Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.02.
2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-„В ” въззивен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
Секретар
Юлиана Шулева
|
Прокурор |
|
сложи
за разглеждане докладваното от съдия МАРКОВА въззивно ГД
№ 13534 по описа за 2020 г.
Производството
е по реда на чл. 258 и следв.
ГПК.
С решение № 165841 от 31.07.2020 г. по гр.д.№ 40536 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 154-ти състав
се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, че „К.П.С.“
ЕООД, дължи на ЕТ „И.В.Т.к.“, сумата в
размер на 7224,48 лв., представляваща неплатена цена за продадени стоки -
консумативи за полиграфията за периода 12.04.2018 г. - 29.08.2018 г., ведно със законна лихва от 25.1.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.03.2019 г. по ч.гр.д. № 4933/2019
г. на СРС, 154 състав.
Постъпила е въззивна жалба от
ответника пред СРС- „К.П.С.“ ЕООД. Излагат се доводи за неправилност на
така постановеното решение. Сочи, че неправилно СРС бил приел, че ответника
/въззивник е направил поръчка на процесните стоки. Неправилно бил приел, че ищеца
е изпълнил поръчките, както и, че последните били приети от ответника.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Не се претендират
разноски.
По въззивната жалба е постъпил
отговор от ищеца пред СРС - ЕТ „И.В.Т.к.“,
в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното от решение. Сочи, че от представените по
делото фактури се установило, че страните са обвързани от облигационно
отношение. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установило, че
процесните фактури били надлежно осчетоводени. Решението било съобразено и със
съдебната практика на ВКС по аналогични случаи. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За така постановеното решение, въззивникът /ответник в производството
пред СРС/ е бил уведомен на 20.08.2020 г., обстоятелство, което се установява
от съдържащата се по делото /пред СРС/, призовка.
Въззивната жалба е подадена на 03.09.2020 г.
Следователно, въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса /ответник в производството пред
СРС/ и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което жалбата е
допустима.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение
в обжалвания смисъл, СРС е приел, че между
страните не било спорно, че между тях съществувала валидна облигационна връзка-неформален
договор за покупко-продажба на стоки /консумативи за полиграфия/. Това се
установявало и от представените по делото фактури, двустранно подписани
протоколи. Установило се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
фактурите били осчетоводени в счетоводството и на ищеца, и на ответника като
неплатеният остатък от задълженията възлизал на сумата в размер на 7224,48 лв.
Съгласно съдебната практика на ВКС /която СРС е цитирал/ фактурата можело да се
приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в
случаите, в които същата съдържала необходимите елементи на сделката.
Вписването на фактурите в дневниците за покупка и продажба, както и
отразяването на стойността им в справките декларации по ЗДДС и последващо ползване
на данъчен кредит, релевирало възникване на продажбено правоотношение. В случая
предаването на стоката било удостоверено с полагане на подпис от представител
на ответника по всяка една от фактурите. Затова и за неоснователни са приети
възраженията на ответника за липса на доказателства за направена поръчка по вид
и количество на престираната стока, вкл. приемането й. Тъй като страните били
търговски, то приложимо било правилото на чл.301 ТЗ. Доколкото не се установило
ответникът да се е противопоставил на получените стоки – нямало данни да ги е
върнал, да е изпратил изявление до ищеца, с което изразява несъгласие и т.н.,
то съгласно въведената законова презумпция се считало, че ответникът е приел
доставената стока. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установило, че не е налице плащане поради което претенцията на ищеца била
основателна.
Главницата е присъдена ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-25.01.2019 г.
до окончателното й изплащане.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси –
само доколкото са посочени в жалбата.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция намира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо:
За издадената на 05.03.2019 г. по ч.гр.д.№
4933 по описа за 2019 г. от СРС, 154-ти състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът /въззивник в настоящето
производство/ е уведомен на 18.03.2019 г.
На 29.03.2019 г., т.е. в срока по чл.414 ГПК длъжникът е подал заявление по чл.414 ГПК.
СРС е дал указания на заявителя по чл.415,
ал.1 ГПК, които са стигнали до знанието му на 19. 06.2019 г. Исковата молба е
предявена от заявителя на 15. 07.2019 г., т.е. в срок.
По
доводите във въззивната жалба:
По иска с пр. осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 327 във връзка с чл.1,т.1 от ТЗ:
Търговските сделки по принцип се
извършват от търговци. А това са – всяко физическо или юридическо лице, което
по занятие извършва горецитираните сделки- чл.1, ал.1 ТЗ.
Легална дефиниция на “търговска сделка” се съдържа в нормата на чл.286
от Търговския закон /ТЗ/ и това е “сделката, сключена от търговец, която е
свързана с упражняването от него занятие”. А.3 на чл.286 от ТЗ съдържа и
презумпция, че при съмнение се смята, че извършваната от търговеца сделка е
свързана с неговото занятие. Тази презумпция е оборима и тежестта за това носи
този, който твърди, че сделката не е “по занятие”, в този смисъл е и
определение № 75 от 18.04.2006 г. по т.д.№ 50/06 г. на ВКС на РБ, І- во
търговско отделение.
Щом страна по една сделка или дейност е търговец, то
по своя характер
тази
сделка е търговска, респ.това е търговска дейност, така и в решение от
15.04.2002 г. по гр.д.№ 372/2002 г. на търговско отделение /ТО/, 6-ти състав на
Софийски апелативен съд.
В конкретния случай и двете страни по договора са търговци и
следователно отношенията между страните ще бъдат обсъждани и изследвани, вкл. и
относно наличието на облигационно отношение, във връзка с правилата на ТЗ.
Установяването на договора, сумите, по който се претендират
и се твърди, че е сключен между страните,
предполага доказване на насрещни съвпадащи по целта си волеизявления, които да
са довели до възникване на облигационно правоотношение.
В конкретния случай с оглед събраните пред първата съдебна инстанция
писмени доказателства, а именно: фактури с №№ 60482, 60487, 60685, 60758 и
61016 за периода 12.04.2018 г.- 29.08.2018 г., се установява, че страните по
спора са обвързани от трайни търговски отношения по покупко-продажба и доставка
на стоки- консумативи за полиграфията.
Правилно СРС е приел, че фактурата съдържа всички съществени елементи
на договора по покупко-продажба поради което
следва да приемем, че между
страните по спора е налице валидно облигационно правоотношение. В качеството си
на счетоводен документ фактурата установява факта на предявеното от нейния
издател искане за плащане към лицето, посочено в нея като получател. В този
смисъл тя е индиция за съществуването на правна връзка, обвързваща, посочените
като издатели получател. Фактурите установяват съществените елементи на
договора за покупко-продажба-вид на стоката, количество, единична цена,
стойността й. Предаването на стоките от продавача на купувача е установено също
от фактурите, които представляват и двустранно подписани протоколи- видно от
съдържанието им, всяка една от фактурите е подписана за получател.
Въззивната инстанция намира, че
правилно СРС се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза;
същото не е оспорено от нито една от страните поради което правилно е
кредитирано от първата съдебна инстанция, кредитира се и от настоящата. Видно
от това заключение процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата и на
двете страни по спора като ответника е отразил същата в дневника за покупките със
съответната стойност и име на контрагент. Доколкото вещото лице е констатирало
и плащания по други фактури, то страните се намират в трайни търговски
отношения.
Затова и СРС правилно е достигнал до извода, че е налице търговската
обвързаност между страните по силата на твърдения от ищеца неформален договор. Липсват
данни, а и твърдения, ответникът да се е противопоставил на действията на
лицето, което е подписало фактурата от името на дружеството. При това положение
с оглед разпоредбата на чл.301 ТЗ действията са потвърдени.
След като стоката е получена, ответникът дължи на основание чл.327 ТЗ
заплащане на цената й. От самия ответника нито се твърди да е заплатил
стойността на доставените стоки, нито се ангажират доказателства. Липсата на
плащания също се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза;
констатирани са плащания, но по други фактури.
След като е налице валидно облигационно отношение и се установи по
безспорен начин, че ответника не е заплатил стойността на закупените материали,
то така предявения иск се явява основателен, поради което решението на СРС като
правилно ще следва да бъде потвърдено.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати
и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая настоящият съдебен състав
намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Наред с това,
въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното
решение. В настоящото производство не са представени и нови доказателства. Ето
защо първоинстанционното решение следва да се потвърди и по съображения,
основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззивника
разноски не се следват.
Ответникът
по въззивната жалба претендира разноските пред настоящата инстанция, но
такива не са сторени поради което съдът не му присъжда такива.
Водим
от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 165841 от 31.07.2020 г. по гр.д.№
40536 по описа за 2019 г. на СРС, ГО,
154-ти състав, изцяло.
Решението
е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: