О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 465 / 25.7.2018г. град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и четвърти юли две
хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………………………………….…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.........162....по описа за............2017…...............година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод подадената молба от ищецът по настоящото дело Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас , която е с правно основание чл. 248
ал.1 от ГПК с която моли съдът да допълни постановеното от него съдебно решение № 151 от
04.10.2017 г. по настоящото гражданско дело № 162 / 2017 г. по описа на
КРС в частта му относно липса на присъждане
на съдебните разноски в негова полза , като моли съдът да осъди за разноски по
делото включващи сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение ответника длъжник Н.Т.Н. на основание чл. 78
ал.8 от ГПК .
С нарочно
разпореждане от 24.10.2017 година съдът е администрирал молбата , като на основание чл. 248 ал.2 от ГПК е изпратил преписи от нея на
насрещната страна , като й е указал, че
в 7- дневен срок могат да даде отговор по същата .
Насрещната страна в указания й от съда 7 – дневен
преклузивен срок по чл. 248 ал.2 от
ГПК не е
подала отговор по молбата подадена от ищеца с правно основание чл. 248 ал.1 от ГПК
като по този начин не е изразил
становище по същата.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Със съдебно
решение № 151 от 4.10.2017 г. по описа на КРС постановено по настоящото
гражданско дело № 162 / 2017 г. по описа на КРС съдът е приел за установено по
отношение на Н. Т.Н. , че същият дължи на Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас общата парична сума от 232, 54 лв. , представляваща дължимата
се сума по издадени фактури
в периода от 21.03.2011 година до
25.10.2016 година за доставена , отведена
и пречистена вода през отчетния
период за тези фактури от 04.01.2011
година до 05.10.2016 година , ведно със
законовата лихва върху същата горепосочена главница от 232, 54 лв. считано от датата
на подаването на заявлението на заявлението
за издаване на съответната заповед за изпълнение № 612
от 09.12.2016 г. по чл. 410 от ГПК
по частно гр. дело № 959 / 2016 г. по описа на Районен съд Карнобат –
07.12.2016 година до окончателното изплащане на вземането , както и направените
от ответника длъжник посочен по- горе по
същото заповедно производство развило се
по ч.гр.д. № 959 / 2016 г. по описа на КРС съдебни разноски в размер на сумата
от 325 лв. , както и съдът е осъдил
ответника да заплати на горепосочения
ищец направените от него съдебни разноски в размер на сумата от 50 лв.
по настоящото гражданско дело № 162 / 2017 г. по описа на КРС по този предявен
от него и уважен
изцяло от съда установителен иск.
Действително
молителят Водоснабдяване и
канализация ЕАД гр. Бургас чрез процесуалният си представител юрк. Белев
в съдебното заседание на 27.092017 г. по настоящото дело е поискал съдът да
присъди на дружеството сумата от 300 лв.
представляваща направени по делото от ищецът съдебни разноски за възнаграждение на юрисконсулт на основание
чл. 78 ал. 8 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 80, предложение
второ от ГПК е че страната която няма представен списък за разноските , няма
право да иска и изменение на решението в частта му за разноските, за който факт
съдът следва да следи служебно. Съдът намира, че това искане макар и заявено в
срока по чл. 248 ал.1 от ГПК е
недопустимо на горепосоченото основание. Това е така, тъй като правния извод за
недопустимост на горепосоченото искане съдът следва да се съобразява със
задължителните указания на Тълкувателно решение № 6/212 от 6.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно цитираното тълкувателно
решение и в частност т. 9 от същото е посочено, че искането за разноски, когато
е направено без да бъде приложен списък за разноските не следва да бъде
разглеждано, тъй като се явява недопустимо. Преценката относно допустимостта на
това процесуално искане е пояснено в същата точка 9 на горепосоченото
тълкувателно решение и винаги предхожда тази по основателността му, тъй като е
нейна предпоставка и съставлява пречка за осъждане на доводите по същество,
респ. същата се явява пречка съдът да се произнесе по основателността или
неоснователността на така направеното искане. Следователно съгласно
горепосоченото тълкувателно решение е, че страната която е искала присъждане на
разноски е следвало да представи списък на разноски, а правната последица от
неизпълнение на това процесуално задължение е , че страната няма право да иска
изменение на решението в частта му на същите разноски, следователно се въвежда
от чл. 80 изречение 2 от ГПК положителна процесуална предпоставка от кръга на
абсолютните, а именно представяне на списък за разноските, като липсата му води
до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта
му на разноските, поради което такова искане се явява недопустимо. С оглед
констатираното от настоящия съд процесуална предпоставка – липса на надлежен
списък по чл. 80 от ГПК, представен от ищовото дружество съдът
намира искането с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на
постановеното от него решение № 151 от 4.10.2017 г. по гр.д. № 162/2017 г. по
описа на КРС за недопустимо, поради което следва да се остави молбата без
разглеждане.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане молбата на ищецът по настоящото
дело Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас , подадена чрез процесуалният му представител
главен юрисконсулт Д.З. която молба е с правно основание чл. 248 от ГПК и е инкорпорирана във молба от дата 18.10.2017 година за изменение на
решение № 151 от 4.10.2017 г. по гр.д. № 162/2017 г. по описа на КРС в частта
му на присъдени съдебни разноски и с която се прави искане за присъждане на съдебни разноски по
същото гр.д. за възнаграждение на юрисконсулт в размер на сумата от 100
лв. по делото, на основание чл. 78 ал.8
от ГПК , като недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред БОС с жалба в 14- дневен срок, считано от
съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: