Протокол по дело №2301/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 905
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 30 ноември 2020 г.)
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20203100502301
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 905
гр. Варна , 27.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20203100502301 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Въззивникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно
призована, представлява се от прокурор Р.Т..
Въззиваемата страна М. К. П. , редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. Я. К. , редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Прокурор Т.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република
1
България, срещу решение № 3953/10.07.2020 г., с което е осъдена да заплати на основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на М. К. П. сумата от 7000лв. обезщетение за неимуществени вреди и
900лв. за имуществени вреди. Счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Присъденото обезщетение е необосновано завишено и не съответства на
претендираните вреди и икономическия стандарт в РБългария. Съдът не е ценил всички
събрани по делото доказателства, като неправилно е приел, че отговорността за вредите
сладва да се определи от момента на образуване на досъдебното производство, а не от
момента на привличането на ищеца като обвиняем. По подробно изложени в жалбата
съображения, моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът се
отхвърли като неоснователен и недоказан. В условие на евентуалност да се определи
обезщетение, съгласно критериите по чл.53 ЗЗД. Въззиваемата страна с писмен отговор
оспорва жалбата като неоснователна. Страните не са направили искания за събиране на
доказателства.

Прокурор Т.: Запозната съм с доклада по делото. Нямам възражения по доклада.
Да се приеме за окончателен.
Адв. К.: Запознат съм с доклада по делото. Нямам възражения по доклада. Да се
приеме за окончателен.
Прокурор Т.: Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.
Адв. К.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да соча доказателства.

Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и

Прокурор Т.: Поддържам депозираната въззивна жалба по отношение на
направеното с нея алтернативно искане за намаляване размера на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди. Въз основа на доказателствата по делото, намирам че от страна на
М.П. не са били претърпени вреди извън неизбежно следващите се във всяко наказателно
производство: стрес, притеснение, страх, нервно напрежение. Няма доказателства по делото
за настъпили трайни негативни последици за здравето, личния живот, честта и
достойнството на П., включително отчитайски и показанията на неговата майка -
свидетелката Р.П.. Друг е въпросът, че съдът е кредитирал показанията на тази свидетелка
твърде безкритично и без корелация с други доказателства по делото. На второ място, няма
как да се съглася че като начален момент на увреждането следва да се приеме датата на
2
задържането на П., а имено 08.05.2017 г. Касае се за административно задържане по Закона
на МВР от полицейски органи, което задържане няма доказателства да е станало нито по
разпореждането, нито след санкция на Прокуратурата, поради което и въззивника в
настоящото производство няма как да отговаря за такъв начален момент на увреждане.
Считам, че като такъв следва да се приеме дата 13.08.2018 г. или три месеца по-късно,
когато П. е бил привлечен в качеството на обвиняем. На практика това е първото действие в
което е било обективирано подозрението срещу него в извършване на престъпление. Поради
тези причини намирам, че присъденото обещетение за неимуществени вреди в размер на
седем хиляди лева е твърде завишено. То не е в съответно нито на вредите които реално П. е
претърпял, нито на икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
Поради това моля да намалите размера на присъденото обезщетение, съответно и размера на
присъдените разноски, съобразно уважената част на исковата претенция. Моля за решение в
този смисъл.
Адв. К.: Намирам, че съдебния акт на съдия Т.е издържан и правилен и освен това
справедлив. По отношение на началния момент от който следва да бъде дължимо
обезщетение за претърпените от г-н П. вреди, имаме легитимно правно очакване че
произнасянето на Окръжен съд - Варна няма да се различава от схващанането на
Европейския съд за правата на човека, съгласно практиката която подробно сме изложили в
исковата молба и в отговора на въззивната жалба. Що се казае за правилността на оспорения
съдебен акт, установени са всички елементи от сложния фактически състав на безвиновната
отговорност на Държавата, по отношение на правилността му, считам че акта е съобразен с
необходимостта обезщетение да бъде присъдено по справедливост. От тази гледна точка с
последния аргумент на държавното обвинение, което беше изложено, няма как да се
съгласим, защото по отношение на икономическия стандарт ще дам пример от последната
седмица в която държавното обвинение беше осъдено за противоправното обвинение срещу
съдия Н.С., който лично познавам. Известно е на обществото какъв размер на обещетение
беше присъден. Това е съдия който ме е обувал мен. Искам да вметна, че икономическия
стандарт е доста слаб критерий за определяне размерите на претърпените имуществени
вреди. Моля за решение в този смисъл.

Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:14 часа.
Председател: _______________________

Секретар: _______________________
3