Определение по дело №854/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на ”В. Г., седалище и адрес на управление в гр.Г.Д., ул.”Д.”№Б.22, .5, ап.13,против решение № 4261/06.12.12г на РС-Г.Д. по гр.д.№1046/10г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт са уважени частично предявените искове по чл.74 и 86 ЗЗД.

Недоволен от решението в осъдителната му част е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, поради което настояват за неговата отмяна, отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските, като излага подробни съображения в тази насока

Ответника оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, за което също развива съображения.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266 ГПК настоящият състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора и събраните доказателства първата инстанция правилно и законосъобразно е приела за установено сключването на 26.11.03г на договор за банков кредит между и Банка „Х.” за сумата от 15 000лв за закупуване на машини за шиене на трикотажно облекло. По тези въпрос не се спори, както и че въпросния кредит е обезпечен с договорна ипотека, учредена в полза на банката от въззиваемия върху негов собствен жилищен имот(вж.нотариален акт №126,т.І,д.№1740/03г).Горната сума е преведена на ”И+И – И. Г.” за закупуване на въпросните машини от жалбоподателя, но вследствие променените намерения сумата от 15 000лв е върната на страните по делото със знанието и съгласието въззивника.

Установено е също, че заради нередовното обслужване, кредита е обявен за предсрочно изискуем, банката се е снабдила с изпълнителен лист от 07.02.05г срещу въззивника, въз основа на който е образувано изп.д.№138/05г по описа на СИС при РС-Г.Д.. Във връзка с последното въззиваемият е изплатил на два пъти общо 11 577,32лв:на 02.11.05г – 700лв и на 18.09.06г – 10 877,32лв, а въззивника – 5 000лв на 31.01.06г.

При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките от фактическият състав на предявения иск по чл.74 ЗЗД, присъждайки сумата от 11 577,32лв, ведно със законната лихва в полза на въззиваемия. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав,вкл. тези, игнориращи възраженията на ответника(жалбоподател във въззивното производство),тъй като са основани на закона, теорията и константната съдебна практика.

От събрания доказателствен материал се установява по категоричен начин наличието на действително и непогасено чуждо за въззиваемия задължение в поддържания размер, възникнало за жалбоподателя по силата на договор за банков кредит между него и банката.На това сочат представените доказателства за съществуващи облигационни отношения между последните,досежно отпуснатия кредит в размер на 15 000лв,за които банката е пристъпила към принудителното им събиране,вследствие обявяването му за предсрочно изискуем.Доказа се също,че в образуваното изпълнително производство ищеца е изпълнил част от задължението на въззивника, плащайки общо 11 577,32лв от дължимите суми(вж. и съдебно-икономическата експертиза).Наличен е и правния интерес за третото лице да плати чуждото задължение, обоснован от ипотеката, която е учредил в полза на кредитора върху собственият си имот в обезпечение дълга на жалбоподателя.

Оплакванията на въззивника, свеждащи по същество до твърденията, че въззиваемия е платил свое задължение, а не чуждо, са неоснователни и РС обосновано ги е отхвърлил.Насрещното доказване от ответника на така заявените възражения, макар и непълно, не е в състояние да елиминира,респ. разколебае достоверността на ищцовите твърдения, след проведеното от ищеца пълно и главно доказване на правопораждащите за него юридически факти.Напротив,облигационните отношения между банката и жалбоподателя, с техния предмет, срокове, подробно уговорени права и задължения на страните; платените суми от въззиваемия именно по банковия кредит на , както и правния му интерес да стори това, са убедително доказани от ищеца Ч. писмените доказателства, кореспондиращи с останалия доказателствен материал.Ето защо доводите, изведени от действия на ищеца(дори да се считат за конклудентни),респ. наличието на уговорки между страните за съвместен бизнес, не са в състояние да променят горните изводи.Получаването от ищеца на върнатите от ”И+И-И. .Г” суми, също не е достатъчно за обосноваване на въззивната теза,впревид наличният доказателствен материал досежно възникналия фактическия състав на чл.74 ЗЗД.

В контекста на изложеното атакуваната част от съдебния акт се явява правилна и законосъобразна, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като по силата на чл.272 ГПК въззивния състав препраща към мотивите на първоинстанционният съд.В останалата част решението е влязло в сила и не подлежи на въззивна проверка.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаван на спора.

Разноски пред настоящата инстанция в полза на въззивнаемия не следва да се присъдя, тъй като такива не се доказа да са направени.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4261/06.12.12г на РС-Г.Д. по гр.д.№1046/10г по описа на с.с. в обжалваната му част.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: