението не се постига резултат различен от постигнатия вече от страните такъв пред първоинстанционния съд. Следва прочие да бъде осъден жалбодателят в настоящото производство да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за предприетото от него въззивно обжалване по реда и в размерите,предвидени в т.12 от Тарифа № 1 към ЗДТ,за таксите,събирани от съдилищата....,а именно в размер на 81.20 лв. С оглед изхода на спора,следва същият да бъде осъден и да заплати на ответника по жалбата ,направените от последния разноски в настоящото производство в доказания размер от 100 лв. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 16/26.07.2006 г.,постановено по гр.д. № 805/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявения от МУСТАФА НАСУФ МУСТАФА от с. Люляково,общ. Кърджали,с ЕГН **********, против “Екип –Интернационал“ ООД,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,ул.”Дарец” № 13,иск с правно основание чл.125,ал.3 от ТЗ,за сумата в размер на 4 059.55 лв.,като погасен поради прихващане със суматав размер на 12 256.97 лв.,съставляваща осчетоводени задължения на ищеца към ответното дружество към 31.05.2000 г.,произтичащи от констатирани липси и невъзстановени аванси,до размера на по-малката сума. ОСЪЖДА МУСТАФА НАСУФ МУСТАФА от с. Люляково,общ. Кърджали,с ЕГН **********,да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд,държавна такса за предприетото от него въззивно обжалване в размер на 81.20 лв. ОСЪЖДА МУСТАФА НАСУФ МУСТАФА от с. Люляково,общ. Кърджали,с ЕГН **********,да заплати на “Екип –Интернационал“ ООД,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,ул.”Дарец” № 13,сумата в размер на 100 лв.,съставляваща разноски в производството. На основание чл.218а,ал.1,б.”а” от ГПК,решението като неподлежащо на касационно обжалване, е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |