МОТИВИ към присъдата
по НОХД № 5584/2019г.на ВРС IV състав.
Против подсъдимия Б.С.И., Варненският районен прокурор е възвел
обвинение по чл.129 алал.2 вр.1 от НК за това, че на
15.12.2017 г. в гр.Варна, причинил средна телесна
повреда на Д.Д.И., изразяваща се в счупване на носни кости, завършило с
изкривяване на носната преграда, силно нарушен въздушен поток през дясната
ноздра до пълен стоп, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Преди даване ход на съдебното следствие, пострадалият И.
е предявил граждански иск срещу подсъдимия И. за сумата от
7`000 лева, представляващи нанесени му неимуществени вреди в резултат на
деянието по чл.129 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането
и направените разноски по делото.
Формулирал е и искане за конституиране като частен
обвинител.
Съдът
е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес така предявения
граждански иск и е конституирал пострадалия като граждански ищец и частен
обвинител по делото.
Пред съда подс. И. не се признава за виновен. Сочи, че
описаното в обвинителният акт не отговаря на истината.
Конкретизира, че на инкриминираната дата подготвили
детето на пострадалия за да го вземе, като през това време той се качил до апартамента
им и започнал да блъска силно по входната врата.
След като подсъдимия отворил вратата свид.И. започнал да
го псува и да му отправя обидни изрази. След това хванал подсъдимия за дрехите
и силно го издърпал напред от което последният залитнал, а чантичката
преметната през рамото му се скъсала. След това внезапно се качил в асансьора и
си тръгнал без да вземе детето.
Отрича да е нанасял удари на свид.И..
В последната си дума подсъдимият сочи, че не е наранявал
пострадалия.
Защитника на подс. Ангелов моли съда да признае
подсъдимия за невинен по възведеното му обвинение, считайки , че от
доказателствата по делото не се установява вината му.
Излага твърдения, че пострадалият
е нямал право да се качва до апартамента на свид. Х., но въпреки това го сторил. Сочи, че е възможно
да е станало стълкновение от което той да е
получил лека телесна повреда като една
от тези телесни повреди е счупването на носните кости без разместване на
фрагментите. Счита, че щом няма разместване на фрагментите, не може
да има съответно и изкривяване.
Акцентира че изкривяването на носната
преграда е установено едва след 8 месеца, като счита че е възможно това да е
било получено при друг инцидент.
Оспорва достоверността на показанията на
свид.И. и свид. А. с оглед твърденията им, че тя е възприела случващото се от
вътрешността на асансьора.
Счита, че деянието е било извършено от подсъдимия в
условията на „неизбежна отбрана” без да са били превишаване нейните предели.
Счита че предявеният граждански иск е неоснователен.
Моли съда да оправдае подсъдимия.
В пледоарията си по съществото на делото представителя на
ВРП счита фактическата обстановка за установена такава, каквато е описана в
обвинителния акт.
Моли съда да кредитира показанията на пострадалия И. и
свид.А. и да не кредитира обясненията на подсъдимия т.к. същите са
противоречиви като акцентира на визираното в заключението по изготвената
СМЕ.
Моли съда, след като признае подс.И. за виновен по
възведеното му обвинение, да наложи наказание лишаване от свобода с приложението на чл.66 от НК и да уважи
предявеният гр.иск.
Процесуалният представител на гр.ищец и частен обвинител
счита,че обвинението е безспорно доказано.
Счита, че показанията на подсъдимия и свид.Х. са
изпълнени с противоречия и моли съда да не ги кредитира.
Моли съда да наложи наказание „лишаване от свобода” и да
приложи чл.66 от НК.
Счита, че предявеният гр.иск е доказан по основание и
размер и моли съда да го уважи в пълен размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От 2002 до 2014 г. свидетелят Д.Д.И. съжителствал на
семейни начала със свидетелката Д.И.Х., като обитавали негово жилище, находящо
се в гр.Варна, ж.к."Трошево". На 09.02.2013 г. се родила дъщеря им -
Даная Дамянова И.. Края на 2014г., двамата се разделили и св. Х., заедно с
детето напуснали семейното жилище.
През 2015 г.,
последната заживяла на семейни начала с подс. Б.С.И. на адрес ***,Вл.Варненчик" №106, ет.6, ап.63.
С влязло на 11.11.2016 год. Рещение № 1395/11.11.2016г. по ВГрД № 705/2016г. на Окръжен съд Варна, бил определен режим на лични отношения на св. Д.И. с дъщеря му Даная И., както следва: всяка нечетна
календарна седмица от годината от 18 часа в петък до 18 часа в неделя с
преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск; по време на коледните празници на всяка нечетна година и на
великденските и новогодишните празници на всяка четна година от 10 часа на
първия официален празничен ден до 18 часа на последния официален празничен ден
с преспиване; всяка година: на рождения ден на детето /девети февруари/ от 09
часа до 13 часа; на рождения ден на майката /първи март/ детето ще бъде при
нея, а на рождения ден на бащата /шестнадесети октомври/ - при него; когато
детето тръгне на училище - всяка първа половина на ученическите ваканции, всяка
нечетна календарна седмица от годината от 18 часа в петък до 18 часа в неделя с
преспиване.
Съобразно определения режим, св. Д. И. вземал и връщал
детето на майката в жилището, което последната обитавала, заедно с подс.И..
Тъй като свид. И. и подс. И. не били в добри отношения
често при посещенията си И. осигурявал придружител със себе си, понеже се
притеснявал от евентуални конфликти с подсъдимия. Така често с него присъствали
в близост свид. А.А., Н.А., Р.Михалев и др.
На 15.12.2017 г., около 18:00 часа, свид. И., заедно с
майка си - свид. А.А. отишъл пред дома на св. Х., за да вземе дъщеря си.
Позвънил й по телефона, за да каже, че чака пред
блока, но но не успял да се свърже.
Свид. А.А. също
направила няколко безуспешни опита да се свърже по
телефон със свидетелката Д.И.Х..
Тогава двамата се качили до жилището на св.Х. с единия от двата асансьора обслужващи жилищния вход. Свид. Д. И. излязъл от асансьора и
позвънил на входната врата на дома на св.Х., а през това време свид. Анрдеева
останала в асансьора за да го изчака.
Вратата отворил подс. И., който обвинил св. И., че
притеснява семейството му и между тях последвала размяна на реплики.
Св. Д. И. заявил, че има определен режим на лични отношения с дъщеря си и затова е отишъл.
В този момент, подсъдимия излязъл на
площадката пред апартамента, хванал свид. И. за реверите на якето и му нанесъл
силен удар с глава в централната част на лицето. Следствие
на удара носните кости били счупени и носът на св.И. започнал да кърви.
След това му нанесъл удар с юмрук в лявата лицева половина и удар с крак в областта на
лявото бедро.
За да се предпази от ударите свид.И. се вкопчил в дрехите
на подсъдимия при което двамата започнали да се боричкат.
В този момент се появила свид. Х., която се развикала укорително на подсъдимия да спре побоя и да се
прибере в жилището.
Тъй като, вследствие на нанесените удари, лицето на
св. Д. И. било цялото в кръв, свид. Х. го помолила да слезе, да изчисти кръвта от лицето си и тогава да се качи да вземе
детето.
По време на инцидента свид. А. възприела ударите които подсъдимия нанесъл на сина, но предвид
шока и стреса от случващото се и напредналата и възраст, не успяла да реагира в
тази ситуация и да се намеси.
Св. Д. И. и св. А. слезли пред блока, където свид. И.
се обадил на тел, 112 и съобщил за случилото се, а свид. А. се
обадила по телефон на дъщеря си – свид. Нена А..
На место пристигнали сестрата на свид.И. – свид. Нена А.
и приятелят и към него момент – свид. Румен Михалев, които възприели
състоянието на пострадалия, както и окървавеното му лице и дрехи. Докато
изчаквали екипите на полицията свид. Михалев преместил автомобила на свид.И., тъй
като същият бил неадекватен следствие на побоя и не бил в състояние да шофира.
Малко след това на място пристигнал екип на полицията в състав: св, И.Ж.И. и П.Й.М. /Й. към него момент/ - служители на 01 РУ- ОД МВР-Варна както и екип на Бърза помощ, който
отвел пострадалия в MБАЛ „Св.Авна Варна"АД.
Там била оказана медицинска помощ на пострадалия и му
била извършена рентгенография.
Междувременно
св. И.Ж.И.
и П.Й.М. отвели подс.И. *** за изясняване на случая,
след което изготвили и докладна записка, в която отразили че свид.И. е с видими
наранявания в областта на челото.
Видно
от заключението на изготвената по ДП и приета от съда съдебномедицинска
експертиза на 15.12.2017 г. свид.И. е получил
следните травматични увреждания: разкъсно контузяа рана над вътрешния полюс на лявата вежда,
травматичен отток в областта на носа, счупване на носните кости, кръаошкщдошм
по клепачите на двете очи, травматичен отток и крьвонасядания в областта зад
лявата ушната мида, мозъчно сътресение, кръвонасядане по страничната повърхност
на лявото бедро.
Описаните травматични увреждания са резултат на
действието на твърди, тъпи предмети. Такива биха могли да бъдат получени при
удари с глава, юмруци, т.е. по начин, описан в показанията на св. Д.И..
При проведения контролен преглед е установено, че
оздравителният процес на счупването на носните кости е завършил с изкривяване
на носна преграда, силно нарушен въздушен поток през дясна ноздра до пълен стоп, т.е. налице е
затруднение на дишането през носа в причинна връзка със счупването на носните
кости или налице е постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В своята съвкупност, останалите травматични
увреждания, вкл. мозъчното сътресение, което не е било съпроводено с безсъзнателно състояние; са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно
заключението по изготвената допълнителна съдебно-медицинска ексиертнза №394-2018 г. /л.91,92 от делото/, вещото
лице е потвърдило получените от св.И. и посочени в заключението на
съдебно-медицинска експертиза № 2344-2918г., травматични увреждания като е посочено, че същите са разположени по предната повърхност на лицето, предимно в централната част и лявата лицева половина. Същите са резултат на действието на твърди тъпи предмети. Такива биха могли
да бъдат получени при удари с глава и юмруци в областта на лицето, юмруци и други в областта на лявото бедро.
При получаването на такива травматични увреждания,
пострадалият и извършителят са се намирали лице в лице.
Такива травматични увреждания биха могли да бъдат
получени при удар с глава в централната част на лицето, удар с десен юмрук в
лявата лицева половина, удар с юмрук, крак и други в областта на лявото бедро, т.е. биха могли да
бъдат получени по начин, посочен в показанията На св. И..
Видно
от заключението на изготвената в хода на ДП и приета от съда съдебно-психиатрична
експертиза от 08.12.2018г. /л.94-96 от ДП/, подс. Б.И. не страда от психично
разстройство. Не са налице амнестични и клинични белези за зависимост към
алкохол и психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянието на
15.12.2017 г. е бил в състояние да разбира свойството и значението изправеното
и да ръководи постъпките си. Към момента на извършване на
деянието той не е бил в състояние на физиологичен афект.
От заключението по изготвената съдебно-психиатрнчна
експертиза от 17.05.2019г. /л.140-142 от ДП/ е видно, че пострадалият Д.И. не страда от психично
разстройство и съм момента на извършване на деянието е бил в състояние да
разбира свойството и значението извършеното и да ръководи постъпките си.
Физическото и психичното състояние
му позволяват да възприема фантте, които имат значение
по делото и може да дава достоверни обяснения за тях. Случилото се на
15.12.2017 г. е представлявало за него остра стресова ситуация, която не е
отключила психогенно разстройство, но и до сега са налице страхови изживявания.
От заключението по изготвената съдебно-психиатрнчна
експертиза от 16.05.2019г. /л.144-146 от ДП/ е видно, че
свидетелката А.А. не страда от психично разстройство. По време на случилото се
на 15.12.2017 г. е била в състояние на стрес. Случилата се стресова ситуация, не се е превърнала в психотравма за нея. Към настоящия момент няма данни за психогенни
разстройства вследствие преживения стрес. Същата е способни да възприема
фактите, които имат значение по делото и може да дава достоверни обяснения по тях.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства: показанията
на пострадалия И., на свидетеля-очевидец – А.А., на свидетелите Н.Анрдеева и
Р.Михалев – възприели вида и състаянието на пострадалия непосредствено след деянието;
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства от досъдебното
производство, вкл. изготвената от свид. И.Ж.И.
и П.Й.М. Докладна записка отразяваща наличието на видими наранявания
в областта на челото на свид.И.. Съдебно-медицинската
експертиза сочи вида и характера на нанесените телесни повреди на пострадалия,
а съдебно-психиатричната експертиза липсата на данни за физиологичен афект у подсъдимия към
момента на деянието.
Изброените доказателства са безпротиворечиви. Същите
кореспондират помежду си, като взаимно се допълват и извеждат установената от
съда фактическа обстановка.
В конкретния случай съдът при определяне на фактическата
обстановка прецени показанията на св. Д.И. и А.А. през призмата на тяхната в
една или друга степен заинтересованост от изхода на процеса.
Това се налага тъй като по молба на Д.И. същият е бил
конституиран като частен обвинител и граждански ищец в процеса. Същевременно
безспорно се установява, че свид.А.А. е майка на свид. Д.И. и заинтересована от
изхода на процеса.
От друга страна, съдът взе предвид категоричността в
показанията на свид. Д.И. и А.А., че са възприели от непосредствена близост
действията на извършителя и в негово лице по несъмнен начин разпознават
подсъдимия. И двамата са категорични, че именно подсъдимият е нанесъл удар с
глава в областта на носа на пострадалия, следствие на което е била причинена и
телесната повреда, както и други удари с юмруци и крака причинили други наранявания.
Показанията на свид.Д.И. и А.А. се подкрепят и допълват и
от показанията на свид.Н.А. и Р.Михалев които макар и не очевидци на нанасянето
на ударите по пострадалия са възприели състоянието му непосредствено след
нанасянето на телесната повреда. Възприели са окървавеното му лице и дрехи и
явно неадекватното състояние следствие на побоя, след което същият не е бил в
състояние дари да управлява МПС.
Показанията на св.Д.И., А.А., Н.А. и Р.Михалев се
подкрепят и от заключенията на приетите от съда СМЕ, съобразно което получените
телесни повреди могат да бъдат получени по описаният от тях механизъм и към
датата на деянието.
Показанията на св.Д.И., А.А., Н.А. и
Р.Михалев се подкрепят и от изготвената от св. И.Ж.И. и П.Й.М.
докладна записка досежно констатираните от тях видими наранявания в областта на челото на
свид.И. непосредствено след деянието.
Доколкото показанията на св.Д.И., А.А., Н.А. и Р.Михалев
са непротиворечиви досежно основните моменти в тях и същите не само, че не се
оборват от други доказателства, а напротив единствено се подкрепят от останалия
доказателствен материал съдът намира, че следва да ги кредитира.
При изясняване на фактическата обстановка съдът прецени и
обясненията на подс.И., както и показанията на свид.Д.Х.-живееща на семейни
начала с него, И.Х.-баща на Х. и Т.К.-нейна баба.
Пред съда подс. И. не се признава за виновен. Сочи, че
описаното в обвинителният акт не отговаря на истината.
Конкретизира, че на инкриминираната дата подготвили
детето на пострадалия за да го вземе, като през това време той се качил до
апартамента им и започнал да блъска силно по входната врата.
След като подсъдимия отворил вратата свид.И. започнал да
го псува и да му отправя обидни изрази. След това хванал подсъдимия за дрехите
и силно го издърпал напред от което последният залитнал, а чантичката
преметната през рамото му се скъсала. След това внезапно се качил в асансьора и
си тръгнал без да вземе детето.
Отрича да е нанасял удари на свид.И..
Изрично визира, че по време на инцидента свид. Х. е било
в помещение съседно на коридора – всекидневна за да даде вода на детето,
вратата на което е била притворена.
Сочи, че свидетелката Х. е излязла при него едва след
като свид.И. е влязъл в асансьора и си е тръгнал без детето и го е попитала
какво се е случило.
Изрично акцентира на обстоятелството, че по време на случилото
се е нямало хора на етажа и асансьорите са били в движение.
От своя страна в показанията си свид. Х. сочи, че по
време на инцидента е била в коридора на жилището на разстояние от около метър
от подсъдимия и свид.И. и имала пряка видимост към случващото се.
Тя също изрично акцентира на обстоятелството, че по време
на случилото се е нямало хора на етажа и в асансьорите.
Сочи също така, че докато свид.И. изчаквал асансьора тя
го попитала няма ли да вземе със себе си и детето, но не получила отговор.
Уточнява че не е имало кръв по лицето на свид.И..
Сочи, че при слизането си пред входа на блока там е
нямало нито полицейски коли, нито линейки.
Сочи , че пострадалият и бил казвал, че в детството си му
е бил чупен носа и че бил прострелян с въздушна пушка в областта под лявото
око.
Съдът намира, че обясненията на подсъдимия и показанията
на свид.Х. в частта им относно твърденията, че подсъдимият не е нанасял удари
към пострадалия, че не е имало други хора на етажа или стоящ асансьор, както и
визираната липса на кръв не отговарят на обективната истина и са насочени
единствено към обслужване на защитната теза на подс.И..
На първо място следва да се посочи, че обясненията на
подсъдимия и показанията на св.Х. се оборват от показанията както на
пострадалия И., така и от показанията на свидетеля-очевидец – А.А., така и от
показанията на св.Н.А. и Р.Михалев – възприели състоянието на пострадалия
непосредствено след нанасянето на телесната повреда.
Обясненията на подсъдимия и показанията на св.Х. се
оборват и от заключенията по изготвените и приети от съда СМЕ съобразно които
получените телесни повреди могат да бъдат получени по описаният от тях
механизъм към датата на деянието.
Не на последно място съдът намира, че
обясненията на подсъдимия и показанията на св.Х. се оборват и са в пълно
противоречие и със изготвената от св. И.Ж.И.
и П.Й.М. докладна записка досежно констатираните от
тях видими наранявания в областта на
челото на свид.И. непосредствено след деянието.
Отделно от изложеното съдът констатира и наличието на
съществени противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на
св.Х. относно някои основни моменти в тях.
Така например подс.И. изрично визира, че по време на
инцидента свид. Х. е била в помещение съседно на коридора – всекидневна за да
даде вода на детето, вратата на което е била притворена.
Сочи, че свидетелката Х. е излязла при него едва след
като свид.И. е влязъл в асансьора и си е тръгнал без детето и го е попитала
него какво се е случило.
От своя страна свид. Х. сочи, че по време на инцидента е
била в коридора на жилището на разстояние от около метър от подсъдимия и свид.И.
и имала пряка видимост към случващото се.
Сочи също така, че докато свид.И. изчаквал асансьора тя
го попитала няма ли да вземе със себе си и детето, но не получила отговор.
Съдът намира тези противоречия за съществени доколкото
касаят основните факти относно местоположението на лицата и техните действия и
реплики по време на случилото се.
Анализа на горевизираните съществени
разминавания в обясненията на подсъдимия и свид. Х. води до извода, че същите не отговарят на
обективната истина и са насочени единствено към обслужване на защитната теза на
подс.И., поради което и не следва да бъдат кредитирани.
При преценка показанията на свид. Т.К. и И.Х.
съдът намери, че същите по никакъв начин не оборват приетата фактическа
обстановка.
Предвид изложеното по- горе, съдът прие за безспорно
установено по делото, че подс. И. е причинил на св.Д.И. сочената от обвинението
телесна повреда.
При установяване на фактическата обстановка по делото,
съдът извърши анализ соченото от защитата по същество на делото.
По съществото на делото защитата на подс.И. сочи, че от
доказателствата по делото не се установява по категоричен начин, че именно
подсъдимият е нанесъл ударът причинил телесната повреда. Излага позиция, че е
налице само вероятност при опитите си да се отдърпне от св.И. подсъдимият
неволно да е нанесъл удар с глава в областта на носа на пострадалия. Като от
това била причинена лека а не средна телесна повреда т.к. нямало разместване на
фрагментите при счупването на носа и нямало изкривяване. Сочи, че било вероятно
това изкривяване да е било получено в периода след визираната от обвинението
дата на деянието.
Съдът не споделя подобна позиция доколкото от анализа на
доказателствата по-горе при установяване на фактическата обстановка намира, че
е безсорно доказано че подсъдимият е нанесъл удар с глава в областта на носа на
пострадалия И. при който именно е била нанесена и телесната повреда.
Заключението по изготвената и приета от съда СМЕ е
категорична по отношение на времето и начина на причиняване на телесната
повреда, поради което и съдът не споделя възраженията в тази насока.
Доколкото макар и ненапълно ясно и подробно защитата
застъпва въпросите по отношение на 6-месечния срок по чл.81 от НПК, наличието
на института на „неизбежна отбрана“, наличието на физиологичен афект /в хода на
съдебното следствие/ с оглед пълнота на мотивите съдът намира че следва да
вземе отношение и по тези въпроси.
Защитата поставя въпроса относно обстоятелството, че
частно тъжба до ВРС не е била подадена
до изтичане на сроковете по чл.81 от НПК, в които св.И. е можело да подаде
частна тъжба срещу подс.И.. Съдът намира подобно възражение за неотносимо към
предмета на спора, доколкото сроковете по чл.80 и сл. от НК за дирене на
наказателна отговорност не са изтекли и наказателната отговорност на подсъдимия
не следва да се обвързва с евентуалното възможност срещу същия да се дирят
права по частен ред.
По съществото на делото защитата на подс.И. прави
лаконичен опит да отнесе настоящият казус към хипотезата и на чл.12 ал.1 от НК
и деянието да е било извършено в уславията на неизбежна отбрана.
Съдът намира, че в случая подсъдимият не е бил изправен
пред подобна хипотеза, доколкото след възникване на словесният в началото
конфликт между него и свид. И. опасност за него не е възниквала т.к.
пострадалият не е извършил действия с които да застраши по някакъв начин
живота, здравето или дома му.
Отделно от горното пред подсъдимия е била налице
възможност да уведоми органите на МВР за случващото се и да изчака тяхната
реакция.
Доколкото подсъдимият сам е излязъл от жилището и с със
словесна и физическа агресия сам е извършил действия по нанасяне на телесни
повреди на пострадалия, без на самия него да са му били причинени никакви
телесни наранявания, съдът намира, че в случая действията на подсъдимия не
следва да се квалифицират като такива извършени в уславията на неизбежна
отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие защитата посредством
оспорване заключението на вещото лице по изготвенато съдебно-психиатрична експертиза прави опит за
евентуално квалифициране на деянието по чл.132 от НК, а именно че деянието е
било извършено от подсъдимия в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие, тежка обида или друго противозаконно действие.
Съдът не споделя подобна позиция, доколкото
видно от заключението на вещото лице по приетата съдебнопсихиатрична
експертиза, е че подс. И. не страда от психично разстройство. Не
са налице амнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и психоактивни
вещества. Към момента на извършване на деянието на 15.12.2017 г. е бил в
състояние да разбира свойството и значението изправеното и да ръководи
постъпките си. Към момента на извършване на деянието той не е бил в състояние на физиологичен
афект.
С оглед гореизложеното съдът намира, че деянието не
следва да бъде квалифицирано като такова по чл.132 ал.1 т.2.
Съдът намира, че не са налице предпоставките и за
квалифициране на деянието по чл.132 ал.2 от НК, доколкото при визираната
по-горе липса на „неизбежна отбрана” е обективно невъзможно превишаване
пределите на същата.
С оглед на така установеното съдът прие, че
подсъдимия И. е осъществил от обективна
и субективна страна състав на престъпление по чл.129 ал.1 от НК, тъй като на
15.12.2017 г. в гр.Варна, причинил средна телесна
повреда на Д.Д.И., изразяваща се в счупване на носни кости, завършило с
изкривяване на носната преграда, силно нарушен въздушен поток през дясната
ноздра до пълен стоп, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Обект на престъплението по чл.129 ал.1 от НК: обществените
отношения, осигуряващи и охраняващи
здравето и телесната неприкосновеност на личността.
От обективна страна деянието е извършено чрез действия,
изразяващи се в нанасяне на удар с глава в областта на носа, следствие на което
на св. И. е била причинена средната телесна повреда, изразяваща се в
счупване на носни кости с разместване на фрагментите, което се е усложнило в
своя оздравителен процес с изкривяване на носната преграда и нарушено носово
дишане в дясно, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Субект : пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при
форма на вината пряк умисъл - подсъдимия е съзнавал, че с действията си ще
нанесе телесна повреда на пострадалия, но въпреки това свое знание е насочил
действията си към нанасяне на удар първоначално с глава в областта на лицето на
пострадалия, както и с ръце и крака по други части на тялото му. Съдът намира,
че с тези си действия подс. И. е искал и целял настъпването на съставомерния
резултат – да нанесе телесна повреда на св.И..
Причини за извършване- слаби емоционални и волеви
задръжки, недооценяване на сериозността на извършеното и възможните
последствия.
При определяне на наказанието на подсъдимия съдът прецени
степента на обществена опасност на конкретното деяние, която определи над
минималната за този вид престъпления, предвид на обстоятелствата на извършване
на престъплението- подс.И. е нанесъл телесната повреда на св.И. след като
последният е ползвал правото си на свиждане с дъщиря си и то в непосредствена
близост до невръстното дете.
Отделно от горното съдът взе предвид обстоятелството, че
конфликтът е приключил за кратко време и подсъдимият е нанесъл само 4-5 удара и
не е налице интензивност на деяствията при нанасяне на телесната повреда, както
и липсва упоритост при осъществяване на деянието.
Съдът прецени и обществената опасност на дееца, като взе
предвид:
Смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно
минало /реабилитиран/.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – съдът не
констатира.
Изложените съображения мотивираха съда да наложи
наказание при наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство и при
установената ниска степен на обществена опасност на деянието, при условията на
чл.54 от НК, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът, като взе предвид, че за постигане целите на
наказанието и по- специално да се въздейства предупредително върху подсъдимия и
да се поправи и превъзпита към спазване на закона и добрите нрави не е
наложително наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно и с определянето
на един подходящ изпитателен срок би се въздействало по- ефикасно върху
подсъдимия ОТЛОЖИ така определеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът прецени, че всяко едно друго по вид наказание ще се
окаже несъразмерно тежко и именно с определеното наказание ще се поправи и
превъзпита подс.Илиевв, ще се въздейства предупредително върху него и другите
членове на обществото .
По този начин и
с това наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите и на генералната, и
на специалната превенция.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК :
За да определи размера на уважената част от гражданския
иск за нанесени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.129 ал.1 от НК, съдът взе предвид , на първо място, че от доказателствата по делото
безспорно е установено, че на 15.12.2017 г. в гр.Варна, подсъдимият причинил
на Д.Д.И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости с
разместване на фрагментите, което се е усложнило в своя оздравителен процес с
изкривяване на носната преграда и нарушено носово дишане в дясно, обусловило
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Посредством показанията на св.И. и свид. А. и заключенията
по изготвените СМЕ е установено, че в следствие на нанесената му телесна
повреда пострадалият е претърпял в значителна степен болки и страдания. Същият
и към момента на съдебното следствие търпи затруднения свързани с нормалното
дишане през носа, което следствие на травмата е затруднено.
Установено по делото е и, че пострадалият вследствие на
нанесените повреди е бил хоспитализиран, като последствията от същите могат да
бъдат отстранени единствено чрез хирургическа интервенция.
Същевременно съдът взе предвид и обстоятелството, че
пострадалият до момента не е предприел никакви активни действия по отстраняване
на дефицита в дишането си през носа, което от своя страна обуславя извод, че
затрудненото носно дишане явно не му създава значителни пречки за нормално
съществуване и предявеният граждански иск в размер на 7 000 лева за
претърпени неимуществени вреди се явява завишен по размер.
Съдът, като взе предвид горното, намери, че следва да
уважи предявения граждански иск в размер от 5000 лева, ведно със законната
лихва от деня на увреждането и именно този размер ще овъзмезди пострадалия за
претърпените от него болки и страдания в резултат на деянието по чл.129 ал.1 от НК. Съдът отхвърли предявения граждански иск в останалата му част до сумата от
7000 лева, като неснователен.
Съдът осъди подсъдимия да заплати направените деловодни
разноски и държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: