Решение по дело №86/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 63/06.07.2012 г., постановено по гр. д. № 369/2012 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от М. Н. К. от гр. К. срещу Т. К. М. от гр. К. иск за лишаване на Т. К. М. от родителски права по отношение на малолетното му дете М. Т. М..

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката М. Н. К., която чрез процесуалният си представител го атакува като незаконосъобразно и необосновано. Излага подробни съображения. Посочва, че съдът направил правилния извод, че Т. М. не полагал системно грижи за детето си М. М. и не участвал в нейната издръжка, което било необходимата предпоставка за лишаването от родителски права, съобразно чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК, но същевременно приел, че Т. М. не спрял трайно да изпълнява задълженията си като родител. Твърди, че ответникът системно упражнявал психическо и физическо насилие спрямо нея в присъствие на детето. Поддържа още, че първоинстанционният съд не преценил всички обстоятелства по случая с оглед интересите на детето- възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица, близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Искането е да се постанови решение, с което се отмени атакуваното като се уважи предявения иск. Жалбата се поддържа в съдебно заседание като се излагат сходни съображения.

Отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил. Ответникът по жалбата не се явява и не се представлява в съдебно заседание, и не взема становище по жалбата.

Социалният работник М. М поддържа съображенията в писменото становище. Сочи, че Отдел „З. на Д. не е съгласен с искането на жалбодателката К., бащата да бъде лишен от родителски права и, че мотивите да бъде лишен бащата от родителски права не били достатъчни.

Представителят на О. П.- Кърджали изразява становище да не се уважава жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Сочи, че лишаването от родителски права е крайна мярка, която е в интерес на детето при определени случаи, какъвто настоящия не бил. Ответникът осъществил контакти с детето и направил опит да упражнява родителските си права, и следвало да бъде подкрепен в това усилие.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК- за лишаване на родител от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

В исковата молба ищцата М. Н. К. твърди, че с ответника Т. К. М. живеели на съпружески начала от м. юни 2007 г. в собствения й дом в гр. К. От съвместното им съжителство имали едно родено дете- М. Т. М.. През м. ноември 2011 г. ответникът се дезинтересирал от нея и детето, и напуснал дома. През по- голяма част от съвместното им съжителство ответникът бил в чужбина. Първоначално изпращал парични средства, но впоследствие спрял да полага грижи за нея и за детето, спрял да полага и обществено полезен труд. От м. ноември 2011 г. не давал средства и не проявил никакъв интерес от развитието на детето. Грижи за детето полагала само ищцата с помощта на майка си. Твърди, че при периодични срещи между нея и ответника, последният в нетрезво състояние предизвиквал битови скандали пред детето и упражнявал физическо насилие върху нея в присъствие на детето. Срещу ответника били образувани и водени наказателни дела. Твърди още, че ответникът й предложил доброволно да се откаже от родителски права срещу заплащане на сума от 20000 лв. С оглед на така твърдените обстоятелства, счита, че поведението на ответника създавало риск за пълноценното отглеждане и възпитание на детето, и моли ответника да бъде лишен от родителски права, както и бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 100 лв., считано от 01.11.2011 г. В съдебно заседание ищцата обяснява, че откакто забременяла, ответникът спрял да се интересува от нея и детето, нанасял й побои, за което подавала жалби в полицията, и това правел пред детето, което се страхувало, а след м. ноември 2011 г. ответникът окончателно се дезинтересирал от тях, и когато го срещали случайно, не обръщал никакво внимание на детето.

От фактическа страна се установява следното:

Страните по делото заживели на съпружески начала през 2007 г. в дома на ищцата в гр. К., което продължило до м. ноември 2011 г. От съжителството им на **.**.2008 г. се родило детето М. Т. М..

От приложената по делото справка за съдимост на ответника се установява, че същият е осъждан за престъпления от общ характер с присъди от 2000 г. и от 2006 г.- за закана с убийство и за управление на МПС в срока на лишаване от такова право, с наказания съответно глоба и пробация, което безспорно го характеризира като личност с укоримо поведение и склонност към неспазване законите на страната. От характеристична справка от 14.05.2012 г. се установява, че същият е със средно образование, разведен, с постоянен адрес, на който не живее, пътува често извън страната, като сред съседи се ползва с добро име- отзивчив и контактен. Пътуванията на ответника извън страната се установяват от справка за задгранични пътувания рег. № ****/08.06.2012 г. на ОД на МВР- Кърджали.

Установява се по делото и това, че ищцата работи по трудово правоотношение в гр. К. и реализира доходи.

Разпитаните по делото свидетели- З. К.- майка на ищцата, Л. К.- сестра на ищцата и св. Е. М., приятел на семейството, твърдят, че страните живеели заедно до м. ноември 2011 г. като ответникът рядко давал средства и бил преимуществено в чужбина. Грижи за детето полагала ищцата като й помагали майка й и сестра й; ответникът 2- 3 пъти идвал да види детето; в присъствие на детето ответникът упражнявал физически и психически тормоз над ищцата; когато бил в страната, ответникът рядко работел и давал средства, рядко проявявал желание да бъде с детето; когато разбрал, че ще има дело, поискал от ищцата 20000 лв., за да се откаже от бащинството.

Отдел „З. на Д. към ДСП- гр. Кърджали пред първоинстанционния съд не се ангажира със становище относно лишаване на ответника от родителски права. Посочва се, че среща с ответника не могла да бъде осъществена, поради което и отделът не дал становище за предприемане на исканата крайна мярка. Пред въззивната инстанция Отдел „З. на Д. не изразява съгласие с искането на жалбодателката К., бащата да бъде лишен от родителски права, като приемат, че мотивите да бъде лишен бащата от родителски права не били достатъчни и насочват майката да заведе дело за издръжка на детето, което ще бъде в негов интерес. Социалният работник посочва, че ищцата заявила, че ответникът променил поведението си и след проведеното последно съдебно заседание в първоинстанционния съд, два пъти пожелал да види детето.

При тези доказателства, тази инстанция приема, че предявеният иск по чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК е недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

Съгласно разпоредбите на чл. 122 и чл. 123 от СК- родителите са длъжни да се грижат за децата си, всеки от тях следва да оказва съдействие на другия родител при изпълнение на това негово задължение като родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 125 от СК под грижа за децата се разбира не само преки непосредствени грижи за израстването им физически и даването на средства за това, но и грижи за умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Родителят формира възгледите на детето, осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност, осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете като няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.

Лишаването от родителски права е крайна законовоустановена мярка за защита интересите на детето от собствения му родител, поради което следва да се налага само при безспорно доказана нужда. Основание за налагането й са случаи, при които с поведението си родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на детето, или е демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитието на детето, и е налице субективно отношение към това, което трябва да е осъзнато. Това предполага да се проведе пълно доказване от ищцовата страна на наличието на сочените основания и при наличие на съмнение, не е допустимо да се постановява лишаване от родителски права.

В случая се установява, че до м. ноември 2011 г. страните по делото са живеели заедно и са били едно домакинство, но поради продължителните отсъствия на отÔетника от страната, между него и детето не била изградена трайна емоционална връзка. Първоначално ответникът предоставял периодично средства за семейството, но постепенно се дезинтересирал, не работел редовно, като особено след раздялата на страните през м. ноември 2011 г., той не полагал грижи за детето и не е участвал в неговата издръжка. След раздялата на страните, ответникът на няколко пъти вземал детето и го е връщал, без да е имало вредни последици за детето. След проведеното последно съдебно заседание в първоинстанционния съд през м. юни 2012 г., ответникът отново на два пъти е вземал детето и променил поведението си към ищцата.

Поради изложеното, съдът приема, че в случая не е налице хипотезата на чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК- ответникът без основателна причина трайно да не полага грижи за детето си. Твърденията в исковата молба за пълна незаинтересованост на ответника към детето се опровергават, както от гласните доказателства, така и от твърденията на самата ищца пред социалния работник, че след образуване на делото, а и след последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд, ответникът на няколко пъти е пожелал да види детето и е бил с него. В тази насока са и показанията на майката на ищцата. Освен това, налице е сравнително кратък период от време между раздялата на страните през м. ноември 2011 г. и предявяване на иска за лишаване на ответника от родителски права на 12.03.2012 г., т. е. по делото не се установява да е налице трайно по смисъла на закона дезинтересиране на ответника от детето и същият трайно да е спрял да изпълнява задълженията си като родител, още повече, че показанията на разпитаните свидетели в тази връзка, освен, че са такива на близки роднини и приятели на ищцовата страна и като такива- заинтересовани от изхода на делото, са и непоследователни. Тези съображения са относими и към твърдението им, че бащата бил готов срещу сумата от 20000 лв. да се откаже от бащинството. От друга страна, показанията на свидетелите са еднопосочни за това, че след раздялата на страните, ответникът на няколко пъти е вземал детето и го е връщал, без да е имало вредни последици за детето. В тази насока са, както показанията на майката на ищцата, която установява, че след раздялата на страните, ответникът на два пъти е вземал детето за по няколко часа, а и обясненията на самата ищца пред социалния работник, че след проведеното последно съдебно заседание в първоинстанционния съд през м. юни 2012 г., ответникът отново на два пъти е вземал детето, а и същият променил и поведението си към ищцата. Следва да се отчете и обстоятелството, че след раздялата им, страните не са правили опит да постигнат доброволно съгласие по отношение грижата и възпитанието за детето, а и не се установява ищцата да е положила усилия за укрепване на връзката между бащата и детето,а препоръката в становището на отдел „З. на Д. при Д. „С. подпомагане”- К, да бъде потърсена издръжка за детето по съдебен ред, е в интерес на детето.

Настоящият състав на съда счита, че конфликтните отношения между родителите, /които по обясненията на ищцата пред социалния работник били преустановени след делото в Районния съд- виж становището на отдел „З. на Д. при Д „СП”- К/, не следва да рефлектират върху тези на детето с бащата, още повече, че интересът на детето налага, то да има двама родители. Освен това, по делото не се установява ответникът да има проблеми с алкохола и да злоупотребява, не се установяват и конкретни случаи на домашно насилие, за да се направи извод за негово укоримо поведение. Обстоятелството, че ответникът е бил осъждан, не е от преимуществено значение спрямо интереса на детето, тъй като не се установява същият да е имал престъпно поведение и прояви на насилие спрямо детето.

Поради изложеното, и тъй като в случая не се установява по безспорен начин да са налице предпоставките за лишаването на ответника по иска от родителскÞ права, предявеният иск следва да се отхвърли. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

Разноски по делото не се претендират и не следва да се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 63/06.07.2012 г., постановено по гр. д. № 369/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/