№ 514
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110141644 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане за сумите 540,60 лв., изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка за настъпило на
02.12.2016 г. в гр. П. застрахователно събитие, 164,75 лв. обезщетение за
забава за периода 01.03.2019 г. – 01.03.2022 г., ведно със законна лихва от
01.03.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 10 703/2022 г. на СРС, 153
състав. Ищецът претендира и разноски за исковото и заповедното
производство.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „К.” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил;
твърди, че щетите са на стойност 32 032,04 лева за ремонт, 300 лева за пътна
помощ и 15 лева ликвидационни разноски, които поддържа да е изплатил.
Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за
платеното обезщетение и разноски за определянето му. Твърди, че ответникът
е заплатил предявената регресната претенция до размера 32 032,04 лева, като
е останал задължен за остатъка от 540,60 лева.
Ответникът не оспорва, че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и че носи
отговорност за вредите, причинени от участвалия в ПТП и виновен за същото
1
водач, но счита, че изплатеното от ищеца обезщетение надвишава размера на
действително претърпените вреди, като намира, че неправилно са завишени
стойността и броя човеко/час труд, както и стойността на частите и
материалите, необходими за отремонтиране на МПС. Счита, че платената от
него сума – 31 806,44 лева покрива изцяло този размер, ето защо моли да се
отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира предявения иск за основателен по
следните съображения:
Доколкото страните не спорят относно част от правопораждащите
отговорността на ответника факти – наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „к.”, извършено от ищеца плащане на
обезщетение по същата за вреди, които са в причинна връзка с
противоправното поведение на лице, чиято гражданска отговорност е покрита
от ответника, съдът намира, че същите не подлежат на доказване. Не е спорно
и обстоятелството, че ответникът е погасил регресната претенция на ищеца
до размера 31 806,44 лв. след като е бил поканен.
С оглед възраженията на ответника спорен е размерът на отговорността,
поради което и ищецът следва да докаже размера на всички обезщетени от
него вреди, които са в причинна връзка с процесното ПТП.
Това налага съдът да обсъди доказателствата относно фактите, които
имат значение за размера на отговорността на ответника, а именно какъв е
размерът на вредите.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза обезщетените от
ищеца вреди, са в причинна връзка с ПТП, чиито механизъм е описан в
представените по делото протоколи за ПТП, който механизъм съдът приема
за установен и въз основа на извънсъдебното признание на ответника чрез
плащане. Възстановяването на вредите определени от вещото лице по вид и
размер по средни пазарни цени към датата на настъпването им е на стойност
33 112,70 лв., която сума надвишава платеното от ищеца обезщетение.
Следователно по делото се установява, че изплатеното от ищеца
обезщетение съответства на средните пазарни цени, както и на причинените
по вид и размер щети, поради което и възраженията на ответника в тази
връзка са неоснователни.
Ищецът е претендирал извънсъдебно платеното обезщетение ведно с
ликвидационните разноски, а именно сумата 32 347,05 лв., която ответникът е
погасил частично чрез плащане на размера 31 806,44 лв. и е останал задължен
за исковата сума.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като и двете предпоставки са
установени по делото. Длъжникът е следвало да плати или да откаже до
27.07.2017 г. съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, когато е изтекъл 30 дневният срок от
поканата. Следователно е изпаднал в забава на 28.07.2017 г. Размерът на
2
обезщетението за забава върху сумата 540,60 лв. за претендирания от ищеца
период от 01.03.2019 г. до 01.03.2022 г., определен от съда по реда на чл. 162
ГПК, възлиза на 164,75 лв., поради което акцесорният иск също е
основателен.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и
разноски за исковото производство в общ размер на 425 лв. за държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение и в
заповедното производство в общ размер на 75 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 411 КЗ, че ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК .. дължи на ЗАД „А.“ АД, ЕИК .. сумата
540,60 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка за застрахователно
събитие, настъпило на 02.12.2016 г. в гр. П. от противоправно поведение на
водач на л. а. М., рег. № .., чиято гражданска отговорност е била застрахована
от ответника, ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до изплащане на
вземането и сумата 164,75 лв. обезщетение за забава за периода 01.03.2019 г.
– 01.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 10 703/2022 г. на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК .. да
заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК .. сумата 425 лв. разноски за исковото
производство, както и 75 лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3