Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. С., 22.11.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2533 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от А.И.П., с която е предявен срещу З.У. АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 70000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 14.01.2015 г. Претендира законната лихва от деликта и разноските.

            Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 14.01.2015 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника.

            Ответникът оспорва иска – оспорва механизма на произшествието, твърди, че застрахованият водач не е извършил противоправно деяние.

                       

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

Установява се от писмените доказателства (Констативен протокол от 14.01.2015 г.), авто-техническата експертиза и разпита на свидетеля С., че на 14.01.2015 г. в гр. С. на бул. ******** С.Ш. при управление на лек автомобил „Опел” с рег. № ******** причинил удар с пресичащия пътното платно като пешеходец А.И.П.. От техническата експертиза се установява следната обстановка: лекият автомобил „Опел“ се е движил по бул. ********, в който движението е двупосочно с по две пътни ленти във всяка посока, пътувайки от бул. ******** към бул. Гоце Делчев, със скорост от около 40 км/ч. Приближавайки към кръстовището с ул. ********, автомобилът се е движил в дясната пътна лента, а в лявата лента на неговата посока е имало спрели автомобили, изчакващи позволителен сигнал на светофара, за да извършат ляв завой. В това време в една от лентите на платното за насрещно движение е бил спрян сметосъбиращ камион, управляван от свидетеля С., в включена светлинна сигнализация. Ищецът П. е слязъл от сметосъбиращия камион и е пресякъл първо двете ленти в посоката, попътна на сметосъбиращия автомобил, после пресякъл лявата лента на платното за насрещно движение, в която имало спрени автомобили и при навлизане в дясната лента настъпил удара с лекия автомобил „Опел“. Съгласно заключението на техническата експертиза, скоростта на движение на водача П. Ш. е била около 40 км/ч, за което съди по степента на счупване на предното му стъкло – с напукване, но без отвори. Скоростта на движение на пешеходеца е била за бърз ход – около 6,9 км/ч, определена съгласно пола и възрастта му. Пешеходецът е навлязъл в пътното платно на движение на лекия автомобил „Опел“ от колона със спрели автомобили, което е ограничило видимостта на водача на автомобила. При този механизъм за водача на автомобила не е имало техническа възможност да спре преди настъпване на удара, тъй като е могъл да възприеме пешеходеца на разстояние 17 м. преди удара, а опасната му зона за спиране е 24,8 м. Вещото лице сочи, че ударът е предотвратим при движение на автомобила със скорост 30 км/ч. При това положение за да се отговори на въпроса противоправно ли е поведението на водача, следва да се прецени какво е било дължимото му поведение при избора на скорост за движение. Произшествието е настъпило в населено място с ограничение на скоростта – до 50 км/ч. Избраната от водача скорост не е превишавала разрешената. Съдът приема, че не е имало други условия, които да налагат избор на скоростта под 40 км/ч. Неоснователни са възраженията на ищеца, че при спрял сметосъбиращ автомобил, обозначен със специални светлини, водачът е бил длъжен да съобрази поведението си с очакване за евентуална опасност за движението и поради това да избере по-ниска скорост на движение. По делото безспорно е установено, че сметосъбиращият автомобил е бил спрян в насрещното платно. Това обуславя извод за необходимост от управление с повишено внимание на водачите, движещи се в платното на спрелия специалния автомобил, но не и за водачите, движещи се в насрещното платно, тъй като извън разумната логика е да се очаква събирането на смет да се извършва от платното за насрещно движение. По тези съображения съдът приема, че по делото не се установява противоправно поведение на застрахования водач – действията му не са в нарушение на правилата за движение по пътищата.

С Постановление от 24.04.2015 г. на СРП е прекратено наказателното производство, образувано за процесното произшествие, поради извод на прокурора, че деянието на водача не съставлява престъпление – при управление на автомобила Ш. не е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата. Фактическите изводи на съда в настоящото производство изцяло се потвърждават от мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Макар и да няма обвързваща сила за гражданския съд, прокурорското постановление не може да бъде изцяло пренебрегнато - в наказателния процес се прилагат принципите на дирене на обективната истина и служебното начало, което гарантира висока степен на достоверност на фактическите изводи на прокурора, който служебно установява всички обстоятелства, свързани с изпълнителното деяние. Фактическите изводи на прокурора напълно кореспондират със събраните по настоящото дело писмени и гласни доказателства и експертиза. Поради това съдът приема, че прокурорското постановление е допълнително основание в потвърждение на изводите, до които достигна гражданския съд относно механизма на произшествието.

При така установените факти съдът приема, че по делото не се установява деликт, извършен от застрахования водач, поради което не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на гражданската му отговорност. Претендираното вземане по чл.226 КЗ не е възникнало и предявеният иск е неоснователен.

 

По разноските:

На ответника следва да се присъдят направените разноски за експертизи в размер на 250 лв.

 

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.П., ЕГН:**********, срещу З.У. АД, ЕИК:********, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 70000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 14.01.2015 г.

            ОСЪЖДА А.И.П., ЕГН:**********, да заплати на З.У. АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 250 лв., представляваща съдебни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: