Решение по дело №1290/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3385
Дата: 18 юли 2018 г. (в сила от 18 юли 2018 г.)
Съдия: Евгения Димитрова Мечева
Дело: 20183110101290
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

№ ................/18.07.2018 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1290 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен от „С.Б.С.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу К.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 180 лв., представляваща заплатена от ищеца на 26.06.2017 г. в полза на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД сума по сключен договор за поръчителство от 07.11.2014 г. за обезпечаване на задълженията на ответника по сключен между него и „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД договор за продажба на изплащане № *********/07.05.2016г., която сума е била дължима от К.Н.Д. и представлява сбор от неплатените от него вноски по договора за продажба на изплащане на устройство Handset Huawei P8lite DS Black, със сериен номер: 860938033435421, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.08.2017 г. до окончателното й изплащане, която сума е предмет на заповед № 6976/29.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12655/2017 г. по описа на ВРС, ІХ състав. 

В исковата си молба ищецът „С.Б.С.” АД излага, че в полза на дружеството е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника. Във връзка с дадени от съда указания е предявил настоящия иск в срока по чл. 422 ГПК. Твърди, че на 07.05.2016 г. между „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и ответника К.Н.Д. е сключен Договор за продажба на изплащане № *********, по силата на който последният в качеството му на купувач се е задължил да заплати на продавача цената за вещта – устройство Handset Huawei P8lite DS Black, със сериен номер: 860938033435421, съобразно погасителен план към договора. Посочва, че поради неплащане в срок, този договор бил прекратен предсрочно, като непогасената сума в размер на 180 лв. е станала предсрочно изискуема. Излага, че на 07.11.2014 г. между него и „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД е сключен договор за поръчителство за обезпечаване задълженията на абонати, сключили договори за продажба на изплащане. Предвид неплащането на дължимата сума от ответника, го уведомил, че ще изпълни вместо него задължението му към „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД. След покана и поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника, на 26.06.2017 г. заплатило на продавача сумата 180 лв., дължима и изискуема от К.Н.Д. по договора за продажба на изплащане от 07.05.2016 г. Ето защо счита, че в качеството си на поръчител има изискуемо и ликвидно вземане към ответника. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски. 

Ответникът К.Н.Д., редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № 6976/29.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 12655/2017 г. по описа на ВРС, IХ състав, срещу длъжника К.Н.Д. за заплащане на посочените в заповедта суми, включително претендираната в настоящото производство.

Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника на основание чл. 47 ГПК. Ето защо на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящата искова молба е депозирана на 30.01.2018 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В проведено по делото на 09.07.2018 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от представените с исковата молба писмени доказателства, включително от приложените такива към молбата от 04.07.2018 г.

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираната сума.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.

Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното производство направените от негова страна разноски са в общ размер от 385 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.08.2017 г., които следва да му бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В настоящото производство ищцовото дружество представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждането на сумата в общ размер 385 лв., от която 25 лв. – държавна такса и 360 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.01.2018 г., която следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „С.Б.С.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 180 лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща заплатена от ищеца на 26.06.2017 г. в полза на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД сума по сключен договор за поръчителство от 07.11.2014 г. за обезпечаване на задълженията на ответника по сключен между него и „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД договор за продажба на изплащане № *********/07.05.2016 г., която сума е била дължима от К.Н.Д. и представлява сбор от неплатените от него вноски по договора за продажба на изплащане на устройство Handset Huawei P8lite DS Black, със сериен номер: 860938033435421, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.08.2017 г. до окончателното й изплащане, която сума е предмет на заповед № 6976/29.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12655/2017 г. по описа на ВРС, ІХ състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА К.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „С.Б.С.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 12655/2017 г. по описа на ВРС, IХ състав, както и сумата 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: