Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.09.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ
в
публично заседание на десети май
две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия
КОМИТОВА търг. д. № 732 по описа за 2021 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ. 99, АЛ. 1 ОТ ЗЗД, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 125 АЛ. 3 ОТ ТЗ, ЧЛ. 59, АЛ. 1 ОТ ЗЗД И
ЧЛ. 86 ОТ ЗЗД.
Ищецът „Н.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителите М.Ц.М.-К.и И.В.Д., заедно,
електронен адрес за връчване на съобщения и книжа по делото: ******@gmail.com, е
предявил на 23.04.2021 г. искова молба срещу „А.“ ООД, ЕИК ******.
В същата се твърди,
че по силата на договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен на
19.01.2021 г. межлу Е.В.У.ПО И.И М., гр. Пловдив,
БУЛСТАТ ******(ЕВУИМ), като цедент и „Н.“ ООД, като цесионер, ищецът „Н.“ ООД е придобил парични вземания от
ответника ,А.“ ООД, ЕИК ******, ведно с всички принадлежности - включително
лихви, лихви за забава и други, и представляващи:
а) Вземане в
размер на 152 272 лв. - паричната стойност на дължимия на ЕВУИМ, съгласно чл. 125,
ал. 3 от ТЗ, дял от чистата стойност на имуществото на .А.“ ООД с оглед
прекратяване на участието на ЕВУИМ като съдружник в ,А.“ ООД, което дружество е
с вписан капитал 680 000 лв., изцяло внесен, разпределен в 680 равни
дружествени дяла, на стойност от по 1 000 лв. всеки.
Вземането по б. „а“ е
възникнало на основание прекратеното членствено
правоотношение на ЕВУИМ като съдружник в .А.“ ООД, като ЕВУИМ е притежавало 334
дружествени дяла, на стойност от по 1000 лева всеки, 49.12% от капитала на А.“
ООД. Участието на ЕВУИМ в „А. ООД е прекратено автоматично през м. септември на
2020 г., с изтичане на тримесечно предизвестие до дружеството по см. на чл. 125,
ал. 2 от ТЗ и чл. 19 от устава на „А.“ ООД връчено през м. юни на 2020 г. на
представляващ дружеството (управителя Г.С.) с Нотариална покана per. №
1333, т. 1, № 90 на нотариус № 344. Размерът на вземането е определен съобразио счетоводен баланс на .А.“ ООД към края на м. септември
2020 г.
б) Вземане в
размер на 4 800 лв. - възникнало в резултат на платено от ЕВУИМ на 21.01.2019 г.
парично задължение на .А.“ ООД към трето лице, а именно задължение на „А.“ ООД
по фактура № 0277/04.01.2008 г. за сумата от 4 800 лв. по договор за правна защита
от 03.01.2019г. с издател Адвокатско дружество „М.и Ф.“, представляващо първо
плащане по посочения във фактурата договор.
Твърди се в исковата
молба, че А.“ ООД не оспорва, че ЕВУИМ е заплатило задължението му валидно и за
него е възникнало задължение за връщане на сумата, аргумент за което е, че е
потвърдило наличието на задължението в размер на 4 800 лв. с потвърдително писмо, подписано лично от управителя на
дружеството Г.С.относно наличието на вземане на ЕВУИМ от .А.“ ООД към 31.12.2019
г. в този размер. И след тази дата задължението не било заплатено.
С покана, връчена по
реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на единия от двамата вписани към този момент управители
на дружеството на 30.11.2020 г. и същия ден съобщена от този управител на
другия управител на „А.“ ООД, ЕВУИМ е отправило покана до А." ООД да му
заплати сумите по б. „а“ и б. „б“ по-горе в общ размер 157 072 лв., като е
посочило банкова сметка ***. Сумите не са били платени.
Видно от изричен
текст (чл. 5) от договора от 19.01.2021 г„ с влизането на договора за
прехвърляне на вземане в сила - на датата на подписването му, договорът е
породил прехвърлителното си действие за описаните
вземания и ищецът се легитимира като кредитор на ответника с придобитите
вземания.
На 26.01.2021 г. чрез
ЧСИ Г.К., per. № 924 на КЧСИ, цедентът
е предприел действия по връчване на уведомление за цесията на длъжника .А.“ ООД
по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ с уведомление изх. № на ЧСИ К.683/26.01.2021
г. На 01.02.2021 г. от призовкар при частния съдебен
изпълнител е удостоверено, че при посещение на адреса на управление на „А.“ ООД
(вписан в ТРРЮЛНЦ) е установено, че дружеството не е на този адрес, няма
табела, служители, кутия. Същия ден (01.02.2021 г.), на адреса на управление на
.А.“ ООД е поставено уведомление до „А.“ ООД че в двуседмичен срок негов
представител следва да се яви в кантората на ЧСИ К.за връчване на уведомление
изх. № на ЧСИ К.697/2021 г. по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ с приложените към него
книжа (уведомлението за цесия от цедента до
длъжника). Съгласно чл. 43 от ЗЧСИ, който предвижда приложимост на правилата по чл.
37-58 ог ГПК с изтичане на двуседмичния срок книжата
се считат връчени.
Ищецът заявява, че в
случай че не бъде прието, че връчването от ЧСИ на уведомлението за цесия е
надлежно, с настоящото „Н.“ ООД, в качеството на упълномощено от цедента ЕВУИМ лице за извършване на съобщение за цесията,
съобщава на ответника „А.“ ООД, че по силата на приложения към настоящата
искова молба договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 19.01.2021г. новият
му кредитор е „Н.“ ООД, ЕИК ****** и вземанията, предмет на настоящата искова
молба, представляващи парична равностойност на дела на напусналия съдружник Е.В.У.ПО
И.И М., Пловдив, БУЛСТАТ ******в .А.“ ООД в размер на 152 272 лв. по баланс към
края на м. септември 2020 г. и 4800 лв. - вземане, поради плащане от страна на
ЕВУИМ на задължение на А.“ ООД по фактура № 0277/04.01.2019 г. по договор за
правна защита от 03.01.2019 г. с издател АД „М.и Ф.“, ведно с всички
принадлежности и лихви, са придобити от „Н.“ ООД, ЕИК ****** и „А.“ ООД дължи
изпълнение на този кредитор. В тази връзка към настоящата искова молба е
приложено изрично съобщение и пълномощно за „Н.“ ООД да го извърши, като
пълномощник на стария кредитор.
В исковата молба се
твърди, че и към настоящия момент дължимите от „А.“ ООД суми, описани в
настоящата искова молба, не са платени нито на стария кредитор ЕВУИМ, нито на
новия кредитор „Н.“ ООД. За сумата в размер на 152 272 лв., представляваща
паричната стойност на дела на прекратилия участието си съдружник, ответникът е
изпаднал в забава най-късно на 15.12.2020 г. - деня, следващ деня на изтичане
на срока за доброволно изпълнение (14.12.2020 г.), с поканата, получена на 30.11.2020
г. от управителите на „А.“ ООД. Сумата от 4800 лв. е платена от ЕВУИМ, с което
е погасено задължение на .А.“ ООД, до настоящия момент не е спорна между
страните и за същата не е необходима покана, предвид настъпилото разместване на
блага без каквото и да е начално основание, поради което длъжникът е изпаднал в
забава от деня, следващ деня на плащането, извършено от ЕВУИМ на 21.01.2019 г.,
т.е. от 22.01.2019 г. За периода от деня на забавата до подаване на настоящата
искова молба „А.“ ООД дължи на „Н.“ ООД на основание уговорките в договора за
цесия, че последното придобива вземанията с всичките им принадлежности и лихви,
има право да претендира заплащането на лихва за забава.
Ищецът моли да бъде
постановено решение, с което да бъде осъдено А.“ ООД
да заплати на „Н.“ ООД, следните суми:
- сума в размер на 152 272 лв. (сто петдесет и две хиляди двеста седемдесет и два лева), представляваща стойността на дела на прекратилия
участието си в .А.“ ООД съдружник Е.В.У.ПО И.И М., Пловдив, БУЛСТАТ ******,
определен по реда на 125, ал. 3 от ТЗ, което вземане „Н.“ ООД е придобило по
силата на договор за прехвърляне на вземане от 19.01.2021 г.;
- ведно с лихвата за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 152 272 лв. за периода от 15.12.2020 г. (деня,
следващ изтичането на срока за изпълнение, даден с
покана до длъжника, получена на 30.11.2020 г.) до датата на подаване на
настоящата искова молба в съда в размер на 5499,15 лв. и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното плащане на дължимата сума;
- сума в размер на 4 800 лв., представляваща
задължение за връщане на платено от Е.В.У.ПО И.И М., Пловдив, БУЛСГАТ 1 ******задължение
на .А.“ ООД към трето лице, представляващо стойността на задължението на .А.“
ООД по фактура № 0277/04.01.2008 г. по договор за правна защита от 03.01.2019
г., което задължение Е.В.У.ПО И.И М., Пловдив, БУЛСГАТ ******е заплатило на
21.01.2019 г. вместо А.“ ООД и което вземане „Н.“ ООД е придобило по силата на
договор за прехвърляне на вземане от 19.01.2021 г.,
- ведно с лихвата за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 4 800 лв., за периода от 15.12.2020 г. (деня следващ
изтичането на срока за изпълнение, даден с покана до длъжника, получена на 30.11.2020
г.) до датата на подаване на настоящата искова молба в съда в размер на 173,35 лв., и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащаме на дължимата сума.
Претендира се
присъждане на разноските по делото.
На основание чл. 1
27, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил следната своя банкова сметка: ***: *** „А.“ ООД ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, управител Г.С.С., чрез адв. М.Б.Х., САК, със съдебен адрес:*** ******, тел. ******, е подал на 14.06.2021 г.
отговор на искова молба
В същия изразява
становище за недопустимост на иска поради липса на активна легитимация, тъй
като ищецът няма качеството кредитор предвид обстоятелството, че ответникът не
е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземане, предмет на
исковата молба. Твърди се също, че отразеното в представеното уведомление по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не отговаря на действителното положение и се оспорва
същото.
В случай, че съдът
приеме, че искът е допустим, то ответникът заявява, че същият е изцяло
неоснователен, като го оспорва по основание и размер по следните съображения:
Относно
обстоятелствата, на които се основава искът:
От описаните в
исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите на и щеца.ответн и кът счита, че
следните обстоятелства не отговарят на действителното
положение между страните, а именно:
1. По отношение на
договора за цесия - ответникът твърди, че същият не му е валидно съобщен.
Вземанията по посочения договор за цесия не съществуват, а в случай, че
съществуват, не са в посочения размер.
2. По отношение на
първата претенция за сума в размер на 152 272 лв., за която ищецът твърди, че
представлява равностойността на дела на напускащия съдружник, съгласно
счетоводен баланс на „А.“ към края на м. септември 2020 г, оспорва се изцяло
размера на иска.
Според ответника
посочената сума не отговаря на стойността на притежаваните от ЕВУИМ 334
дружествени дяла към момента на настъпването на прекратяването на членственото правоотношение - 12.09.2020 г. Твърди се, че
към този момент в действителност дяловете имат нулева стойност предвид
наличните задължения и пасиви на дружеството. Към датата на изчисляване на
вземането (края на м. септември 2020 г.), стойността на дела на напускащия
съдружник е 0 лв.
Причина за това е
обстоятелството, че дружество „Д.“ ООД няма никакви активи и имущество, освен
несъбираемо вземане в размер на 314 000 лв. от Частно Средно Училище „К.С.И.“
ЕООД, ЕИК ******(ЧСУ), чийто едноличен собственик е „А.“ ООД
С оглед релевираните от ищеца твърдения се посочва, че вземането на
А. като единствен актив е несъбираемо поради следните причини:
За определянето на
вземането като несъбираемо следва да се анализира реалния потенциал на ЧСУ да
обслужва отпуснатия заем, да плаща лихвите по него и да реализира печалба като
източник на дивиденти за .Д.“ ООД
Финансовото състояние
на ЧСУ доказва невъзможността да реализира печалба и да изплаща заема /видно от
прогнозния счетоводен баланс, приложен към Оценителната експертиза и настоящия
отговор/;
В края на 2020г. ЧСУ
има непокрита загуба в размер на 391 000 лева, още повече - за да упражнява
дейността си, през 2020 г. се е наложило ЧСУ да получи допълнително финансиране
в размер на 129 000 лв.
Бъдеща възможност на
ЧСУ да генерира печалба и да плаща заема според прогнозата на експертите за
следващите 5 години не съществува /увеличението на печалбата няма да може да
покрие това на разходите за дейността/, като са налице очаквани загуби до края
на 2025 г. и в края на периода непокритата загуба ще бъде 713 000 лв., което
води до обстоятелството, че ЧСУ няма да може да изплати заема.
От друга страна „А.“
ООД няма интерес да предприема действия за принудително събиране на вземането,
имайки се предвид, че е едноличен собственик на дружеството - длъжник и
събирането ще е обвързано единствено с възникване на разноски без възможност за
удовлетворяване.
От предходното е
видно, че субектът, който е прехвърлил вземането на НИОЦ, (ЕВУИМ), се е оказал
в очевиден конфликт на интереси, като се има предвид, че към момента на
установяване на вземането същият е бил едновременно в качеството на кредитор и
на длъжник (като съдружник в дружеството едноличен собственик на ЧСУ).
„А.“ ООД е функционално
дружество, което не извършва друга дейност освен финансиране на Частно Средно Училище
„К.С.И.“ ЕООД и съответно единствената му функция е да е едноличен собственик.
След учредяването си
и към днешна дата ЧСУ не е в състояние да обслужва отпуснатия заем или да
изплаща дивиденти на собственика си. Вземането в размер на 314 000 лв.,
представляващо единствен актив на ,А. ООД, е несъбираемо съгласно
съществуващите счетоводни стандарти. В тази връзка, независимо от твърденията
на ищеца за наличието на евентуално вземане за посочената стойност, същите не
отговарят на фактическото и правно положение.
Ответникът оспорва
изцяло представения като доказателство Баланс на А. към 30.09.2020 г. по
съдържание. Същият не е подписан, не е одобрен и няма годна доказателствена
стойност.
По отношение на
вземането в размер на 4 800 лв. по Ф-ра
0277/04.01.2019 г. - такова не съществува по отношение на ,А.“ ООД. Ищецът
твърди, че за „А.“ ООД е възникнало задължение за връщане на тази сума на
ЕВУИМ, тъй като било налице потвърдително писмо,
подписано лично от управителя Г.С.. Според ответника посоченото писмо (Молба за
потвърждение) няма никакво обвързващо действие спрямо ,А.“ ООД, тъй като към
този момент (видно от извлечение от ТР и от Устава - чл. 25, ал. 2),
дружеството е можело да се управлява единствено само съвместно от двамата
управители - Г.С.и И.Д.(управител по това време), а липсват доказателства
вторият управител да е извършил действия по признаване на задължението.
Нещо повече,
ответникът твърди, че заплащането на сумата по посочената фактура е извършено
изцяло по волята на ЕВУИМ, „А.“ ООД не дължи сумата по договор за правна
защита, чието съществуване изцяло оспорва.
Ответникът оспорва
представената молба за потвърждение, подписана само от единия управител като неотносима
В отговора на
исковата молба са изложени и възражения срещу иска и обстоятелствата, на които
те се основават:
Твърди се, че искът е
неоснователен, тъй като претендираните задължения,
предмет на договора за цесия, не съществуват, а в случай, че съществуват, то
същите са оспорени изцяло по размер.
Ответникът не
възразява да бъде допусната техническа експертиза, която да отговори на
поставения по т. 1 от исковата молба въпрос, като моли задачата да бъде
допълнена с поставени от него въпроси.
Ответникът моли съдът
да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от „Н.“ ООД искове като недопустими и
неоснователни.
Претендира се
присъждане на направените процесуални разноски.
Ищецът „Н.“ ООД, ЕИК ******, е депозирал по делото допълнителна искова
молба на 15.07.2021г., с която
изразява становище по твърденията и възраженията на ответната страна.
Ответникът „А.“ ООД, ЕИК ******, е подал на 06.08.2021 г. допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, в която поддържайки първоначално изразеното, взема отношение по
доводите на ищеца.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от Договор за прехвърляне на вземане (цесия),
сключен на 19.01.2021 г. между Е.В.У.ПО И.И М. (ЕВУИМ), гр. Пловдив, ЕИК ******,
като цедент и „Н.“ ООД, като цесионер,
ищецът „Н.“ ООД е придобил парични вземания от ответника „А.“ ООД, ЕИК ******
/чл. 1, ал. 1/, ведно с всички принадлежности /чл. 1, ал. 2/, а именно:
а) Вземане в размер на 152 272 лв., представляващо паричната стойност
на дължимия на ЕВУИМ, съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ дял от чистата стойност на
имуществото на „А.“ ООД. Вземането по б. „а“ е възникнало на основание
прекратеното членствено правоотношение на ЕВУИМ като
съдружник в „А.“ ООД, като ЕВУИМ е притежавало 334 дружествени дяла на стойност
от по 1000 лева всеки, представляващи 49,12% от капитала на „А.“ ООД. Участието
на ЕВУИМ в „А.“ ООД е прекратено през м. септември на 2020 г. с изтичане на
тримесечно предизвестие до дружеството по см. на чл. 125, ал. 2 от ТЗ и чл. 19
от устава на „А.“ ООД, връчено през м. юни на 2020 г. на представляващ
дружеството (управителя Г.С.) с нотариална покана peг. № 1333, т. 1, № 90 на нотариус рег. № 344. Размерът на
вземането е определен съобразно счетоводен баланс на „А.“ ООД към края на м.
септември 2020 г. „А.“ ООД е с вписан капитал 680 000 лв., изцяло внесен,
разпределен в 680 равни дружествени дяла, на стойност от по 1000 лв. всеки.
б) Вземане в размер на 4800 лв. - възникнало в
резултат на платено от ЕВУИМ на 21.01.2019 г. парично задължение на „А.“ ООД
към трето лице, а именно задължение на „А.“ ООД по фактура № 0277/04.01.2019 г.
за сумата от 4800 лв. по договор за правна защита от 03.01.2019 г. с издател
„Адвокатско дружество „М.и Ф.“, представляващо първо плащане по посочения във
фактурата договор.
Цедентът е декларирал, че
прехвърлените с договора вземания съществуват, не са погасени от длъжника /чл.
2/, не са погасени по давност, не са поставени под прекратителни
условия, вземанията са изискуеми по смисъла на действащото законодателство, не
са продадени или прехвърлени на трето лице, не са заложени и не са използвани
като друг вид обезпечение от цедента, а също така не
са запорирани, вземанията не са предмет на
предварителен договор, договор за опция или друг вид
споразумение, от което да произтичат права в полза на трети лица за придобиване
на вземанията /чл. 3/.
Цесионерът е декларирал, че към
момента на подписване на договора е изцяло запознат с фактическото и правното
състояние на дълговете на „А.“ ООД по вземанията, приема ги и ги купува в този
им вид /чл. 4/.
Страните са се
съгласили, че договорът влиза в сила от датата на подписването му, като от
същата дата вземанията се прехвърлят в полза на цесионера.
От своя страна цедентът се е задължил в срок до 7 дни
от подписването на договора да изготви и връчи на длъжника „А.“ ООД уведомление
за цесията, което да предаде на цесионера /чл.5/.
За прехвърлянето на
вземанията е определена цена в размер на 157 072 лева, платима от цесионера изцяло или на части в срок не по-късно от 3
работни дни от събиране от страна на цесионера на
пълния размер на цедираните с договора вземания,
респ. изплащането им от длъжника в полза на цесионера
/чл. 7/.
На 26.01.2021 г. чрез ЧСИ Г.К., per. № 924 на
КЧСИ, цедентьт е предприел действия по връчване на уведомление за цесията на длъжника .А.“ ООД
по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ.
В продължение на
горното, ищецът „Н.“ ООД, в качеството си на упълномощено
от цедента ЕВУИМ лице, е приложил към искова
молба изрично Съобщение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощно за „Н.“ ООД, с
които се съобщава на ответника „А.“ ООД, че по силата на приложения към
исковата молба договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 19.01.2021 г.
новият му кредитор е „Н.“ ООД, ЕИК ****** и вземанията, предмет на настоящата
искова молба, представляващи парична равностойност на дела на напусналия
съдружник Е.В.У.ПО И.И М., Пловдив, ЕИК ******, в „А.“ ООД в размер на 152 272
лв. по баланс към края на м. септември 2020 г. и 4800 лв. - вземане, поради
плащане от страна на ЕВУИМ на задължение на „А.“ ООД по фактура №
0277/04.01.2019 г. по договор за правна защита от 03.01.2019 г. с издател АД „М.и
Ф.“, ведно с всички принадлежности и лихви, са придобити от „Н.“ ООД, ЕИК ******,
и „А.“ ООД дължи изпълнение на този кредитор.
От представения по делото дружествен договор на „А.“ ООД се
установява, че капиталът на ответното дружество е бил 680 000 лева,
разделен на 680 дяла, всеки един на стойност 1000 лева. Съдружникът „Фондация А.”
притежава 346 дружествени дяла на обща
стойност 346 000 лева, представляващи 50,88 % от капитала на дружеството, а съдружникът ЕВУИМ – 334 дяла на обща
стойност 334 000 лева, представляващи 49,12% от капитала на дружеството.
Посочените обстоятелства са обявени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
с определие на съда в с.з. на 23.03.2022 г.
С писмено предизвестие от 01.06.2020 г. до „А.” ООД, връчено
чрез С.К., помощник – нотариус при С.П., нотариус с рег. № 344 на НК, на
12.06.2020 г. на Г.С.С. – управител на дружеството
със задължение той да уведоми втория управител, ЕВУИМ на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ е отправило предизвестие за
прекратяване на участието му в „А.” ООД, считано от три месеца след
получаване на предизвестието. Отправена е също покана след изтичане на
посочения срок да бъдат предприети всички необходими правни и фактически
действия, свързани с прекратеното участие на ЕВУИМ в „А.” ООД, в т.ч. за
заличаването му като съдружник в „А.” ООД, както и за уреждане на имуществените
последици от прекратеното членствено правоотношение и
изплащане дела на ЕВУИМ с оглед разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Връчването на предизвестието по чл. 125,
ал. 2 ТЗ се установява от приложените към делото Разписка от 12.06.2020 г.
за получаване на нотариална покана с рег. № 1334, том 2, акт № 91 от 01.06.2020
г., депозирана при нотариус С.П., рег. № 344 на НК, подписана от управителя Г.С.С., както и
уведомление по чл. 47, ал. 2 ГПК, изходящо от същия нотариус в рамките на
цитираното нотариално дело.
Видно от Решение № 16 от 01.06.2021 г. на СГС, ТО, VI-2
състав, е бил отменен отказ № 20210423095946-2/29.04.2021 г. на длъжностното лице
по регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър, постановен по
заявление вх. № 20210423095946/23.04.2021 г., депозирано от „А.” ООД чрез
пълномощник адв. М.Х., като е указано да бъде
извършено поисканото със заявлението заличаване на Е.В.У.ПО И.И М. - Пловдив,
ЕИК ******, в качеството му на съдружник в „А.” ООД.
Фактът на прекратяване на участието на ЕВУИМ като съдружник в
„А.” ООД, настъпило през месец септември 2020 г., е обявен за безспорен с
определение на съда № 264656 от 29.09.2021 г., съдържащо се в доклада по
делото.
По делото е приет представеният с
исковата молба междинен баланс на „А.“ ООД към 30.09.2020 г. Същият носи подпис на съставител и ръководител – с посочване на имената на
двамата управители на дружеството към датата на баланса.
С покана, връчена на 30.11.2020 г. по реда на чл. 18, ал. 5
от ЗЧСИ,
с уведомление изх. № 12856/24.11.2020 г.
по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, на И.Д., единия от двамата вписани
към този момент управители на „А.“ ООД, ЕВУИМ е отправило искане до „А.“ ООД да
му заплати сумите по чл. 125, ал.3 от ТЗ и погасеното задължение на „А.“ ООД по
фактура № 0277/04.01.2008 г. по договор за правна защита от 03.01.2019 г.,
възлизащи в общ размер на 157 072 лв., като е посочило банкова сметка ***.
Видно от писмо, изпратено същия ден - 30.11.2020 г. по
електронна поща от И.Д.до Г.С., и двамата управители към този момент на „А.“
ООД, последният е бил уведомен за връчените от ЧСИ книжа, отнасящи се до
законови задължения на „А.” ООД, като е изразена молба за предприемане на
необходимите действия в тази връзка.
По делото е приет като доказателство и представеният
от третото лице Адвокатско дружество „М.и Ф.“ Договор за правна защита и
съдействие от 03.01.2019 г. В т. 1.1. и 1.2. от
същия са описани действията, включени в предмета на договора, които са били
възложени от „А.” ООД като доверител, на адвокатското дружество, в качеството
му на довереник. Адвокатското възнаграждение е било определено общо в размер на
8000 лева без ДДС, платими на две части: сумата 4000 лева, ведно с дължимия
ДДС, е следвало да бъде платена в срок от три дни, считано от подписване на
договора. Останалата част от възнаграждението в размер на 4000 лева, ведно с
дължимия ДДС, е следвало да бъде платено в срок от три дни, считано от
вписването в Търговския регистър на подлежащите на вписване обстоятелства по т.
1.1. от договора. За доверителя договорът е бил
подписан от управителя Г.С.С..
На 04.01.2019 г. Адвокатско дружество „М.и Ф.“ е издало
фактура № 277 с получател „А.” ООД на стойност 4 000 лева без ДДС, а с ДДС – 4 800
лева,
с посочено наименование на стоките/услугите: Пълно плащане по договор за правна
защита от 03.01.2019 г. По делото е прието и Извлечение по разплащателна сметка
с титуляр ЕВУИМ за периода 18.01.2019 г. – 21.01.2019 г., от което е видно, че на 21.01.2019 г. е извършен превод на
сумата 4800 лева по сметка на адв. Дружество М.и Ф., с посочено основание: плащане по договор
за правна защита.
Въз основа на
отправена от ЕВУИМ молба за потвърждение, управителят на „А.” ООД Г.С.с потвърдително писмо е заявил, че съгласно счетоводните
регистри към 31.12.2019 г. е налице задължение от ЕВУИМ в размер на 4800 лева.
По делото е приет като и доказателство договор за заем,
сключен на 15.10.2018 г. между „А.“ ООД, в
качеството му на заемодател, и „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ К.С.И.” ЕООД, в
качеството му на заемополучател. В чл. 1.1. от договора страните се съгласяват и потвърждават, че
към датата на подписването му заемодателят е предоставил в заем на заемателя сума в общ размер на 175 000 лева, по начин,
подробно описан в Приложение № 1 към договора. В чл. 1.2. е посочено, че заемът
е предоставен с оглед финансиране на оперативната дейност на заемополучателя. Предвидено е заемополучателят
да върне заетата сума при покана на заемодателя в рамките на определения в нея
срок /чл. 1.3./. Предвидено е въпросът за дължимата лихва върху предоставената
в заем сума, начисляването и изплащането й да бъдат уредени в отделно
допълнително споразумение към договора. От цитираното по-горе Приложение № 1 е
видно, че заетата сума е била предоставяна на части с 31 банкови превода,
осъществени в периода от 15.12.2016 г. до 12.10.2018 г. По делото е представен втори договор за заем, сключен между същите
страни на 02.01.2019 г., с идентично на първия съдържание, с изключение на чл.
1.1., където е посочено, че заемодателят ще
предостави в заем на заемателя сума в размер на
150 000 лева.
Видно от приложеното извлечение –
счетоводна справка за изплатени в заем суми от „А.“ ООД *** И.” ЕООД, за
периода 15.10.2018 г. – 30.09.2020 г. са били предоставени в заем суми общо
в размер на 314 500,17 лева, а размерът на върнатия заем е 100 лева.
По делото е допусната съдебно-счетоводна
експертиза, изпълнена от вещото лице З.Т.Д., заключението по която е депозирано
по делото на 17.05.2022г.
Съгласно
заключението, паричната равностойност на дела на прекратилия участието си
съдружник в „А.” ООД, а именно „Е.В.У.по И.и М.”, притежаващо 334 дяла,
представляващи 49,12 % от капитала на „А.” ООД, съгласно баланс към 30.09.2020
г., е в размер на 152 272 лева.
Размерът на
законната лихва за забава върху паричната равностойност на дружествения дял на Е.В.У.по
И.и М. – 152 272 лева, считано от 15.12.2020 г. до датата на исковата
молба /23.04.2021 г./, възлиза на 5 414,12 лева. Размерът на законната
лихва за забава върху сумата 4800 лева, считано от 15.12.2020 г. до датата на
исковата молба /23.04.2021 г./, възлиза на 170,67 лева.
Съгласно
заключението, издадените от Адвокатско дружество „М.и Ф.“ две данъчни фактури на „А.” ООД на обща
стойност 9600 лева, а именно: дан. фактура № **********/04.01.2019 г. /с
основание първо плащане по договор за правна защита от 03.01.2019 г./ и дан.
фактура № **********/08.03.2019 г. /с основание окончателно плащане по договор
за правна защита от 03.01.2019 г./, са намерили отражение в счетоводните
регистри на „А.” ООД по сметка 401 „Доставчици”, аналитичната партида на
Адвокатско дружество „М./и Ф./“, като задължение за плащане и съответно цялата
сума е отнесена по сметка 602 „Външни услуги”, без да се начислява право на
ползване на данъчен кредит.
Плащане по
първата фактура № **********/04.01.2019 г. е извършено в размер на 4 800 лева
на 21.01.2019 г. от „Е.В.У.по И.и М.” за сметка на „А.” ООД. Плащане по втората
фактура № **********/04.01.2019 г. е извършено в размер на 4800 лева на
12.03.2019 г. от „А.” ООД.
В с.з. на
12.10.2022 г. вещото лице пояснява, че е изискало оборотната ведомост, въз
основа на която е проверило, че салдата в тази оборотна ведомост отговарят на
баланса, анализиран в експертизата.
С оглед
оспорването от ответната страна на заключението на единичната ССчЕ, по делото е
допусната тройна съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещите лица С.А.М.,
С.Ф.Й. и Д.К.Р., заключението по която е депозирано по делото на 26.01.2023 г.
Съгласно
заключението, паричната равностойност на дела на „Е.В.У.по И.и М.”, в
качеството му на съдружник, притежавал 334 дяла на стойност от по 1000 лева
всеки, представляващи 49,12 % от капитала на „А.” ООД, определен по реда на чл.
125, ал. 3 от ТЗ, дължим с оглед прекратяване на членството на съдружника в „А.”
ООД, настъпило през м. септември 2020 г., е в размер на 152 272 лева. Тази
стойност е определена на база баланса към 30.09.2020 г. Вещите лица посочват,
че през 2020 г. „А.” ООД няма дейност, което е видно от отчета за приходите и
разходите към 31.12.2020 г. Посочват също, че финансовият отчет за 2020 г. не
се отличава съществено от междинния счетоводен отчет към 30.09.2020 г.
Единствената разлика между двата отчета – междинен и годишен, е отчитане на 1
хил. лева разходи за лихви и други финансови разходи и респективно 1 хил.
загуба.
В с.з. на 08.02.2023
г. вещите лица поясняват, че експертизата е изготвена на база счетоводния
баланс, представен от ищеца и оборотните ведомости, предоставени на вещото
лице, изготвило единичната ССчЕ. Счетоводният отчет е
сравнен с оборотните ведомости, поради което вещите лица го намират за верен.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предмет на главните
осъдителни претенции е искането за присъждане на сумата по цидирани
в полза на ищеца вземания в общ размер на 157 072 лева и от която: 1.) 152 272 лв. - стойността на дела
на прекратилия участието си в „А.“ ООД съдружник Е.В.У.ПО И.И М., Пловдив,
БУЛСТАТ ******, определен по реда на 125, ал. 3 от ТЗ и 2.) 4 800 лв., представляващи задължение за връщане на платено от Е.В.У.ПО И.И
М., Пловдив, БУЛСТАТ ******задължение на „А.“ ООД към трето лице,
представляващо стойността на задължението на „А.“ ООД по Фактура № 0277/04.01.2008
г. по договор за правна защита от 03.01.2019 г.
Договорките по
прехвърляне на процесните вземания, са обективирани в представения по делото частен диспозитивен документ, а именно Договор за цесия с дата
19.01.2021 г.
В процеса оспорване
достоверността датата на документа не е направено. Спорен обаче е въпросът
относно уведомяването на длъжника за извършената цесия.
Съдът намира, че възражението
в тази насока е неоснователно, предвид следното:
Прехвърлянето на вземания и задължения е
уредено в нормите на чл. 99 - чл.
102 ЗЗД. Цесията е неформален договор, с който кредиторът на едно вземане - цедент, го прехвърля на трето лице-цесионер,
като последният разполага с правото да го
събере от длъжника.
Предмет на същата могат да бъдат действителни вземания, които имат имуществен
характер (каквито са и процесните). Длъжникът по вземането не е страна по договора
цесията. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на
сключването на договора. Заедно с вземането
върху цесионера по силата на закона преминават и всички акцесорни
права (освен ако е уговорено противното).
Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице- длъжника, налага
извършването на допълнително действие-
съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД.
Видно от данните по
делото, на 26.01.2021 г. чрез ЧСИ Г.К., per. № 924 на
КЧСИ, цедентьт е предприел действия по връчване на
уведомление за цесията на длъжника .А.“ ООД по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ.
На 01.02.2021 г. от призовкар при частния съдебен
изпълнител е удостоверено, че при посещение на адреса на управление на „А.“ ООД
(вписан в ТРРЮЛНЦ) е установено, че дружеството не е на този адрес, няма
табела, служители, кутия. На посочената дата, на адреса на управление на „А.“
ООД е било поставено и уведомление до „А.“ ООД, че в двуседмичен срок негов
представител следва да се яви в кантората на ЧСИ К.за връчване на уведомление
изх. № на ЧСИ К.697/2021 г. по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ с приложените към него
книжа. Съгласно чл. 43 от ЗЧСИ във вр. с чл. 37-58 от ГПК с изтичане на указания срок книжата се считат връчени.
Дори е да се приеме,
че връчването на уведомлението по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ не е произвело дйствие, съдът отчита следното:
Съобщението по смисъла на чл. 99 ЗЗД е
едностранно изявление, с което длъжникът се
известява, че вземането на неговия кредитор е
прехвърлено на нов кредитор. По същността
си връчването на уведомлението няма
характер на лично и незаместимо действие, поради
което е възможно то да бъде извършено и
от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият
кредитор (цедент) да упълномощи новия кредитор (цесионер) от името
на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 ЗЗД уведомяване на
длъжника за извършената цесия, както е направено и в
настоящия случая на база пълномощно за учредена
представителна власт в полза на цесионера -ищец. Законът
не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото се
счита надлежно извършено, дори и да е
получено за пръв път с исковата молба.
Независимо от
изложеното до момента, за да породи валидно действие договорът за цесия, на
който ищецът основа претенцията си, трябва прехвърленото вземане да съществува,
както и да е доказано по основание и установено по своя размер.
Предвид горното и по
очерталите се в тази връзка спорни въпроси в производството на страните, съдът
намира следното:
ОТНОСНО ВЗЕМАНЕТО С ПРЕДМЕТ ЧЛ. 125,АЛ.3 ОТ ТЗ:
Както бе посочено при изясняване на делото от
фактическа страна, от представения по делото дружествен договор на „А.“ ООД се
установява, че капиталът на ответното дружество е бил 680 000 лева,
разделен на 680 дяла, всеки един на стойност 1000 лева. Съдружникът „Фондация А.”
притежава 346 дружествени дяла на обща стойност 346 000 лева,
представляващи 50,88 % от капитала на дружеството, а съдружникът ЕВУИМ – 334
дяла на обща стойност 334 000 лева, представляващи 49,12% от капитала на
дружеството.
С писмено
предизвестие от 01.06.2020 г. до „А.” ООД, връчено чрез С.К., помощник –
нотариус при С.П., нотариус с рег. № 344 на НК, на 12.06.2020 г. на Г.С.С. – управител на дружеството със задължение той да уведоми
втория управител, ЕВУИМ на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ е отправило предизвестие
за прекратяване на участието му в „А.” ООД, считано от три месеца след
получаване на предизвестието. Връчването
на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ се установява от приложените към
делото Разписка от 12.06.2020 г. за получаване на нотариална покана с рег. №
1334, том 2, акт № 91 от 01.06.2020 г., депозирана при нотариус С.П., рег. №
344 на НК, подписана от управителя Г.С.С., както и
уведомление по чл. 47, ал. 2 ГПК, изходящо от същия нотариус и в рамките на
цитираното нотариално дело. От справка в ТРРЮЛНЦ се констатира още, че към
18.08.2021 г. ЕВУИМ е било заличено като съдружник. Фактът на прекратяване на участието на
ЕВУИМ като съдружник в „А.” ООД, настъпило през месец септември 2020 г., е
обявен и за безспорен с Определение на съда № 264656 от 29.09.2021 г.,
съдържащо доклада по делото.
След прекратяването
на участието в дружеството между напусналия съдружник и дружеството възникват
облигационни отношения във връзка с неуредените имуществени последици. Те се
уреждат въз основа на счетоводен баланс, към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването – чл.125, ал.3 от ТЗ. В конкретния случай, предвид
датата, на която е изтекло тримесечното предизвестие, балансът следва да бъде изготвен към 30.09.2020 г. , като определи кои активи и пасиви ще се
вземат предвид при изчисляването на паричната равностойност на дружествения
дял.
Във връзка с горното, по делото е приет представеният с исковата молба
междинен баланс на „А.“ ООД към 30.09.2020 г. Същият носи подпис на съставител и ръководител на предприятие. Данните, отразени в баланса
за оспорени от ответника, поради което за целите на производството е допусната,
изслушана и приета единична ССчЕ, чието заключение,
като частично оспорено от ответника е девело до
възлагане и проверка на данните от тройна ССчЕ.
За възприемане на
анализа, изнесен от експертизите, решаващият състав съобразява следното:
Текущото счетоводно
отчитане се организира по реда на ЗСч и се извършва по способа на двустранното
счетоводно записване. Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане
на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати
от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред.
Текущото счетоводно отчитане се извършва
на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при
спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. (чл.3 ЗСч). По
смисъла на чл. 4 от цитирания нормативен акт - счетоводният документ е
хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. Първичният
документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска
операция. Вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или
диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи.
Регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански
операции от първични и/или вторични счетоводни документи.
Отчетите на предприятията (в този смисъл – междинни, годишни
и консолидирани), се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно
или облигационно правоотношение с предприятието, или от счетоводни предприятия.
(чл.17). Физическите
лица, които съставят финансовите отчети, и управляващите и/или представляващите
счетоводните предприятия, които подписват финансовите отчети, когато
финансовите отчети са съставени от счетоводни предприятия, трябва да отговарят
на нормативно установените изисисквания.(чл.18); Финансовите отчети се подписват от: 1.
ръководителя на предприятието; 2. физическото лице, което е съставило
финансовия отчет, или от представляващия и/или управляващия счетоводното
предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие.
(чл.25, ал.2)
Според разпоредбата
на чл. 26 ал.1 ЗСч позициите, които се
представят във финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие със
следните принципи: 1. действащо
предприятие - приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в
предвидимо бъдеще; приема се, че предприятието няма нито намерение, нито
необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност; 2. последователност на представянето и сравнителна информация -
представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети, счетоводните
политики и методите на оценяване се запазват и прилагат последователно и през
следващите отчетни периоди с цел постигане на сравнимост на счетоводните данни
и показатели на финансовите отчети; 3.
предпазливост - оценяване и отчитане
на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното
третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов
резултат; 4. начисляване - предприятието изготвя финансовите си отчети, с
изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на
начисляването - ефектите от сделки и други събития се признават в момента на
тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на
паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите
отчети за периода, за който се отнасят;
5. независимост на отделните отчетни
периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс - всеки отчетен
период се третира счетоводно сам за себе си, независимо от обективната му
връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия
отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края
на предходния отчетен период; 6.
същественост - предприятието представя поотделно всяка съществена група
статии с подобен характер; обединяване на суми по статии с подобен характер се
допуска, когато сумите са несъществени или обединяването е направено с цел
постигане на по-голяма яснота; сумата по статия е съществена, ако пропуските и
неточното представяне на позицията биха могли да повлияят върху икономическите
решения на ползвателите, взети въз основа на финансовите отчети, или биха
довели до нарушаване на изискването за вярно и честно представяне на
имущественото и финансовото състояние, финансовите резултати от дейността,
промените в паричните потоци и в собствения капитал; 7. компенсиране -
предприятието не извършва прихващания между активи и пасиви или приходи и
разходи и отчита поотделно както активи и пасиви, така и приходи и разходи; 8. предимство на съдържанието пред формата - сделките и събитията се
отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и
икономическа реалност, а не формално според правната им форма; 9. оценяване на позициите, които са признати във финансовите отчети,
се извършва по цена на придобиване, която може да е покупна цена или
себестойност или по друг метод, когато това се изисква в приложимите счетоводни
стандарти. Предприятията осъществяват
счетоводството при спазване на посочените принципите или в съответствие с
принципите и изискванията на Международните счетоводни стандарти, когато
счетоводната база на предприятието са Международните счетоводни стандарти.
По смисъла на чл. 27
от ЗСч педприятията съставят: 1. годишен
финансов отчет към 31 декември на отчетния период; 2. консолидиран финансов
отчет към 31 декември на отчетния период, когато предприятието майка е
дружество по дял трети на част втора от Търговския закон; 3. междинни финансови отчети, обхващащи
период, по-кратък от един отчетен период, когато това се изисква от закон
(какъв е и настоящият случай) или по решение на ръководителя на предприятието.
Правилата,
принципите и минималните изисквания за представяне на информация в междинните
финансови отчети се определят със СС №
34 - Междинно счетоводно отчитане. Според Определението в т.2 от СС 34 -
Междинен финансов отчет - финансовият отчет за период по-кратък от една
календарна година (1 януари - 31 декември). Според
т.3.1. от СС 34 формата,
структурата и съдържанието на междинния
финансов отчет се определят съгласно СС 1 - Представяне на финансови отчети. По смисъла на т. 3.2. от същия стандарт - междинният
финансов отчет съдържа най-малко: а) счетоводен баланс с представяне на активите, пасивите и собствения капитал към 31
декември на предходната година (предходни години) и към датата, към която е
съставен междинният финансов отчет; б) отчет за приходите и разходите с представяне на информация за приходите, разходите и
финансовия резултат от началото на предходната година до датата на предходната
година (предходни години), към която е съставен междинният финансов отчет, и от
началото на текущата година до датата на текущата година, към която е съставен
междинният финансов отчет; в) отчет за паричния поток с представяне на паричните потоци от началото на
предходната година до датата на предходната година (предходни години), към
която е съставен междинният финансов отчет, и от началото на текущата година до
датата на текущата година, към която е съставен междинният финансов отчет;
г) отчет
за собствения капитал с информация за
измененията на отделните елементи на собствения капитал от началото на текущата
година до датата на текущата година, към която е съставен междинният финансов
отчет; д) приложение с пояснителни бележки за: счетоводната политика - когато
през периода, за който се съставя междинен финансов отчет, са настъпили
значителни изменения в нея; сезонния
характер на дейността на предприятието (когато има дейност със сезонен
характер) и влиянието му върху ритмичността на извършването на разходи и на
получаването на приходи; необичайни за предприятието (по размер и по характер)
активи, пасиви, собствен капитал, приходи, разходи и парични потоци през
периода след края на предходната година;
промени в условните активи и пасиви след
последния годишен финансов отчет; промени в приблизителни оценки на отчетени
суми през предходната година или през предходния междинен финансов отчет (ако
тези промени имат съществено отражение върху информацията, представена в
междинния финансов отчет); издаването,
погасяването и обратното изкупуване на дялови и дългови инструменти през
периода, за който е съставен междинният финансов отчет; начислени (изплатени)
дивиденти през периода на междинния финансов отчет - общо и на една акция (дял)
диференцирано за обикновени и други акции; промени,
настъпили през периода на междинния финансов отчет в състава на предприятието -
в това число осъществени бизнескомбинации
(придобиване или продажба на дъщерно предприятие, обединяване на участия), и
отражението на тези промени върху финансовото състояние на предприятието.
В т 3.3. на СС 34 е установено, че необичайните и извънредните
операции, промените в счетоводната политика и корекциите в приблизителните
оценки, както и основните грешки се поясняват в приложението към междинните
финансови отчети по правилата на СС 8 - Нетни печалби или загуби за периода,
фундаментални грешки и промени в счетоводната политика. Съгласно –
т. 4.1. - Предприятията изготвят междинни финансови отчети, като прилагат същата
счетоводна политика, която са приложили при съставянето на годишните финансови
отчети. При признаване, класифициране и оценяване в отделни
съставни части на междинните финансови отчети (активи, пасиви, собствен
капитал, приходи, разходи) се спазват
общите положения на СС 1.
Видно от разпоредбата
на чл. 24 ал.1 от ЗСч - финансовите отчети трябва да представят
вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от
дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал. Вярното и
честното представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите,
други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за
признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите
счетоводни стандарти (чл.24, ал.2). Данни, които не отговарят на
изискването на чл. 24, ал.2, не могат да служат за определяне равностойността
на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено
правоотношение по смисъла на чл. 125 ал.3 ТЗ, независимо от конкретната причина
за това /дали в резултат на преоценка, неотговаряща на нормативните изисквания,
стойността на активите е завишена или занижена/.
В настоящия процес конкретни
нарушения на приложимите счетоводни стандарти не се релевират
от ответника. Няма и спор, че лицето посочено като актосъставител
на баланса и МФО, е изготвил фактически същия. Документите са разписани и от
ръководител на ответното предприятие. В случая не се касае за изготвяне на ГФО,
поради което действията по премането или одобряване
на междинните баланс и отчети не са сред императивно необходимите предпоставки,
определящи валидността или достостоверността на
същите. Същевременно от изводите, дадени с приетите в производството експертни
заключения, става ясно, че същите са изведени след проверка направена, както
при съпоставка на данните, отразени в изготвия МФО,
ведно с приложенията към него, така и с изисканите и предоставени от самото
ответното дружество оборотни ведомости. В тази връзка и при изслушване на
вещите в ОСЗ експертите категорично и единодушно сочат, че разминаване в
салдата няма, което обстоятелство на самостоятелно основание е индициия за верността на изготвените и приети по делото междинни
баланс и отчети.
В продължение и
допълнение на изложеното, по отношение достоверността на данните, отразени в
баланса и МФО следва да бъде посочено още, че ответното дружество не отрича
съществуването на вземане в размер на 314 000 лв. от Частно Средно Училище „К.С.И.“
ЕООД, ЕИК ******(ЧСУ), чийто едноличен собственик е. Доводите на страната, че конкретото вземане следва да бъде възприето и определено
като несъбираемо, последното изведено от анализиране потенциала на ЧСУ да
обслужва отпуснатия му заем, да плаща лихвите по него и да реализира печалба
като източник на дивиденти за „А.“ ООД, са неоснователни. Финансовото състояние
на ЧСУ, съответно – наличието или липсата на интерес за „А.“ ООД от предпримане на действия по принудителното им събиране, не
са обект на изследване в настоящото производството. Още повече, че ответникът
не е извършило обезценка на конкретните вземания
съобразно изискванията на приложимите счетоводни стандарти, поради което съдът
не дължи корекционно преизчисление
на сочените компоненти от баланса, касаещ процесния период.
Предид изложеното и в съответствие с единния анализ на изслушаните
по делото ССчЕ (единична и тройна) настоящата съдебна
инстанция приема, че дружественият дял
на напусналия съдружник възлиза в размер на 152 272 лева. В този смисъл и поради неизплащането му, цедираното в полза на ищеца вземане е съществуващо и
подлежи на съдебна реализиция.
ПО ОТНОШЕНИЕ ВЗЕМАНЕТО ПО ЧЛ.59 ЗЗД;
Видно от материалите
по делото, в частност представения и приет по делото от третото лице в процеса,
а именно Договор за правна защита и съдействие от 03.01.2019 г., сключен между
Адвокатско дружество „М.и Ф.“ и ответника, в тежест на „А.” ООД е възникнало
задължение за заплащане на адвокатското възнаграждение за договорените
услугите. Същото е определено общо в размер на 8 000 лева без ДДС, платими на
две части: сумата 4 000 лева, ведно с дължимия ДДС, платимо в срок от три дни,
считано от подписване на договора. Според уговореното от страните по
конкретното правоотношение - останалата част от възнаграждението в размер на
4000 лева, ведно с дължимия ДДС, е следвало да бъде платено в срок от три дни,
считано от вписването в Търговския регистър на подлежащите на вписване
обстоятелства по т. 1.1. от договора. За доверителя-
„А.” ООД договорът е бил подписан от управителя Г.С.С..
От справка в ТР към АВ се установя, че за периода 15.06.2017 до 11.03.2019 г. –
ответното дружество се представлява и управлява от заедно и поотделно от двама
управители - Г.С.С. и Х.М.К.Б.В настоящото
производство не е повдиган спор, поставящ под съмнение пълното, точно и своевременно
изпълнение на възложеното. Същевременно, възникналото задължение се потвърждава
и от анализа на неоспорената в тази й част единична ССчЕ,
видно от която - издадените от Адвокатско дружество „М.и Ф.“ две данъчни фактури на „А.” ООД на обща
стойност 9600 лева, а именно: дан. фактура № **********/04.01.2019 г. /с
основание първо плащане по договор за правна защита от 03.01.2019 г./ и дан.
фактура № **********/08.03.2019 г. /с основание окончателно плащане по договор
за правна защита от 03.01.2019 г./, са намерили отражение в счетоводните
регистри на „А.” ООД по сметка 401 „Доставчици”, аналитичната партида на
Адвокатско дружество „М.и Ф.“, като задължение за плащане и съответно цялата
сума е отнесена по сметка 602 „Външни услуги”, без да се начислява право на
ползване на данъчен кредит. Установено е също така, че плащането по първата фактура № **********/04.01.2019 г. в размер на
4800 лева на 21.01.2019 г. е извършено от „Е.В.У.по И.и М.”( ЕВУИМ) за сметка на „А.” ООД. Плащането по втората фактура №
**********/04.01.2019 г. е извършено в размер на 4800 лева на 12.03.2019 г. от
„А.” ООД.
С
погасяване на част от дълга на ответника, извършено от „Е.В.У.по И.и М.”(ЕВУИМ) към
Адвокатско
дружество „М.и Ф.“ за ответника е настъпила
имотна облага, тъй като поетото от него задължение към адвокатското дружество е
погасено и ответникът не дължи връщане на паричната сума в размер от 4800 лева
с ДДС. Едновременно с това цедентът на ищцеца е обеднял със сумата, защото тази сума е
платена лично от него, с негови средства. В производството не се твърди, а и не
се доказва наличие на правно основание или интерес за ЕВУИМ, в това число - като самостоятелен правен субект, от
изпълнението на чуждо задължение, Не се твърди и не се доказва възстановяване
на платената сума. В тази връзка, налице е неоснователно разместване на блага,
поради което изявленията за възникнало вземане в полза на цедента
на ищеца се явява основателно и доказано. Тъй
като конкретното вземане е годен предмет на посладващо
възникването му цесионно правоотношение, то за ищеца
е налице правна възможност, легитимираща го като страна, разполагаща с право да
търси съдебна реализиция на същата.
ПО ИСКОВЕТЕ С ПРЕДМЕТ ЧЛ. 86 ЗЗД
Уважаването
на главните искове е предпоставка, обуславаща
основателността на акцесорните претенции. В този
смисъл и
по отношение частта на исковете, касаещи претенциите за мораторна
лихва, съдът в допълнение съобразява, че в хипотези на непогасено
парично задължение по чл. 125, ал.3 от ТЗ, съответно – на неоснователно
обогатяване по 59 от ЗЗД, длъжникът изпада в забава, след покана по смисъла
на чл.
84, ал. 2 от ЗЗД.
В случая, с оглед данните по делото в
производството се установя, че такава е била отправена до ответника, по реда на
чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, с уведомление изх. № 12856/24.11.2020 г. по описа на ЧСИ
Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, като получаването й с дата 30.11.2020 г. не се
оспорва от страните, а предоставеният срок за изпълнение е 14 дневен, т.е
същият е изтекъл на 15.12.2020 г.
Предвид горното, съдът приема за основателни претенциите
по чл.86 от ЗЗД, като по отношение доказаността на размера на мораторната
лихва – съдът възприема установеното със ССчЕ, а именно:
1.) за сумата от
5 414,12 лева – представляващо лихва за забава върху паричната
равностойност на дружествения дял на Е.В.У.по И.и М. – 152 272 лева,
считано от 15.12.2020 г. до датата на исковата молба (23.04.2021 г.), възлиза на 5 414,12 лева.;
2.)
за сумата от 170,67
лева - представляващи размерът на законната лихва за забава върху сумата 4 800
лева, считано от 15.12.2020 г. до датата на исковата молба /23.04.2021 г./,
възлиза на 170,67 лева.
За горницата до пълния им предявен размер от 5 499,15 лв.,
съответно - 173,35 лв., исковете за мораторна липва се явяват недоказани, поради което същие подлежат на отхърляне.
Изцяло следва да
бъде уважено искането за присъждане на обезщетение за забава върху признатите
главници, считано от 23.04.2021г. до окончателното плащане, доколкото и самата
искова молба се явява покана за изпълнение.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
При този изход
на делото всяка от страните има право на сторените в производстото
разноски с оглед разпоредбата на чл. 78 от ГПК.
Ищецът е
направил искане за присъждане на разноски, от които: 1.) 6 552,85лв. – държавна
такса; 2.) депозит вещо ССчЕ – 450 лева; 3.)
възнаграждение за процесуално представителство – 5 600лв.;
С отговора на
исковата молба, ответникът също е направил искане за присъждане на разноски.
Списък по реда на чл. 80 ГПК не е представен от страната, като единствените
доказателства за сторените разноски касаят депозита за тройна ССчЕ, възлизащ в размер на 600 лв.
Отчитайки
горното и съобразайки уважената, респективно –
отхвърлената част на заявените претенции и след извършената служебна
компенсация, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 12 596.52 лв.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, управител Г.С.С. ДА ЗАПЛАТИ на „Н.“
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителите М.Ц.М.-К.и И.В.Д., заедно, на основание ЧЛ. 99, АЛ. 1 ОТ ЗЗД, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 125 АЛ. 3 ОТ ТЗ и ЧЛ.
59, АЛ. 1 ОТ ЗЗД сума в общ размер
на 157 072 (сто петдесет и седем хиляди седемдесет и два) лева, от която: 1.) 152 272 лв. (сто петдесет и две хиляди двеста седемдесет и два лева) - представляваща стойността на дела на прекратилия
участието си в „А.“ООД съдружник Е.В.У.ПО И.И М., Пловдив, БУЛСТАТ ******,
определен по реда на 125, ал. 3 от ТЗ, което вземане „Н.“ООД е придобило по
силата на договор за прехвърляне на вземане от 19.01.2021г. и 2.) 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лева, представляваща
задължение за връщане на платено от Е.В.У.ПО И.И М., Пловдив, БУЛСГАТ ******задължение
на .А.“ ООД към трето лице, представляващо стойността на задължението на .А.“
ООД по фактура № 0277/04.01.2008 г. по договор за правна защита от 03.01.2019
г., което задължение Е.В.У.ПО И.И М., Пловдив, БУЛСГАТ ******е заплатило на
21.01.2019 г. вместо А.“ ООД и което вземане „Н.“ ООД е придобило по силата на
договор за прехвърляне на вземане от 19.01.2021 г.,, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА ВЪРХУ ГЛАВНИЦИТЕ, СЧИТАНО ОТ
ДАТАТА НА ИСКОВАТА МОЛБА - 23.04.2023 г.
ДО ОКОНЧАТЕЛНОТО ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, управител Г.С.С. ДА ЗАПЛАТИ на „Н.“
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителите М.Ц.М.-К.и И.В.Д., заедно, на основание чл.
86 ЗЗД сума
в общ размер на 5 584,79 лева (пет хиляди петстотин осемдесет и четири лева седемдесет
и девет стотинки), от която: 1.) 5 414,12 лева – представляваща лихва за забава върху паричната
равностойност на дружествения дял на Е.В.У.по И.и М., възлизащ на 152 272
лева, считано от 15.12.2020 г. до датата
на исковата молба (23.04.2021 г.); и 2.)
170,67 лева - представляваща размерът на законната лихва за забава върху
сумата от 4 800 лева, считано от
15.12.2020 г. до датата на исковата молба (23.04.2021 г.), като исковете за
горницата до пълния им предявен размер от 5 499,15 лв. над уважения размер от
5 414.12 лв. по първия иск), съответно -
173,35 лв. над уважения размер от 170.67 лв. , ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, управител Г.С.С. ДА ЗАПЛАТИ на „Н.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителите М.Ц.М.-К.и И.В.Д., заедно сумата 12 596.52 лева (дванадесет
хиляди петстотин деветдесет и шест лева петдесет и две стотинки), представляващи
сторените по делото разноски.
На основание чл. 127,
ал. 4 от ГПК присъдените суми следва да бъдат заплатени по следната изрично
посочена от ищеца банкова сметка, ***: IBAN: ***;
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: