П Р И С Ъ Д А

номер ..................

година 2019

град НИКОПОЛ

 

                               

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН съд на дата тринадесети декември

наказателен състав година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

ГАЛЯ НАУМОВА А.М.И.И.

 

Секретар: ПОЛЯ ВИДОЛОВА

Прокурор: ВЕЛИСЛАВА ПАТАРИНСКА

Като разгледа докладваното от съдия НАУМОВА

НОХ дело номер 155 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона

 

ПРИСЪДИ:

 

1. ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Ш.М. – роден на ***г***, постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, не женен, не работи, неосъждан, ЕГН********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановен ден в периода месец февруари – м.март  2009 година в гр. Плевен  набрал , като уговорил А.С. да заживеят заедно на семейни начала и в същия период я е транспортирал с неустановено моторно превозно средство до гр. Никопол, ул. Черни връх № 40, където е  държал същата в принудително подчинение, за да съжителства с него от м. февруари – м. март 2009 година до 21.11.2018г., като е отправял заплахи за живота на нея и нейните близки, ограничил е правата й на лична свобода и свободно предвижване, свободата на кореспонденция и социални контакти, свободното изповядване на християнската й религия, правото й на труд и правото й на здравно осигуряване, като деянието е извършено независимо от съгласието на С., поради което и на основание чл. 159а, ал. 1 от НК, при условията на чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и  ГЛОБА в полза на държавата в размер на 3000лв.

2.ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Ш.М. – роден на ***г***, постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, не женен, не работи, неосъждан, ЕГН********** ЗА ВИНОВЕН в това, че през месец август 2018г. в гр. Никопол, обл. Плевен подбуждал Шемсеттин Б., турски гражданин, на длъжност „имам „ към насилие на религиозна основа чрез слово – „ ще вземеш тази сабя и ще убиеш колкото неверници има“, поради което и на основание чл. 164, ал. 1 от НК, при условията на чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в полза на държавата в размер на 5000лв.

3. ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Ш.М. – роден на ***г***, постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, не женен, не работи, неосъждан, ЕГН********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановен ден в периода 01.06.-13.06.2017г. в гр.Плевен съзнателно се ползвал от неистински официален документ – свидетелство за завършено основно образование № 275/1983година на основно училище „ Неофит Рилски“ с. Градина , окръг Плевен, пред „ Делта Гард“ ООД гр. София, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, при условията на чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

4.ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Ш.М. – роден на ***г***, постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, не женен, не работи, неосъждан, ЕГН********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 15.08.2017г. в гр. Никопол се заканил с убийство на Е.А.Е.  от с.гр., като опрял нож в гърлото му и му казал, че ще го заколи и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, при условията на чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

5. ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Ш.М. – роден на ***г***, постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, не женен, не работи, неосъждан, ЕГН********** ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода  м. март  2018г. – м. октомври 2018г. на територията на гр. Балчик, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага провел телефонни разговори с И.Д.В. ***, по време на които възбудил заблуждение у последната,  че са му необходими парични средства под формата на дарения за ремонтирането на религиозен храм ,, Али Коч баба“ находящ се в гр. Никопол, обл. Плевенска, с което й причинил имотна вреда в размер на 1500.00лв., а именно-вследствие на създадените у И.Д.В. неверни представи, мотивирал пострадалата да се разпореди с парични средства в негова полза, а отделните деяния са осъществени, както следва:

 1) На 11.04.2018г. И.Д.В. превела по банкова сметка *** ***гария АД с титуляр Г.Ш.М. *** сумата от 1000,00лв.

2/ На 15.10.2018г. И.Д.В. превела по банкова сметка *** ***гария АД с титуляр Г.Ш.М. ***  сумата от 500,00лв, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, при условията на чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

6. ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Ш.М. – роден на ***г***, постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, не женен, не работи, неосъждан, ЕГН********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановен ден в края на лятото на 2018 г. в гр. Никопол с цел да набави за себе си имотна облага принудил А.С.А. от с. гр. чрез заплашване /че ще го предаде в полицията като крадец/, да извърши нещо противно на волята му - да му предаде паричната сума в размер на 1000 лв. като санкция, с каквато сума А. не разполагал, като последния  му предал парична сума в размер на 150,00 лева  и с това му причинил имотна вреда в същия размер, поради което и на основание чл. 214, ал. 1 от НК, при условията на чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000лв., като НЕ НАЛАГА наказанието КОНФИСКАЦИЯ.

          7. На основание чл.23, ал.1 от НК определя на подсъдимия Г.Ш.М., ЕГН********* със снета по делото самоличност за изпълнение едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по-горе, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим в Затвор.

          8. ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Г.Ш.М., ЕГН********* със снета по делото самоличност и едно общо най-голямо наказание ГЛОБА, измежду наложените по-горе, а именно ГЛОБА в размер на 5000лв.

          9. ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23, ал.3 от НК към определеното най-тежко наказание по т.7 от настоящата присъда, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и определеното общо най-тежко наказание ГЛОБА в размер на 5000лв.

          10.ПРИСПАДА предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 23.11.2018г.

          11. ОТНЕМА в полза на държавата вещите послужили за извършване на престъплението, а именно - мобилен телефон, марка Samsung без СИМ карта, с IMEI № 355962/06/075340/9, без мемори карта, в едно с батерия, модел на телефона - GT-S 7580; свидетелство за завършено основно образование № 275 издадена на името на Г.Ш.М. роден на  ***г. издадена от основно училище  „ Неофит Рилски „ с. Градина; 1 бр. micro SD карта с надпис „ Kingston 4 GB“; 2 бр. флаш памет: 1 бр. флаш памет, с пластмасов накрайник, с розов на цвят бутон и надпис в бял цвят „ Energizer 8GB“ и 1 бр. флаш памет с черен на цвят, пластмасов накрайник с прозрачно дъно в единия си край; 1 бр. DVR; 1 бр.външен диск памет по ТЕ от 26.03.2019г.

12.ОСЪЖДА подсъдимия Г.Ш. МЕМИМШЕВ, ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Никопол направените по делото разноски в размер на 1170.65лева.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред ПлОС в 15-дневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                                          1………….

 

                                                                                                          2…………

 

 

              МОТИВИ към ПРИСЪДА 21/13.12.2019г. постановена по  НОХД  № 155/ 2019г. по описа на НРС

 

              РП *** е повдигнала обвинение против подсъдимия   Г.Ш.М. – ЕГН **********, роден на ***г***, български гражданин, българин с начално образование, неженен с постоянен адрес ***, неосъждан, за това че:

            1.На неустановен ден в периода месец февруари – м.март  2009 година в гр. Плевен  набрал , като уговорил А.С. да заживеят заедно на семейни начала и в същия период я е транспортирал с неустановено моторно превозно средство до гр. ***, ул. ***№ 40, където е  държал същата в принудително подчинение, за да съжителства с него от м. февруари – м. март 2009 година до 21.11.2018г., като е отправял заплахи за живота на нея и нейните близки, ограничил е правата й на лична свобода и свободно предвижване, свободата на кореспонденция и социални контакти, свободното изповядване на християнската й религия, правото й на труд и правото й на здравно осигуряване, като деянието е извършено независимо от съгласието на С. - Престъпление по чл. 159а, ал. 1 от НК

             2.През месец август 2018г. в гр. ***, обл. Плевен подбуждал Шемсеттин Б., турски гражданин, на длъжност „имам „ към насилие на религиозна основа чрез слово – „ ще вземеш тази сабя и ще убиеш колкото неверници има“ - Престъпление по чл. 164, ал. 1 от НК.

             3.На неустановен ден в периода 01.06.-13.06.2017г. в гр.Плевен съзнателно се ползвал от неистински официален документ – свидетелство за завършено основно образование № 275/1983година на основно училище „ Неофит Рилски“ с. Градина , окръг Плевен, пред „ Делта Гард“ ООД гр. София, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорносД.- Престъпление по чл.  316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

              4.На 15.08.2017г. в гр. *** се заканил с убийство на Е.А.Е.  от с.гр., като опрял нож в гърлото му и му казал, че ще го заколи и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.- Престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК

              5.През периода  м. март  2018г. – м. октомври 2018г. на територията на гр. Балчик, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага провел телефонни разговори с И.Д.В. ***, по време на които възбудил заблуждение у последната,  че са му необходими парични средства под формата на дарения за ремонтирането на религиозен храм ,, Али Коч баба“ находящ се в гр. ***, обл. Плевенска, с което й причинил имотна вреда в размер на 1500.00лв., а именно-вследствие на създадените у И.Д.В. неверни представи, мотивирал пострадалата да се разпореди с парични средства в негова полза, а отделните деяния са осъществени, както следва:

          1) На 11.04.2018г. И.Д.В. превела по банкова сметка *** ***гария АД с титуляр Г.Ш.М. *** сумата от 1000,00лв.

           2/ На 15.10.2018г. И.Д.В. превела по банкова сметка *** ***гария АД с титуляр Г.Ш.М. ***  сумата от 500,00лв.- Престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

             6.На неустановен ден в края на лятото на 2018 г. в гр. *** с цел да набави за себе си имотна облага принудил А.С.А. от с. гр. чрез заплашване /че ще го предаде в полицията като крадец/, да извърши нещо противно на волята му - да му предаде паричната сума в размер на 1000 лв. като санкция, с каквато сума А. не разполагал, като последния  му предал парична сума в размер на 150,00 лева  и с това му причинил имотна вреда в същия размер. -  Престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК.

                Като частен обвинител в производството е конституирана  А.С.С..

             Представителят на Районна прокуратура гр.***, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа обвиненията срещу подсъдимия, така както са повдигнати с обвинителния акД.

              Излага доводи, че същите се доказват от събраните по делото доказателства, поради което моли съда да го признае за виновен в извършването на тези престъпления и да постанови осъдителна присъда по всяко от тях. По отношение на наказанието, представителя на държавното обвинение изразява становище, че на подсъдимия по всяко от деянията, поотделно следва да му се наложи наказание лишаване от свобода, около предвидения среден размер  за всяко от престъпленията, за което му е повдигнато  обвинение, като излага подробни съображения за това.Моли да се групират същите и на подсъдимия да се определи едно общо най – тежко наказание, което да бъде лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде ефективно.

              Повереника на частния  обвинител А.С.- адв.Н.Д. от САК, в с.з. не се явява, представя по делото писмени бележки, с които  моли подсъдимия  да бъде призната за виновен за престъплението по чл. 159а, ал.1 от НК, като му се наложи наказание „лишаване от свобода“ към горната граница. Повереникът на частните обвинители цитира съдебни решения на Европейският съд по правата на човека,  които според него са относими   към повдигнатото в Д.1 обвинение по внесеният обвинителен акт по настоящото дело.

           Всеки един от договорените защитниците на подсъдимия – адв.Н.Н. от ПлАК, адв.Д.С. от ПлАК и адв.Ж.Н. от ПлАК, молят съда да признае подзащитният им за невиновен  в извършването на престъпленията по всяко от повдигнатите от прокуратурата обвинения и да го оправдаят по всяко от тях. По същество, всеки от защитниците на подсъдимия,  развива подробни съображения, в един смисъл, че не са събрани  доказателства, които да уличават по категоричен начин,  подсъдимия в извършване на престъпленията в които е обвинен, и молят да бъде оправдан по всяко от тях.

              Подсъдимият не се признава за виновен по всяко от повдигнатите му обвинение.

                    В личната си защита, подсъдимия, гневно, но в същото време бавно, с изразителна интонация на тона, с определен  патос в гласа,  твърди, по същество,  че „бил очернен“. Твърди, че е  бил сътрудник на полицията и помагал за предотвратяване и разкриване на редица престъпления, като трафик на хора, разпространение на наркотици и др., на територията на община ***, и въпреки тази негова значимост за обществото,  той и семейството му били подложени на тази „разработка“, за което излага подробни съображения за злонамерени действия от страна на „определени хора“ на които отказва да посочи имената.Твърди, че целта е да бъде „очернен“ и обявен за „враг“ на родината му.Излага обстоятелствени твърдения, че не е извършил никое от повдигнатите обвинения, като се разпростира и върху личните си контакти с определени хора, и разочарование, че не получава признание за постиженията си.По всяко от обвиненията взима отношение, като самокоригира защитата си, според чутото от него от свидетелските показания дадени  в с.з. и предвид становищата на защитниците му,/напр. признава, че няма диплома за завършено основно образование,  и че той не е представял такава пред съответният работодател/  спрямо направените от него в хода на съдебното следствие изявления.Енергично, обстоятелствено  и емоционално поддържа защитната си теза, че е очернен и дескридитиран  пред обществото, на града в който живее, в който според него се ползва с уважението и признателността на съгражданите си и най – вече на хората от неговата етническа общност, въпреки, че самият подсъдим, се определя като българин. Отстоява позицията, че поведението му е одобрено от всички хора с които общува, че със всички е в добри отношения и цялото му съществуване е насочено, към това да помага на хората, за което дава примери/ че защитил дете, което го биели в джамията …../ и  действията му са одобрени от обкръжението му. В същото време, твърди, че неговата добронамереност, не е достатъчно оценен от околните, както и  негова „значимост“.  По същество, отстоява, подчертано силно,   собствените си позиции, за невиновносД. Твърди, че е живял добре в любов и разбирателство със св.А.С., както и че я обича и че през целият период на съвместното им съжителство се  е съобразявал с нейните желания.Излага твърдения, че нейното поведение  спрямо него е променено под давлението на полицейските служители, както и че причината за това тя да се подаде е неразбирателството на св.С. с роднините на подсъдимия – майка му, брат му снаха му и Д.н.моли да бъде оправдан по всички обвинение и да му бъде променена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по- лека.

            След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

           По обвинението по пункт 1- ви от обвинителния акт:

           Подсъдимият  Г.М., е род. на ***г*** и живее в същият град. С чисто съдебно минало е. Подсъдимият се самоопределя като, българин, говори, български и турски  и проповядва исляма. Изразява се като силно вярващ мюсюлманин.През периода от 2000г. до 2009г.  е бил ходжа на гр.***.  Сключвал е два официални брака. Разведен е.Съжителствал в различен период от време, и с други жени на семейни начала, в дома си в гр.***.Последните са преустановявали съвместното съжителство и са напускали общото им жилище, противно на волята му.Според характеристичната му справка, в града се ползва с лошо име,конфликтен с агресивно поведение.Има и регистрирани данни за заявителски материали за извършени противоправни действия.Бил е осъждан, но през 2000г., е реабилитеран по право.

             В края на 2008г.  в гр.Плевен, св.Ц.К., която е близка приятелка на подсъдимия М., го запознала със св.А. С.,  с която двете  учели заедно,  вечерно, в у-ще „Цв.Спасов“ в гр.Плевен.     

           Св.С., е българка, разведена, с две деца, момче и момиче, които живеели при своя баща.Същата по това време, работила като шивачка и учила вечерно.Живеела в апартамента на своя чичо по бащина линия, в гр.Плевен.

           Св.С. и подс.М., се харесали и започнали да се срещат в гр.Плевен.Отношенията им станали близки.Поради социалната си гъвкавост и развити умения за комуникация, подс. М., създал добро впечатление у св.С., в началото на тяхната връзка.След около 6-7 месечна връзка, в началото на 2009г., в периода месец февруари – м.март, св.С. и подс.М. решили да заживеят на семейни начала, в дома на подс.М. *** до дома на подсъдимия в гр.***, те предприели, пътуване с автомобил, с който транспортирали и личния багаж на св.С.. След като пристигнали в гр.***, св.С. и подс.М. с настанили на вторият етаж на къщата, обитавана от  подс., намираща се на  ул. ***№ 40.На първия етаж на същата къща, живеела майка му.   

          Непосредствено след   като заживели заедно, над св.С., било засилено въздействието от страна на подсъдимия относно нейната религия. Подсъдимия обяснил на св.С., че тя трябва да приеме мюсюлманската религия, тъй като съжителство между християнка и мюсюлманин не било позволено. Казвал ѝ, че след като той е ходжа, а тя   негова жена, била длъжна да изпълнява неговите нареждания.Натискът над св.С. продължил, като същата била принудена да чете Корана и да се кланя по пет пъти на ден на Аллах. През  периода им на съжителство, св.С.,  прочела Корана 37 пъти и на всеки край записвала датата в тетрадка. Трябвало да чете молитви за негово здраве, да се моли за него.

            Психическо въздействие върху св.С., било  с цел тя да бъде мотивирана да предприеме определено поведение – да приеме ислямската религия  и да се подчинява на подсъдимия.

            В резултат на упражнения натиск,  св.С. приела ислямската религия, след което сключила и религиозен брак  с подсъдимия.

           С времето, давлението над св.С. ескалирало и подсъдимия  я карал да го бръсне,  да го къпе, да му обува чорапите, да му обува обувките,  да му се кланя когато влиза в къщи и да го посреща като самурай,  да му готви  каквато храна той иска, да му чисти, да седи в къщи и да не общува с никой, да не гледа различни предавания по телевизията, да бъде забрадена когато той пожелае, да бъде покрита с дълги ръкави, да не я виждат други мъже, да не гледа мъжете  в очите и да не разговаря с тях, да не излиза никога от дома им без придружител, дори и когато изхвърляла боклука.Св.С. спяла в отделна стая от тази на подсъдимия, по негово желание.Интимни отношения двамата осъществявали, само когато пожелаел подсъдимия. Било и внушавано, че трябва да прави всичко каквото той и нареди.В същото време, подсъдимият предоставил на св.С. мобилен телефон само с два телефонни контакта – неговият и този на племенника му. На св.С., бил разрешено да разговаря по телефона,  само с  подсъдими, а ако няма връзка с него, имала право да звъни  само на племенника му. Подсъдимия държал да знае по всяко време, къде се намира и какво прави свидетелката С., дори когато е в тоалетната или се къпе.В случай, че не изпълнявала желанията му и не се съобразявала с настроенията му,  подсъдимия М., упражнявал върху нея и физическо насилие, като и нанасял удари с ръце в областта на лицето и главата, биел я с колана си. Когато се налагало св.С. да посещава лекар, тя винаги била придружавана от подсъдимия М., който присъствал и на прегледите и.Същевременно, подсъдимия, обиждал, викал и крещял на св.С.,  с часове, когато е ядосан по някакъв повод, през което време св.С., трябвало да седи на едно място и да го слушала.Подсъдимия е емоционално – волево неустойчив и лабилен, и често отреагирвал гневно на всички които не се съобразяват с неговото мислене, възгледи и поведение.Подсъдимия не разрешавал на св.С. да работи и да реализира доходи.Не и е търсила такава, и не я е стимулирал, тя самата да си търси.Когато двамата пазарували в магазин, или подсъдимия плащал стойността на покупките, или той давал пари на св.С. за да плати тя.От храна, св.С. не била лишавана. Въпреки, че не разполагала със лични пари, подсъдимия и закупувал хранителните стоки, които тя пожелавала. Ежедневно подсъдимия внушавал на св.С., че тя трябва да му се подчинява.Подсъдимия е заплашвал, че ако не изпълнява безприкосновенно разпорежданията му, ще се саморазправя с нея и с нейните роднини,  които знаел къде живеят –  твърдял,  че ще изгори или убие нея и семейството и – майка и, баща и и децата и.За реализиране на зависимостта, всекидневно на св.С., се внушавало, че следва да се подчинява безропотно на желанията и заповедите на подсъдимия.             

           Подсъдимия контролира контактите на св.С., като и давал възможност да  разговаряла с родителите и близките си само в негово присъствие и когато той и разрешава това.

         Целта на горното била у свидетелката да се изгради псичихеска нагласа, че следва да възприема безропотно, ценностната система на подсъдимия, вменена му от него и да не се съпротивлява на нея.      

          Пострадалата С., постепенно започнала да изпитвала неприязън и вина, търсила причините в себе си, към начина си на живот в семейството на подсъдимия и демонстрирала несъгласие с изискванията му.Опитала се и да напусне дома му, но  опитите и винаги били предотвратявани от него.Същият демонстрирал, пред нея завишена самооценка за себе си, важност и значимост в обществото, както и близки контакти с органите на полицията, което постепенно сломило съпротивата на свидетелката С..Липсата на човешко отношение, принудителното и изолиране, страха от физическа саморазправа с нея и роднинският и кръг,  както и съзнанието и , че подсъдимият има контакти с влиятелни и значими хора и служби, допълнително въздействало на психиката на пострадалата -  формирало в нея нежелание да се съпротивлява срещу действията на подсъдимия спрямо нея, както и чувство на безсилие и безпомощност, несигурност, безпокойство. Същевременно тя не желаела да продължава да живее на семейни начала с подсъдимия.Тези емоционални провокирали депресивни ситуации в пострадалата, и формирали склонност у нея към пасивност в реакциите и, с избягващо трудностите поведение и „бягство“ от проблемите с неефективност на уменията за справяне с тях и склонност за търсене на съдействие от други лица.

              За това, когато на  21.11.2018г., подсъдимия бил арестуван от органите на полицията в дома му в гр.*** на ул.***№ 40,  пострадала събрала смелост и чрез съдействието на полицейските служители,  отишла в Районна прокуратура ***. Там разказала, че живее в ад с подсъдимия и помолила да и помогнат, като заявила, че се страхува, той да не я намери и да и направи нещо, за това което ще им разкаже.  В последствие, пред съответните съдебни и социални служби, тя се отпуснала и започнала да споделя за живота който била принудена да води, несвойствените изисквания на подсъдимия които следвала да изпълнява и физическия и психически тормоз, който била принудена да търпи.

            Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие въз основа на установената въз основа на всички  събрани в хода на съдебното следствие доказателства/гласни, писмени и веществени/ и доказателствени средства, а именно:показанията на св.С., дадени от нея в хода на съдебното следствие, както и пред съдия по ДП и приобщени  към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.1 Д.2 от НПК, отчасти от показанията на св.А.С., отчасти на св. Ц.К., Милен Карагьозов, Д.В., Д. Дърмонева, Д.С., д-р.Ц.А.,  о.В., отчасти Д. Т. и   отчасти от обясненията на самия подсъдим, дадени в съдебно заседание, от назначените и изслушани комплексни психиатрични и психологични експертизи на подсъдимия и св.С.,  от събраните и прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК доказателства и веществени такива.

   Според показанията на св.С.:“Познавам Г. от края на 2008-2009г. Аз живеех в Плевен. Работих и учих във вечерното училище. В училище се запознах с едно момиче и тя ни запозна. Наша обща позната. В началото бяха първо приятелски отношения. Започнахме да излизаме по ресторанти и на кафе и след това започнаха взаимоотношенията. Отначало беше много добър, много мил и вежлив. Всичко беше нормално. Заживяхме заедно края на 2008- началото на 2009г. в гр.*** в неговата къща. На първия етаж живееше майка му, на втория етаж ние живеехме………… След това нещата се промениха коренно. …………Често, когато нещо не му е изгодно, както той иска, не му харесва, той започваше от най-дребното нещо и имаше скандал. След скандала следваше бой. Отначало живяхме без брак. След това подписахме в джамията по техните ритуали брак и нямаше отначало изисквания. След това започна – „Трябва да носиш забрадка!“. Отначало приех исляма като религия. Натиска беше постоянен. Казваше ми: „Аз съм ходжа. Ти си жена на ходжа. Трябва да бъдеш забрадена, с дълги ръкави. Всичко трябва да е покрито по теб!“. Обичайните неща ги нямах. Стоях в къщата. Задълженията бяха да изчистя, да готвя това, което той иска. ………Аз приятели нямах. Нашето обкръжение бяха неговите приятели. Аз приятели нямах. Нямах възможносД. Всички покрай нас бяха негови приятели. Аз бях там и нямах контакт с нито един човек, за да завържа приятелство. Аз исках, но нямах тази възможносД. Нямах възможност да разговарям с когото пожелаех. Имах телефон. Първо бях на прима карта, после на сметка. В този телефон имаше само неговия номер и на племенника му. Само с него се свързвах и когато нямах връзка, се свързвах с неговия племенник. Той искаше да знае всяка моя стъпка - кога отивам до тоалетната, кога се къпя. Чувствах се като затворник, като един предмет, като една вещ. Нямаше с кого да споделя, защото обкръжението беше от негови приятели и ако аз споделя с някой се очакваше... като знам заплахите, които отправяше към мен. Най честите заплахи бяха – „ще те закарам в гората, ще ти дам една лопата, ще си изкопаеш гроба сама, ще те залея с бензин и ще те запаля и никой няма да те намери! Знам къде работят родителите ти, знам какво става с тях“. Казваше ми, че има приятели полицаи и бандити….Много често беше той ги набира, аз разговарям с тях и чуваше целия разговор. Аз така не мога да споделя каквото искам. Отначало работех в Плевен, когато се запознахме, но когато отидохме на *** ми забрани да работя, защото там щяло да има мъже, които щели да ме свалят и други работи да правят с мен, защото всяка една жена била родена…. ………..

Понякога идваха хора вкъщи. Също идваха, както той ги обясняваш – „утре ще дойдат полицаи, влиятелни хора“ и приготвях нещо за обяд. ……… Той оставаше насаме с тях. Мен не трябваше никой да ме вижда, защото така щели да се разпалят страстите мъжки, когато ме видяД. Не трябва да имам никакъв контакт с мъже.

В интимен план нещата бяха, когато той поискаше. Ние спяхме отделно. Когато той поискаше и пак не беше по мое желание. Не мога да откажа, защото разбирането го нямаше от него. Не се е случвало насила. ………….

 Той е такъв човек, че при най -дребното нещо започва да се ядосва и когато не е както той го иска и като се прибере вкъщи ядосан и аз нещо му кажа, той казва: „Ядосан съм!“ и не му харесва храната или че съм сложила повече сол, защо го няма това, защо го няма онова, и докато не излезе от него тази агресия, гняв, той не спира. Такова нещо не съм виждала. Той като започне да се кара, по три часа аз стоя на едно място и слушам едно и също ………….. Като не му мине само с приказки, му отговоря, че вече не издържам, да се спре да ме обижда, той става и излиза. Много често ме биеше по главата с разтворени ръце. След като ме набие и излезе, след половин час се върне и започва да плаче и да вика: „Аз не мога без теб!“.

  Ходили сме на лекар заедно с него. След скандал започва да ме стяга лицето. Има дни, когато не мога да дишам и да се изправя от леглото и ме води не лекар. Когато ме питат какво ми е той отговаря: „Нещо се притесня“. Аз не мога да кажа какво ми е, защото той е до мен. Страх ме е, защото той е до мен. Ако споделя на лекаря ще следва поредния побой. Последния беше май месец, след рождения ми ден. Бяхме се скарали с него и той ми вика че нищо не става от мен и ще се оправя сам в живота. На следващия или на същия ден майка му поиска вода от една чешма, от която наливаме вода и той вика: „Вземи тубите и да вървим за вода!“. Аз му казах да си взема тубите и да върви сам. Започна да вика и аз тръгнах с него. По улицата върви и ми се кара и всички хора го виждаД. Наляхме вода и започна да се кара пак с мен. Аз излязох от колата. Той излезе и ми удари един шамар. Аз се ядосах и му посегнах. Не съм го слушала. Аз трябва да изпълнявам всичко. Тогава просто се бях отказала да изпълнявам всичко и ако ще ме убива.

От начало се противих, когато не съм виновна за нещо. Казвах: „Не. Не съм виновна!“ Накрая казах виновна съм за всичко само и само да спре да няма викане. Няколко пъти правих опит да се разделим. Така се получаваше, че той явно е разбирал някак си от това, че си местих документи, имах едно малко сакче и си подреждах най необходимото, да са ми под ръка, когато той излезе. Явно ги е виждал и е усещал, че ще бягам. Докато излезе и след 20 минути се прибира. Имаше усещането, че ще си тръгна и няколко месеца преди да се махна, той беше поставил камери на къщата да следи кой идва пред къщата и аз къде отивам и с кого говоря, дали говоря с комшийките. Той ми беше забранил да говоря с тях. Имах нужда да седна с някоя комшийка да пия кафе и да си говорим, кой какво прави през деня. Имах нужда да чуя човешки глас. Нямах възможност за това. С близките контактувах само, когато той поискаше. Заплахите бяха към мен, към майка ми и баща ми, брат ми и децата ми. Към всички. Най-често заплахите му бяха: „Знам къде работят, къде живеяД. Ако си мислиш да ме предадеш, да избягаш, веднага мога да ги намеря. Имам приятели и няма да можеш да ги намериш!“. Вярвах, че това може да се случи реално. Бях убедена, че е способен на всичко.  ………..

 Той е имал и други две съпруги, с които е постъпвал по същия начин. От него го знам. Хвалил се е пред мен как ги е бил, как ги е подчинявал. Първата жена я беше изгонил, защото се е запознал с втората. Оженил се за нея, но след това пак са започнали кавги и побоища. Той не се смята за виновен. Той смята, че това е начин за възпитание. Като вземе да се прибира, аз трябва да отключа вратата. Преди да си дойде отключвам и да клекна пред вратата и с нож или меч да седя и да му се кланям. Така постъпвали жените на самураите. Не винаги изпълнявах тези изисквания, защото някой път ги изпълнявах, като ми каже - нали знаеш как трябва да ме посрещнеш, но някой път се молих да е забравил. Караме се, започва да вика, ако не ги изпълня тези желания, ръкомаха изнервен, почервенява целия и ми вика че нищо не става от мен, че съм боклук и каква ли не. Аз си мълча и викам, да така е. Чувствах се като най-долния човек на света. Като някакво нищожество. Просто не знам как да го обясня. Като човек, който не съществува. Просто се бях предала вече накрая.

Какво да добавя, че толкова години живях в един ад. Имало е понякога хубави моменти, но тези моменти са били в годината един или два пъти. Живеех в едно място, което понякога си викам, дори да съм затворник, ще живея по добре отколкото тук. Един затворник има право на свиждане, има право да гледа каквото поиска, има право да слуша музика, да чете каквото си иска. Нищо от изброеното до тук нямах право да го правя. Единствено си позволях, когато него го няма. Като гледах телевизия взема телевизора и го изхвърля. Дистанционното счупи. Компютъра взе, за да не гледам нищо. Трябва само да седя и да чета корана и да правя молитви, за да му върви на него……“

Св.С., изнася още в показанията си, че е ходела облечена с анцуг, дълги ръкави и забрадка.Твърди, също, че „Имах комшии. Едната от време на време ходеше в чужбина с мъжа си да работяД. Другата по-често я виждах. С кака Снежка пиехме понякога кафе и си говорехме, но не смеех да споделям, защото ме беше страх. …… Не съм споделяла нищо лично за Г., защото ме беше страх от това, че информацията ще стигне до него и че съм се оплаквала…… Не споделях с роднините си, защото винаги имаше човек с мен по време на моите срещи с родителите ми.  ………… Винаги имаше някой до мен. Стоеше плътно и ме следеше как реагирам, накъде гледам и ако нещо не му е харесало започваше караница – ти така гледаше…………...“. В началото на тяхното съжителство, майката на св.С. им отишла на гости, но подсъдимия я обвинил, че име е направила магия за да ги раздели и заявил на св.С., че повече не ги иска в дома си.След този случай, св.С. се срещала, по един път годишно,  с майка си и брат си, или с баща си в заведение в центъра на гр.***, винаги в присъствието на подсъдимия М..Св.С., твърди, че в присъствието на близките и, подсъдимия се държал добре с нея, но при разговорите с тях, често им заявявал, : „Аз съм от чеченски род!. …….. Аз съм много опасен човек, да знаете. Меча е винаги с мен! Нож имам винаги!“. Свидетелката възприемала заплахите му на сериозно, Д.к., знаела, че има пистолет, купувал си няколко пъти мечове от селски сборове, включително и по интернеД.Видяла, че има и „японски звездички“ – остри.Свидетелката твърди, че докато живеела с подсъдимия не разполагала с лични пари.Тези твърдения се подкрепят и от показанията на св.Д.В. и Д. Дърмонева, които са продавачки в магазини. От показанията на тези свидетели както и от показанията на св.Р.С., се установява, че св.С. е ходела облечена „нормално – с анцуг“, Д.е. с покрити ръце и крака.Не се установи, от никой от всички разпитани свидетели,  св.С., да е празнувала рождени дни, нейни,  на подсъдимия, или на техни приятели.Не се установи, св.С. да е посещавала заведения сама със свои приятелки.Дори и да, се допусне, че св.С. е излизала от време навреме пред дома и на пейката, със съседки, това е ставало винаги в присъствието на нейната свекърва, и в обсега на камерите, с които е опасана къщата на  подсъдимия. Не се установи, не се и твърдеше, св.С. и подс.М. да са имали семейни приятели с които да са си ходили на гости, или да са празнували заедно, извън дома на подсъдимия, в заведение различни празници – семейни или общо приети, като Нова година, сватба, кръщене, юбилей и  Д.н.Не се установи, никой от свидетелите да е виждал св.С., сама, без придружител от семейството на подсъдимия, извън дома и, и в друг вид магазин, освен хранителен.Не се установи някой от свидетелите, да е виждал, по време на съжителството и с подсъдимия, което е продължило 10г., св.С., да е била облечена с тениски, потници с къси гащи, обувки на висок ток, с прическа, маникюр, с рокля, пола или с грим и червило.Свидетелите Д.В. и  Д.Д., са я виждали в хранителните магазини в които работят, облечена само с анцуг, и винаги придружавана от подсъдимия.Св.С. е слагала, когато подсъдимия пожелае и забрадка на главата си по начин по който я ползват, жените изповядващи мюсюлманска религия, водно от заключението по изготвената   техническа експертиза, на мобилен телефон приложена на л.141,от Д.V от ДП.Св.Ц.К., св.РМ.Карагьозов, св.И.В. и св.Ц.А., също   твърдят че са я виждали нормално облечена - с анцуг при посещеният им, единствено  в дома им, всяко от което се е състояло за не повече от 1-2часа. Да, анцунга е нормално облекло за вкъщи и когато пазаруваш в хранителен магазин, където само са я виждали изброените свидетели. Никой от свидетелите не твърди, да е виждал, св.С.,  през инкреминираният период, не само в хранителен магазин, а в друг вид магазини -  в МОЛ, за дрехи, за бельо, за обувки,  на фризьор, на козметик, с прическа и Д.н., сама или с приятелки.

   Не се установи св.С., по време на съжителството си със подсъдимия, в инкриминираният период от около 10г.,  да са ходили някога на почивка, на море или на балкан, на басейн, ….и Д.н., още повече, че св.К. им е близка приятелка и живее в гр.Варна, а самата св.С. и подсъдимия съжителстват в гр.***,  който град, общоизвестно се намира на р.Дунав и в който също, има плаж на реката,  но никой не твърди, св.С. да го е посещавала, както всички останали жители на града. Не се установи и св.С. да е ходила на дискотека или друго нощно или  увеселително заведение, през всичките 10г., в които е живяла със подсъдимия, да е танцувала, или да е пътувала до друго населено място освен от гр.*** до гр.Плевен. Не се установи, Св.Ц.К.,   и.Св.Д.Т.,  св. И., които са и гостували в дома и, да са я виждали извън него с други дрехи, от които да се виждат, раменете и краката на св.С., освен с анцуг, който безспорно е така да се каже нормална домашна дреха, според приетото в обществото.Безспорно и показанията на тези свидетели се установява, че обичайно, когато е сама,  св.С. пребивава, единствено и само в дома на  подсъдимия в гр.***.Извън него  е излизала единствено, с  придружител/подсъдимия, майка му или племенника му/ за да отиде само до хранителни магазини, и при нужда на лекар, в който смисъл са и показанията на св. Св.В., св.Д. и д-р Ц.А.. 

    Само св. Т., посочен от защитата на подсъдимия , излага, че е виждал Св.С. на селски събори, където св. е диджей, в села от общ.***, придружавана от  подсъдимия, които са „минавали за по 10-15мин.“, облечена според него с дънки и тениска.Същият св.твърди и че заедно с подсъдимия и св.С. са ходили, няколко пъти  на китайски ресторант в гр.Плевен, както и че тя е ходила сама до хранителен магазин,  но съдът не кредитира показанията му с доверие в тази им част,  и намира че същите не намериха почва,  и са изолирани, предвид всички събрани по делото доказателства.  

   От друга страна, св. К., също свидетел на защитата, представи по делото фотоснимки, донесени от нея в с.з., на които св.С. е облечена с риза, с изрусена коса, с грим, червило, обици и гердан….от времето, което според св.С., е учила вечерно и тъкмо се е била запознала с подсъдимия.Обратното твърди, св.К..Съдът кредитира показанията на свидетелката А.С., като достоверни, предвид на това, че са логични, взаимно свързани и допълващи се.Показанията на същата възпроизвеждат непосредствените и възприятия за случилото се по безпристрастен и непротиворечив начин.Съдът намира, показанията на св.С. за незаинтересовани, Д.к. същата няма и качеството на страна, претендираща обезвреда от причинените от деянието на подсъдимия неимуществени вреди- същата е конституирана само като частен обвинител, и няма претенции като граждански ищец.Св.С., не е имала право свободно да се предвижва. Тези и  показания, кореспондират и с показанията на свидетелите  Д.В. и Д.Д., които свидетелстват, че св.С. винаги е била придружавана от подсъдимия. Същите твърдят, че С. не е разполагала с лични парични средства, а подсъдимия по някога и е давал пари с които С. е плащала сметките.

   Св. д-р. Ц.А., също свидетел посочен от защитата на подсъдимия, изнася в показанията си в с.з. и тези дадени по  реда на чл.223 от НПК, че   св.С., винаги е била придружавана от подсъдимия при прегледите и и в лекарският му кабинеД.Свидетелят излага и това, че не е виждал двамата да се разхождат по улиците, а само в автомобила на подсъдимия. Този свидетел твърди, и това, че “във всички случаи, в които имаше преглед, Г. изчакваше от другата страна на паравана.Параван е в кабинета, който  разделя стаята на две“.Свидетеля А. излага и това, че за 8-те години в които познава св.А.С. тя не го е търсила никога сама по телефона и не я е виждал да се разхожда сама по улиците“. Св. излага, че С., не е имала видими наранявания при прегледите му, но същата е страдала от увеличение на щитовидната жлеза, поради което тя посетила кабинета му преди около 4г. като пациенД. Св. излага също и че С. не е била здравно осигурена.

   Съдът не кредитира с доверие и показанията на св. Н.М., съсед на подсъдимия, дадени на ДП по  реда на чл.223 от НПК и потвърдени от него в с.з.,   и намира същите за необективни и противоречиви.Св.излага в тях,  че е виждал св.А.С. да ходи сама по магазините, както и с рокля, и твърди, че е с руса коса.Твърди също, че е виждал, родителите и брат и да им идват многократно на гости в дома им, което е в противоречие  от останалите свидетелски показания, както и от обясненията на самият подсъдим, от които става ясно, че родителите на св.С. са били разведени, към момента в който тя е заживяла на семейни начала с подсъдимия, и те никога не са я посещавали двамата съвместно през инкриминираният период в дома и в гр.***.От показанията на самият подсъдим, и от показанията на св.С., се установи също, че майка и не я е посещавала в дома и, Д.к. още в началото на съвместното им съжителство, подсъдимият и забранил това, защото я обвинявал, че тя пречи на отношенията им.Не противоречиво се установи по делото, също, че св.С., след като заживяла на семейни начала с подсъдимия М., не си е боядисвала косата в рус цвят и същата е била кестенява, което е видно и от приложените по ДП разпечатки.Не се установи по делото св.С. да е имала приятелки жени  ида е контактувала с тях, камо ли да е общувала с мъже.Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира показанията на св.М. за необективно оформени, поради което не ги кредитира с доверие.

  Показанията на св.С., намират косвено потвърждение и при разпита на св.Д.С. – неин браД.Св.показания на този свидетел, съдът възприема и кредитира като обективни, последователни и незаинтересовани, въпреки роднинската му връзка със св.С., в конкретност, че същата  е живеела в страх, че ако сподели на някой за психическия и физическия тормоз който и налага подсъдимия М. и ограниченията които търпи, има реална опасност той да се саморазправи с нея, с родителите и , брат и и с нейните деца от предишен брак.Св.С., заявява, пред съда, че се срещал със сестра си А., само в присъствието на подсъдимия, в заведение в центъра на гр.***, както и че според него тя считала, че никой не е в състояние да я защити от подсъдимия.

 Изложените по – горе показания,  на посочените свидетели,  се допълват и подкрепят и от показанията на защитеният свидетел с идентификационен № 15/18г.,  дадени както по реда на чл.223 от НПК на ДП, така и при разпита в хода на съдебното следствие по делото. Този свидетел потвърждава споделеният от с.А.С. режим за пречупване на волята и и поддържането и в подчинено положение, както и предприетите мерки  за поставянето на св.С. в институционална среда, където е следвало същата да бъде обгрижена и изолирана от неблагоприетното въздействие на подсъдимия и членовете на неговото семейство.  Съдът  кредитира,  изложените по-горе показанията на  свидетеля със тайна самоличност,  за достоверни и ги кредитира с доверие като такива.Неговите показания, освен че са взаимно свързани и в синхрон помежду си и взаимно се допълват, се подкрепят и от показанията на св.С.. Този свидетел, е работил със св.С. по повод професията която упражнява, поради което, съдът приема, че е специалист в областта на работата с   жертви на престъпления и ежедневно работят с такива лица.Този свидетел, според съда е квалифицирани в областта на работата с такива лица, имал е  преки контакти със св.С. и е оформил възприятията си от разговорите и срещите с  нея.   Този   свидетел,  не е заинтересован от изхода на делото и възприетите от него  факти кореспондират както с показанията на С., така и с останалите възприети от съда гласни и писмени доказателства.

  Показанята на о.В., посочен да свидетелства от самият подсъдим,  не установиха твърдението на М., че св.С. е посещавала християнска църква, по времето на съжителството с подсъдимия, както и че съпругата на отеца, и подарила Библия, напротив опровергаха ги.Св.о.В. изложи, че тези обстоятелства  касаят, предишна съпруга на подсъдимия М.,  която била от руски произход.

  Съпоставени с останалите събрани по делото доказателства, установяват по категоричен начин релевантните поделото обстоятелства, касаещи предмета на доказване – факта, че свидетелката А.С. е била набрана на неустановен ден в периода м.февруари –м.март 2009г. и транспортирана от подсъдимия от гр.Плевен в гр.*** за да съжителства с него от м. февруари – м. март 2009 година до 21.11.2018г. на семейни начала в дома ма у в гр.*** на ул.***№ 40, за да бъде държана в принудително подчинение, като и е отправял заплахи за живота на нея и нейните близки, ограничил е правата й на лична свобода и свободно предвижване, свободата на кореспонденция и социални контакти, свободното изповядване на християнската й религия, правото й на труд и правото й на здравно осигуряване, като деянието е извършено независимо от съгласието и.

  По делото са назначени и докладвани комплексни психиатрични и  психологични експертизи на подсъдимия М. и на свидетелката С..

Относно подсъдимия М., експертизата дава следното заключение:

1.Осв. Г.М. е със Смесено личностово разстройство.

2.Смесено личностово разстройство при осв. Г.М. не е психична болест в тесния смисъл на това понятие и не може да бъде приравнено към „продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на закона.

От медицинска гледна точка няма основание да се приеме, че през периода на инкриминираните деяния осв. е бил в  състояние на психична дезорганизация, която може да бъде приравнена към „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на чл. 33 от НК.

   Нормалното развитие на интелекта и липсата на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието при осв. обуславят неговата психична годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по време на инкриминираните деяния  през периода 2009 до 21.11.2018 г.

   При комплексното изследване на осв. не се установи  психотично разстройство, интелектът му е в рамките на среден вариант на норма, поради което не съществува медицинска пречка осв. да е възприемал, фиксирал и понастоящем да репродуцира факти и събития, ако той желае да дава достоверни обяснения за тях.

   3.Осв. Г.М. е могъл правилно да възприема и запаметява  и понастоящем да възпроизвежда факти и събития, имащи значение по воденото производство.

   Осв. Г.М. е личност със склонност към преживяване на телесен дистрес в отговор на психосоциален стрес. Невротичните тенденции предопределят нисък праг на емоционално реагиране, лесно поддаване на тревога и стрес и по-бавно възвръщане на емоционалното равновесие след възбуда, което затруднява адаптабилността. Осв. е енергичен, приемащ и търсещ социални предизвикателства, с мотивация за успех и довеждане на целите си докрай. Склонен е да отстоява собствената си позиция и интереси в степен на егоцентричносД. С развити умения за комуникация е, поради социалната си гъвкавост обикновено успява да създаде първоначално добро впечатление, но същевременно е склонен да отстоява подчертано силно собствените схващания и да преследва собствените цели, отхвърляйки интересите и гледните точки на другите, налице са черти като егоистичност, егоцентризъм, нарцистични нагласи. Склонен е да измерва ценността си през собствените постижения, през общуване или изтъкване на познанствата си с доказани авторитети в различни области. Обичайно постъпките се определят от външните въздействия и са отговор на действията на околните, възприемани като уязвяващи собствената личносД. На тази основа улеснено могат да възникват ригидни и трудни за корекция концепции и нагласи, които обикновено са в резултат на неправилна интерпретация на ситуацията. В дейността си осв. обикновено е стриктен, прецизен, съвестен, най-вече поради страх от критика и провал. Като защитен механизъм доминира интелектуализацията – Д.е. съсредоточаване върху фактите и логиката с цел защита от тревожност, дистанциране на емоциите и психичните конфликти чрез изразяването им под формата на абстрактни съждения. Отношенията, вкл. семейните, може да са белязани от конфликтност, отчужденост, повърхностносД.Осв. е без качествени разстройства в базисни сфери от психичната дейност, които да нарушават основните му психични годности.Осв. Г.М. е със съхранена психична годност да участва в наказателното производство.

Комплексната експертиза, освен това, сочи, че у М. липсва и тенденция към изпитване на вина след агресия, търсене на причините в себе си, признание на негативни свои черти, които са допринесли за ситуацията.Показва несъответна и завишена самооценка с чувство за особена собствена важност и значимост,сензитивни/границчещи с параноидни интерпретации за констипативност и злонамереност/ и нарцистични черти с преживяване за изключителна значимост и раздутост на собственото Его, пренебрежение и незачитане на другите, включително авторитета на експертите.

Относно свидетелката С., експертизата дава следното заключение:

  1. Специализираното изследване не установи психично заболяване в тесния смисъл на това понятие  при осв. А.С., както в минало време, така и понастоящем.

   Интелектуалното й функциониране е в диапазона на средната норма. Не се установяват значими паметови нарушения.

  При осв. не се констатират личностови особености които да обхващат базови сфери на личностовата й структура и да са изразени в степен на личностово разстройство.

  Осв. А.С. към настоящият момент е клинично психично здрава.

   2. Социално дистанцирана и инхибирана, с потисната инициатива и подтикова активност, ограничен начин на живот и съществуване в рамките на битовото ежедневие с откъснатост от социални контакти.

Интрапсихичния контрол е висок, възможностите за волева саморегулация на поведението са добри. Налице е съобразяване с общоприетите правила и норми и конформна линия на поведение с избягване на конфликти и ниски агресивни диспозиции. Добронамерена при интеракциите, отстъпчива, ориентирана към изграждане на хармонични отношения с околните и съобразяване с тях дори за сметка на собствената си ощетеносД.

Личностовият й стил се свързва със зависимост, неасертивност, чувство за неспособност за себеотстояване и справяне с трудностите. Не е склонна към манипулативност във взаимоотношенията , а по-вероятно е сама да бъде податлива на въздействие и манипулация от лица, с които е в емоционално близки отношения, от които се чувства зависима и които са значими за нея.

В ситуации на фрустрация, осв. е склонна да омаловажава, примирявайки се с тях при ниска вероятност за външна насоченост на неудовлетворението с пряко или косвено изразено негативно отношение към фрустратора. Не е склонна да обвинява другия в конфликтна ситуация, още повече неоснователно, възприема реално фрустриращата ситуация с критичност в преценката и без тенденция за преекспонирането й. Възможно й е да активира чувство за вина и поема отговорност при собствена причинна роля за възникването й.

Агресията при осв е със снижена директна проява, канализирана и волево добре контролирана. Склонна е да проявява пасивност относно ликвидиране на фрустрацията, примирявайки се с нея като водещи биха били фрустрационните реакции от пасивно-защитен тип, съпроводени с тревожност, скованост и неувереност по отношение възможностите за справяне с проблемите. Склонна е към пасивност в реактивността, с избягващо трудностите поведение и тенденция за „бягство“ от проблемите с неефективност на уменията за справяне с тях и склонност за търсене на съдействие и помощ от други лица. Загубата на усещане за контрол над ситуацията води до неспособност за търсене избор на конструктивна стратегия за благоприятен и успешен изход от сложна житейска ситуация на затруднения и  предразполага осв. към травматично преживяване на проблеми.

 3. Осв. има съхранени спомени за инкриминираното деяние през периода 2009 до 21.11.2018г., които възпроизвежда последователно, логически свързано и хронологично правилно.

Осв. А.С. е могла правилно да възприема, запаметява и понастоящем правилно да възпроизвежда факти и събития, имащи значение по воденото производство.

4. Осв. е личност с добър баланс между себеразкриване и себезащитност и самокритичност при самооценката, както и критичност и реалистичност при възприятие на факти и събития от действителността без тенденция за преекспониране и изопачаване им.

  5. Осв. А.С. е с изградена и съхранена психична годност за разбиране и ръководене на постъпките, както и за противодействие при упражнено психическо или физическо насилие.

  6. След анализ на данните от делото и резултатите от комплексното й изследване смятаме за обоснована хипотезата, че осв. е жертва на емоционална злоупотреба.

  Клинично и психометрично установихме високи нива на тревожност и леко изразени депресивни стигми с емоционални промени, лабилност и хиподистимност на настроението, загуба на удоволствени преживявания, трудности при взимаше на решения с потисната инициатива и ограничен потенциал за справяне с екзистенциални проблеми, промени в съня, апетита и либидото.

   Осв. споделя множество травматични преживявания, свързани със системно упражнявано над нея физическо и емоционално насилие. Заключенията ни са изводими освен от резултатите от проведените изследвания, също така от данните от оценъчното интервю и клинично наблюдение, както и от данните по делото като считаме,че травматичните психични преживявания при освидетелстваната са в причинна връзка с преживяно насилие от страна на съжителя й.

 Актуалните й психични преживявания са свързани с емоционална свръхангажираност с настоящата значима промяна на житейската й ситуация, както и с протрахирани във времето травматични преживявания, свързани с въвлечено насилие-емоционално и физическо, от което е потърпевша. Поради продължително преживявана потиснатост в следствие емоционална злоупотреба и контрол в семейството, тя е с привична ниска себеувереност с тенденция за себеподценяване, чувство за малоценност и неадекватност, трайни анхедонистични и депресивни нагласи. Считаме преживяванията й за автентични, тъй като установихме,че за индивидуалността й не е присъща склонност да си измисля и фантазира, а по-скоро би премълчала факти и събития, които биха злепоставили значими за нея хора. Не е склонна към манипулативност във взаимоотношенията, а по-вероятно е сама да бъде податлива на въздействие и манипулация от лица, с които е в емоционално близки отношения, от които се чувства зависима и които са значими за нея.

    Осв. е с подкопано доверие в собственото й възприятие и оценки с неувереност, че сама може да намери изход от ситуацията, която заучена социална безпомощност при жертви насилие обяснява дълготрайната й пасивност при инкриминираните действия от страна на съжителя й.

 Описаните симптоми при осв. А.С. като изразеност и интензивност не покриват критериите за приемане на налично депресивно разстройство при нея.

  Комплексната експертиза на св.С., изключва също, възможността тя, да възпроизвежда недостоверни факти.

            Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката С., дадени от нея в хода на съдебното следствие, както и от досъдебното производство дадени по реда на чл.223 от НПК и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК, тъй като същата възпроизвежда непосредствени възприятия за отделните етапи на случилото се и пресъздава събитието по логически последователен,  житейски достоверен начин, за общоприети критерии. Същите са логически последователни и непротиворечиви.

              Въпреки, че показанията на пострадалия свидетел са едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените му от престъплението права, в случая съдът не намери основания да не даде вяра на показанията на посочената  свидетелка, Д.к. при преценка достоверността на същите, съдът отчете обстоятелствата, че те съответстват и на показанията и дадени пред съдия в хода на досъдебното производство и се допълваД.

              Освен това тези показания на свидетелката съответстват и  на останалия събран по делото доказателствен материал, в частта в която се възприема и кредитира от съда.

             Съдът не констатира никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на този  свидетел, както и не намери такова противоречие и с останалия доказателствен материал.Всички тези обстоятелства по недвусмислен начин навеждат на извода, че свидетелката С. не е мотивирана да бъде недобросъвестна и необективна при излагане на показанията си, поради което съдът ги възприе като истинни.           Показанията на св.С.  безспорно в настоящето наказателно производство са основният доказателствен източник по отношение на фактите, подлежащи на доказване както на обвинението по пункт 1-ви от ОА, така и по всички обвинения повдигнати с ОА, с оглед кръга обстоятелства по чл. 102 от НПК. Това обективно не би могло да бъде иначе, доколкото тя е била участник във всички събития, развили се хронологично във времето, докато останалите свидетели имат лични възприятия само за определени времеви интервали и конкретни събития. Поради това напълно логично е нейните показания, ако бъдат приети за достоверни, да бъдат поставени от съда в основата на неговите фактически констатации. Това обаче не означава, че това е единственият доказателствен източник в подкрепа на направените от съда изводи.

              Останалите доказателствени средства - гласни и писмени, също бяха използвани както за проверка на достоверността на показанията на св.С.,   така и за доказателствен източник за факти, включени в предмета на доказване по всички пунктове на обвинителният акД.

            Следва да се има предвид, че показанията  особено от престъплението "трафик на хора",/каквато е А.С./ , с изтичането на време след престъплението могат да претърпят промяна в насока нежелание за свидетелстване или прикриване на някои обстоятелства, дори и отричане от предходни показания. За промяната на процесуалното поведение на такова лице може да има редица различни причини, като например възможност трафикиралите го лица да продължат да го контролират и особено след даването на показания на досъдебното производство и пред съда да го принуждават да оттегли и да промени показанията си. Семейството на пострадало от такова престъпление лице също може да бъде обект на такова въздействие.

            Тези обстоятелства, както и страхът от формирането на обществено мнение за личността на пострадалата, могат да доведат до промяна на нейните показания в насока към стремеж да "оневини" извършителя на престъплението, от което е пострадала.  

             С оглед на това съдът намира,че следва да бъде дадено вяра на показанията на А.С., по досъдебното производство, които бяха потвърдени от нея в с.з.

  Тези показания са последователни както в хода на досъдебното производство така и в хода на с.з., същата е единственият пряк участник,  във развилите се събития, хронологично във времето, и като такива са най-искрени и достоверни .

    Показанията на св.Р.С., чичо на св.С., с нищо не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по случая, Д.к. не установяват никакви факти и обстоятелства от значение за делото, но съдът ги кредитира, доколкото не противоречат на ценените писмени и гласни доказателства.

             Обясненията на подсъдимия, че показанията на св.С., са поради конфликт с неговата майка и неговият брат, са абсолютно несъстоятелни според съда и ги възприема като защитна теза на подсъдимия, доколкото същите не рефлектирали  върху тяхната правна сфера, а върху тази на подсъдимия, още повече, че от обсъдените свидетелски показания на св.С., на нейният брат, на свидетеля с идентификационен №15/2018г. и от комплексаната психолого – психиатрична експертиза  на св.С., се установи, че св.С. живеела в страх, от гнева единствено на подсъдимия,  и не се събраха доказателства да е в лоши отношения с майката и брата на подсъдимия, камоли да се страхува за живота и здравето си от тях. Твърденията на подсъдимия, че живеели добре със св.С., че я обичал, че се грижил за нея, както и че не я е ограничавал да се придвижва свободно където пожелае, не се подкрепят от показанията на разпитаните по делото свидетели, и на останалите писмени доказателства по делото,    и съдът не ги кредитира с доверие.Обсъжданите обяснения на подсъдимия не се подкрепят и изготвените по делото комплексна психологична и психиатрични експертизи   на св.С., която изключва възможността свидетелката да възпроизвежда недостоверни факти.Твърденията на подсъдимия, за конспиративност и злонамереност, също  не се подкрепят от събраните доказателства, а напротив – оборват се и се опровергават от тях.

            При така възприетата за установена фактическа обстановка, Съдът направи следните изводи от правна страна по отношение на обвинението за престъпление по чл.159а, ал.1 от НК:

             Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия Г.М.,  на неустановен ден в периода месец февруари – м.март  2009 година в гр. Плевен  набрал, като уговорил А.С. да заживеят заедно на семейни начала и в същия период я е транспортирал с неустановено моторно превозно средство до дома си в гр. ***, ул. ***№ 40, където е  държал същата в принудително подчинение, за да съжителства с него от м. февруари – м. март 2009 година до 21.11.2018г., като е отправял заплахи за живота на нея и нейните близки, ограничил е правата й на лична свобода и свободно предвижване, свободата на кореспонденция и социални контакти, свободното изповядване на християнската й религия, правото й на труд и правото й на здравно осигуряване, като деянието е извършено независимо от съгласието на С. - Престъпление по чл. 159а, ал. 1 от НК.

  Съгласно ТР№2/16.07.09г. на ОСНК на ВКС и по смисъла на чл. 159а, ал. 1 от НК за да е осъществен "трафик" следва да бъде осъществена някоя от формите на първия акт на изпълнителното деяние (набиране, транспортиране, укриване или приемане) и втория акт - превеждане на отделни лица или групи от хора през границата на страната, със съответната специфична цел за експлоатация (използване за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за държане в принудително подчинение), без да е необходимо това деяние да е извършено, чрез някое от специфичните средства (начини).

   Последните са въведени като квалифициращи обстоятелства по чл. 159а, ал. 2 НК. Същественото е също така, че при това престъпление, съгласието на жертвата на "трафик" е ирелевантно, Д. е. дори деянието да е извършено със съгласието на жертвата, това не изключва наказателната отговорност на лицето, осъществило някоя от формите на "трафик".

 В случая, безспорно се установи, че подсъдимия е осъществил първите два  акта от изпълнителното деяние на престъплението по чл. 159а, ал.1  НК, тъй като  на неустановен ден в периода месец февруари – месец март 2009г., набрал, като уговорил св.С. да заживеят заедно и я транспортирал в същия период до дома си в гр.*** на ул.***№ 40 за да бъде държана в принудително подчинени, независимо от съгласието и.

 От обективна страна засегнатите обществени отношения са тези свързани с основните права на гражданите, с личността на човека, с честта и достойнството на хората.

Подсъдимия е осъществил формата на изпълнителното деяние по чл. 159а, ал. 1 от НК - "набрал отделно лице с цел да бъде държано в принудително подчинение“ Д. е. с цел да бъде държана в принудително подчинение пострадалата.   

   С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимия с деянието си е осъществили състава на престъплението по чл. 159 а, ал.1    от НК., както от обективна, така и от субективна страна и го призна за виновен в извършването на това престъпление.

   От субективна страна подсъдимия М. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като същия е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването му.

   Субективно подсъдимия е съзнавал, че набира и че транспортира  свидетелката С. за да живее с него на семейни начала,   с цел да бъде   държана в принудително подчинение. От субективна страна е налице и специалната субективна цел - свидетелката С.  да бъде държана в принудително подчинение. Подсъдимия е съзнавал, че С. не би могла да се подчинява, предвид  факта, че същата се съгласява да живее с него на семейни начала, като съпруг и съпруга, които имат равноправни права. За да приеме, че подсъдимия е действал умишлено при извършването на деянието съдът прецени следните безспорно установени обстоятелства: подсъдимия целенасочено създал първоначално добро впечатление у свидетелката С./бил добър и внимателен/, за да може само няколко месеца след като се запознали, да я убеди, да се съгласи да заживеят на семейни начала, в дома му в гр.***, като по този начин я принуди да напусне работата си в гр.Плевен, както и да прекъсне връзката и със  социалните и контакти там и да я отдалечи от влиянието на семейството и; факт е, че предварително, по време на ухажването и, преди да заживеят заедно в гр.***, подсъдимия не и е обяснил, че условие да заживеят заедно, е тя да приеме мюсюлманската религия, Д.к. той е мюсюлманин - ходжа, а тя християнка,  както и да и е обяснил, че   необходимо условие за да заживеят заедно е тя  да му се подчинява .Обратното, докато я е ухажвал, подсъдимия я е водил на ресторант и кафенета, празнували са рождения ден на тяхната обща приятелка св.К. и Д.н., като по никакъв начин, подсъдимия с поведението си не е давал индиция, че след като заживеят заедно, на семейни начала в гр.***, това ще се промени.

   От субективна страна, за престъплението по чл. 159а, ал. 1 от НК винаги се изисква наличието на форма на вината – пряк умисъл, а също и наличието на някоя или на всички предвидени в закона специални цели – лицата да бъдат използвани за развратни действия, принудителен труд или за просия, за отнемане на телесни органи, тъкани, клетки или телесна течност,  или пък да бъдат държани в принудително подчинение, независимо от съгласието им..

  С оглед събраните по делото доказателства, авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние по чл.159а, ал.1 от НК е установено по безспорен и категоричен начин. По несъмнен начин са установени и всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.

           Така мотивиран,  съд призна подсъдимия  Г.М. за виновен в извършването   престъпление, за които е обвинен с обвинителния акт, в пункт 1-ви от същия.

 

По обвинението по пункт 2-ри от ОА :

Както вече бе посочено по-горе, подсъдимият М., въпреки, че е от турски произход, се самоопределя като българин, говори, български и турски  и проповядва исляма. Изразява се като силно вярващ мюсюлманин.През периода от 2000г. до 2009г.  е бил ходжа на гр.***. По това време е бил и представител на мюсюлманското настоятелство в същия град. Въпреки, че спазвал характерните за исляма религиозни обреди и обичаи - посещава редовно местните джамии в гр.***, както и джамията в гр.Плевен, имал и свои разбирания за корана, които били различни от  проповядваните от имамите в гр.*** -  св.И. Т.  и св.Ш. Б..

                 Св.И.Т., пристигнал през 2016г., като гост имам от Р.Турция в гр.***.След неговото напускане, на 13.07.2018г., пристигнал следващият гост имам от Република Турция - св.Ш.Б.. Според тези свидетели, подсъдимия знаел някои от нещата, свързани с ислямската религия грешно и грешно ги проповядвал.Поради тези негови неправилни разбирания и схващания, подсъдимия си позволявал да извършвал и дейности, които ислямската религия забранявала и неприемала, като разваляне на магии,  екстрасенство и лечение на хора чрез четена на корана, срещу заплащане.  Уверен, във верността на разбиранията си и виждайки противоречия между официално проповядваната в джамиите в гр.*** и в гр.Плевен, ислямска религия и собствените му виждания за нея, подсъдимият започнал да отправя забележки и да влиза в теологически спорове с имамите – първо със св.Т., а след това и със св.Б..Провокирал ги и с  въпроси относно политическите им възгледи за отношенията между Турция и България,  въпреки, че знаел, че имамите  не следва да имат политическа принадлежност и отношение по тези въпроси, както и да изразяват същите. Подсъдимия М. обяснил на св.И. Т., че постоянно щял да го охранява,  показвайки меча си и огнестрелното оръжие, което носел в колата си.Последният не се съгласил и  това довело, до  конфликт по между им. В джамията, между двамата възникнал скандал, в присъствието на св.Кашяр Кашифов, който кв.Т., заснел  с мобилния си телефон. 

                     Около три месеца след случая,  подсъдимия М.,  късно вечерта отишъл до дома на св. И. Т., който живеел в общинско жилище и запознал да крещи и отново да го заплашва, че ще го изгони от града, тъй като бил причина да не може да посещава джамията. Тогава Т. позвънил на св.Е. и му споделил за случилото се. Тъй като И. Т. не владеел български език, св.Е., позвънил от негово име на тел.112, и превеждал, казаното от св.Т.  за случилото се.

              След този случай, св.Т., се почувствал застрашен от поведението на подсъдимия и напуснал гр.***.

               Д.к. Р.Турция и Р.България, имали споразумение, въз основа на което главно мюфтийство отправяло покани за посещение на турски имами, в гр.*** бил изпратен, на тази длъжност, като имам,  след напускането на св.Т.,  на посочената по – горе дата,  св.Б..

           Свидетелят Б. изповядвал молитвите и учел хората на ислямската религия. Първоначално бил назначен в джамията в гр.***. Когато отишъл да се регистрира в полицейското управление чул за пръв път за подсъдимия М.. Няколко дни след това посетил  отдел „Миграция“ за регистрация,  и полицейските служители му разказали, че подс.М.,    създал проблем на предишния имам като го предупредили, че е възможно същото да се случи и на него и веднага да уведоми полицейските органи.

            Св.Б. видял лично подсъдимия в петъчната молитва същата седмица, но не се запознали, а само разбрал как изглежда. В последствие, през следващата седмица, подс.М. започнал по-често да посещава джамията.

            Според св.Б., през време на престоя му в гр.*** в периода м.юли –август 2018г., подсъдимия М., се опита да контролира св.Б. в качеството му на имам – непрекъснато го провокирал с религиозни въпроси,  с отговорите на които подсъдимия не се съгласявал, крещял високо, и никога не си признавал, че не е прав, опитвайки се да налага психологически натиск, държал се власнически, като някакъв шейх или мюфтия. Демострирал с поведението си, пред събралите се вярващи, че е значим, че думата му трябва да се чува и че мюсюлманската общност в града, трябва да се съобразява с него, както и че има влияние над нея и че всеки новодошъл в града, бил той и имам, също трябва да се съобразява с него.   Подсъдимия си позволявал, своеволия, като да влиза по време на молитви в джамията с нож на кръста, придружаван от група от 4-5 негови съмишленици, които също носели ножове, въпреки, че според мюсюлманската религия, дори и нокторезачка не е позволено да носиш при посещение в джамия и по време на молитва.Подсъдимия М. си, позволявал също, самоволно да се самообявява за имам по някога, на вечерната или на нощната молитва в джамията и да започне да води,  той молитвата, преди да започне официалния имам, св.Б. да я води. Подсъдимия, освен това, демоснстративно не зачитал поведението и порядките по време на молитва. Св.Б., твърди също, че „Подсъдимия има различно разбиране за религията.Той казал: „Ще вземеш тази сабя и ще убиеш колкото неверници има. Ние казваме в отговор,  че нашата религия не е такава за да убиеш.Религията не ни позволява да обидим с думи някой. “….

          Впоследствие, подсъдимият многократно влизал в спорове със св. Б., при които на последния направило впечатление, че М. много държи на особените си разбирания за исляма,  и те се отличават от правилното разбиране за мюсюлманската вяра и изповядването й.Всички разпитани по делото свидетели, лично са видели, а някои от тях са чули, че подсъдимия носи на предната седалка на автомобила си сабя.Св.Б., също видял на предната седалка на колата на подсъдимия М., сабя, и когато го попитал, за какво му е, М. я размахал и отговорил, че се нея ще обива неверници. Според  св. С.Емрулла, дадени по реда на чл.223 от НПК, /л.43, от ДП, том I/,  подсъдимия М., демонстративно заявил още на св.Б., че „може да убие, може да заколи човек“. Общоизвестно било, че подсъдимия освен сабя, притежавал също, полицейска палка и газов пистолет, поради което и хората в гр.***, се страхували от него и от неговото поведение.

              Св.Б. излага, и това, че  той лично, също  бил обезпокоен от поведението на подсъдимия, въпреки, че бил предупреден за него от служителите в служба миграция на ОД на МВР Плевен при пристигането си в гр.***, и от предшестващият го имама на гр.*** св.Т., поради което само 2 -3 месеца след назначаването му на тази длъжност, по негово искане, бил преместен в гр.Джебел, за свещеннослужител.

             Св.Б.,   бил с убеждението, че тези проявите на подсъдимия  не могат да бъдат спрени, дори и от органите  на полицията, Д.к. въпреки, изразеното недоволство от действията му, от председателя на мюсюлманското настоятелство на гр.Плевен – районният мюфтия на Плевен, св.М.Б., обективирани в жалба до полицията, същите били останали без последствия за подсъдимия М..

              Едва след намесата на прокуратурата, действията на подсъдимия били преустановени.

   Гореописана фактическа обстановка, съдът приема за установена по безспорен начин, изцяло от дадените показания на досъдебното производство и частично от тези в съдебното следствие на свидетелите -  Ш.Б., и   А.С., както и изцяло от дадените в показания в съдебната фаза на свидетелите -  М.Б., Серги Е., А.А., показанията на св.К.К., приобщени по реда на чл.281, ал.1, Д.5 от НПК,   както и от събраните по делото писмени доказателства.

 Съдът, кредитира с доверие,  основно, дадените по време на досъдебното производство показания по реда на чл.223 от НПК на свидетелите Ш.Б. и И.Т. за разлика от тези по време на съдебното следствие.

 Свидетелите Б. и Т., са по- колебливи в  показанията си дадени в съдебно заседание от тези дадени по реда на чл.223 от НПК в  досъдебното производство, където, са по – обстоятелствени и конкретни, като самите те, отговарят на въпроса на съда, по този повод, посочвайки нерационални причини – които в най – общ смисъл, са, че  подсъдимият М. е техен брат мюсюлманин, и каквото и да е направил, в духа на религиозните повели в които те като религиозни хора вярват, следва да му бъде простено, Д.е., те са му простили така да се каже отношението му към тях.

  Така св.Б., в разпита му по реда на чл.223 от НПК, казва: „Той има различно разбиране за религията.Той казва, ще вземеш тази сабя и ще убиеш колкото неверници има!“ /стр.28, том I, от ДП/,  а в с.з. на 26.11.2019г.,  първо твърди, че подсъдимия на майтап му отговорил, че „ Може би да отнема главата на неверниците“ за това носи нож, а малко след това отговаря,  „Той може да го е казал на шега, но аз не съм го възприел, защото това не е дума за шега.“ В този смисъл, според съда,  са изгладени до голяма степен възникналите противоречия, в показанията на този свидетел, дадени на ДП и в съдебно заседание, и съдът, не приема за дискредитирани показанията, на св.Б.,  дадени в съдебна фаза, и не постави под съмнение тяхната достоверносД. В този ред на мисли,  не без значение е и обстоятелството, че при подробния разпит на св. Б. и св.Т., пред съда, те на практика потвърждава също в голяма степен разказа си от досъдебното производство.

              Поради тази причина техните показания следва да бъдат кредитирани, тъй като не остават изолирани от останалия доказателствен материал. Няма пречка за приемането като достоверни показанията на  св.С., св. М.Б., Серги Е., А.А., някои от които са дадени и в ДП , в съдебното следствие по делото и са били закрепени реда на чл.223 от НПК на ДП.

              Въз основа на така установената по безспорен начин фактическа обстановка,  съдът намира,  че с действията си подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна и второто  престъпление от  ОА по чл. 164, ал. 1,от НК, като  през месец август 2018г. в гр.***, обл.Плевен, подбуждал Ш. Б., турски гражданин, на длъжост „имам“ към насилие на религиозна основа, чрез думите –„ще вземеш тази сабя и ще убиеш колкото неверници има“.

           Съгласно чл.13 от Конституцията на Р. България /КРБ/, всеки гражданин има право да изповяда религията, която сам си е избрал и да извършва характерните за нея обреди и служби. Същевременно с това, съгласно чл.37, ал.1 от КРБ, изборът на вероизповедание и религиозни възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържането на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания. В ал.2 от същата норма се посочва, че свободата на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве ... или срещу правата и свободите на другите граждани.

             В тази връзка са и разпоредбите на чл.2 и чл. З от Закона за вероизповеданията /ЗВ/, които гарантират възможността всеки свободно да формира религиозните си убеждения и да ги променя и изповядва.

             Според чл.4, ал.1 от ЗВ, вероизповеданията в нашата страна са свободни и равноправни, но с пояснението на ал.4 от същата норма е забранена дискриминацията на верска основа. Затова по отношение на отделните религиозни институции е предвиден регистрационен разрешителен режим. Безспорно в чл.39, ал.1 от Конституцията е дадена свобода на всеки да изразява мнение и да го разпространява, чрез слово или писмено. Но, съгласно ал.2 от същия член, това право не може да се използвано за призоваване към извършване на престъпления, разпалване на вражда или насилие към личността и др. Неслучайно в тази връзка е предвидена възможността по силата на международните договори, държавите да обявяват за нарушение наказуемо от закона, пропагандирането на омраза на религиозна основа .

             При визираната от държавното обвинение хипотеза, подбуждането е било извършено именно,  към  турски гражданин, на длъжност „имам“ , внушаваща   към насилие на религиозна основа, отправяйки думите „ ще вземеш тази сабя и ще убиеш колкото неверници има“.   С акта на  подбуждане на това насилие, към „неверниците“ , М.   е прокарвал, подтиквал, имама на гр.***, тогава когато е изрекъл тези думи, а именно св.Б., към, негативно, враждебно отношение, водещо, към убийство към хората, които не са верни, които не вярват и друговерци/нехристияни/.

               В случаят без значение е, че подсъдимия не е изричал/подбуждал/ с тези думи и други лица от мюсюлманската общност, каквато е защитната теза на адвокатите на подсъдимия, доколкото, в ОА се твърди, че само св.Б. е бил подбуждан с тези слова, за насилие, посредством изреченият инкриминиран израз,    достигнал до свидетеля,  същият го е възприел, не на шега,  включващ   враждебност и отричане на  неверници.

               В този ред на мисли,  тъй като към това насилие на религиозна основа, св.Б. е бил  подбуждан от подсъдимия М., посредством, изричане на инкриминираният израз, налице е обективния елемент от състава на престъплението по чл. 164, ал. 1, пр. 1 от НК - „проповядване омраза на религиозна основа чрез слово". По отношение на формата на осъществяване на   специфичната форма на изпълнителното деяние, важат направените по-нагоре разсъждения и не е необходимо да бъдат преповтаряни. 

                Не можем да не се съгласим, че това престъпление е било осъществено от субективна страна умишлено, с пряк умисъл като форма на вината. Деецът е съзнавал обществено-опасния характер на извършваното престъпление, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е желал настъпването им.Изслушаната по делото комплексна   психолого психиатрична експертиза му позволява да осъзнава, че всяко ограничаване на гарантираните от Конституцията на Р. България права на гражданите, като например изискването на чл.6 от нея за равенство на гражданите пред закона и недопустимост на ограничения на правата, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия и на здравеопазване, са в разрез с устоите на демократичното общество и неговите социални и правови порядки.

                 Причините за извършването му са идентични - ниското право съзнание на подсъдимия, неуважение към установения в страната демократичен ред и конституционните права и религиозни разбирания на гражданите.

            Така мотивиран,  съд призна подсъдимия  Г.М. за виновен в извършването   престъпление, за които е обвинен с обвинителния акт, в пункт 2-ри от същия.

 

   По обвинението в пункт 3-ти от ОА:

   Подсъдимия М., посещавала фитнес зала в гр.Плевен,  намираща се в приземния етаж на сградата по стоматология, в непосредствена близост до джамията на гр.Плевен.Там се запознал със сина на собственичката на фитнес залата – св.В.П.. Същият работил в „Делта Гард“ ООД – гр.София, на длъжността „организатор охрана“  на територията на област Плевен.

 През 2017г., св. П., бил в гр.*** по повод на работата си като охранител, и случайно срещнал подсъдимия М..При разговора по между им, св.П., споделил, че търси местни хора, които да работят на територията на община ***, като охранители. Подсъдимия М., предложил себе си да работи на тази длъжносД.Св.П. се съгласил, и предоставил на подсъдимия списък с  документите които да представи пред „Делта Гард“ ООД, необходими за да започне работа подсъдимия като охранител. За целта му било необходимо да притежава  и диплома за завършено основно образование, който документи бил изрично посочен в предоставеният му списък. Тъй като не притежавала нужния официален  документ, удостоверяващ завършена образователна степен, решил да си набави неистински такъв.

      Неустановено по делото лице съставило неистински официален  документ – Свидетелство № 275 за завършено основно образование, издадено  от Основно училище – с.Градина и го предоставило на подсъдимия М..

     Последният предоставил, пред съответният служител на „Делта Гардт“ ООД гр.София, за област Плевен, св.П.,  набора от документи, необходими за кандидатстването му за работа като охранител, между които и  незаверено копие от Свидетелство № 275 за завършено основно образование, издадено  от Основно училище – с.Градина. След като били представени всички необходими документи, по –голямата част от които били в оригинал, „Делта Гард“ ООД гр.София, изготвила и   връчила  на същия трудов договор и длъжностна характеристика, подписани от подсъдимия.

    На 21.11.2018г., по повод проведена съвместна специализирана полицейска операция на служители на ДАНС и 02 РУ Плевен, в гр.***, на адреса на подсъдимия  М. ***, било намерено в кутия за обувки, измежду други документи на подсъдимия и иззет оригинала на Свидетелство № 275 за завършено основно образование, издадено  от Основно училище – с.Градина 

   Материалите по преписката били изпратени в РП – ***, /сега ТО *** към РП Плевен/, по компетентност и е било образувано досъдебно производство № 184/2018г. по описа на същата прокуратура.

              По делото е  изготвената комплексна  графическа и техническа експертиза, от ВЛ Г.Г., експерт при БНТЛ при ОД на МВР Плевен/л.161-168 от том V на ДП/,  което съда прие и  приложи към доказателствата по делото, е видно, че представената за изследване бланка на Свидетелство № 275 за завършено основно образование, издадено  от Основно училище – с.Градина, НЕ Е СТАНДАРТНА типографска банка на Министерство на народната просвета,   същото не е издадено от ОУ“Внеофит Рилски“ с.Градина, подписа за директор НЕ СЪОТВЕТСТВА на представения сравнителен материал, както и подписа за „класен ръководител“. Видно от същото заключение, е още, че отпечатъка от кръгъл печат на същото свидетелство, също НЕ е идентичен с представеният сравнителен материал.  В изследователската част на техническата експертиза е описан подробно механизма, по който е изработен документа,  който по същество представлява цветно принтирано копие на свидетелство за завършено основно образование, отпечатано на мастилено- струйно печатащо принтерно устройство.

              Предвид горната установеност, съдът намира, че с деянието подсъдимия е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК.  .

    От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като форма на вината. Причините за извършване на престъплението се свеждат в незачитане от страна на подсъдимия на правилата гарантиращи реда и правната сигурност на документирането,   проявеното лекомислие. Престъплението е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл. Той е осъзнавала обществено опасния му характер, предвиждала е обществено опасните последици и е целял настъпването им.

    Необходимостта от  представянето на този документ е изискването на чл.27, ал.2 от Закона за частната охранителна дейност, съгласно който  лицата, извършващи дейност по чл. 5, от ЗЧОД, могат да сключат трудов договор само с пълнолетно и дееспособно лице,  като  за длъжността "охранител" ,  лицето следва да е с не по-ниско от основно образование,   удостоверяването на което обстоятелство става чрез непредставяне на съответния диплом на учебното заведение, съгласно ал.3, Д.2, на същата норма.  Това било ясно разяснено на подсъдимия от свидетеля В.П., пред който подсъдимия е  представил, на неустановен ден в периода 01.06.-13.06.2917г.,  подсигуреното му, от останалото неизвестно по делото лице, свидетелство за завършено основно образование от ОУ“Неофит Рилски“ с.Градина.   Дипломата била представена в копие,  без да е  заверена с „вярно с оригинала”.   

      Въпреки това, обаче, доказатествата по делото, които са събрани в хода на ДП , както и събраните в открито съдебно заседание, по надлежният процесуален ред, са достатъчно информативни относно обективните и субективни признаци на инкриминираното престъпно деяние-показанията на разпитаните свидетели и приложените по делото писмени доказателства, изготвената комплексна експертиза.

Сключването на трудов договор от подсъдимия с охранителната фирма е станало въз основа на представените от него всички необходими документи, които предварително са му били посочени, видно от показанита на св.П..Защитната теза на защитата на подсъдимия, че Д.к. тъй като св.П. не си спомня, дали лично подсъдимия му е представил документите, вкл. и свидетелство за образование, не разколебават убеждението на съда, че подсъдимия се е ползвал от този документ, който е неистински.Дори и друго лице, да е  представило на работодателя набора от документи, факта че измежду тях, по- голямата част са представени в оригинал, както и обстоятелството, че  първообраза на това свидетелство е иззето по съответният процесуален ред с протокол за претърсване и изземване от дома на подсъдимия, категорично установява, че подсъдимия е бил наясно, че към необходимият набор от документи,  се представя от негово име и документа за завършено основно образование.Нелогично е обяснението на подсъдимия, дадено в съдебна зала в личната му защита, че служител на охранителната фирма на име „Калоян“ изпълняващ функциите на техник,  който познава директора на училището в с.Градина е „намерил“ според подсъдимия, свидетелството му за основно образование и го е представил на работодателя за да му дадат една заплата. Твърди и това, че близо година е получавал парии без трудов договор.Тези твърдения, съдът приема единствено като защитна теза на подсъдимия, опитващ се да се онивини по всякакъв начин, захващайки се за поддържаната,  тезата на защитниците му, чута от него малко преди това в защитата им, в смисъл, че няма доказателства, че лично подсъдимия е представил свидетелството си за образование. Тези твърдения, бяха оборени от всички събрани по делото доказателства  в тази връзка- 1/гласни, посредством показанията на св.П., който предварително му е дал списък с   документите необходими да започне работа подсъдимия като охранител;2/Писмени, посредством представеното по делото от охранителната фирма „Делта гард“ ООД гр.София,  личното трудово досие на подсъдимия, видно от което същият е представил в оригинал 5бр. от необходимите му документи, които безспорно се е снабдил лично с тях, като при поискването им е посочил, че същите са му необходими за работа  като охранител/ медицинско свидетелство, удостоверение че е психично здрав, удостоверение от ОП Плевен, свидетелство за съдимост и справка за банкова сметка/. ;***/ веществени доказателства -  иззето по съответният процесуален ред   от дома на подсъдимия – свидетелство № 275 за извършено основно образование, издадено то ОУ „Неофит Рилски“ с.Градина и 4/заключението на комплексната   графическа и  техническа експертиза, съгласно която документа е неистински – бланката на което е издадено свидетелството за образование не е стандартна типографска бланка на Министерството на народната просвета, не съответства подписа на директора, на класния ръководител,  и кръглият печат на свидетелството също не е идентичен  с оригиналнияД.

    Твърденията на подсъдимия в личната му защита, че той не е  отишъл и не е взел, свидетелството, също  не оборват фактическата установеност  по делото, че той се е ползвал от  неистинско свидетелство за основно образование, като го е представил пред охранителната фирма.Не почиват на никаква житейска, логика и твърденията, че подсъдимия, за да получи заплата си подсъдимия/една при това/, техника в охранителната фирма се  е снабдил, без знанието на подсъдимия с неистински документ за неговото образование, като същия техник го е представил на друг служител на фирмата,св.П., отново без знанието на подсъдимия, на риск и отговорност на „техника“,  за  което последният е направил най – вероятно и разходи, пак за своя сметка, с единствена цел, подсъдимия да си получи заплатата.

       Видно от трудовото досие, на подсъдимия, и на основание ЗЧОД,  подписването на трудовият договор с подсъдимия е следствие, на представените от него всички необходими документи, вкл. и свидетелството му за основно образование, за което е била уведомена и ГД“Охранителна полиция „  към МВР на основание чл.27, ал.6 от ЗЧОД. Подсъдимия е бил наясно, предварително от св.П.,  че за да сключи трудов договор следва да представи и  свидетелство за завършено, най – малко основно образование.Не се установи, подсъдимия М. да е бил изненадан от факта, че  документите му са одобрени и същите съответстват на изискванията за заемане на длъжността, нито е отказал да подпише трудовият си договор, защото не е представил целият набор от документи, каквито тези се опитаха да установят, подсъдимия и защитата му. Факта, че подсъдимия е подписал лично трудов договор, води до извода, че същият се е ползвал от неистинското свидетелство за завършено основно образование, с представянето на което, без значение от кого, се е стигало до възникването на трудовото му правоотношение с охранителната фирма.

     Между впрочем, не на последно място, съдът счита, за нужно да отбележи, още, за абсолютно  нелогично, че въпреки, че предварително, подсъдимия е научил от св.П.,  който му е дал списъка с необходимите документи за да кандидатства за длъжността „охранител“, на какви условия трябва да отговаряш, за длъжността за която кандидатстваш,  да предприемеш действия да си набавиш същите документи, които посочих по – горе/които са и нарочни, с посочване точната работа която ще работиш/  – медицинско, удостоверение за психическа годност, свидетелство за съдимост и Д.н., за всяко от което се заплаща и съответната дължима такса,  при условие, че знаеш, че не отговаряш на тези условия, а именно нямаш завършено основно образование.

 Правилно е прието от обвинението, че  няма данни да е съставен от подсъдимия, поради което същия следва да отговаря само за престъпно ползване на документи.

     Предвид горното, съдът приема, че с деянието си от обективна и субективна страна подс. М. е осъществил състав на престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, като е представил, на неустановен ден в периода 01.06.-13.06.2917г., свидетелство за завършено основно образование, съставено от останало неизвестно по делото лице,    пред „Делта Гард“ ООД гр.София,  за  да сключи трудов договор със същите за длъжността „охранител“, като е   съзнавал, че този документ е неистински, тъй като той не завършил основно образование в училището, от което е издадено свидетелството, на името , когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорносД.Между впрочем, по делото, подсъдимия, призна, че няма завършено основно образование.

     Свидетелството за завършено основно образование представлява официален документ по смисъла на чл. 93, Д. 5 НК, тъй като се издава по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му.

      Неистинският официален документ, предмет на настоящото обвинение представлява документ за завършено образование и попада в квалифицирания състав на чл. 308, ал. 2 НК.

      Безспорно е установено, че този документ е неистински по смисъла на чл. 93, Д. 6 НК, тъй като подсъдимият М. не е бил ученик в Основно училище „Неофит Рилски“ с.Градина,  и съответно не му е издавано свидетелство за завършено основно образование.

  Изпълнителното деяние и авторството на деянието следват пряко от показанията на св.П., частично от обясненията на подсъдимия, както и от заключението на изготвената съдебно-графическа експертиза и от веществените доказателства.

   Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая това е подс.М., който се явява вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице, което няма причини да не може да носи наказателна отговорносД.

     Престъплението по чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК е умишлено и тъй като с него се преследва определена цел, поради което осъществяването му е възможно единствено при наличието на пряк умисъл у дееца. Следователно пряк по необходимост следва да бъде и умисълът на този, който само се ползва от официалния неистински докуменД. В този смисъл от субективна страна подс. М. е действал при пряк умисъл: съзнавал, че ползва неистински официален документ –  свидетелство за основно образование № 275/1983г. , на който е придаден вид,че е издаден от  ОУ „Неофит Рилски“ с.Градина Д.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието и неговите последици и искал настъпването на противоправния му резултат, което се обективира от цялостното му поведение - съзнавал, че документът е неистински, че няма право да се ползва от него, тъй като е без основно образоване, но въпреки това го сторил, с цел да отговори на условията за да сключи трудов договор за длъжността „охранител“. Обстоятелството, че М. е съзнавал, че документът е неистински се съдържа и в поведението му. 

     Престъплението по чл.316 вр.чл.308 от НК не е продължено престъпление, а е такова на просто извършване и същото е довършено всеки път, щом деецът ползва съзнателно съответния инкриминирани документ, за по неговото предназначение, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, какъвто е и настоящият случай.  

           Така мотивиран,  съд призна подсъдимия  Г.М. за виновен в извършването  престъпление, за които е обвинен с обвинителния акт, в пункт 3-ти от същия.

 

По обвинението по пункт 4-ти от ОА:

          Свидетеля Е.Е. се познавали с подсъдимия М. от деца.Двамата живеят в гр.*** в един квартал, и двамата изповядват  мюсюлманската религия.  Подсъдимия М., както се посочи по – горе,   е бил  ходжа в гр.*** в периода 2000-2009г., и  председател на  мюсюлманското настоятелство в града.

          Същият   неистово желаел да се завърне към тези си дейности, но неуспешно, поради което имал провокативно поведение спрямо всички свидетели изпълняващи религиознни функции и целял дискредитирането им – това са св. И. Т. – гост имам в гр.***, от Турция, св. Б., също гост имам от тази държава, включително и св.Е., който и през 2017г. и по настоящем   е представител на Мюсюлманското настоятелство в гр.*** и работи като експерт в отдел „Вакъвски“ имоти към Районното мюфтийство Плевен.

               Тези неосъществени желания на подсъдимия довели, до напрежение в отношенията по между им,  и периодични спречквания, още повече, че св.Е., подал сигнал от името на св.Т., който не владеел български език на телефон 112, против подсъдимия. Вследствие на това, отношението на подсъдимия към свидетеля Е. станало по - лошо,  и същият бил все по - агресивен към него.  

           На 15.08.2017г. свидетеля Е.Е.,  се намирал на гости в дома на негов приятел,  св.Ибрам И.,*** която живеел и подсъдимия – Черни връх.  Свидетеля Е. бил паркирала автомобила си пред дома на св.И.. Когато си тръгвал, на улицата покрай него минал, с автомобила си подсъдимия М., който след като го видял, спрял и започнал да му държи сметка през прозореца на автомобила си, защо свидетеля е минал покрай него с висока скорост? Св.Е., му опонирал, че не е вярно, след което,  подсъдимия, слязъл от колата си, приближил се до св.Е.   държейки нож в ръката си.   Подсъдимия опрял ножа до врата на св.Е. и му се заканил, като му казал, че ще го заколи.Хората от улицата, издърпали св.Е., обратно  към къщата на св.И., а подсъдимия продължил да крещи истерично на улицата, да вика, псува  и заплашва св.Е., че ще го убие.Св.Е., се уплашил от поведението на подсъдимия, затова позвънил, незабавно на телефон 112, и съобщил на оператора,  името си,   и адреса на който се намира, както  и, че  има нужда от полиция, Д.к. „човек, който познавам, на име Г.М., спря, и с нож опря ми на гърлото, ме заплаши, че ще ме убие“. Сигнала бил приет от оператора на централата на тел.112 и предаден на полицията.

             Според св.Е., отзовалите се полицейски служители на сигнала, му отговорили, че нищо не могат да направят на подсъдимия, за това, посъветвали свидетеля, да се обърне към прокуратурата.Въпреки, че св.Е. се уплашил,   разочарован от поведението на полицията, същият не подал жалба против подсъдимия за действията му.

            По делото е изготвена техническа експертиза от ВЛ инж.К.Д., която е посочила точното съдържание на аудиофайла, на представеният от РЦ 112 - Монтана и го пренесла на хартиен носител.От същата се установява, че на 15.08.2017г., в 14.40ч., е иницииран телефонен разговор към Център 112 от тел.№ **********, в който е разговора е произведен точно./л.106 от Д.V, от ДП/.

                 Гореописаната фактическа обстановка съдът  установи на базата на кредитираната част от гласните и писмени доказателства, както и въз основа на изцяло кредитираните заключения на изготвените по делото експертизи – комплексна съдебно-психолого психиатрична на подсъдимия и техническа експертиза на запис от РЦ 112. 

                 Относно главният факт, подлежащ на доказване – как се е развил въпросният инцидент на процесната дата и място, заканил ли се е с убийство подсъдимият на свидетеля  Е. и какви конкретно действия е извършил всеки един от тях двамата /подсъдимия и   свидетеля/, както и относно реакцията на пострадалия, съдът съобрази показанията на свидетеля Е., дадени   на ДП,   и приобщени по реда на НПК, така и писмени доказателства по делото и заключенията на двете  експертизи, посочени по - горе.

              Въпреки, че св.Е., дава противоречиви показания, относно изречените от подсъдимия думи, в хода на цялото производство – от момента на подаването на сигнал до телефон 112,  така също в досъдебното производство и пред настоящият съд, обсъдени в своята съвкупност, всички доказателства, водят до неизменният извод, че   категорично се установи,  времето,  мястото на инцидента, нападението от страна на подсъдимия и изречените от него думи, съдържащи закани за убийство към  свидетеля.

             Относно конкретните думи на подсъдимия при инцидента, съдът кредитира изцяло, възпроизведения аудиофайл по изготвената по делото техническа експертиза, съгласно която, св.Е. е съобщил на инкриминираната дата, място и час, че подсъдимия Г.М., „ с нож опря ми на гърлото ме заплаши, че ще ме убие“. 

             В с.з. същият свидетел, твърди, „Не ми е опирал нож в гърлото.Каза, може да стигне по- нататък, не го каза с цел, че ще ме убива, каза не знам  дали ще те убивам или нещо такова, но   го каза в момент на афект и аз му казах, че ако може давай, което показва, че аз не съм се притеснил“.

    Съдът дава вяра на показанията на св.Е.,  дадените по време на ДП,  приобщени по реда на чл.283 от НПК, като достоверни и обективни, Д.к. същите кореспондират изцяло и със сигнала на тел.112, подаден от този свидетел, който се препокрива изцяло и с изготвената по делото,  съдебно техническа експертиза на този аудиофайл.

   От друга страна, съдът отчете и   притеснението на св.Е.,  след процесния случай, поради което той заявява в с.з., на въпрос на съда, защо на ДП дава едни показания, а в хода на съдебното следствие други и кое е вярното от тях, св.отговаря“В момента това което казвам е нормално, да осмисля нещата и да оценя това което ще кажа сега, как би повлияло на един човек.Това е съдбата на един човек!“, св. допълва още, че „Не съм подал неверен сигнал!“ имайки предвид тел.112/л.198 от делото на гърба/.Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че при разпита на св. Е. в с.з., същият, е разколебан, отностно, обективността на отговорите които следва да даде, и влага субективен поглед на последствията, които ще възпроизведат  думите му спрямо отговорността на подсъдимия, поради което и този свидетел, се опитваше,  от една страна да не пресъздаде неистина, а по – скоро се опитваше да придаде пред съдебният състав, представа за  незначителност на действията на  подсъдимия, в смисъл – да, подсъдимия е имал нож със себе си, но не му го опирал на гърлото, казал му може да стигнат  по – нататък?!,  „но не го каза с цел, че ще го убива, каза не знам  дали ще те убивам или нещо такова“, но   дори и да го е казал, то било в момент на афект, а пък и св. не се бил  притеснил….но като размислил  във времето, от момента в който дал показания пред разследващите органи до момента в който е разпитван от съда, си дал сметка, че показанията му ще променят съдбата на подсъдимия и очевидно е преосмислил това което ще каже пред съда.

  Всичко това, според настоящият състав, породи и проявеното колебание в показанията на св.Е.  в съдебно заседание, който  възприема,  след изминалият период от около една година,  че единствено неговите показания, ще обуславят отговорността на подсъдимия за повдигнатото му обвинение по този пункт от ОА.

  Този свидетел обаче, не намери логичен и смислен отговор за това, защо е подал сигнал на телефон 112, ако не се е почувствал уплашен и застрашен от действията и заплахите на подсъдимия, както и защо пред разследващите органи е потвърдил, подаденият сигнал, на телефона за спешни повиквания, и защо е подписал протокола за разпита си, който е прочел, ако в него не са отразени, показанията му вярно.Показанията му в тази част,  не съответстват и на твърдението му, в с.з., че „Не съм подал неверен сигнал“ на тел.112.

 Въпреки, че св.Е., твърди, и пред органите на разследването и в с.з., че цялото семейството на св.И. е очевидец на инцидента, последният  и в ДП и в с.з., твърди, че нищо не е видял и не е чул, поради което и съдът не следва да обсъжда показанията на същият свидетел Д.к. те с нищо не допринесоха за разкриване на обективната истина. 

     Предвид горните изводи, в своята съвкупност, според съда,  гореописаните гласни доказателствени източници съдържат относима към предмета на делото информация, относно авторството на деянието, времето и мястото на неговото извършване и установяват обвинителната теза убедително и еднозначно.  

   В тяхна подкрепа се явяват писмените доказателства,   които  са приложени към делото, не се оспорват от страните и са приобщени по надлежния процесуален ред.  

  Съдът счита, че в подкрепа на извода за достоверност на показанията на горепосочения свидетел,  се явяват и двете заключения на съдебно-психиатричната експертиза на подсъдимия и техническата експертиза на аудиозаписа на тел.112.  Съдът кредитира и двете заключения, като ги намира за обективни и изчерпателни, изготвени от вещи лица, в чиито знания и компетентност няма основание да се съмнява.  

  Комплексният анализ на обсъдените дотук доказателствени източници, според настоящия състав, дава основание да се възприеме гореописаната фактическа обстановка, кореспондираща с фактическите твърдения на прокурора в обвинителния акД. Показанията на разпитаните свидетели съдът намира за достоверни, тъй като освен наличието на допирни точни помежду им, съответстват и писмените доказателствени материали и приобщените заключения на съдебно-психиатричните експертизи.

   Въз основа на установеното по-горе от фактическа страна, настоящият състав   достигна до следните правни изводи:По делото се  установи  категорично, че на 15.08.2017 г., в  гр.***, подсъдимия Г.М., опрял нож в гърлото на св.Е.Е. и му се заканил, че ще го заколи    и тази закана е възбудила у Е. основателен страх за осъществяването й – престъпления по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.  

  От обективна страна въз основа на кредитираните доказателствени източници се установява, че подсъдимият, след като е опрял  нож в гърлото на свидетеля Е., е отправил към същия думи, съдържащи закана за убийство чрез средства, годни да причинят смъртоносни последици. Конкретните думи на подсъдимия са изречени в присъствието на  пострадалото лице,  възприети от  същияД. Пострадалият се е уплашил от думите на подсъдимия, за което са налице освен преки доказателства, така също и косвени такива –  непосредствено след инцидента пострадалият се обадил на тел.112 и е подал сигнал, в който е посочил  точните действия,  думи и закани отправени към него, и е съобщил, че има нужда от полиция, за да го защитят,  както и заключенията на комплексната съдебно-психолого психиатрична експертиза на подсъдимия, и техническата на аудиозаписа на тел.112.

  Съгласно трайната съдебна практика, за съставомерността на престъплението по чл.144, ал.3 от НК не е необходимо лицето действително да се е уплашило /макар че в настоящия случай са налице доказателства и за такава уплаха и преживян силен страх/, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. В конкретния случай заканите за убийство са били извършени чрез гореописаните думи и действия на подсъдимия. Нападението с нож спрямо пострадалия Е., насочено към жизненоважни части на тялото – врата на главата му , отправените реплики и най-вече тяхното съдържание и многообразие чрез различни средства и способи за извършване на убийство, налагат извод, че обективираното поведение на подс. М. е сочело, че заканата може да се осъществи. /в посочения смисъл ТР 53/1989г. по н.д.№ 47/89 г. на ОСНК, решение № 426/20.11.2014г. по н.д. № 1305/2014 г. на ВКС, І н.о., решение № 37/1991г. по н.д. № 876/1990 г. на ВС, І н.о./.  

   От кредитираните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че по делото е установено несъмнено авторството на деянието в лицето на  подсъдимия  М., който на инкриминираната дата и място е нападнал пострадалия Е. и се е опитал го да нарани с нож, който носел в себе си, а впоследствие е отправил цитираните по-горе закани с убийство към същият свидетел.

    От субективна страна деянието подсъдимия е извършил с пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

  За субективната страна съдът заключи от конкретно обективираните действия на подс. М..

  Той се е движил по улицата с управляваният от него автомобил, и   и в момента, в който е възприел свид. Е., когото познава добре от  детството си,  се е насочил към пострадалия.

  Изваждането на ножа, допирането му до врата на св.Е.,  и  отправените към него,  закани с убийство,  говорят за целенасочено поведение, чиито волеви характеристики определят престъпленията като извършени с пряк умисъл по смисъла на закона.

Многократно ВКС е указвал, че за субективната страна на деянието се съди по конкретно обективираното поведение на извършителя. В настоящия случай   мястото и начина на допирането на ножа – в жизненоважни части от тялото на св. Е., средството на нападението – нож и отправените след това закани с убийство съдът намира, че установяват пряко намерение на подсъдимия да възбуди основателен страх у   пострадалият,  че отправената  закана би могла да бъдат осъществена. Подсъдимият е имал красноречиво и последователно поведение/същият демонстративно е носел винаги със себе си на видно място, сабя, нож, пистолет и полицейска палка/, от което е видно, че е съзнавал ясно съдържанието на отправената от него закана, както и че същата е възприета от пострадалото лица като действителна заплаха за живота му.

            Не на последно място, носейки на показно място в автомобила си и  на  полицейска палка от подсъдимия, демонстрирало още и чувството му на безнаказаност и недосегаемост в действията му,  от органите на полицията.

          С оглед изложените по-горе съображения,  съдът намира, че деянието на подсъдимия спрямо пострадалото лице са съставомерни по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

           Така мотивиран,  съд призна подсъдимия  Г.М. за виновен в извършването   престъпление, за които е обвинен с обвинителния акт, в пункт 4-ти от същия.

 

 По обвинението в пункт 5-ти от ОА:

   В гр.*** се намирал религиозен гроб/ „Али коч Баба“, на който хората изповядващи, мюсюлманска религия казвали „Текето“/храм/ или „Тюлбето“/гроб/, който представлявал сграда с площ от около 20кв.м. в средата на която имало ковчег. През лято на 2000г., св. М.М. ***, която била от смесен произход и имала и турски корени,    извършила ремонт на религиозната сграда, със собствени средства, защото вярвала , че мястото освен, че е светиня,  е и енергийно заредено и посещението му, лекува болни хора. Същата с помощта на двама братя майстори – строители, изградили сградата за няколко месеца, като първо подменили, стените с нови, а след това сменили и покрива и,  при спазване на   мюсюлманските поверия, за този вид дейносД.Труда на св.М.,  бил овековечен,  с поставена от нея паметна плоча, на която било изписано името  и годината на ремонта. След ремонта религиозната сграда, се стопанисвала от местна жителка на име баба Джефие.След смъртта на тази жена, четири години по – късно, подсъдимия проведен разговор със  св.Михайлова, в който я предупредил,  да не идва повече в гр.*** и на „Текето“ иначе щяла да пострада. Той и заявил, че храмът е негов и св.Михайлова няма работа там. Д.к. по това време, подсъдимия изпълнявал функциите на ходжа на гр.***/през периода от 2000г. до 2009г./ и бил председател на Мюсюлманското настоятелство в града, ключа за религиозната сграда, се озовал в негово владение и същият от този момент започнал да стопанисва религиозният храм. Поради народните вярвания, че ходжите, могат да развалят магии, при него идвали често хора от различни градове и села, на които той четял молитви за здраве и късмет, а те му оставяли парични суми, като при всеки един тя била  различна в зависимост от възможностите му. На това подс.М. му казвал дарение, но вземал парите за себе си, за да се издържа финансово, тъй като, длъжностите „ходжа“ и председател на мюсюлманското настоятелство в гр.***, които заемал към онзи момент,   имали обществени функции.  Когато развалял магии на хората искал сумата от 365 лв., тъй като годината имала 365 дни, по един лев за всеки ден.

            Датата 6 –ти май е празник и за мюсюлмани и за християни.Тази дата е тържествен празник и за мюслюлманите и се празнува на много места измежду мюсюлманските общности включително и в България. По повод този празник, религиозният храм/гроб „Али Коч Баба“, всяка година бил посещаван от вярващи мюсюлмани от различни краища на страна, видни политици и гости от Република Турция.Поради тази причина, преди тази дата, подс. М., всяка година,   със съдействието на община ***,   подготвяли религиозното място за посетители, като го чистели, метали и косили тревата наоколо.

             Във връзка са тези посещения, хора от мюсюлманската общност, от страната и от Р.Турция, също правили парични дарения за поддръжка на храма и за текущия ремонт на същия, а някои от тях,  дарявали и вещи - като зелено покривало за ковчега в храма,  пътечки и покривало за паметната плоча вътре в храма.

            През 2017година преди да пристигнат туристите от Р.Турция, подсъдимия, М. оградил, с мрежа  част от поляната около самия храм като поставил метална врата с размери 5,70м. на 1.50м.На нея поставил табела, с имената и телефонния си номер, с цел, посетителите на храма да му позвъняват, за да отиде той и да  отключва вратата. 

              На 11.10.2017г., подсъдимият се сдобили и констативен  акт за собственост  на основание давностно владение  на сграда с идентификатор №  51723.133.36.1, находяща се в гр.***,  с предназначение  Култова религиозна сграда  - теке Али Коч Баба, обективиран в н.а. №7, том 8, рег. №5189, дело № 1056/2017г. по описа на нотариус Д. Д., рег.№232 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС-***.

            Св. И.В. ***, но имала роднини по бащина линия в село Новачене, обл.Плевен.

           Преди време, св.В., посетила заедно с майка си, нотариус в гр.*** за да подпишат договор, с който продали притежаваните от тях в съсобственост, земеделски земи, придобити по наследство от бащата на св.В..

            Сделката приключила бързо,  и св.В. заедно с майка си решили да разгледат забележителностите на гр. ***. Някой от роднините на св.В. ѝ казал за културна забележителност – храм ,,Али Коч баба“ за който и казали, че е енергийно заредено и те решили да го посетяД.Д.к. нямало указателни табели, дълго се лутали докато открият това място.  Храма бил извън населеното място, на един хълм.Същият изглеждал подобно на храм, който се намирал в близост до гр. Балчик, в с. Оброчище и бил двуобреден храм, на християни и мюсюлмани, Д.нар. „Теке“ в с. Оброчище. Св.В. *** бил затворен и ограден. В момента, в който решила да си тръгне, пристигнал лек автомобил с две лица.  Единият от тях, бил подсъдимият М., който първоначално  агресивно  попитал, свидетелката и майка и  какво правят там.Те му отговорили, че желаят да посетят храма.Тогава подсъдимия и се представил за духовник – ходжа, който се грижел за това място. Подсъдимия им отключил храма и св.В. и майка и го разгледали.   Свидетелят В.,***, с друг такъв който била посещавала, и с историята на който била запозната, който бил същият като в гр.*** – този в с.Оброчище, в близост до гр.Балчик. Според свидетелката, там  били  погребани видни дервиши, чиято идея била обединение на хората, чрез обединение на религиите. Храма в Оброчище, също бил светиня, според В.,  енергийно заредено и в помощ на болни хора. Д.к., в семейството на този свидетел, имало неизлечимо  болен член, св.В., търсела упование в религията и правели дарения, в тази връзка.

              Тогава, при това първо посещение на храма в гр.***,  на св.В. й направило впечатление, че храмът бил заключен и ключа бил в случая в подсъдимия, който по негови думи и споделил, че е духовник, а храма в с.Оброчище,  бил винаги отворен за гражданите и се стопанисвал и поддържал от общината. Св.В., също така  останала с впечатление, при това нейно посещение, че храма в гр.*** и изглеждал занемарен.

               Тъй като храмът не бил постоянно отворен, подс. М., при тази първа среща със св.В., и  предложил телефонният си номер, за да може, ако други близки и познати св.В.,*** и искат да го посетят, да го известят  по телефона, за идването си за да им отключи.  След това св.В. ***.

               След около 3г. след първото и посещение, св.В. отново    посетила храма в гр.***, заедно със своята майка, на която  проблемите със здравето се възвърнал отново, след период на ремисия. Св.В., обезкуражена, от тези здравословни  проблеми на своите близки, и  търсейки всячески  изцеление за майка си, се оповавала и на религията и всякакви вярвания, дори и на енергийно ниво. Обадила се по телефона на подс.М., който отворил храма и прочете молитва за здраве и изцеление – по подобие на тези които се четат по празниците в църквата, без да им иска пари за това, след което свидетелката се прибрала в дома си в гр.Балчик.При това нейно посещение, подсъдимия не и е споменавал, че се нуждае от някакви финансови средства, необходими му за поддържането на храма.

               Подсъдимия и св.В. се уговорили,  да поддържат връзка по телефона, в случай на нужда, според здравословното състояние на майката на свидетелката, да се  чете молитви за здраве от разстояние, без те да присъстват, ако, е необходимо.

            Започнали да се чуват по - често по телефона. При един такъв разговор,  през 2018г., подсъдимия М., споделил, че има нужда от повече пари за поддръжка на храма и я помолил,  ако има   познати или приятели с финансови възможности, да направят дарение за поддръжката му, според възможностите си, като и изпратил и банковата си сметка.  Св.В., се сетила за няколко нейни добри приятели и колеги, които били отворени към духовното и които имали или били преминали през здравословни и житейски проблеми  и говорила с тях по този въпрос.

           Един от тези приятели – св.С.М., се съгласила и му превела по предоставената и от св.В., банкова, сметка на подсъдимия, сумата от 300лв.  Същевременно,    подс.М. станал по-настоятелен в позвъняванията си, на св.В. и търсене на финансова помощ за ремонт на храма.

              Св.В., се доверила на казаното и от  подсъдимия, че религиозния храм в ***, се нуждаел от средства за поддръжката и ремонта му.Тя не се съмнявала, че подсъдимия  е духовник – ходжа на гр.***, както и че в това му качество, той стопанисва и поддържа храма „Али Коч Баба“ в ***.Освен това, последните няколко години тя не била посещавал лично храма в гр.*** и не знаел в какво състояние се намира той. По време на всичките телефонни разговори по между им, които зачестили през 2018г., подсъдимия никога не споменал на св.В., че през 2017г., той се е сдобил с н.а. за собственост на храма, и че то е станал негова собственосД. За това, св.В., никога не се усъмнила, че подсъдимия стопанисва и поддържа храма, както и че евентуалните дарения от вярващи, не биха се използвали за поддръжка на същияД.Водена от тези си убеждения св.В., превела    на 11.04.2018г.   по банкова сметка *** ***гария АД, с титуляр подсъдимия Г.Ш.М. *** сумата от 1000,00лв., с убеждението, че същите са  за ремонт на храма.След като получил сумата, подсъдимия,  благодарил по телефона за дарението на св.В. и и споделил,   намеренията си,  да  извърши и други подобрения  и строителни работи в храма и в двора на храма.  При последващи разговори по между им, подс.М. казал на св.В., че с парите, които му била изпратила вече бил направен ремонт на храма, очевидно с цел да я убеди, че са използвани по предназначение, както и че са свършили.

               На 15.10.2018г., отново по изричното настояване на подсъдимия, св.В. му превела по  посочената по – горе лична банкова сметка ***,  още пари, а именно сумата от 500,00лв., отново с   убеждението, че същите ще бъдат използвани за нуждите на храма „Али Коч Баба“. Подсъдимия по никакъв начин, и този път не разколебал убеждението на свидетелката В., че той е духовно лице на този храм – ходжа, както и че получава парите в това си качество.Въпреки това обаче, при честите и настоятелни, телефонни обаждания от страна на подсъдимия през месец октомври 2018г., до св.В., и дали повод да си помисли, че нещо не е наред, поради което  категорично заявила на подсъдимия, че няма повече финансови възможности, за да прави дарения за този храм. Посъветвала го също, да се обърне към общината в *** за съдействие за  да получи средства за поддръжката на храма или да участва в европейски проекти с тази цел, но подсъдимия и отговорил, че от общината, вече  му  били отказали. 

             Гореописаната фактическа обстановка, по това обвинение, се установява по безспорен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали: от свидетелските показания на разпитаните по делото, някои от които  по реда на чл.223 от НПК свидетели, от казаното от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели,  както и от прочетените на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 Д.5 от НПК показания, дадени на досъдебното производство пред орган на досъдебното производство – св.В., Св.С., св. С.М., св.М.Михайлова, Ф.М., св.Е.М., св.Е.Д., св.А.М., св.А.Ахмедом, св.А.Осман.От писмените доказателства, събрани на досъдебното и съдебно производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал,  и  частично от обясненията на подсъдимия, както и от приобщените по делото ССчЕ и комплексна строително – техническа и оценителна експертиза.   

            Свидетелката В. дава последователни, обективни и изчерпателни показания, които напълно се кредитират от съда. От тези гласни доказателствени средства се установяват елементите от престъпното поведение на подсъдимия по възбуждане на заблуждението у нея като физическо лице. Нейните показания са пряк доказателствен източник за фактите, че подсъдимият я е излъгал, че е духовно лице - ходжа на гр.***, към инкриминираният период, както и че в това си качество, стопанисва и  поддържа религиозния храм „Али Коч Баба“ в гр.***,   с което е мотивирал В. да извърши, два пъти,  процесното имуществено разпореждане с парични суми от 1000лв. и от 500лв., тъй като именно за това тя се е съгласила да направи дарение  за ремонт на нуждите на този храм, който счита за обществен, подобно на този в с.Оброчище, собственост на общ.Балчик, който бил двуобреден храм, на християни и мюсюлмани. С въвеждане на свидетелката в заблуждение от страна на подсъдимия, на свой ред това е мотивирало тя да му даде процесните суми,  с което е настъпила и имотната вреда за нея.

                Показанията на свид. В. се потвърждават от всички писмени доказателства, посочени по-горе.Показанията на св.В., намира опора в пълна степен и в показанията на св.С.М., която също е превела сумата от 300лв., с убеждението, че същите ще се използват за ремонт на религиозен храм, собственост на определена религиозна общносД.

             Плащането на процесните суми  на подсъдимия се удостоверява и от  изготвената по делото ССчЕ.  Д.е. дори и без да разполага с показанията на свид.В., съдът счита, че факта на извършеното  предаване на инкриминираната сума пари на подсъдимия и нейният размер е  безспорно установен.От показанията на всички други разпитани по делото свидетели, се установява, че храма е бил изграден от св.Михайлова и ремонтиран от нея, като, през 2018г., същият е бил в добро състояние и не се нуждаел от ремонта на покрива.Установи се от всички посочени свидетели, разпитани в с.з., че подсъдимия е изградил ограда и поставил, порта, като не се установи по делото, това да е станало с негови лични средства, какъв е техният размер и от къде ги е придобил.

                От представените писмени и веществени доказателства по делото, се установи също, че през 2017г., подсъдимия е придобил собственост върху процесният религиозен храм, както и че подсъдимия, няма качеството на духовно лице, в мюсюлманската религия, а единствено сам той се самоопределя като такова. Безспорно се установи също, че подсъдимия М.   през периода   от 2000г. до 2009г.  е бил ходжа на гр.***, но не и през инкриминираният период на повдигнатото по пункт 5-ти от ОА продължавано престъпление, като през част от този период е  заемал и длъжността „охранител“ в охранителна фирма.Показанията на св.В. и св.М. и тези на останалите свидетели разпитани по делото, съдът намира за обективни, последователни и незаинтересовани, кореспондиращи с ценената доказателствена основа.

           С цялостната си деятелност, описана по-горе, подсъдимия М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер   по чл. 209 ал. 1 вр.чл.26 ал.1 от НК.

              От обективна страна:   през периода  м. март  2018г. – м. октомври 2018г. на територията на гр. Балчик, възбудил заблуждение като формирал неверни представи у пострадалата И.В. че ще извърши ремонтни дейности на религиозния храм „Али Коч Баба“ в гр.*** без тези обстоятелства да отговарят на обективната действителност, с което е причинил на пострадалата В. имотна вреда в размер на общо 1500,00 лева, а именно – вследствие на създадените у пострадалата неверни представи, я мотивирал да се разпореди  парични средства   с цел да набави за себе си имотна облага  

             По-горе бяха описани установените в хода на настоящото производство елементи от обективната страна на престъплението, които безспорно се установиха – възбуденото заблуждение, неговото съдържание, неговият адресат, мотивирането му по този начин да извърши имуществено разпореждане, както и настъпилата имотна вреда за св.В. и нейният размер – всички съответстващи на горното обвинение, представено на съда за решаване на въпросите по чл.102 вр.чл.303 от НПК от стана на държавното обвинение.

            От субективна страна престъплението подсъдимият е извършил виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал, че се действията си въвежда в заблуждение св.В. и че по този начин и причинява имуществени вреди в размер посочен от обвинението, но въпреки това е извършил деянията, поддържал е заблуждение у нея, воден от стремежа ди да се облагодетелства неправомерно, в което се изразява и измамливата цел на действията.   Умисълът  му е обхващал нагласата и очакването, че реализираните от измамливите действия парични  средства ще бъдат използвани за негови лични нужди и облагодетелстване.

             Двете  извършени от подсъдимата деяния в процесния период, осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо разглежданата престъпна дейност на подсъдимия следва да се определи като “продължавано престъпление” по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.   

 

                 По обвинението в пункт 6-ти от ОА:

           Свидетелят Аркади А. *** и се занимавал със строително-ремонтни и рекламни дейности. В края на лятото на 2018 година, при него дошъл, мъж на име  Васил, който открил офис на куриерска фирма „ Европът“ в гр. ***, на ул. Елия и поискал да му изработи рекламно - указателна табела на офиса от пластмаса и рекламни стикери   с логото на фирмата за автомобил, който ще извършва доставките.

             Св.А.  изработил,  същите, съгласно договореното и поставил на видно място на офиса, изработената табела от ПВЦ. Около месец по -късно дейността приключила и офисът затворил,  като представителя на куриерската фирма,  нито взел рекламните стикери, нито заплатил на св.  стойността на услугата. Недоволен от тези действия и некоректно отношение от страна на Васил, св. А.А., решил да демонтира и да си взема изработената рекламна табела, Д.к. разходите  които направил за изработването и,  не били заплатени.

           През деня свидетелят А. отишъл до офиса, където демонтирал   изработената от него табела и я занесъл в дома си като не мислел, че извършвал нещо нередно.  Няколко дни, след това му се обадил подс. М. и му казал, че знае, че е взел табелата от офиса на „Европът“, както и че този обект, подсъдимия,  охранявал. По телефона  подс. М.,   като   казал на св.А., че ще го заведе в полицията,  защото е откраднал табелата. При тези думи на подсъдимия, св.А. много се притеснил, тъй като не искал да носи наказателна отговорносД. Подс.М., забелязал, притеснението на свидетеля и решил да се възползва от ситуацията, като  заплашил св.А.,  че ако,   заплати сумата от 1000,00 лв.,  това нямало да се случи,  Д.е. няма да съобщи на органите на полицията.Св.А., се съгласил, взел табелата и я закарал в дома на подс.М., който веднага след това  му поискал и сумата от 1000,00 лева, но св.А. му отговорил, че не разполагал с такава сума. Тогава подс.М. го попитал, каква е стойността на тази рекламна табела, на което св.А. отговорил, че струва 150,00 лева.  При това положение подс.М. му казал да му даде поне   сумата от 150лв.След което св.А., отишъл до дома си, взел парите и ги занесъл в дома на подсъдимия,  където му ги предал.

             Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства приобщени, чрез прочитане по реда на НПК.

               При така установената фактическа обстановка въз основа на обсъдения доказателствен материал, се налагат следните правни изводи:

                Г.М.  е обвинен в извършването на престъпление по чл. 214, ал. 1  НК – „Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.“

                От обективна страна съставът на престъплението се характеризира с три момента – 1. изпълнително деяние, включващо принуда и довеждане до знанието на изнудения за желаното поведение; 2.поведение на пострадалия, съобразно желаното от дееца; 3.въздействие върху обекта на посегателство – имотна вред.

            С действията си М.  е осъществил една от формите на изпълнителното деяние на престъплението - принудил чрез заплаха, че ще го предаде в полицията,   св.А. да му даде сумата от  150лв., която сума, пострадалият е имал възможност да заплати,  казвайки му да направи това. Пострадалият е изпълнил исканото –   дал на подсъдимия исканата сума, с което е настъпил съставомерния резултат – имуществото на пострадалия е намаляло със стойността на пластмасовата табела – 150.00 лева.

               От субективна страна подсъдимия М. е действал при условията на пряк умисъл и  с користна цел – съзнавал е, че св.А. не иска да, даде на подъсдимия сумата от 1000лв., а в последстви и сумата от 150лв.,  но   упражнявайки психологическо въздействие, чрез заплашване, че ще го предаде в полицията като крадец,   го принудил да направи това и именно това е целял – пострадалият да му даде парите.

           Горните съображения водят на извод, че от обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил състава на чл. 214, ал. 1  НК. Като съобрази конкретиката на настоящия случай, съдът достигна до извод, че деянието, извършено от подсъдимия е престъпно.

            Възраженията на защитата на подсъдимия и на самия подсъдим в личната му защита, за неговата малозначителност,  съдът намира следното. В случая, принудата, разпореждането и вредата, видно от св.показания и на св.А., не са изолирани в действията на подсъдими и очевидно, са обичайни негови такива, за да си набавя лични средства.Под предлог, че работи в охранителната фирма, подсъдимия, принуждавал, с различни по вид заплахи, според ситуацията, св. А. и св.А. да се разпореждат, с различни по размер суми, които предавали на подсъдимия, като „глоби“ от охранителната фирма в която работил, подсъдимия, за нанесени от свидетелите щети на охранявани обекти. Установи се също, от св.показаният на св.П., че   такава практика в охранителната фирма „Делта Гард“ ООД гр.София, няма, поради което и бил  прекратен трудовият договор с подсъдимия.

          Така мотивиран,  съд призна подсъдимия  Г.М. за виновен и в извършването на  престъплението, за които е обвинен с обвинителния акт, в пункт 6-ти от същия.

 

            По наказанията за всяко от престъпленият за които е привлечен да отговаря подсъдимия:

            При определяне вида и размера на наказанията , което следва да наложи на подсъдимия за извършените от него престъпления, съдът съобрази предвидените по съответната разпоредба от НК вид и размер на санкцията за ШЕСТТЕ престъпления, отчете степента на обществената опасност на подсъдимия и на деянието, взе предвид индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и всички останали такива, относими към определяне на наказанието съобразно изискванията на чл.36 от НК досежно целите на наказанието.

             Съдът констатира, че съгласно, бюлетина за съдимост на подсъдимия,    същият е реабилитиран към 2000г., по право, по отношение на преходните му осъждания.В същото време, обвинението по настоящото дело по пункт 1- ви от ОА, за престъпление по чл.159а, ал.1 от НК, съдът е приел, че датата на деянието, по отношение набирането на пострадалата С., чрез уговаряне да живеят заедно е извършено на неустановен ден в периода месец февруари – месец март 2009г.  Съобразявайки тази рамка и характера на настоящото производство,   настоящият състав намери, че на подсъдимия следва да се наложи наказание “лишаване от свобода” в размер на 2г., за престъплението по чл.159а, ал.1 от НК.

             Съдът съобрази, че деянието по пункт 1-ви от ОА  се отличава със изключително висока степен на обществена опасносД.Касае се за престъпление, особено опасно в настоящият етап на развитие на обществото, когато икономическите критерии и условия довеждат и до занижени морални критерии.Упоритото незачитане от страна на подсъдимия М. на установеният в страна правов ред, липсата на скруполи при преследване на набелязаните от него цели, изградените престъпни навици и чувството му на безнаказаност, желанието за осигурен живот, чрез неправомерни доходи от измами,  наличието на актуални данни за подсъдимия, които   го характеризират отрицателно, съдът прецени, че наказанието, което следва да се наложи на подс.  следва да е в размер близък до минималния предвиден в закона за това  престъпление, което да търпи ефективно. 

            Съдът намери, че на подсъдимия не може да бъде наложено наказание в хипотезата на чл. 55 от НК. Не са налице нито многобройни, нито изключителни по характера си обстоятелства, които да обусловят приложението на този законов тексД. С оглед конкретно установените по делото обстоятелства евентуалното приложение на чл.55 от НК би било проява на прекомерна и неоправдана, с оглед целите на наказанието, снизходителност и би било в явно противоречие с преследваните цели на наказанието.

          При определяне размера на съпътстващото наказание „глоба“, за престъплението по  чл.159а, ал.1 от НК, съдът съобрази разпоредбата на чл.47, ал.1 от НК, във връзка с безспорно установеното по делото, че подсъдимия е безработен, поради което определи нейният размер на сумата от 3 000лв.

            Съдът намира, че за всяко от деянията по останалите ПЕТ обвинения – по чл.164, ал.1, по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.214, ал.1 от НК, следва да бъдат наложени наказания по 1г. ЛОС. Съдът намира, че и по отношение на тези наказания,  не са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, тъй като на поде. е наложено наказание лишаване от 2 години по първото обвинени,   и за пълното постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му е наложително да изтърпи ефективно наказанието „лишаване от свобода".

               Противно на доводите на защитата,  въпреки  посоченото единствено на брой смекчаващо вината обстоятелство, че подсъдимия не е осъждан, същото в конкретния случай не дават основание да се приеме наличие на предпоставките за определяне на подсъдимия на наказание при условията на чл. 55 от НК. Поради това, считам за напълно справедливо, че наказанията на подсъдимия  следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК,  за всяко от извършените деяния по пунктовете от 2-ри до 6-ти от ОА, а именно -„лишаване от свобода" за срок от 1 година и „глоба" , както следва: за престъплението по чл.164 от НК в размер на 5000 лева и за престъплението по чл.214, ал.1 от НК в размер на 1 000лв.

             Доколкото по делото не се установи, подсъдимия да притежава имущество, което да подлежи на конфискация, съдът не наложи такава.

              На основание чл.23 от НК, съдът определи на подсъдимия едно общо най –тежко наказание, а именно 2г.ЛОС, към което присъедини и най –тежкото измежду наложените наказания „Глоба“ в полза на Държавата , това в размер на 5 000лв.

              Налице са всички предпоставки на чл. 53 ал. 1 б. „а" от НК, което е мотивирало съдът да отнеме в полза на държавата вещите, послужили за извършване на престъплението и принадлежащи на подсъдимия, подробно описани, приобщени като веществени доказателства по делото.

              Тъй като подсъдимият е бил признат за виновен,  на основание чл.189, ал. З от НПК, съдът  го осъди да заплати и направените разноски и потвърди мярката му за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ взета на ДП.

            Така мотивиран, настоящият съд постанови съдебния си акД.

            Мотивите са изготвени по реда на чл.308, ал.2 от НПК и предадени на 04.02.2020 г.

 

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: