Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
Д., 10.06.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети
състав,
в публично съдебно заседание на осми май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Р. Р., като разгледа докладваното от
съдия Петкова гражданско дело № 4915 по
описа на ДРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК:
Образувано е
по повод искова молба на „Водоснабдяване и канализация д.” АД, ЕИК **, седалище
и адрес на управление: гр. д., бул. „**” №**, представлявано от изп. директор **.
Д.Р., с която срещу Ю.Л.В. с ЕГН **********,***, са предявени искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на
издадената по ч.гр.д. №3824/2018г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №2299 от
09.10.2018г., а именно: 290,76 лв, представляваща неплатена цена за
предоставени услуги в обект имот с административен адрес гр.д., ул. „К.” №.., за периода от 12.06.2017г. до 11.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението - 27.09.2018г. до окончателното плащане на
главницата; 8,39лв. – начислена законна лихва върху главницата за периода от
12.08.2017г. до 27.09.2018г.
Претендират се
сторените по заповедното и по установителното дело разноски.
В исковата
молба са наведени следните обстоятелства: ответникът е абонат на ищцовото
дружество и е ползвал услугите му за периода от 12.06.2017г. до 11.07.2018г.,
за което има открита индивидуална партида за обект, находящ се в гр.д., ул. ”К.”№**,
с клиентски номер №**. Предвид наличието на открита партида, ищецът по делото е
изпълнявал задължението си да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от
имота на ответника, в качеството му на абонат. В обекта има водомер, чрез който
е ставало отчитането на потребеното количество вода. В съответствие с
нормативните изисквания, инкасатор на оператора ежемесечно е отчитал
потреблението на ответника и надлежно е отбелязвал в карнета съществуващата
консумация. Ответникът обаче не е изпълнявал своето задължение да заплаща
цената на предоставените услуги. За потребените ВиК услуги през процесния
период са издадени фактури, като потребителят е разполагал с 30-дн. срок,
считано от датата на фактуриране за заплащане на задълженията за предоставените
услуги. Към датата на подаване на исковата молба ответникът не е погасил
задълженията си в общ размер от 290,76
лева за процесния период. Ищецът претендира реално изпълнение, ведно с
обезщетение за забава - 8,39 лв. за
периода 12.08.2017г. до 27.09.2018г.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не е представил писмен отговор.
В съдебно заседание не взема участие.
д.кият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените
искове черпят правното си основание от
разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с
чл. 203 от ЗВ и чл. 86 от ЗЗД.
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №3824 по описа за 2018г. на д.кия районен съд. С разпореждане от 09.10.2018г. е издадена заповед от същата дата, с която
заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът да заплати следните суми:
290,76 лв, представляваща неплатена цена за предоставени услуги в обект имот с
административен адрес гр.д., ул. „К.” №**,
за периода от 12.06.2017г. до 11.07.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата от подаването на заявлението - 27.09.2018г. до окончателното плащане на
главницата; 8,39лв. – начислена законна лихва върху главницата за периода от
12.08.2017г. до 27.09.2018г.; сумата от 75 лева разноски по делото –държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. С разпореждане от 25.10.2018г. заповедният
съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено
на 29.10.2018г. Исковата молба е подадена по пощата на дата 29.11.2018г.,
поради което като допустима, подлежи на преценка по основателност.
В първото по
делото открито съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител ю.к.
Т. заявява, че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на
неприсъствено решение против ответника. С протоколно определение от 08.05.2019г.
искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл.
238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1.
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба; 2. ответникът не
се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и
неявяване в заседание; 5. предявените искове са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
С оглед наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да уважи исковете, така
както са предявени.
Съгласно чл.
239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в настоящото
производство, както следва: 75 лв. - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определеното на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото
и материалния интерес.
Съобразно
даденото задължително тълкуване в т. 12 от Тълкувателно решение №4/2014г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав трябва да постанови осъдителен
диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос. С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и съдебните
разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3824 по описа за
2018г. на д.кия районен съд – 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед
изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл. 239 от ГПК, д.кият
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във
връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „Водоснабдяване и канализация д.” АД, ЕИК **,
седалище и адрес на управление: гр. д., бул. „**” №**, представлявано от изп.
директор **. Т. Г., и ответника Ю.Л.В. с ЕГН **********,***, че
ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №3824/2018г.
на ДРС заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №2299 от 09.10.2018г., а именно:
сумата от 290,76 лв., представляваща
неплатена цена за предоставени услуги в обект имот с административен адрес гр.д.,
ул. „К.” №**, за периода от 12.06.2017г.
до 11.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на
заявлението - 27.09.2018г. до
окончателното плащане на главницата и сумата
от 8,39 лв. – начислена законна лихва върху главницата за периода от
12.08.2017г. до 27.09.2018г.
ОСЪЖДА Ю.Л.В. с ЕГН **********,***, да
заплати на „Водоснабдяване
и канализация д.” АД,
ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. д., бул. „**” №**, представлявано
от изп. директор ** Т. Г.,
разноски, направени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 3824/2018г. на ДРС
– в размер на 75 лв. и
разноски по водене на установителното производство по гр.д. № 4915/2018г. на
ДРС –
в размер на 175 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :