№ 150
гр. Пловдив , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Елена И. Ралчева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20205330207820 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-009819 от
18.09.2020г. на Началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор Пътна
полиция Пловдив, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 179,
ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, на Г. В. Н. от ***********, ЕГН: **********, са
наложени административни наказания Глоба в размер на 50лв. и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец; и Глоба в размер на 200лв. и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за извършени
административни нарушения съответно по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП и
чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Г. В. Н. обжалва наказателното постановление,
формулирайки претенция за отмяната му като неправилно и
незаконосъобразно, по изложени в жалбата съображения за това. В съдебно
заседание, редовно призован, се явява лично и пледира за отмяна на
наказателното постановление поддържайки, посочените в жалбата аргументи.
Въззиваемата страна – Сектор ПП при ОДМВР - Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
1
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Г. В. Н., за
това, че на 17.08.2020г. около 21:00 часа в община Родопи на път Втори клас
№ ІІ-86-Главен път ІІ-86 км 18+900, РПМ, кръгово движение на КЦМ
северното платно като мотоциклетисти – СУЗУКИ ГСХ Р750 с рег.№
*******, при обстоятелства: управлява мотоциклет Сузуки ГСХ Р 750 с рег.№
*******, лична собственост, като: 1. Не изпълнява задължението си като
участник в ПТП с пострадали лица да остане на място и да изчака органите на
МВР и напуска мястото.; 2. Не оставя достатъчно разстояние от намаляващия
в кръстовището участник „2“. Удря го и допуска ПТП с пострадал, след което
напуска мястото. АУАН е съставен по преписка № 1030Р-26489 от
18.08.2020г. 1030Р-26488 от 18.08.2020г., с което е извършил:
1. Не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на
МВР или следствието.
2. Водачът на пътно превозно средство не се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. ПТП.
С това виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП и чл. 23, ал. 1
от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от
22.08.2020г., съставен от А. И. В. – мл.автоконтральор към ОДМВР -
Пловдив, сектор Пътна полиция, като отразената в същото фактическа
обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Горната фактическа обстановка обаче отчасти се установява от
доказателствата по делото, подлагайки на самостоятелен и съвкупен анализ
наличните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира
като обективни, достоверни, детайлни и неоспорени от страните, изключая
заверени копия от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от дата
22.08.2020г., ведно с План-схема на възникнало ПТП с пострадали лица,
2
които остават неподкрепени от наличната доказателствена маса и същите
съдържат доказателствена информация, придобита по косвен път и отразяват
едностранчиво инкриминираните събития, още повече, че по преписката
липсват обяснения на другия участник в ПТП-то – водачката на лекия
автомобил и респективно на други лица – очевидци, така както се сочи в
приложените по делото докладни записки за наличие на такива, макар
личните данни на същите да са твърде оскъдни и нечетливи. Последното на
свой ред затруднява наказващия орган и съда да извършат пълно, всестранно
и обективно разследване на правнозначимите факти и обстоятелства по
делото.
Съдът цени като правдиви показанията на свид.В. А. Н., тъй като
същата е била очевидец на пътно-транспортното произшествие, пострадала е
в резултат на същото и няма основание да се приеме, че са израз на
субективно отношение на същата. От показанията на св.Н. се установява, че
същата е била пътник на процесния мотоциклет, като се е намирала зад
водача му – жалбоподателя Н., когото тя познавала бегло единствено по
лично име от социалните мрежи. Имала е възможност да наблюдава пътната
обстановка и движението на превозните средства, поради което е възприела
разположението, скоростта и посоката на движение на двете превозни
средства, имащи отношение към казуса – мотоциклета и лекия автомобил.
Свид.Н. свидетелства, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в
рамките на кръгово кръстовище на Асеновградско шосе „до Сватбения дом“,
като в рамките на описаното кръстовище мотоциклетът се е движел в средна
лента от три възможни, а лекия автомобил – в крайна дясна лента. Посоката
на движение и на двете превозни средства била от гр.Асеновград направо по
съответните ленти, в които се движели, като мотоциклетът следвало да
продължи направо за гр.Пловдив. Непосредствено преди превозните средства
да напуснат кръговото кръстовище, лекият автомобил, който бил на 3-4 метра
пред мотоциклета, но вдясно от него в крайна дясна лента, напуснал рязко
лентата си за движение без съответната сигнализация и навлязъл в средната
лента за движение пред мотоциклета, при което водачът му Н. задействал
екстрено спирачната му система. Въпреки реакцията на Н., поради късото
разстояние между превозните средства настъпил сблъсък между тях, като
мотоциклетът се ударил с предна дясна част в задната лява част на
3
автомобила - „в задния калник между вратата и задния стоп“. В резултат на
удара мотоциклетът изгубил своята устойчивост и паднал на лявата си страна,
продължил напред движението си, при което водачът Н. бил затиснат от него,
а спътничката му – свид.Н., изпаднала на пътното платно, при което получила
множество наранявания. Водачката на лекия автомобил не спряла, а
продължила движението си в средната лента напред. След сблъсъка на место
в кръговото кръстовище спрял лек автомобил. Свид.Н. се почувствала зле,
получила замайвала, усетила снижаване на кръвното налягане, била наранена
в гръдния кош и лактите. Чувствала болки и поради влошаване на
състоянието си, тя настояла Н. да я транспортира до лечебно заведение за
оказване на медицинска помощ, като счели, че по този начин по-бързо ще
стигнат до болничното заведение, отколкото да сигнализират на телефон 112
и да чакат екип на бърза помощ. Така жалбоподателят Н. откарал
пострадалата Н. в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД гр.Пловдив, където била приета
в Спешен кабинет и й били проведени редица медицински изследвания, при
които била диагностицирана с Контузия на гръден кош и контузия в областта
на тазобедрената става. След проведените изследвания същата била изписана
от лечебното заведение, като й бил издаден Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО от дата 17.08.2020 г.
Всъщност недоказани остават основни, подлежащи на доказване
фактически положения, а именно: дали жалбоподателят е нарушил правила за
движение по пътищата и дали в резултат на описаното нарушение по чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП е допуснато пътно-транспортното произшествие.
От анализа на доказателствата по делото, не се установяват изложените
в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление обстоятелства досежно нарушението, визирано в т.2 от
цитираните актове. Напротив, наличните доказателства сочат, че пътно-
транспортното произшествие е причинено в резултат на неправомерните
действия на другия водач. ПТП е настъпило поради извършено от водача на
лекия автомобил нарушение на правилата на чл. 25 от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на ал. 1 на цитирания текст и с оглед конкретиката на казуса,
водачката на лекия автомобил преди да започне маневрата за преминаване в
друга пътна лента (средна лента, по която се е движел мотоциклетистът), е
била длъжна да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
4
участници в движението, които се движат след него (в случая
мотоциклетистът) и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Наред с това според нормата на
чл. 25, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП „При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.“. Така в случая
водачката на лекия автомобил не е изпълнила горните законови изисквания,
тъй като нито се е убедила в безопасността на извършваната от нея маневра –
преминаването от крайна дясна в средна лента, спрямо другия участник в
движението – мотоциклетистът, като е следвало да прецени неговото
положение, посока и скорост на движение, нито се е съобразила с тях, така че
да му осигури предимството пръв той да премине по лентата, по която той до
този момент се е движел /средна лента/, и едва тогава тя да навлезе по нея,
тоест не е изпълнила задължението си да го пропусне. Именно действията на
водачката на лекия автомобил са причина за скъсяване на разстоянието между
двете превозни средства, а не виновно поведение на мотоциклетиста, тъй като
същият нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди, че водачът на лекия
автомобил, нарушавайки правилата за движение по пътищата, ще отнеме
предимството му, с което ще го принуди да предприеме екстрено спиране. В
тази връзка и жалбоподателят не е имал задължение да се движи на
достатъчно разстояние от движещ се пред него автомобил, тъй като такъв е
липсвал до момента на неправилното навлизане в неговата пътна лента на
лекия автомобил, дори и без съответното светлинно сигнализиране в
съответствие с нормата на чл. 26 от ЗДвП. Тоест касае се за несъставомерно
от обективна и субективна страна деяние.
Досежно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП е нужно да се
посочи, че от страна на жалбоподателя са осъществени обективните
съставомерни признаци на коментираното административно нарушение, но не
така стои въпросът по отношение на субективния елемент на същото, в която
връзка и основателно се явява възражението на жалбоподателя, че
извършеното от него деяние е осъществено при условията на крайна
необходимост. В този смисъл следва да се приложи нормата на чл. 8, пр. 2 от
ЗАНН. В конкретния случай се касае за деяние извършено при условията на
крайна необходимост, тъй като предвид текста на чл. 11 от ЗАНН по
въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
5
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон
не се предвижда друго. В този смисъл, от една страна, в чл. 8, пр. 2 от ЗАНН е
предвидено, че не е административно нарушение деянието, извършено при
крайна необходимост (което се явява специалната норма), а от друга страна,
общата норма, предвидена в НК е чл. 13, ал. 1, според който не е
общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна
необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои
или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която
деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието
вреди са по-малко значителни от предотвратените. Ето защо и при безспорно
установената фактическа обстановка, че жалбоподателят не е останал на
местопроизшествието до пристигане на органите на МВР и го е напуснал,
именно мотивиран от обстоятелството, че по същото време здравословното
състояние на спътницата му се е влошавало и същата се е нуждаела от спешна
медицинска помощ, от която несъмнено са зависели здравето, респ. животът
й, то и в този смисъл стореното от жалбоподателя е било с цел да спаси от
непосредствена опасност лични блага на другиго. С деятелността си Н. се е
опитал да минимизира или своевременно да предотврати настъпването на
неблагоприятни последици за живота и здравето на свид.Н., поради което и
безпорно е била налице крайна необходимост от извършване на
противоправното деяние, което в конкретната обстановка не е могъл да
избегне по друг начин. В този ред на разсъждения деянието на Н. е
осъществено при крайна необходимост, поради което и същото не се явява
административно нарушение, предвид текста на чл. 8, пр. 2 от ЗАНН.
Съобразно гореизложеното се налага изводът, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на материалния закон, поради което и
следва същото да бъде отменено като незаконосъобразно.
Допълнително, при служебна проверка на АУАН и НП съдът намира, че
при съставянето, респ. издаването им, са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които на свой ред водят до незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и обуславят неговата отмяна.
На първо място, както в АУАН, така и в НП не са изложени в пълнота
6
обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението по чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП, като дори не е описан „участник 2“, тоест не са посочени нито
превозното средство, с което е настъпило пътно-транспортното
произшествие, нито неговия водач, а още по-малко евентуални свидетели
очевидци, в т.ч. и спътници. Не са изложени в достатъчна степен
обстоятелства досежно механизма на настъпване на ПТП, което несъмнено е
необходимо с оглед преценката на съставомерността на деянието.
На второ място, налице е разминаване в правната квалификация на
деянието по т. 1 от наказателното постановление, като в АУАН същото е
възведено по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а в НП – по чл. 123, ал. 1, т.2, б. Б от
ЗДвП, като по този начин едва в наказателното постановление е повдигнато
коректното обвинение на нарушителя. Създадена е процесуална ситуация,
при която жалбоподателят е бил в невъзможност изначално, при започване на
административнонаказателното производство да разбере в какво точно се
състои обвинителната теза, а това е сторено на по-късен етап при издаването
на наказателното постановление, още повече, че при съставянето на АУАН на
същия са били вменени всички, предвидени в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.
2 от ЗДвП, нарушения, които се различават в значителна степен от описаното.
Точка 2 на цитираната разпоредба съдържа шест правила за поведение,
дължими от водачите, и при подобно общо квалифициране за наказаното лице
и за съда остава да гадаят коя точно е нарушената разпоредба. В случая е
налице несъответствие и между фактическото и юридическо обвинение, което
представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
На последно място, в АУАН липсва ясно и точно посочва на датата на
деянията, тъй като в акта е извършена поправка на датата, без надлежна
заверка, което създава отново неяснота относно действителната дата на
нарушенията, както и относно момента на извършване на поправката и дали
жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на поправката.
Касае се за нарушение на императивните изисквания на чл. 42, т. 3, пр.
1, т. 4, пр. 2 и т. 5 от ЗДвП, досежно АУАН, и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2 и пр. 4 и
т. 6 от ЗАНН, досежно НП, предвиждащи като задължителни техни реквизити
ясно, пълно и точно посочване на датата на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, което в случая не е сторено. Коментираните процесуални нарушения
7
са от категорията на съществените, тъй като пряко засягат правото на защита
на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем,
поставяйки го в ситуация, в която трябва да гадае на коя дата е извършено
твърдяното нарушение, в какво се състои то, тоест при какви фактически
положения е осъществено и кои факти и обстоятелства наказващият орган е
приел за установени, респ. които да оборва, както и кой е нарушеният закон.
Не на последно място датата на нарушението, освен че е част от фактическите
обстоятелства, подлежащи на доказване, се свърза и с редица срокове,
свързани с възможността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на дееца. Посочените процесуални нарушения са неотстраними в
настоящото производство, поради контролните функции на въззивната
инстанция, а същите налагат отмяната на наказателното постановление, тъй
като влекат неговата незаконосъобразност.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намери, че
атакуваното Наказателно постановление № 20-1030-009819 от 18.09.2020г. на
Началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с
което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП,
на Г. В. Н. от ***********, ЕГН: **********, са наложени административни
наказания Глоба в размер на 50лв. и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец; и Глоба в размер на 200лв. и Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец, за извършени административни нарушения
съответно по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, следва да
бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-009819 от 18.09.2020г. на
Началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с
което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП,
на Г. В. Н. от ***********, ЕГН: **********, са наложени административни
наказания Глоба в размер на 50лв. и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец; и Глоба в размер на 200лв. и Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец, за извършени административни нарушения
8
съответно по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9