РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Ямбол, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330103632 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „Геомекс- Инженеринг“ ЕООД
обективно и кумулативно съединени искове за сума в размер на 145, 67 лв.
претендирани като обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
заредено и неплатено количество бензин на *** г. в обект на ***, находяща се в гр. Я.,
к-с „*** и за сума в размер на 1000,00 лева, претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди- накарняващи доброто име на дружеството, градено и
поддържано в гр. Я. в продължение над 20 год. причинените му от ответника Д. Н. Н.
от гр. Я.
В исковата си молба, ищецът твърди, че на *** г. в гр. Я., в обект „***“,
находяща се в гр. Я., к-с „***, оэтветника Д. Н. Н. към 19.00 ч. заредил в
управляваното от него МПС- лек автомобил марка и модел „***“, 54. 97 литра бензин
А-95, на обща стойност 145, 67 лв., като не заплатил същото и напуснал територията
на бензиностанцията. По случая било образувано ДП по описа на РУ- Я., про което
ЯРП внесло обвинителен акт. Въ з основа на последния било образувано НОХД №
***г. по описа на ЯРС. С присъда № *** г. по НОХД № *** г. ответника бил признат за
виновен и осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 НК.
Твърди се, че в резултат на извършеното от ответника престъпление, ищецът
претърпял имуществени вреди на обща стойност 145, 67 лв. в резултат на заредено и
неплатено количество бензин, като се претендира тяхното възстановяване.
Отделно от това се твърди, че освен имуществени вреди, ищеца претърпял и
1
неимуществени такива. Деянието което било извършено от ответника било извършено
виновно, грубо, нагло и безпричинно, като в следствие на непозволеното увреждане на
ищеца били причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Поисканото
обезщетение било свързано с доброто име на дружеството, градено и поддържано в гр.
Ямбол в продължение над 20 год., като доброто име и търговската репутация не били
просто абстрактни понятия, а били съществени активи на всяко ЮЛ, имащи особено
значение за развитието на бизнеса в съвременния конкурентен пазар.
Иска се уважаване на исковете и присъждане на разноски за настояшата
инстанция.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, чрез
когото поддържа предявения иск и пледира за уважаването му, както и за присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът - редовно призован, не се явява и не се представлява.
ЯРС, след като извърши преценка на твърденията на страните,
доказателствата по делото, при съблюдаване на закона прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното НДОХ № *** г. по описа на ЯРС с Присъда № *** г., вл. в
сила на *** г. подсъдимият Д. Н. Н., ответник в настоящото производство е признат за
виновен, затова, че на *** г., около 19.00 ч. в гр. Я., в ж.к. „***, на бензиностанция
„***“, чрез използване на моторно превозно средство- лек автомобил марка и модел
„***“ с рег. №*** е отнел чужди движими вещи- 54, 97 литра бензин А-95, на
стойност 2, 65 лв. за литър, на обща стойност 145, 67 лв., от владението на собственика
им „Геомекс- Инженеринг“ ЕООД, с управител М. М. Т. от гр. Я., без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1,
т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на шест месеца „***“, като на
основание чл.66, ал.1 НК отложил изтърпяването на определеното наказание за срок от
три години.
По делото е представен касов бон от *** в гр. Я., ж.к. „*** за заредено
количество гориво- бензин А 95Н, а именно- 54, 97 литра по 2.65 лв. за литър на обща
стойност 145, 67 лв. с ДДС, заредено на *** г. в 19.04.36 ч.
От показанията на свидетеля Й. В. П., се установява, че същия е *** на посочения
по-горе обект. На *** г. около 19.00 ч., на клиента автомобила се зареждал от пълнача,
като същия взел пистолета от него, дозаредил автомобила, след което са качил и със
скорост излязъл от обекта, като едва не причинил ПТП с току що влизащ автомобил-
цистерна да зарежда гориво. Спомня си, че марката на автомобила била „***“, като
всичко се виждало на камерите. Лицето което заредило горивото и не го платило го
познавал като клиент на бензиностанцията, като живеел в района. Понеже лицето
2
заредило пълен резервоар, бензин сумата била около 140-150 лв., като за случая
сигнализирал органите на полицията, предоставил видео материал, както и обяснения
за ситуацията. Спомня си, че лицето било съдено затова, но още не било възстановило
сумата по щетата. Това била една група от квартала, които били наркомани и пияници.
Очаквали изхода от делото с интерес, като в крайна сметка бил нарушен донякъде
авторитета на обекта, престижа също, като имали около 5-6 кражби от тази група.
Процедирали по същия начин, като сигнализирали органите на полицията, подали им
видео наблюдение, записи, камери и до момента нямало нищо. Искал това дело да
послужи като назидание на лицето, извършило деянието и за кръга, който гравитирал
около него. Това им създавали неприятности, викали го за свидетел, разпити, носене на
доказателства, повторни обяснения, като в крайна сметка това лице, ангажирало със
себе си обществото. Сумата не била възстановена и до момента нямали плащане по
щетата.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.45 ЗЗД, като съдът го намира за
допустим, тъй като е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни при
наличието на правен интерес.
При съвкупния анализ на събраните доказателства ЯРС намира иска за частично
основателен, като съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл.45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като с оглед основателността на исковата
претенция следва да бъде доказано виновно противоправно вредоносно поведение на
друго лице.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателен съд
има задължително действие и за гражданския съд, разглеждащ последиците от
престъпното деяние, относно обстоятелствата дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Посочената по-горе присъда в наказателното производство обвързва съда
досежно доказаността на фактите относно деянието, противоправността му и неговото
авторство, т.е. безспорно се установява, че ответника е извършил престъплението от
което са настъпили вредите.
Разпоредбата на чл.51 ЗЗД предвижда, че обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Кражбата по смисъла на чл.194, ал.1 НК е отнемане на чужда движима вещ от
владението на другиго без негово съгласие с намерение за противозаконното й
присвояване. Тъй като престъплението кражба, за което ответника е осъден с влязла в
3
сила присъда, е резултатно, т.е. при него законът изисква да се установи настъпване на
имотна вреда, и нейният размер е елемент от фактическия състав на деянието, в
задължителната сила на присъдата на наказателния съд са обхванати и останалите
релевантни за чл.45 ЗЗД факти - размера на причинените имуществени вреди и
причинната връзка между тях и поведението на ответника. Когато размера на
причинените имуществени вреди е съставомерен признак на изпълнителното деяние от
обективна страна, присъдата формира сила на пресъдено нещо и е задължителна за
гражданския съд и относно техния размер, като е противопоставима на всички, а не
само на участниците в наказателното производство. В този смисъл е и константната
практика на ВКС- ТР № 5/05.04.2006 г. по гр. дело № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС;
Решение № 55/30.05.2009 г. по т. дело № 728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во Т. О.; Решение №
22/05.05.2011 г. по т. дело № 368/2010 г. на ТК, І-во Т. О.; Решение № 25/17.03.2011 г.
по т. дело № 411/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро Т. О.
Ето защо, след като ответника е осъден за прест. по чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл.194,
ал.1 НК, размерът на причинените от него имуществени вреди на ищеца е част от
фактическия състав на това престъпление, поради което гражданският съд е обвързан и
в тази част от влязлата в сила присъда на наказателния съд.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че иска по чл.45 ЗЗД, за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди са доказани по основание и следва да се
уважат изцяло.
Обезщетението за причиняване на неимуществени вреди е уредено в ЗЗД, като
част от правния институт на непозволеното увреждане ( чл.45 до чл.54 ЗЗД) . Общото
правило е, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди, които нямат конкретно
материално изражение, съдът определя размера по справедливост. Разпоредбата на
чл.45 ЗЗД е обща и не съдържа ограничения относно страните в правоотношението,
възникнало от непозволеното увреждане всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, в т.ч. и на юридическо лице. Липсва основание да се
приеме изключване на възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди
от юридическо лице и в последващите разпоредби в закона, вкл. и чл.52 ЗЗД, чрез
предявяването на иск за неимуществени вреди.
Според съда в настоящия съдебен състав присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди в полза на търговци е допустимо, но присъждането им следва да
е свързано единствено с установено поведение на ответника - делинквент, което е в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с уронване на доброто име и
търговската репутация на съответно търговско дружество. В този смисъл такова
противоправно деяние следва да е свързано с конкретен имуществен израз по
отношение на търговското дружество, която непосредствена цел е да осъществява
4
търговска дейност с цел реализиране на търговска печалба.
В настоящия случай обезщетението за нанесените неимуществени вреди било
свързано с доброто име на дружеството. Уронването на доброто име и търговската
репутация е нарушение на защитимото право, чието засягане е основание за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди. Безспорно е, че правото на добро
име притежават и търговските дружества, но предпоставките, свързани с конкретния
израз на неимуществени вреди, които могат да бъдат претърпени от страна на
юридическото лице.
Доброто име и търговската репутация не са просто абстрактни понятия, а са
съществени активи на всяко едно юридическо лице, имащи особено голямо значение
за развитието на бизнеса в съвременния конкурентен пазар. Негативните последици от
накърняване на търговската репутация винаги имат комплексен характер, т.е. те
засягат различни бизнес показатели като клиентела, оборот, партньори и други, а
материалното отражение има неясно и продължаващо във времето действие.
В настоящия случай не се твърдят, а не се и доказват такива негативни последици
от накърняване на търговската репутация. Не се твърди по някакъв начин,
извършеното от ответника да се е отразило на клиентите на бензиностанцията, да е
намалял оборота, да се е отразило негативно на партньорите на фирмата. В тази връзка
от страна на разпитания свидетел, който е и управител на посочената бензиностанция
се твърди, че донякъде е нарушен авторитета на обекта, престижа, но в тази насока не
са представени никакви други доказателства. Също така се твърди, че посоченото дело
следвало да послужи като назидание на лицето извършило деянието, но както беше
посочено по-горе същото е осъдено за извършената кражба на гориво от обекта, като
съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 НК наказанието се налага с цел да поправи и
превъзпита осъдения към спазването на законите и добрите нрави, да въздейства
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да извърши други
престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По изложените съображения, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
По разноските :
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски, съразмерно на уважената част от иска. В случая се
претендират разноски в размер на 50 лв. държавна такса и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 150, 00 лв. определено от съда на основание чл.78, ал.8
ГПК, като на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 25, 43 лв.
По изложените мотиви Ямболски Районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. Н., ЕГН ********** от гр.Я., ул. „*** да заплати на „Геомекс-
Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол, ж.к-с
„Златен рог 2“ № 62, представлявано от М. М. Т. , в качеството му на управител, на
основание чл.45 ЗЗД сума в размер на 145, 67 лв. претендирани като обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на заредено и неплатено количество бензин
А-95 на 04.05.2024 г. в обект на *** находяща се в гр. Я., к-с „*** , в едно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането- *** г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Геомекс-
Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол, ж.к-с
„Златен рог 2“ № 62, представлявано от М. М. Т., в качеството му на управител,
против Д. Н. Н., ЕГН ********** от гр.Я., ул. „*** осъдителен иск с правно
основание чл.45 ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1 000, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди , изразяващи се в накърняване на доброто име и репутацията на ищеца, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – *** г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Д. Н. Н., ЕГН ********** от гр.Ямбол да
заплати на „Геомекс- Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 25, 43 лв. – разноски за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Ямболски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6