О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1456/24.10.2023г.

 

гр. Пазарджик

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII-ми състав, в закрито съдебно заседание, в състав:          

 

                            СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Хубчева адм. дело № 831 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е след постановяване на Определение № 853 от 22.08.2023 год. по адм. дело № 463 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е изпратена по подсъдност жалбата на С. Х.. С.., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, в качеството му на пълномощник на Н.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез адв. А.Г.П., със съдебен адрес;***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 23-1085-000401 от 05.07.2023 год., издадена от началник група към ОД на МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ – Русе. Актът е издаден, на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на Н.С.М. и на нея е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца. Със заповедта са отнети: СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели РА3251КР. Върху нея е направено отбелязване, актът е връчен по реда на АПК и е поставена дата 15.08.2023 год.

С Разпореждане № 1801 от 13.09.2023 год., Разпореждане № 1896 от 03.10.2023 год. и Разпореждане № 1945 от 16.10.2023 год. съдът е оставил без движение жалбата на Н.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез С. Х.. С.., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, подадена чрез пълномощника адв. А.Г.П., със съдебен адрес;***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 23-1085-000401 от 05.07.2023 год., издадена от началник група към ОД на МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ – Русе. Указал е на жалбоподателя, че в посочен от съда срок, следва да представи пълномощно от Н.С.М. във връзка с извършеното от негова страна подаване на жалбата до съда и оспорване на процесната заповед следва да потвърди извършеното упълномощаване на адв. А.Г.П.. Предупреден е, че при неизпълнение на дадените указания, в посочения срок, съдът ще остави без разглеждане жалбата, а производството по делото ще се прекрати.

Разпорежданията са съобщени на съдебния адрес, посочен в жалбата, а именно на адв. А.Г.П., но не са изпълнени. Процесуалният представител на жалбоподател твърди, че с оглед представено по делото пълномощно за упълномощаването на С. Х. С.. от Н.С.М. (л. 5 от адм. дело № 463 от 2023 год. по описа на Административен съд – Русе) доверителят му е упълномощен да инициира производство по обжалване на процесната заповед и счита, че е изпълнил дадените от съда указания.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че подадената жалба от С.. Х. С., в качеството му на пълномощник на Н.С.М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1085-000401 от 05.07.2023 год., издадена от началник група към ОД на МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ – Русе е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки - по аргумент от разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК е наличието на правен интерес за оспорващия. Правен интерес и съответно активна процесуална легитимация имат лицата, спрямо които разпоредените с акта материалноправни последици са неблагоприятни и засягат негативно правна им сфера, т. е лицата, чиито права и/или защитени от правото интереси са засегнати, нарушени или застрашени от акта, който се обжалва.

В случая с обжалваната ЗПАМ № 23-1085-000401 от 05.07.2023 год., издадена от началник група към ОД на МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ – Русе, на осн. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на Н.С.М. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца и със заповедта са отнети: СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели РА3251КР. Административният акт е издаден за това, че лек автомобил „Фолксваген транспортер“ с регистрационен номер № РА3251КР е бил управляван от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

За да бъде приложена принудителната административна мярка, тя трябва да рефлектира единствено върху правната сфера на собственика на автомобила, тъй като именно той се лишава в следващите 6 (шест) месеца от правото на свободно ползване на собствеността си. В случай, че адресатът на ката не разполага с възможност да оспори заповедта за ПАМ по съдебен ред или прецени, че следва друго лице да извърши тези процесуални действия от негово име, следва изрично да заяви волята си писмено като го упълномощи при съобразяване на хипотези на чл. 32, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, а впоследстие и при съобразяване на дадените му права лицето може да организира съдебната си защита като упълномощи адвокат, който да го представлява и защита пред съда при съобразяване на обема от права, които са му предоставени от пълномощника. В разглеждания случай, пълномощникът Н.С.М. не е заявила, че предоставя правата си по предявяване на съдебно оспорване на ЗПАМ № 23-1085-000401 от 05.07.2023 год., издадена от началник група към ОД на МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ – Русе, както и че С. С. е упълномощен да я представлява пред настоящия административен съд във връзка с обжалването на акта и упълномощаването на адвокат, който да го представлява в съдебното производство.

С. Х. С., в качеството му на оспорващ на процесната ЗППАМ не е негова адресат, нито е собственик на пътното превозно средство – предмет на приложената ПАМ. Следователно, след като с оспорената заповед не се увреждат правата на С., респективно не се създават и задължения за него, то той не е активно легитимиран да обжалва актът за прилагане на ПАМ. Съдебната защита срещу индивидуални административни актове цели премахване на неблагоприятни за адресата на акта правни последици, а такива в случая не са налице по отношение на жалбоподателя, поради което и същият не разполага с право на жалба против издадения акт за прилагане на ПАМ. С. С. и не е надлежно упълномощен да заяви тези права от името на Н.М. пред органите на съдебната власт. По делото е представено пълномощно, в което е вписано, че С.. разполага с права да представлява Н.М. пред съдебните инстанции, включително и пред настоящия административен съд във връзка с оспорване на ЗПАМ № 23-1085-000401 от 05.07.2023 год., издадена от началник група към ОД на МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ – Русе. Пълномощникът е заявил, че упълномощава С..в да управлява и ползва нейното моторно-превозно средство, както в страната, така и в чужбина, както и да се разпорежда с това недвижимо имущество като го продава, заменя, бракува, спира от движение и др., както намери за добре. Също така е записано, че  жалбоподателя има правата да представлява Н.М. пред данъчните власти, митническите и граничните органи, пред нотариуси, МВР, общинкси власти ,застрахователни дружества и други трети лица и фирми, да сключва застрахователни договори, да получава застрахователни обезщетения, както и да я представлява пред всички държавни институции, включително и да получава винетка, да минава годишен технически преглед, да заплаща дължимия данък и в тази връзка да я подписва, където е необходимо. Като изречение последно е посочено, че С.. е упълномощен да преупълномощава трети лица с правата по пълномощното. Сред изброените правомощия никъде не фигурират съдебните власти и не е посочено, че на същия са предоставени права да представлява М. пред органите на съдебната власт, включително и при обжалване на заповеди от кръга на процесната. С разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно на осн. чл. 144 от АПК, е прието, че никой не може да защитава от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи, каквато законова регламентация в случая не е налице.

По изложените съображения съдът приема, че за С..Х. С.. липсва правен интерес и съответната търсена съдебна защита и активна процесуална легитимация за оспорване по съдебен ред на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1085-000401 от 05.07.2023 год., издадена от началник група към ОД на МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ – Русе. По отношение на жалбоподателя не е налице абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на жалбата и на образуваното съдебно-административно производство. С оглед на посоченото подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото – прекратено.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд – Пазарджик,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.. Х. С.., ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 23-1085-000401 от 05.07.2023 год., издадена от началник група към ОД на МВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ – Русе.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 831 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ:/П/