№ 41334
гр. София, 17.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110121109 по описа за 2022 година
Като се запозна с постъпилата молба с вх. № 274459/04.10.2023г. от ответника по
делото Д. Г. Т., чрез пълномощника му адв. В. от САК, с която моли съда да допълни
определението си от 26.09.2023 г. за прекратяване на производството, в частта за разноските
по делото като присъди в полза на ответника Т. сторените от него съдебни разноски в
размер на 1500 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.248 вр. с чл. 81 от ГПК.
Производството по гр.д. № 21109/2022 г. е прекратено с определение №
33834/26.09.2023 г., поради оттегляне на иска за делба от страна на ищеца Д. Д., поради
влизане в сила на решението на съда, по иска с пр.основание чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване
на ½ ид.ч. от процесния имот от страна на ответника Т. и предвид липсата понастоящем на
съсобственост между страните по отношение на заявения за делба недвижим имот.
Видно от депозирания по делото в срока по чл.131 от ГПК, писмен отговор, от страна
на ответника Д. Т., същия е претендирал съдебни разноски, в частност заплатеното от него
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, в сочен размер от 1500 лв.
Въпреки че са своевременно поискани, при прекратяване на производството /с
определението от 26.09.2023 г./ съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право да иска да му
бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в съответната инстанция във всички
случаи на прекратяване на делото.
Съгласно чл. 81 от ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася във всеки
акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция.
Разноски по делото се присъждат тогава, когато съдът е сезиран с такова искане,
каквото в настоящия случай е заявено за първи път още при подаване на писмения отговор
1
по чл.131 от ГПК.
Ако разглеждането на делото не е приключило с решение, т.е. не е било проведено
последно съдебно заседание по чл. 149 ГПК, то правото на разноски на ответника произтича
от нормата на чл. 81 ГПК. В посочената разпоредба не е поставен срок за предявяване на
искането за присъждане на разноски в течение на производството, както и такъв не е
регламентиран по чл. 78, ал. 4 ГПК.
Прекратяване на производството поради оттегляне на иска за делба от страна на
ищеца, слага край на производството и спрямо ответника, поради което определението от
26.09.2023 г. е акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция, по
см. на чл.81 от ГПК спрямо ответника Д. Т. и при постановяване на същото е следвало съдът
да се произнесе и по дължимостта на сторените от този ответник съдебни разноски.
В изразено писмено становище от 06.11.2023 г., ищеца Д. Д., чрез пълномощника си
адв. Г. В. е изразил становище за неоснователност на искането за присъждане на разноски,
като в условията на евентуалност, моли съда да го намали до минималния предвиден в
НМРАВ размер.
При определяне на размера на дължимото се адв. възнаграждение, съдът е обвързан от
посочения от ответника размер в ДППС, доказателствата за реалното му изплащане и
евентуално възражение от насрещната страна, заявено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
В настоящия случай, съдът намира, че ответника Д. Т. действително е извършил
разноски в хода на производството за съдебна делба, за заплащане на договорения с адв. В.
адв. хонорар, но при съобразяване на своевременно заявеното възражение по чл.78, ал.5 от
ГПК от страна на ищеца /което съдът намира за основателно, предвид липсата на фактическа
и правна сложност на делото и обема на извършената до момента правна помощ от страна
на адвоката, невключваща процесуално представителство/ а и предвид факта, че
адвокатското възнаграждение е било уговорено и заплатено при действието на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, преди последното
й изменение /обн. ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г./ с което са били увеличени размерите на
минималните адвокатски възнаграждения, намира, че на ответника Т. в случая се дължат
разноски в размер не по-голям от 600 лв., съобразно с разп. на чл.7, ал.4 от НМРАВ.
Съдът намира този размер на адвокатско възнаграждение за справедлив и отговарящ на
извършените до момента процесуални действия от страна на пълномощника на ответника
Същия е депозирал до момента само писмен отговор по чл.131 от ГПК от името на
ответника, в който е поискал и спиране на производството да делба до приключване на
преюдициалния спор по иска с правно осн. чл.33, ал.2 от ЗС, след влизането на решението
по който иск и ищецът е предприел действия за оттегляне на иска и прекратяване на
производството за съдебна делба.
По делото има доказателства за реалното плащане на адв. възнаграждение, поради
което на ответника се следват разноски, във вр. с прекратяването на производството, макар
и не в претендирания размер.
2
С оглед на гореизложеното, молбата на ответника Д. Т. за присъждане на извършените
от него съдебни разноски в производството по съдебна делба, се явява частично основателна
и доказана до размер от 600 лв.
Водим от горното, на осн. чл.78, ал.4 и ал.5 вр. чл.81 от ГПК Софийския районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА Д. Х. Д., с ЕГН ********** от гр. София, ул. „Люлин планина“ № 52, ет.3,
ап.3 да заплати на осн. чл.78, ал.4 вр. с ал.5 от ГПК на Д. Г. Т., с ЕГН ********** сумата от
600 лв., представляваща съдебно - деловодни разноски в настоящото исково производство,
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3