№ 103
гр. Търговище, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20253500500245 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 73 от 27.03. 2025 г., по гр.д. № 750/ 2023 г. на РС –
Попово, е отхвърлен предявения от Й. П. Й. с ЕГН: ********** с адрес гр. В.
Търново, ул. “П...“ № 141, действаща чрез адв. Й. Ц. Й. против Г. Д. Я. с ЕГН:
********** с адрес с. Р..., общ. Търговище, ул. „Я...“ № 14, иск за
прогласяване нищожността, поради накърняване на добрите нрави, липса на
основание и симулативност на договора за дарение, сключен на 20.10.2023 г.
между Д. Д. П., като дарител и Г. Д. Я., като дарен, обективиран в нотариален
акт № 197, том IV, рег. № 3587, н.д. № 524/2023 г., на нотариус Полина Д.а,
рег. № 680, с район на действие Районен съд – Попово. Отхвърлен е и
предявения от ищцата против Д. Д. П. с ЕГН: **********, с адрес с. П..., общ.
Г. Оряховица, ул. „М...“ № 7, Д. П. Й. с ЕГН: **********, с адрес с. П..., общ.
Г. Оряховица, ул. „М...“ № 7 и Г. Д. Я. с ЕГН: ********** с адрес с. Р..., общ.
Търговище, ул. „Я...“№ 14, иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за
допускане изкупуването в полза на ищцата на 20/120 идеални части от
недвижими имоти, находящи се в с. П..., общ. Попово, обл. Търговище,
представляващи ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 57875.52.1, м-т
„Белица“ с площ 5990 кв. м., при съседи 57875.52.2; 57875.52.13; 57875.51.124
1
и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 57875.25.21, м-т „Ликата“ с площ 22
803 кв. м., с трайно предназначение земеделска територия, начин на трайно
ползване нива, трета категория, при съседи 57875.25.32; 57875.26.67;
57875.25.34; 57875.25.39; 57875.25.2. В полза на ответниците са присъдени и
разноски по делото.
Срещу това решение е постъпила жалба от ищцата Й. Й., чрез адвоката й
Й. Й. от гр. В. Търново. Решението било необосновано и незаконосъобразно.
Съдът бил обсъдил само теоретичните постановки, без да вникне в
конкретните особености на случая. Излагат се отново доводите, посочени в
исковата молба и при устните състезания. Според жалбоподателя направеното
дарение противоречи на морала и прикрива друга сделка – продажба на
съответната идеална част. Иска се отмяна на решението и присъждане на
разноските. В съ.зас. не се яви представител.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от нито един от тримата
ответници. В съд.зас. не се яви представител.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първата инстанция по отношение на установените факти и
правните изводи.
В допълнение се излагат следните мотиви:
Искът се основава на това, че майката и брата на ищцата извършили
разпореждане с притежавани от тях идеални части от два земеделски имота,
като първо имало дарение на една част, а в последствие останалите били
продадени. За осъществяване на сделката са се намесили трети лица, които са
извън кръга на съсобствениците и единият от тях е придобил тези части.
Майката и брата на ищцата според нея не били в състояние добре да
преценяват доколко сделките са изгодни и тези лица се били възползвали от
състоянието и на двамата – единият с психично заболяване, а другият –
възрастна жена.
Сделките противоречали на морала, дарението било направено без
основание, същото прикривало и покупко-продажба. С оглед на това е
поискана и нищожност на няколко основания и признаване на правото на
2
изкупуване на идеалните части на ответниците, на цената по нот. акт.
Ответникът Г. Я. е оспорил иска, а останалите двама не са подали
отговор. Ответницата П. се е явила в съд.зас. Казва, че жената, която я търсила
я измамила, като първо й дала 2000 лв., а после още 2000 лв.
Ищцата Й. П. Й. и ответниците Д. Д. П. и Д. П. Й. – нейни майка и брат,
са били съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. П..., общ.
Попово, обл. Търговище, с площ от 5990 кв. м., с идентификатор 57875.52.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД18-876/08.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. П...,
местност „Белица“, с трайно предназначение на територията: земеделска и
начин на трайно ползване: нива, с категория на земята: трета, при съседи:
имоти с идентификатори 57875.52.2; 57875.52.13; 57875.51.124 и на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. П..., местност „Ликата“, с площ от 22 803
кв. м., с идентификатор 57875.25.21 по същата кадастрална карта и
кадастрални регистри, при съседи: имоти с идентификатори 57875.25.32;
57875.26.67; 57875.25.34; 57875.25.39 и 57875.25.2. От приложения по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот, находящ се в с. П..., с № 197,
том IV, рег. № 3587, н.д. № 524/2023 г., на нотариус Полина Ненова Д.а с р-н
на действие РС- Попово се установява, че на 20.10.2023 г. Д. Д. П., действаща
чрез пълномощник Илияна Иванова Кирилова, е дарила на Г. Д. Я. 1/120 ид.
част от посочените по-горе два имота. На същата дата – 20.10.2023 г.
съсобствениците Д. Д. П. и Д. П. Й., действащи чрез пълномощника си
Илияна Иванова Кирилова, са продали на ответника Г. Д. Я. общо 19/120
идеални части от процесните имоти. Сделката е обективирана в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 198, том. IV, рег. 3589, дело, №
525/2023г. на нотариус Полина Ненова Д.а.
От отговорите на зададените по реда на чл. 176 от ГПК въпроси, дадени
от отв. П., се установява, че тя не познава лицето Г. Д. Я. и никога не го е
виждала, не е имала намерение да му дарява част от имотите си. Дадени са й
2000 лева от жена, която „я измамила“ и впоследствие още 2000 лева в
магазин в гр. Велико Търново. Същата жена е търсила дъщеря й, на която
предала някакви документи. Дъщеря й обаче заявила, че става дума за
фалшиви документи и не се съгласила с действията на тази жена.
Г. Д. Я. на свой ред не е познавал Д. Д. П. и не я е виждал, а причината
3
да приеме дарение от Д. П. на незначителна част от процесните имоти, е да
стане съсобственик на зем. земи, с цел в последствие да придобие възмездно
ид.ч. от тях.
От показанията на Й... Г.ева Й. – дъщеря на ищцата, се установява, че
двете с майка й са научили за сделката по повод обаждане от непознато лице и
последвала среща. На нея са присъствали непознати мъж и жена, както й баба
й Д. П.. Тогава се разбрало, че бабата и вуйчото вече са прехвърлили своите
дялове от земята. Д. П. е била наясно, че прехвърля земеделска земя, но не е
разбирала ясно размера на сумата, която ще получи в замяна. Баба й
споменала, че е получила общо 4000 лв. (заедно с вуйчото) и че плащането
било на два етапа.
По тези факти нито една от страните по делото не е спорил и в тази
връзка в жалбата няма изложени съображения, нито има жалба от
ответниците.
Т.е. в случая, според въззивния съд следва да се прецени на първо място
дали с договора за дарение се накърняват добрите нрави. В този смисъл
районният съд е изложил подробни мотивите, свързани с това какво може да
се счита като накърняване на добрите нрави. Тези теоретични постановки се
споделят и от въззивния съд и разбира се няма как да не бъдат изложени.
Опирайки се на тях, съдът следва да прецени доколко изложеното в исковата
молба като основание за неморалност е такова. В случая се твърди, че било
неморално да се дарява на лице, което било извън кръга на съсобствениците,
било неморално да се дават пълномощия на непознати лица, които търсели
да изкупуват земеделска земя, неморално е това да става от възрастни хора,
които много не разбират какво правят, както и от човек, който има психични
проблеми – другият ответник.
Съдът счита, че по отношение на това, че дарението е направено на лице,
което е извън кръга на съсобствениците на земята, няма как да бъде нещо
неморално. Това е акт, който се извършва по преценка на дарителя. Безспорно
намерението за това е било този непознат да стане съсобственик, на който
след това да се прехвърли идеална част от същия имот. Не може да се счита,
че това е нещо, което не е морално. То е допустимо от закона. Практиката да
се дават пълномощни на лица, които професионално се занимават с
посредническа дейност също е позволена от закона и не може да се каже, че е
4
нещо неморално. Що се отнася до това, че става въпрос за възрастен човек, то
възрастта няма общо в случая с морала. Що се отнася до това, че
посредниците се възползват от евентуално недобрата преценка на възрастните
хора, както и на такива с ментални проблеми, то това за съда действително би
било укоримо. От друга страна обаче не се установи от събраните по делото
доказателства г-жа П. да не е била наясно с това какви ще бъдат последиците
от това дарение, както и с неговата цел – в последствие да се придобие чрез
покупка останалата й идеална част от имота, както и частите на другите
съсобственици. Целта на дарението е била именно такава, но една такава цел
не противоречи на морала и в този смисъл въззивният съд споделя изводите на
районния. Ако от друга страна се твърди, че е налице измама, то това е
коренно различно основание за обявяване недействителност на сделката. От
събраните по делото доказателства не се установи посредниците да са
действали с цел да увредят нечии интереси и са отправили оферта и към
самата ищца, без да крият каквото и да било. Т.е. съдът не намира нещо
неетично в цялостното поведение и настъпилите последици.
Доколко е налице дарствено намерение от страна на г-жа П.. В случая в
исковата молба се твърди, че дарените е направено, за да се заобиколи
забраната на чл. 33 от ЗС да се продават идеални части от имоти на трети
лица, преди тези части да бъдат предложени за изкупуване на някой от
другите съсобственици, при същите условия. Т.е. от една страна се твърди, че
ответниците са били наясно, че наистина са искали първо да се направи
дарение, а след това да се продава, но всъщност на практика са искали всичко
да се продава. Т.е. изобщо не са имали намерение нещо да се подарява. Според
въззивния съд това са две взаимно изключващи се твърдения.
След като съдът приема, че дарението е направено с цел да се придобие
друга, по-голяма идеална част от имота, то и двете страни са били напълно
наясно с това, което правят. Т.е. страните наистина са целели тези правни
последици, осъзнавайки безвъзмездния характер на сделката за
прехвърлителя. Именно поради тази причина и самата сделката няма как да
бъде симулативна, защото страните целят именно този ефект – дарението. То е
действително и именно по тази причина се даряват по-малки идеални части.
Районният съд в мотивите си освен това се е позовал на задължителната
съдебна практика, която е приложима в случая по ТР № 5/2012 г. на ОСГК на
5
ВКС, като няма как и въззивният съд да пропусне да се позове на нея.
Исковете за обявяване нищожност на направеното дарение са
неоснователни. Това обуславя и произнасянето на съда по иска за признаване
на правото на изкупуване на идеалните части, които са били продадени. Този
иск също е неоснователен, защото имотът е продаден на лице, което вече е
станало съсобственик на идеална част, на друго основание, което е валидно.
Всички изложени в жалбата съображения съдът счита за неоснователни.
Решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските. Право на разноски в случая имат ответниците. Те обаче
не се явиха и не взеха становище, нямат направени разноски и такива не се
присъждат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73 от 27.03. 2025 г., по гр.д. № 750/ 2023 г.
на РС – Попово, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, по реда на чл. 280 от ГПК, при наличието на
съответните основания.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6