Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……….……./…............... 2022 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на 30 септември 2022 година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 717 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба вх. № 14552/ 17.05.2018г., с която са предявени обективно
съединени искове от „Юробанк България” АД за установяване по реда на чл. 422 от ГПК спрямо ответниците В.Г.Н. и С.Г.Н. съществуването на парични вземания на
ищеца – кредитор по издадена в негова полза по ч.гр.д. № 17208/2017 г. на
Варненски районен съд заповед за изпълнение № 9368/13.11.2017 г. за сумата 71 109,67
лева, представляваща дължима главница по договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 3015 от 28.07.2005г., Допълнително споразумение от 10.07.2009 г.
с Приложение от 03.08.2009г. към него, Допълнително споразумение от 29.06.2010 г.,
Допълнително споразумение от 07.07.2011 г., Допълнително споразумение от
02.06.2012 г., Допълнително споразумение от 31.03.2014 г., Допълнително
споразумение от 14.10.2014 г. и Допълнително споразумение от 27.05.2015 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на сезиране на
съда – 30.10.2017 г., до окончателното й плащане; за сумата 13 469,64 лева,
представляваща дължими договорни лихви върху редовна главница за периода
02.01.2016 г. до 19.09.2017 г.; както и за сумата 1 663,39 лева, представляваща
дължими наказателни лихви по чл. 3, ал. 3 от договора за кредит за периода от
02.01.2016 г. до 30.10.2017 г., за сумата 155 лева, представляваща дължими
такси по т. 9 от Допълнително споразумение от 27.05.2015г. към договора за
кредит, за сумата 168 лева, представляваща сторени разходи за нотариални такси
за уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост.
Отправено е
и искане за присъждане в полза на ищеца „Юробанк България” АД на направените в
заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 1 731,31
лева и 2 194,19 лева адвокатско възнаграждение, както и на сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в
исковата молба, че по силата на сключен договор за кредит за покупка на
недвижим имот № НL3015/28.07.2005 г. ищецът „Юробанк България” АД е предоставил
на кредитополучателите (солидарни длъжници) В.Г.Н. и С.Г.Н. паричен кредит в
размер на 44 820,00 евро обезпечен с договорна ипотека. Към договора за
кредит били сключени и осем допълнителни споразумения от дати, както следва: 10.07.2009
г., 29.06.2010 г., 07.07.2011 г., 02.08.2012 г., 21.03.2014 г., към което е приложена
Методология за определяне на референтния лихвен процент (Прайм), 14.10.2014 г.
и 27.05.2015 г., с които между другото бил уговорен гратисен период за
облекчено плащане на дълга и промяна в дължимите главници и лихви. Твърди се още,
че длъжниците не са заплащали на банката дължимите месечни вноски по кредита,
като считано от 02.01.2016г. са изпаднали в забава. С нотариална покана,
връчена на 19.09.2017 година в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК, всички
вземания на банката по договора за кредит били обявени за предсрочно изискуеми.
До обявяването на кредита за предсрочно изискуем непогасени са били 22
(двадесет и две) вноски по главницата и лихвата. Независимо от това кредиторът
предоставил нова възможност на длъжниците доброволно да погасят задълженията
си, като изпратил ново уведомление чрез ЧСИ, което било връчено по реда на чл. 44,
ал. 2 от ГПК – по телефона. На 30.10.2017г. банката подала заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК.
Ответниците В.Г.Н.
и С.Г.Н. са подали отговор и допълнителен отговор на исковата молба в законово установените
срокове. Не оспорват твърдението на ищеца, че страните са сключили договор за
кредит за покупка на недвижим имот №НL3015/28.07.2005г. и допълнителните споразумения
към него, но оспорват тяхната валидност. Твърди се, че разпоредбите на чл. 3
(2) и чл. 3 (5) от договора са нищожни на основание на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП, чл. 58, ал. 2 от
ЗКИ, поради противоречие с морала и добрите нрави, липса на съгласие.
Посочените разпоредби не са били индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 от
ЗЗП, тъй като същите са били изготвени предварително от банката и
кредитополучателите не са имали възможност да влияят върху съдържанието им. Възразява
се за нищожност и на допълнителните споразумения като се твърди, че след
изтичане на периода на фиксирана лихва годишният лихвен процент е бил увеличен
от страна на банката без да са налице основания за това, което е направило
невъзможно обслужването на кредита. Именно поради тази причина длъжниците са
били принудени да сключат допълнителни споразумения, като чрез тях положението
им се влошава значително както по отношение на размера на главницата по
кредита, така и на заплащаната лихва като включително се е стигнало и до
анатоцизъм. Според ответниците, споразуменията са нищожни на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, тъй като чрез тях банката се опитва да получи съгласие по отношение
на действия, които се основават на нищожни клаузи. В подадения отговор на
исковата молба са посочени конкретни оспорвани разпоредби от допълнителните
споразумения, касаещи предимно предоговарянето на лихвите, съответно размера на
месечните погасителни вноски. Оспорват се и твърденията на ищеца за редовно
връчване на нотариалната покана за обявяване на предсрочната изискуемост като
се твърдят допуснати нередности в процедурата по залепване на уведомление. В
условие на евентуалност е заявено и възражение за погасяване на претендираните
вземания по давност.
След размяната
на книжата производството по делото е спряно до приключването с влязъл в сила
съдебен акт на производството по гр. дело № 29032/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Това исково производство е
приключило с решение № 288217 от 07.12.2017 г., изменено частично с решение № 7959/22.11.2019
г. по в.гр.д. № 4651/2018 г. на СГС, ГО, влязло в сила на 12.02.2021 г. след
като не е било допуснато до касация (чл. 296, т. 3 ГПК).
І. По допустимостта на исковете.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 17208/2017 г. на Районен
Съд – Варна, на 10.11.2017 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумите и на основанията посочени в исковата
молба, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение №
9368/13.11.2017 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците
съответно та 06-ти и 08-ми 02.2018
г. На 20.02.2018 г. са
изпратени по куриер чрез упълномощен адвокат възражения от длъжниците по реда
на чл. 414 от ГПК, поради което заповедният съд е дал указания на заявителя за
предявяване на иск относно вземането. Заявителят е уведомен на 19.04.2018 г. Искова
молба е подадена по пощата на 16.05.2018 г., т.е. в преклузивния едномесечен
срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Процесуалната легитимация на страните
съответства на изложеното в исковата молба. Не са налице отрицателни процесуални
предпоставки. Ето защо, съдът намира исковете за допустими.
ІІ. По съществото на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ за
установяване съществуването на вземане, обективирано в заповед за изпълнение,
по които ищецът носи тежестта да докаже
наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по твърдяния
договор за кредит; предоставянето на кредита на ответниците в качеството им на кредитополучатели
и размера на усвоената сума; уговорените срокове за погасяване на задължението;
наличието на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост – изпадане
на длъжника в просрочие за определен релевантен период; надлежното обявяване на
кредита за предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК; основанието и размера на вземанията по отделни пера.
От приетия като доказателство Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 3015 от 28.07.2005г. се установява, че „Юробанк
България” АД (с предишно наименование „Българска Пощенска Банка“ АД) се е
задължила да предостави на ответниците В.Г.Н. и С.Г.Н. паричен кредит в размер
на 44 820,00 евро. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора е уговорена фиксирана
годишна лихва за първата година в размер на 5,75 %, а за остатъчния срок –
годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент (БЛП) на БПБ АД за
евро плюс договорена надбавка от 4,8 пункта, като към момента на сключване на
договора БЛП е бил в размер на 3,5 %. Уговорено е кредитът да бъде издължен на
месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план с краен срок 31.07.2023 г. Съгласно
чл. 3, ал. 3 от договора за кредит, неплатените в срок суми се олихвяват с
договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта. В
чл. 18, ал. 2 от договора е предвидено, че при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно изискуем считано от датата на падежа на
последната вноска.
Усвояването на предоставения кредит чрез
превеждане на сумата 44 820,00 евро по посочена от кредитополучателите
банкова сметка *** от събраните по делото писмени доказателства и заключение на
вещо лице.
Видно от приложеното Допълнително споразумение
от 10.07.2009 г. с Приложение от 03.08.2009г. към него, страните са уговорили превалутиране
на кредита от евро в лева като от датата на превалутирането – 03.08.2009 г. – е
договорена годишна лихва в размер на БЛП плюс надбавка от 0,75 пункта. Към
момента на сключване на допълнителното споразумение БЛП на банката за жилищни
кредити в лева е 10,5 %. В приложението е посочен размерът на кредита след
извършеното превалутиране.
С влязло в законна сила решение № 288217 от
07.12.2017 г. по гр. дело № 29032/2016 г. по описа на СРС по исковете предявени
от В.Г.Н. и С.Г.Н. срещу „Юробанк България" АД съдът е приел, че
процесният договор е действителен с изключение на изрично обявените за нищожни
клаузи и допълнителни споразумения. Съгласно разпоредбите на чл. 297 и чл. 298
от ГПК решението има задължителна сила за съда и за страните, поради което
настоящият съд приема за безспорно установено, че за ответниците е възникнало
задължение за връщане на предоставената по силата на договора за кредит парична
сума ведно с дължимите лихви съобразно признатите за действителни уговорки
между страните.
Възражението за погасяване на вземанията на
банката по давност е заявено под условие, че съдът приеме договора за кредит за
нищожен. Доколкото договорът за кредит е действителен и с оглед на
предявяването на иска преди изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 110
от ЗЗД, в т.ч. и за най-старото непогасено вземане за главница с падеж 02.08.2013
г., възражението е неоснователно.
За доказване размера на дължимите суми по
делото е изслушано и прието заключение на вещо по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което на основание чл. 202 от ГПК съдът
кредитира като обосновано, изчерпателно и обективно. Заключението съдържа
няколко варианта на изчисляване на дължимите от кредитополучателите суми, като
съдът намира за приложим в отношенията между страните вариант 5Б към т. 4 от
заключението така, както е изготвен в депозираното на 01.03.2022 г. Заключение за
извършена корекция по ССЕ (л. 368) и съответно приложение 5Б коригирано (л.
373-375). За да приеме посоченият вариант на изчисления за определяне размера
на дълга, съдът съобрази следното:
С решението по гр. дело № 29032/2016 г. по
описа на СРС съдът е признал за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 35, ал. 2, т. 4 и т. 9 от ЗЗППТ (отм.), респ. чл. 146, ал.
1 във вр. с чл. 143 ЗЗП, като неравноправни, следните уговорки между страните
по процесния договор за кредит:
- клаузата на чл. 3, ал. 5 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 3015 от 28.07.2005 г., съгласно която: „Действащият
Базов лихвен процент на „БПБ" АД за жилищни кредити в лева не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.";
- клаузата на чл. 5, ал. 4 от допълнително
споразумение от 10.07.2009 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL 3015, съгласно която: „Действащият Базов лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи
България" АД за жилищни кредити в лева не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните.";
- клаузите на чл.10 от допълнително
споразумение от 07.07.2011 г. и чл.10 от допълнително споразумение от
02.08.2012 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 3015,
съгласно които: „С подписването на настоящето допълнително споразумение
кредитополучателят декларира, че е съгласен и няма каквито и да било претенции
към банката по отношение на счетоводните операции, извършени от, при, по повод
и във връзка с договореностите по същото, вкл. свързани с преоформянето на
кредита по реда на това допълнително споразумение и с въведената поредност при
погасяването му, както и дава своето неотменимо и безусловно съгласие и
оправомощава банката за служебното им извършване.".
Със същото решение на СРС е признато за
установено, че допълнително споразумение от 14.10.2014 г. към договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL 3015/2005 г. и допълнително споразумение от
27.05.2015 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 3015/2009
г., са нищожни поради противоречие
на закона на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т.10 и 20 от ЗПК. С обявените
за нищожни допълнителни споразумения е признат размера на задължението на
кредитополучателите към датата на сключването им и са предоговорени условия по
договора за кредит и споразуменията към него касаещи дължими лихви,
капитализация на просрочени плащания, периоди на облекчено погасяване и дължими
лихви по време и след тези периоди, съответни погасителни планове и др.
Със същото решение на СРС са отхвърлени исковете
за признаване на установено, че са нищожни като неравноправни и противоречащи
на закона следните уговорки между страните по процесния договор за кредит:
- клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 3015 от 28.07.2005 г., съгласно която:
„За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателите
дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент
/БЛП/ на „БПБ" АД за евро, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, плюс договорна надбавка от 4.8 пункта. Към момента на сключване на
настоящия договор БЛП е в размер на 3.5 %".
- клаузата на чл. 5, ал.1 от допълнително
споразумение от 10.07.2009 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL 3015, според която: „От датата на превалутирането на ползвания кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на действащия БЛП на
Юробанк И Еф Джи България АД за жилищни кредити в лева, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0.75 (нула цяло
седемдесет и пет стотни) пункта. Към момента на сключване на настоящото
споразумение ЛП на Юробанк И Еф Джи България АД за жилищни кредити в лева е в
размер на 10.5% /десет цяло и пет десети / процента.";
- клаузата на чл. 4, ал. 2 от допълнително
споразумение от 07.07.2011 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL 3015, според която: „През Периода на облекчено погасяване, върху Дълга се
начислява годишната лихва в размер съгласно Договора за кредит и/или последващи
допълнителни споразумения към Договора за кредит но Кредитополучателят заплаща
намалени равни месечни вноски в размер на 419 лева (четиристотин и деветнадесет
лева) на месец съгласно Погасителния план, неразделна част от Допълнителното
споразумение.“;
- клаузата на чл. 4, ал. 2 от допълнително
споразумение от 02.06.2012 г. към договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL 3015, според която: „През Периода на облекчено погасяване, върху Дълга се
начислява годишната лихва в размер съгласно Договора за кредит и/или последващи
допълнителни споразумения към Договора за кредит, но Кредитополучателят заплаща
намалени равни месечни вноски в размер на 465 лева (четиристотин и деветнадесет
лева) на месец съгласно Погасителния план, неразделна част от Допълнителното
споразумение.“
С решение № 7959/22.11.2019 г. по в.гр.д. №
4651/2018 г. на СГС, ГО, е изменено решение № 288217 от 07.12.2017 г. по гр.
дело № 29032/2016 г. по описа на СРС и са обявени за нищожни, на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 и ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД, клаузите на чл. 5, ал. 1
от допълнителни споразумения от 07.07.2011 г. и 02.06.2012 г. към договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 3015 от 28.07.2005 г., със съдържание
„След изтичане на периода на облекчено погасяване, върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което
с подписване на настоящото допълнително споразумение, кредитополучателят дава
своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощава и възлага на банката".
Видно е, че с посочените съдебни решения е
установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че
уговорките за дължими възнаградителни лихви в договора за кредит от 28.07.2005
г. и допълнителното споразумение от 10.07.2009 г., с което дългът е
превалутиран, са действителни до уговорените в същите размери без банката да
има право впоследствие едностранно да повишава така уговорените лихви
посредством изменение на базовия лихвен процент (БЛП). Установено е също, че
клаузите за натрупване върху дълга на начислената, но непогасена през периода
на облекчено погасяване лихва, т. нар. „анатоцизъм“, включени в допълнителни
споразумения от 07.07.2011 г. и 02.06.2012 г., както и целите допълнителни
споразумения от 14.10.2014 г. и 27.05.2015 г., съдържащи такива клаузи, са
недействителни.
Обявените за нищожни клаузи, предвиждащи анатоцизъм, са неразривно свързани
с уговорките за облекчено погасяване и свързаните с тях гратисни периоди,
поради което съдът приема, че дължимите от кредитополучателите суми следва да
бъдат изчислени като не се отчитат капитализации на просрочени задължения и без
отчитане на облекчен период за погасяване, договорени с допълнителните
споразумения, което съответства на посочения по-горе вариант 5Б на т. 4 от
заключението на вещото лице след извършените по него корекции. В този вариант
изчисленията са направени при прилагане на лихвените проценти, уговорени в чл. 3, ал. 2 от Договора за кредит – 5,75% фиксирана лихва
през първата година и БЛП в размер на 3.5 % плюс договорна надбавка от 4.8
пункта след първата година до датата на превалутирането и в чл. 5, ал. 1 от
допълнителното споразумение от 10.07.2009 г. – БЛП в размер на 10.5% плюс
договорна надбавка от 0.75 пункта, или общо 11,25%, намален впоследствие на
11,00%, които уговорки са признати за действителни в отношенията между страните
с влязлото в сила решение на СРС в отхвърлителните му части.
Съгласно вариант 5Б към т. 4 от заключението (коригирано),
дължимата от кредитополучателите главница към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – 19.09.2017 г. е в размер на 57 367,80 лева.
Дължимата лихва върху редовна главница е посочена в едноименната колона 5 от
приложение 5Б. Доколкото предявеният иск за договорни лихви върху редовна
главница е изрично ограничен за периода 02.01.2016 г. до 19.09.2017 г., съдът констатира,
че сборът от начислените лихви за посочения период е равен на сумата 8968,15
лева.
От заключението на вещото лице не се установява задължение за
наказателни лихви и такси. Отделно от това претенцията за такси се основава на т. 9 от
Допълнително споразумение от 27.05.2015г., което е обявено за недействително. Установява се, че банката е извършила разходи за обявяване на
предсрочната изискуемост с нотариална покана в размер на 168,00 лева.
Видно
от представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на
„Юробанк България” АД, банката е отчела кредита като предсрочно изискуем на
19.09.2017 г.
Правото
на кредитора да обяви вземането си произтичащо от договор за кредит за
предсрочно изискуемо представлява преобразуващо субективно право, което се
упражнява с едностранно волеизявление на неговия носител. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й (така ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС).
Съдът
приема, че банката ищец е упражнила надлежно правото си да обяви кредитния дълг
за предсрочно изискуем. Налице е изрично волеизявление на кредитора за
предсрочна изискуемост на кредита при спазване на фактическия състав, установен
в договора. Считано от 02.01.2016 г. кредитополучателите не са правили вноски
за погасяване на задълженията си, поради което е налице визираната в договора
за кредит предпоставка за обявяване на предсрочната изискуемост, а именно
неплащане на три последователни месечни вноски или част от тях. Спазени са
всички изисквания на ГПК към момента на връчване на поканата като
предпоставките допускащи фингирано връчване са надлежно удостоверени от
нотариуса в нарочни писмени актове. Ето защо, съдът приема, че изискуемостта на
цялото вземане за главницата по договора за кредит е настъпила на 19.09.2017 г.
Получаването на изявлението предхожда инициираното на 10.11.2017 г. заповедно
производство.
Задълженията
са установени по размер съгласно приетото от съда по-горе, поради което
исковете се явяват частично основателни и ще бъдат уважени за следните суми: 57 367,80
лева – главница; 8 968,15 лева – договорни лихви върху редовна главница за
периода 02.01.2016 г. до 19.09.2017 г. и 168,00
лева нотариални разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от
30.10.2017 г., до окончателното й плащане.
В останалата част исковите претенции
ще бъдат отхвърлени като неоснователни.
ІІІ. Отговорност за разноски.
По възражението на ответниците, че изобщо не дължат съдебни разноски
като се позовават на решения C-224/19 и
С-259/19 на СЕС следва да се отбележи, че цитираните решения касаят случаите,
когато потребителят заявява искова претенция за надвзети суми в резултат на
неравноправни клаузи в договора, а не случаите, когато потребителят отговаря
като ответник – длъжник по валидно възникнало договорно правоотношение.
С оглед изхода от спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право
на съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 310) и представените по делото доказателства,
ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 1 818,36 лева
и съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300,00 лева или
общо 2 118,36 лева, от които ще се присъди сумата 1 627,43 лева.
Ответникът следва да заплати и съответна част от сторените в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски за
държавна такса в размер на 1 731,31 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 2 194,19 лева или общо 3 925,50 лева, от които ще се
присъди сумата 3 015,76 лева.
Ответниците имат право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Направено е искане от процесуалният им представител адв. Р.И. за присъждане в
нейна полза на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА. С
оглед на материалния интерес по делото минималното адвокатско възнаграждение
определено съобразно Наредба № 1 /2004 г. на ВАС е в размер на 3 127 лева,
от които ще се присъди сумата 725 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В.Г.Н., ЕГН **********,
и С.Г.Н., ЕГН **********, двамата с
постоянен и настоящ адрес:***, ДЪЛЖАТ
солидарно на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, "Околовръстен път" № 260, следните суми: (1) 57 367.80 лева – главница на основание
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 3015 от 28.07.2005г., и
допълнителни споразумения към него от 10.07.2009 г., 29.06.2010 г., 07.07.2011
г., 02.06.2012 г. и 31.03.2014 г., (2) 8 968,15 лева – договорна лихва
за периода 02.01.2016 г. - 30.10.2017 г.; (3) 168,00 лева – разноски за
връчване на нотариални покани; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.10.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение №
9368/13.11.2017 г. в производството по ч.гр.д. № 17208/2017 г. по
описа на Районен съд – гр. Варна въз основа на документ по чл. 417 от ГПК –
извлечение от счетоводни книги на банката, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за разликата над сумата от 57 367,80 лева –
главница до претендирания размер от 71 109,67 лева; за разликата над
сумата от 8 968,15 лева – договорна лихва за периода 02.01.2016 г. -
30.10.2017 г. до претендирания размер от 13 469,64 лева; за сумата
1 663,39 лева – наказателни лихви по чл. 3, ал. 3 от договора за кредит за
периода от 02.01.2016 г. до 30.10.2017 г. и за сумата 155,00 лева – такси по т.
9 от Допълнително споразумение от 27.05.2015г.
ОСЪЖДА
В.Г.Н., ЕГН **********, и С.Г.Н., ЕГН **********, двамата с постоянен и настоящ
адрес:***, да заплатят на „Юробанк България” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, "Околовръстен път" №
260, сумата 1 627,43 лева, представляваща сторени пред Варненски
окръжен съд съдебно-деловодни разноски и сумата 3 925,50 лева, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 17208/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Варна съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, "Околовръстен път" №
260, да заплати на адв. Р.Х.И.
***, адрес ***, сумата 725,00 лева адвокатско възнаграждение
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: