№ 16491
гр. С., 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110166995 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от /фирма/ срещу С. А. Г., Л. Ц. Г., Д.
С. Г. и М. П. Н., с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания
за потребена от ответника топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответниците били потребители на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съответно – § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за
тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За
процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. С., одобрени с решение на ДКЕВР от
2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът
за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след
изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответниците
ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., /адрес/, абонатен № 243807, за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г., но не
заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на
етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с /фирма/. През отоплителния сезон ищцовото
1
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот
били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. Въз основа на изложеното ищецът моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците С. А. Г.,
Л. Ц. Г., Д. С. Г. и М. П. Н. за отговор. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, в
който е обективирано признание дължимостта на процесните вземания. Приложен е
касов бон от 31.03.2023 г., като ответниците твърдят, че са заплатили задълженията си
и молят в полза на ищцовото дружество да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Във връзка с тези твърдения е
постъпила молба от /фирма/ с вх. № 105325 от 13.04.2023 г., в която е посочено, че с
извършените от ответника плащания са погасени всички процесни вземания за
главници, лихви и съдебни разноски.
С молба от 14.07.2023 г. ищецът отново е заявил, че със заплащането на сума в
общ размер от 1306,72 лева ответниците са изплатили претендираните от дружеството
парични задължения.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е образувано по кумулативно обективно и субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците С. А. Г., Л. Ц. Г., Д. С. Г. и
М. П. Н., в качеството им на потребители на топлинна енергия в недвижим имот,
находящ се в гр. С., /адрес/, абонатен № 243807, да заплатят на /фирма/ следните
парични суми: 1/ сумата от 875,84 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. декември 2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
2/ сумата от 292,51 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г.; 3/ сумата от
5,28 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
31.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане; 4/ сумата от 1,57 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2022 г., начислена върху такса за дялово
2
разпределение.
За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане. Претенциите за установяване дължимостта на начислени
върху претендираните главници лихви за забава са обусловени от наличието на
главното задължение, като ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава
спрямо същите.
С отговора на исковата молба е представен фискален бон от 31.03.2023 г., от
който се установява, че в полза на /фирма/ е преведена сума в общ размер от 1306,72
лева с посочено основание „Плащане по съдебно дело“, като са отразени плащания на
главница в размер на 881,12 лева, мораторна лихва в размер на 294,08 лева, съдебни
разноски в размер на 100,00 лева и законова лихва в размер на 31,52 лева. В изрично
становище по така твърдяното плащане, обективирано в молба с вх. №
105325/13.04.2023 г., ищецът е заявил, че претендираните вземания действително са
изплатени в цялост.
Като съобрази така изложените факти, съдът намира, че към датата на
приключване на устните състезания по делото между страните липсва спор относно
наличието на основание за дължимост на процесните вземания. Направеното в хода на
процеса – на 31.03.2023 г. – плащане на претендираните задължения в пълен размер,
което не се оспорва от ищцовото дружество, представлява признание за наличието на
изискуемите материалноправни предпоставки за уважаване на исковите претенции.
Така направеното от ответната страна признание на фактите по делото съдът цени
съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК. Тъй като плащането на процесните вземания е
извършено след подаването на исковата молба на 08.12.2022 г., предявените
осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло поради плащане в хода на
процеса.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. В случая ответниците са признали иска и са заплатили претендираните
вземания, но след образуването на съдебното производство. Поради тази причина
ответната страна следва да заплати разноски на /фирма/ за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева.
3
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост предявените от /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление гр. С., /адрес/, срещу С. А. Г. , ЕГН: **********, Л. Ц. Г., ЕГН:
**********, М. П. Н., ЕГН: **********, тримата с адрес гр. С., /адрес/, и Д. С. Г.,
ЕГН: **********, с адрес гр. С., /адрес/, искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца начислените за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., /адрес/,
абонатен № 243807, задължения, както следва: сумата от 875,84 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. декември
2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане; сумата от 292,51 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
10.11.2022 г.; сумата от 5,28 лева, представляваща такса за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 1,57 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2022 г., начислена
върху такса за дялово разпределение, поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА С. А. Г. , ЕГН: **********, Л. Ц. Г., ЕГН: **********, М. П. Н.,
ЕГН: **********, тримата с адрес гр. С., /адрес/, и Д. С. Г., ЕГН: **********, с адрес
гр. С., /адрес/, да заплатят на /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление гр. С., /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4