Решение по дело №301/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                              

 

 

                                      Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 79

                                  гр.Пловдив,20.01.2020 година

 

                                    В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:

                                                           Съдия:Атанаска Букорещлиева

при участието на секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното гр. дело      № 301 по описа за 2019г. ,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес-***, против Г.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, и против Е.М.Х., ЕГН **********, с адрес-***, с която са предявени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД и чл.87, ал.3 от ЗЗД, съединени при условията на евентуалност.

Изложени са в исковата молба обстоятелства, че ищцата е възрастна, болна и самотна жена, която живее сама в собственото си жилище, находящо се в ***, ***. Съпругът й починал отдавна, а единствената й дъщеря преди няколко години заминала в неизвестна посока и оттогава и досега не поддържа контакти с майка си. През последната година здравословното състояние на ищцата значително се влошило, получила и инсулт. През 2017г., след като прочела обява във вестник, дадена от първия ответник-Г.Б., с която същият предлагал осигуряване на грижи по гледане и издръжка на възрастни хора срещу прехвърляне на имот, ищцата се свързала с него и се договорили тя да му прехвърли притежавания от нея апартамент в гр.*** срещу полагане доживотно на всички необходими грижи по гледането й и поемане на издръжката й. На 17.03.2017г. двамата се явили в кантората на нотариус С.К.- в гр. *** на ***, където сключили договора. При подписването на документите присъствало и непознатото за ищцата лице- Е.М.Х., за която ответникът Б. заявил, че заедно ще осигуряват необходимите за нея грижи. След като получила /седмица по –късно/ и прочела внимателно готовия нотариален акт №58/2017г. ищцата установила, че в него е оформен договор, с който тя продава на двамата ответници, при равни за тях права, собственото си жилище, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.530. 2179.2.1, с адрес: гр.***, ***, с предназначение: апартамент, със застроена площ от 92,00 кв.м, ведно с принадлежащото избено помещение № 1, с площ от 13,45 кв. м, както и ведно с 1,589% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор № 56784.530. 2179, срещу сумата от 20 000 лв., от която сума 2 000 лв. й били заплатени по банков път на същата дата- 17.03.2017г., а остатъкът от 18 000 лв. купувачите се задължавали да й заплатят до 31.03.2022г. Твърди се, че на 17.03.2017г. страните действително отишли в „Банка ДСК“, където Б. уверил ищцата, че ще й преведе сума във връзка с гледането, но такава фактически не била внесена, тъй като парите след преброяването им били върнати отново на ответника от служителката на банката. През следващите месеци ищцата и ответникът ходили няколко пъти в същата банка, при което били извършени същите действия. По отношение на плащанията ответникът обяснил на ищцата, че това била цената на движимите вещи в апартамента, а за гледането ще сключат отделен договор. Твърди се, че такъв договор бил подписан между ищцата и ответниците, като в него било вписано изрично, че продажбата на жилището е срещу поемане от купувачите на задължение за гледане и издръжка на прехвърлителката, като с този договор, представляващ „обратно писмо", се разкривала действителната  воля за самата сделка. През лятото на 2017 г. ищцата получила инсулт, била в болница, но ответниците не се интересували за нея или състоянието й, не полагали обещаните грижи и прекъснали напълно контактите си с нея. В началото на 2018г., след като се консултирала с адвокат, ищцата сезирала органите на прокуратурата, по повод на което било образувано предва-рително производство за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

С оглед изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което да се обяви договора за покупко-продажба от 17.03.2017г., сключен с нотариален акт на нотариус С.К., за нищожен като привиден, а прикритият с него действителен договор, с който описаният в акта недвижим имот се продава на ответниците срещу поемане от тях на задължение за гледане и издръжка на ищцата, да бъде развален, поради неговото пълно неизпълнение от страна на ответниците. Претендира се присъждане на разноски, както и на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК от ответниците е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените против тях искове, като неоснователни. Оспорват се твърденията за наличие на уговорки между ищцата и ответни-ците за прехвърляне на процесния имот срещу поемане на задължение за грижи и издръжка на продавачката. Поддържа се, че действителната обща воля на страните е тази, която е изразена в нотариалния акт. Оспорват се твърденията, че ищцата се е запознала със съдържанието на нотариалния акт седмица след извършване на сделката. При изповядване на последната актът бил прочетен от нотариуса, а и преди това ищцата го била прочела. Ответниците сочат, че не отговарят на истината и твърденията на ищцата във връзка с плащането на суми. На 17.03.2017г. купувачите платили по банкова сметка ***, а през следващите месеци била платена и останалата част от продажната цена на имота, съобразно уговореното в договора за покупко-продажба. На следващо място, ответниците оспорват твърдението, че страните са отишли при нотариуса и са подписали друг договор. Оспорват истинността на представеното от ищцата незаверено копие от документ, наречен договор за издръжка и гледане, като заявяват, че в документа са извършвани преправки, като особено очевидно това се отнасяло за текста „Месечна издръжка в размер на 500 лв.”, който бил напечатан допълнително върху документа. Сочат, че така представеният договор няма характер на „обратно писмо“, нито представлява начало на писмено доказателство, тъй като с него страните се съгласяват и изрично потвърждават, че ответниците са закупили от продавача процесния имот. В документа не се съдържа изявление на никоя от страните за съществуването на прикрита сделка между тях и няма признание, че волята им е била да сключат договор за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане от страна на купувачите, нито пък изявленията им правят вероятно твърдението на ищцата, че съгласието е привидно. Заявяват, че е налице само морално поето задължение към ищцата да бъде обгрижвана, поради нежелание на близките й да сторят това. Наред с горното, ответниците твърдят, че са заплатили по банков път по сметка на продавача –П.Х. сума в размер на  29 630 лв. с основание -покупко-продажба на недвижим имот, както и сума в размер на 600 лв. с основание- по договор за покупко- продажба на движими вещи от 24.03.2017г. С последно посочения договор страните са се договорили ищцата да продаде на ответниците всички описани движими вещи, находящи се в процесния имот, в състоянието, в което се намират в момента на продажбата, заедно с всички принадлежности към тях, за общата сума в размер на 20 000 лв., която сума да бъде изплатена от купувачите чрез банков превод в срок до 31.03.2020г. По отношение твърдяното от ищцата, досежно образувано досъдебно производство по пр.№775/2018г. на РП-***, ответниците сочат, че това ДП е прекратено с влязло в сила постановление. Последните оспорват, като неоснователен, и предявения иск по чл.87,ал.3 от ЗЗД –за разваляне на договора за издръжка и гледане, като поддържат, че между страните не е сключван такъв договор и съотв. нямат задължение да гледат ищцата и да поемат издръжката й, което задължение да е свързано с прехвърлянето собствеността на процесния имот. Въпреки това и предвид желанието на ответниците да живеят в имота, те са извършили действия в интерес на ищцата -направили са ремонти в къщата й в ***, закупили са й спалня, за да ги допусне и те да живеят в закупеното жилище, предвид запазеното й пожизнено право на ползване. С оглед изложеното, ответниците молят да се отхвърлят предявените против тях искове. Заявено е искане за присъждане на разноски.

Допълнителни съображения са развити в писмена защита на адвокат П.Т.- пълномощник на ответника Г.Б..

            След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:

Видно е от представения нотариален акт №58, том 1, рег.№ 2744, дело №52, че на 17.03.2017г. между страните е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който ищцата продава на ответниците собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.530.2179.2.1, с адрес на самостоятелния обект: гр. ***, ***, находящ се в сграда №***, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.530.2179, с предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ от 92,00 кв.м, при описаните граници, ведно с прилежащи части -избено помещение № 1, с площ от 13,45 кв.м, както и ведно с 1,589% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Според т. ІІ от договора, имотът се продава за сумата от 20 000 лв., платима от купувачите по следния начин- в деня на подписване на договора те трябвало да платят сума от 2 000 лв. чрез банков превод, а остатъкът от продажната цена от 18 000лв.- следвало да преведат в срок до 31.03.2022г. Уговорено е още между страните, че продавачът- П.Х. си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху продаваемия имот.

По повод твърдението за относителна симулативност на горепосочения договор ищцата е представила документ, озаглавен „договор за издръжка и гледане”, подписан от страните, в който е посочено, че на 17.03.2017г. ответниците са закупили от П.Х. процесния апартамент, във връзка с който поемат задължение да я гледат до края на живота й, като при това ще заплащат всички необходими разходи за дрехи, храна, обувки, отопление, минерални бани -пролет и есен, малки културни развлечения, медицински прегледи, консултации, изследвания, лекарства, както и престой в болнично заведение. Освен това в документа е записано, че ответниците дължат месечна издръжка в размер на 500лв., а също и че се задължават, в случай че ищцата е на легло, да осигурят жена за полагане на грижи и обезпечаване на нормалното й съществуване през деня.

Приета е по делото медицинска документация, от която се установява, че П.Х. страда от атеросклероза, артериална хипертония, ХМСБ, язва на дванадесето-пръстника, както и че в периода 11.08.2017г.-16.08.2017г. е била на лечение в МБАЛ “***“ЕООД.

От своя страна ответниците са представили „договор за издръжка и гледане”,в чието съдържание липсва клаузата за заплащане на издръжка в размер на 500лв.

Не е спорно между страните, че те са сключили на 24.03.2017г. и договор за покупко-продажба на движими вещи, с нотариална заверка на подписите, с който П.Х. продава на ответниците движимите вещи, находящи се във въпросния апартамент, за обща сума в размер на 20 000 лв., платима от купувачите по банков път в срок до 31.03. 2020г. По делото е представен втори екземпляр от този договор, съдържащ изявлението на Г.Б., че същият се съгласява описаните в договора мебели да останат във владението на П.Х. и тя да разполага с тях както намери за добре.

Видно е от приетите по делото операционни бележки,че на 17.03.2017г. ответни-ците са превели на ищцата по нейна сметка в „Банка ДСК“ АД суми от по 1 000 лв., с отразено основание- капаро за закупуване на недвижим имот; на 24.03.2017г.- същите са превели суми от по 5 000лв.-с основание-закупуване на жилище; на 28.03.2017г., 25.04. 2017г. и 04.05.2017г.- ответникът Б. е превел суми в общ размер на 17 500 лева.

Установява се, че с вносна бележка от 26.05.2017г. и преводно нареждане от 04.07.2017г. ответниците са превели на ищцата по банковата й сметка в „Райфайзен-банк“АД две суми от по 300 лв. по договора за покупко-продажба на движими вещи.

От представеното от ищцата извлечение от банковата й сметка в „Банка ДСК“ АД с IBAN: ***, за периода 01.03.2017г.-31.12.2017г., се установява, че на датите, на които са направени плащанията от ответниците, е извършено и теглене на внесените суми.

Приети са по делото удостоверения от „Център за психично здраве-Пловдив“ ЕООД, според които, ищцата не страда от психични разстройства.

За доказване на твърденията си във връзка със спора ищцата е ангажирала и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите- Н.С. И.-нейна ***и Ю.Д. Т., без родствени връзки със страните.

Свидетелката Н. И. депозира показания, че ищцата е възрастна жена, с влошено здравословно състояние- има високо кръвно налягане, шум в главата, треперят й ръцете, не чува добре, трудноподвижна е, живее сама в жилището си на улица „***“, има дъщеря, с която не поддържат връзка от 30-35 години. Преди година- година и половина прочела обява и се свързала с някакви хора, които да дойдат да живеят при нея и да я гледат. След това обаче споделила, че повече не е виждала тези хора, нито те й са се обаждали. С домакинските работи и ежедневните дейности ищцата се справяла сама, макар и по-бавно. Понякога викала жена да й измие прозорците. Имала съседка, която също й помага. Когато ищцата се разболяла, съседката я водела по болниците и й носела храна. Свидетелката заявява, че често посещава ***си, но никога не е виждала в жилището й други хора, дори не е чувала имената на ответниците.

Свидетелката Ю.Т. е съседка на ищцата, познава я от 2013г. Твърди, че през последните две години здравословното състояние на П.Х. се влошило, затова я подпомага в домакинството, води я на лекар. През 2017г. ищцата постъпила на лечение в болница и тогава всеки ден я посещавала, за да я гледа. На свидетелката е известно, че П.Х. е прехвърлила имота си на хора, при условие те да се грижат за нея и я издържат. Заявява, че почти всеки ден ходи при възрастната жена, но не е виждала други хора при нея.

По делото са изслушани и показанията на свидетелите на ответниците- М.С.И. и В.М.К.

Свидетелката И. твърди, че живее под наем в жилище на Г.Б. ***. Виждала е П.Х. един път –в началото на месец март 2017г. в дома на ответника, тогава присъствала на разговор помежду им във връзка с продажбата на апартамент. Ищцата желаела да получи наведнъж цената за имота, която била в размер на 20 000лв., а ответникът искал да я заплаща на вноски. Накрая се разбрали сумата да бъде платена наведнъж, като не са говорили за това ищцата да бъде подпомагана, гледана или издържана. В близките седмици след сключване на договора свидетелката видяла документ, подписан от страните, в който било записано, че Г.Б. и Е.Х. трябвало да поемат някои разходи във връзка с лечението на П.Х., за балнеосанаториуми, да плащат тока и водата в апартамента, както и задължително да заживеят с нея. Ответниците имали намерение да живеят при ищцата и затова подписали този документ. Освен това те се съгласили да заплатят на ищцата и цялото обзавеждане в апартамента, което било в размер на 20 000 лв. Ответниците не заживели заедно с П.Х., тъй като възникнали помежду им неразбирателства относно смяната на мебелите в жилището и ремонтите, които Б. искал да осъществи. Свидетелката сочи още, че уговорената продажна цена за имота и вещите не е платена изцяло от ответниците, защото ищцата закрила банковите си сметки, по които трябвало да се превеждат сумите.

Свидетелят В.К. заявява, че ответникът Б. си купил апартамент в гр. *** и го помолил да му помогне за ремонта му. Казал, че ще живее в този апартамент. Монтирали казанче в тоалетната на жилището, но после го разрушили, защото не го харесали. Освен това свидетелят взел мярка за спалня и я сглобил.

При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:

По иска с правно основание 26,ал.2,пр.5 от ЗЗД, вр. с чл.17 от ЗЗД :

Според  разпоредбата на 26,ал.2,пр.5 ЗЗД, привидните договори са нищожни.

Симулативната или привидната сделка е тази, която страните постигат за външно обективиране на определен резултат, който те във вътрешните си отношения не желаят да настъпи. А прикритата сделка или дисимулираната е сделката, която страните искат да породи последиците си помежду им и се подчиняват на правоотношението, създадено чрез нея.

За да е налице твърдяната симулация, е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани с него.

В случая ищцата поддържа, че действителната воля на страните по договора от 17.03.2017г. е била описаният недвижим имот в нотариалния акт, с който е изповядана сделката, да бъде прехвърлен на ответниците не срещу заплащане на цена, а срещу задължение за гледане и издръжка, при което явната сделка - продажбата е нищожна, а прикритата с нея- прехвърляне на собствеността върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане -действителна.

За доказване симулативността на сделката е необходимо наличието на т. нар. ”обратно писмо” или на писмен документ, обективиращ изявленията на страните по сделката, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля чрез отразяване на всички елементи от съдържанието на прикрития договор.

По делото е приет документ, озаглавен „договор за издръжка и гледане”, чиято автентичност не е оспорена от ответниците, поради което същият е обвързващ с формалната си доказателствена стойност, по см. на чл.180 ГПК, относно авторството на съдържащите се в него изявления. Налице е в документа изразена воля от ответниците да гледат и издържат ищцата до края на живота й. По същество това изявление категорично сочи, че поетото от същите задължение е във връзка със закупения на 17.03.2017г. апартамент. Действително, установява се твърдяната разлика в съдържанието на договора, представен от двете страни, изразяваща се във включения в единия документ текст “месечна издръжка в размер на 500лв.“, но по своето естество тя няма съществено значение за отношенията между страните, при което съдът счита, че наличното добавяне по см. на чл.178, ал.2 ГПК не компрометира доказателствената стойност на документа. Без значение за доказателствената сила на последния е и фактът дали е издаден преди или след сключването на оспорената сделка. Доколкото коментираният документ е двустранно подписан и удостоверява конкретната воля на страните във връзка с прехвърлянето на процесния имот, то следва да се приеме, че същият има характер на обратно писмо и е достатъчен за разкриване на симулацията. С обратното писмо подписалите го признават, че срещу прехвърленото право на собственост върху имота е поето насрещно задължение от приобретателите да гледат и издържат прехвърлителката. Въпросният документ е нарочен, а не случаен, и ясно установява симулативния характер на оспорения договор за продажба, сключен с нотариален акт №58/2017г., като прикриващ действителна сделка за прехвърляне на правото на собственост срещу задължение за гледане и издръжка. Тъй като в случая обратният документ е съставен като двустранен договор, той не може да се тълкува като начало на писмено доказателство, поради което свидетелски показания за установяване на симулацията са недопустими и затова не следва да бъдат обсъждани събраните такива за изясняване на действителната воля на страните по сделката. Що се отнася до спорния въпрос дали е заплатена цената на имота, то той е ирелевантен за действителността на договора и има отношение само досежно последиците за неговото изпълнение, респ. неизпълнение. Независимо от това, с оглед твърдяното от ответниците, следва да се посочи, че липсват по делото категорични доказателства, които да установяват по несъмнен начин плащането на уговорената в нотариалния акт цена. Данните, съдържащи се в извлечението от банковата сметка на П.Х. в „Банка ДСК”АД, че превеждането на сумите се е извършвало в присъствието на ищцата и непосредствено след това същите са били теглени, както и изнесеното от свидетелката И., че цената за имота и вещите не е била платена от ответниците, са в подкрепа на тезата на ищцата за непредаване на парични суми на продавача.

С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че привидността на договора за продажба от 17.03.2017г. е установена - страните не са желаели да се породят правните последици на привидната сделка - покупко - продажба на недвижимия имот, поради което предявеният иск се явява основателен следва да бъде уважен.

Предвид уважаването на главния иск, подлежи на разглеждане предявеният, при условието на евентуалност, иск по чл.87,ал.3 ЗЗД.

С този иск ищцата претендира разваляне на действителния договор, сключен между страните на 17.03.2017г., поради неизпълнението от страна на приобретателите на поетото задължение за гледане и издръжка.

Съобразно въведеното с чл.154, ал.1 от ГПК правило за разпределение на доказа-телствената тежест в процеса, върху прехвърлителя лежи тежестта да докаже факта на сключване на договора, а в тежест на приобретателите е да установят изпълнение на задълженията си по този договор.

По делото се установи, че при сключване на оспорения договор за покупко-продажба страните по него не са желали да постигнат последиците му, при което същият е привиден и като такъв е нищожен. Установи се и че чрез този договор страните са прикрили договор за издръжка и гледане, като е налице помежду им съгласие за прехвър-ляне на собствеността върху описания недвижим имот срещу насрещното задължение на приобретателите за престиране на грижи и издръжка.

Според чл.17,ал.1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съгла-шение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата на прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.

В случая договорът за покупко-продажба е сключен в нотариална форма и доколкото се доказа, че същият е привиден и прикрива договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, то следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл.18 ЗЗД т.е. спазена е нотариалната форма за дисимулираната сделка. Постигнато е и съгласие относно всички съществени елементи на прикрития договор -съгласие за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, описание на обекта, посочено е и насрещното задължение на приобретателя. Следователно, налице са условията за валидност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, поради което същият следва да бъде зачетен, съобразно чл.17,ал.1 ЗЗД.

При доказателствена тежест, лежаща върху ответниците, същите не доказаха, че са престирани предвидените в този договор грижи за ищцата. Липсват конкретни доказа-телства за полагани системни и непрекъснати грижи от страна на приобретателите, лично или чрез друго лице, по задоволяване потребностите на ищцата от храна, обекло, лекарства, медицинско обслужване и др. От изслушаните показания на свидетелите И.и К. се установява само, че е била поставена врата на къщата на ищцата в ***и са предприети действия по частичен ремонт на жилището й в гр. ***, като подобни епизодични прояви на заинтересованост на ответника Б. не доказват наличието на дължимото изпълнение по договора.

Въз основа на събраните по делото гласни доказателства посредством показанията на свидетелите на ищцовата страна, които съдът кредитира, като обективни, непосред-ствени и кореспондиращи помежду си, се установи, че П.Х. е възрастна жена, която живее сама, трудно се придвижва, има множество здравословни проблеми, налагало се е транспортирането й по болнични заведения, изисквало се е подпомагане в ежедневието й. Стана ясно от тях и че не са полагани от ответниците каквито и да е грижи за ищцата за периода от сключването на договора до момента. Приобретателите, не само че не са обгрижвали системно и адекватно прехвърлителката, но напълно са се дезинтересирали от нея и здравословното й състояние. Предвид така установените обстоятелства за неизправността им, няма съществено значение за крайния резултат на спора дали по процесния договор те са поели или не и задължение да заплащат месечна издръжка на ищцата от 500лв. Естеството на задължението за предоставяне на издръжка и гледане е такова, че всяка една форма на неизпълнение- частично, забавено или неточно се приравнява на пълно неизпълнение и е достатъчна за развалянето на съглашението. Ето защо и доколкото в случая задълженията по алеаторния договор не са били изпълнявани във вид, обем и качество, съгласно постигнатата договореност, то предявеният иск за развалянето на договора се явява основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата претендираните разноски. Според представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото, разноските, направени от ищцата за производството, възлизат общо на 110 лв., като от тях 48 лв.-за платена такса за вписване на исковата молба, 42 лв. -депозит за свидетели и 20лв. –такса за издаване на съдебни удостоверения.

На основание чл.38,ал.2 от ЗА, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на адвокат Н.А. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищцата, съобразно посоченото в представения ДПЗС от 28.12.2018г./л. 98/. В договора е уговорено, че правната помощ се осъществява при условията на чл.38,ал.1,т.1 от ЗА и възложителят не дължи заплащане на адвокатско възнаграждение, като изрично е отразен конкретният размер на същото - 700лв. Доколкото съдът не е обвързан от посочената в договора стойност на възнаграждението, то следва сам да определи размера му, съобразявайки защитавания материален интерес и разпо-редбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая защитаваният материален интерес е 48 093,60лв., при което нормативно установеният минимум на дължимото за една инстанция адвокатско възнаграждение възлиза на 1 972,81лв.

Тъй като ищцата е била освободена по реда на чл.83,ал.2 от ГПК от заплащането на  държавна такса и разноски по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ОС-Пловдив дължимата държавна такса за производството, която е в размер на 480,93лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                     Р      Е     Ш     И :

 

ОБЯВЯВА договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 17.03.2017г. с нотариален акт №58, том 1, рег. №2744, дело №52 от 17.03.2017г. на нотариус С.К.-Н.с рег. №*** по регистъра на НК, с район на действие- РС-***, с който П.Х.Х., ЕГН **********, продава на Г.С.Б., ЕГН **********, и на Е.М.Х., ЕГН **********, при равни права за всеки един от тях, следния свой собствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.530.2179.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед №РД-14-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. ***, ***, находящ се в сграда №***, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.530.2179, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива-едно, със застроена площ от 92,00 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 56784.530.2179.2.2, под обекта- няма; над обекта-56784.530.2179.2.4, ведно с прилежащи части- избено помещение № 1 със застроена площ от 13,45 кв.м, при граници по документ за собственост- отляво-изба №2 и коридор, както и ведно с 1,589% идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземления имот, за сумата от 20 000 лв., за НИЩОЖЕН, като привиден и прикриващ действителния и приложим в отношенията между страните договор за прехвърляне на описания недвижимия имот срещу задължение за гледане и издръжка.

 РАЗВАЛЯ прикрития договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 17.03.2017г. под формата на нотариален акт №58, том 1, рег.№2744, дело №52 от 17.03.2017г. на нотариус С.К.-Н., с който П.Х.Х., ЕГН **********, прехвърля на Г.С.Б., ЕГН **********, и на Е.М.Х., ЕГН **********, при равни права за всеки един от тях, следния свой собствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.530.2179.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед №РД-14-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. ***, ***, находящ се в сграда №***, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.530.2179, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива-едно, със застроена площ от 92,00 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 56784.530.2179.2.2, под обекта- няма; над обекта-56784.530.2179.2.4, ведно с прилежащи части- избено помещение № 1 със застроена площ от 13,45 кв.м, при граници по документ за собственост- отляво-изба №2 и коридор, както и ведно с 1,589% идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземления имот, срещу поето от приобретателите задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката до края на живота й, поради неизпълнението му от ответниците.

ОСЪЖДА Г.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, и Е.М.Х., ЕГН **********, с адрес-***, да заплатят на П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес-***, сума в размер на 110 /сто и десет/лв.- направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Г.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, и Е.М.Х., ЕГН **********, с адрес-***, да заплатят на адвокат Н.С.А.,***, със служебен адрес- гр. ***, ***, сумата 1 972,81 /хиляда деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет и една ст./лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищцата П.Х.Х. с ЕГН ********** по гр. дело №301/2019г. на ПОС.

ОСЪЖДА Г.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, и Е.М.Х., ЕГН **********, с адрес-***, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата 480,93 /четиристотин и осемдесет лева и деветдесет и три ст./лв. -дължимата за производството държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .

 

                                                                                  Съдия: