Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. С., 07.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на седемнадесети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2731 по описа за 2017г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „С.и.“ ЕАД, с която срещу „П.– П.,Р.,И.и медийна агенция“ АД при условията
на обективно кумулативно съединяване са предявени: 1) осъдителен иск с правно
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата 112 560,76 лв. – месечни наемни вноски,
дължими по договор от 22.10.1999г. за ползването на 26 броя
рекламно-информационни елементи в периода от 01.10.2014г. до 30.09.2015г.; 2)
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата
5 574,67 лв. – лихви за забава, изтекли върху главните вземания в периода
от падежа на всяко от вземанията до 16.10.2015г.
Исковете са предявени като частични за суми,
представляващи разликата между общите твърдяни от ищеца размери на вземанията и
размерите, за които са предявени частични искове по т.д. №6582/2015г. на СГС,
ТО, VІ-8 с-в.
Ответникът оспорва исковете с възражения за
неизпълнен договор, мотивирани с твърдения, че в периода, за който претендира
плащане на наемни вноски, ищецът не е осигурил спокойното и несмущавано
ползване на наетите рекламно-информационни елементи, като е допуснал
демонтирането им по нареждане на органи на Столична община, която е едноличен
собственик на капитала на ищцовото дружество.
За обезщетение на вредите от неизпълнението
на посочените задължения на ищеца с насрещна искова молба предявява следните
обективно кумулативно съединени искове: 1) осъдителен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 165 620,00 евро – обезщетение за вреди
на „П.– П.,Р.,И.и медийна агенция“ АД, представляващи пропуснати ползи в периода
от 01.09.2013г. до 22.10.2015г. от възможността да получи възнаграждения по
договори от 15.03.2005г. и 02.09.2005г., сключени с „А.П.“ АД за експлоатация
на процесните рекламно-информационни елементи; 2) осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 15 104,00 лв. – обезщетение
за вреди на „П.– Процудентска, рекламна, информационна и медийна агенция“ АД,
представляващи разноски, направени за обжалване на административни актове,
издадени за премахване на процесните рекламно-информационни елементи.
Предявява и насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 19 538,55 лв. – част от платените от
„П.– П.,Р.,И.и медийна агенция“ АД месечни наемни вноски по договора от 22.10.1999г.
за периода от 01.01.2014г. до 30.09.2014г., които подлежат на връщане от „С.и.“
ЕАД, тъй като пет от процесните рекламно-информационни елементи не са ползвани
в посочения период.
Насрещните искове са предявени от ответника
след срока по чл. 367, ал. 4, вр. чл. 211, ал. 1 ГПК, но са приети за съвместно
разглеждане в производството при условията и по реда на чл. 213 ГПК.
С решение от 08.08.2016г. по т.д.
№6582/2015г. на СГС, ТО, VІ-8 с-в (влязло в сила на 28.05.2018г.) са уважени
изцяло предявените от „С.и.“ ЕАД срещу „П.– П.,Р.,И.и медийна агенция“ АД
предходни частични осъдителни искове с предмет вземанията за вноски по
процесния договор, дължими за процесния период от 01.10.2014г. до 30.09.2015г.,
както и вземанията за лихви за забава върху главните вземания, дължими за
периода до 16.10.2015г., за чийто остатък са предявени последващите частични
искове на „С.и.“ ЕАД по настоящото дело, като ответникът „П.– П.,Р.,И.и медийна
агенция“ АД е осъден да заплати на ищеца сумата 50 000,00 лв. – част от месечните
наемни вноски, дължими по договора от 22.10.1999г. за ползването на 26 броя
рекламно-информационни елементи в периода от 01.10.2014г. до 30.09.2015г.,
както и сумата 2 475,78 лв. – част от лихвите за забава, изтекли върху
главните вземания за месечни вноски в периода от падежа на всяко от вземанията
до 16.10.2015г.
Съгласно чл. 297 – 299 ГПК цитираното решение
по т.д. №6582/2015г. на СГС, ТО, VІ-8 с-в със задължителна за съда и страните
по настоящото дело сила на пресъдено нещо установява: 1) валидно възникнали
наемни правоотношения между страните по договора от 22.10.1999г., по силата на
които ищецът се е задължил да предостави на ответника ползването на процесните
26 броя рекламно-информационни елементи; 2) изпълнение на задълженията на ищеца
за осигуряване на ползването на рекламно-информационните елементи от ответника
в периода от 01.10.2014г. до 30.09.2015г.; 3) забава на ответника за изпълнение
на задълженията му за плащане на вноските за ползване на елементите в посочения
период, която е продължила до 16.10.2015г.
Очертаните обективни предели на силата на
пресъдено нещо на решението по т.д. №6582/2015г. на СГС, ТО, VІ-8 с-в съгласно т.
2 от тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. по тълк.д. №3/2016г. на ВКС, ОСГТК
предпоставят, че възраженията на ответника за неизпълнение на задълженията на
ищеца да осигури ползването на процесните 26 броя рекламно-информационни
елементи в процесния период от 01.10.2014г. до 30.09.2015г. са преклудирани с
влизането в сила на решението по т.д. №6582/2015г. на СГС, ТО, VІ-8 с-в и е
недопустимо да бъдат разглеждани по същество в последващ процес между страните.
Независимо от изложеното, а и тъй като
възраженията за неизпълнен договор са заявени от ответника и като фактическо основание
на предявените насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, следва
да се посочи, че възраженията са неоснователни дори и само с оглед твърденията,
с които са мотивирани.
Ответникът твърди, че неизпълнението на
задълженията на ищеца за осигуряване на спокойното и несмущавано ползване на
наетите рекламно-информационни елементи в процесния период от 01.10.2014г. до
30.09.2015г. произтича от обстоятелството, че процесните елементи са премахнати
от местата, на които са изградени, като последица от административни актове,
издадени от органи на Столична община, която е едноличен собственик на капитала
на ищцовото дружество.
Тези твърдения, дори да се приеме, че са
установени от доказателствата по делото, поначало не могат да обусловят извод
за неизпълнение на задълженията на ищеца да осигури ползването на процесните
рекламни елементи по договора с ответника, тъй като според съдържанието на
процесния договор от 22.10.1999г. и допълнителните споразумения към него (договорът
и споразуменията са приети като писмени доказателства по делото, а съдържанието
им е и безспорно между страните) обект на наемните правоотношения между
страните по договора от 22.10.1999г. са именно рекламните елементи (движими
вещи съгласно легалното определение на §5, т. 81 ЗУТ), а не недвижимите имоти,
върху които са или ще бъдат разположени рекламните елементи, което означава, че
задълженията на ищеца по наемното правоотношение с ответника се изчерпват именно
до осигуряване на възможността ответникът да ползва наетите рекламни елементи и
не включват задължения за осигуряване на ползването на елементите върху
определени места (и в частност върху недвижими имоти на ищеца или на едноличния
собственик на капитала му).
На следващо място едноличният собственик на
капитала на търговско дружество и самото дружество са два самостоятелни правни
субекта, като собственикът на капитала поначало няма права и задължения,
произтичащи от договори, сключени между дружеството и трети лица, което пък
означава, че действия на едноличния собственик, които препятстват ползването на
наети от дружеството вещи (и в частност действия и актове за премахване на
изградени рекламни елементи върху определени обекти), сами по себе си не могат
да обусловят извод за нарушение на задължения на дружеството по договор за наем
на вещите.
Не на последно място - договори или клаузи от
договори, с които търговско дружество поема отговорност за изпълнение или неизпълнение
на административни правомощия на общинските органи (включително в случаи като
процесния, при които общината е едноличен собственик на капитала на
дружеството), са нищожни, тъй като редът за упражняване на публичноправните
правомощия на държавата и общините е регламентиран от императивни разпоредби и
не е допустим предмет на облигационни правоотношения между частноправни
субекти, което е достатъчно да предпостави, че съдържанието на правоотношенията
по процесния договор между страните поначало не може да включва задължения на
ищеца във връзка с упражняване на административни правомощия на едноличния
собственик на капитала му като част от задълженията да осигури ползването на
процесните рекламни елементи от ответника в периода на действие на договора.
По изложените съображения предявените от „С.и.“
ЕАД частични осъдителни искове за наемни вноски за периода от 01.10.2014г. до
30.09.2015г. и лихви за забава за периода до 16.10.2015г. се явяват доказани по
основание, а предявените насрещни искове от „П.– П.,Р.,И.и медийна агенция“ АД
за обезщетение на вреди от неизпълнение на задължения на „С.и.“ ЕАД по договора
от 22.10.1999г. са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по делото се установява, че общият размер на задължението на
ответника за наемни вноски за периода от 01.10.2014г. до 30.09.2015г. възлиза
на сумата 164 239,02 лв., а общият размер на лихвите за забава върху
главните вземания за периода до 16.10.2015г. възлиза на сумата 8 102,03
лв., като разликите между установените общи размери на вземанията и присъдените
размери с решението по т.д. №6582/2015г. на СГС, ТО, VІ-8 с-в са в по-високи
размери от сумите, за които са предявени осъдителните искове по чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по настоящото дело.
В съответствие с диспозитивното начало в
гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК) исковете с правно основание чл. 232, ал.
2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени до предявените им размери от 112 560,76
лв., съответно 5 574,67 лв.
По съображения, идентични на изложените във
връзка с насрещните искове за обезщетение на вреди, неоснователен се явява и
предявеният насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на
сумата 19 538,55 лв.
Като основание на иска са заявени твърдения,
че посочената сума представлява платени вноски за ползване на пет от наетите
рекламно-информационни елементи в периода от 01.01.2014г. до 30.09.2014г., но в
посочения период елементите не са ползвани от ответника, тъй като са
демонтирани в изпълнение на административни актове на органи на Столична
община.
Както се посочи по-горе демонтирането на
рекламните елементи, само по себе си не лишава ответника от възможността да
ползва въпросните движими вещи по предназначение, респективно не може да
обуслови извод, че плащането на уговорените вноски за ползването на елементите
в посочения период от 01.01.2014г. до 30.09.2014г. е извършено без основание.
Отделен е въпросът, че дори ответникът да бе
лишен от възможността за ползване на рекламните елементи в посочения период,
това обстоятелство не може да породи вземане на ответника по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
за връщане на платените суми (основанието за плащане на сумите е сключеният
договор между страните), а вземане за обезщетение на вреди от неизпълнение на
задължения на ищеца да осигури ползването на елементите.
Вземане за връщане на сумите като платени без
основание би възникнало за ответника в случай, че договорът между страните е
прекратен или развален преди периода, за който са платени сумите (договорът за
наем е с продължително изпълнение и развалянето му има действие за напред
съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД), но доказателства, а и твърдения в тази насока не
са ангажирани в производството по делото, което представлява допълнителен и
самостоятелен аргумент за неоснователност на насрещния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 и 3 ГПК в тежест на ответника е възстановяването на разноските, които
ищецът е направил за производството по делото, включително плащането на юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.– П.,Р.,И.и медийна агенция“ АД с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** А да заплати на „С.и.“ ЕАД
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***. *******на основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД сумата 112 560,76 лв. – част от месечните наемни вноски,
дължими по договор от 22.10.1999г. за ползването на 26 броя
рекламно-информационни елементи в периода от 01.10.2014г. до 30.09.2015г.,
ведно със законната лихва от 20.09.2017г. до изплащането на сумата, на
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 5 574,67 лв. – част от лихвите
за забава, изтекли върху главните вземания за месечни наемни вноски в периода
от падежа на всяко от вземанията до 16.10.2015г., а на основание чл. 78, ал. 1,
3 и 8 ГПК сумата 5 525,42 лв. – разноски за съдебното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.– П.,Р.,И.и
медийна агенция“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** А
срещу „С.и.“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***. Й. В. ********иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 165 620,00 евро –
обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения на „С.и.“ ЕАД по договора от
22.10.1999г., представляващи пропуснати ползи в периода от 01.09.2013г. до 22.10.2015г.
от възможността „П.– П.,Р.,И.и медийна агенция“ АД да получи възнаграждения по
договори от 15.03.2005г. и 02.09.2005г., сключени с „А.П.“ АД, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 15 104,00 лв. – обезщетение
за вреди от неизпълнение на задължения на „С.и.“ ЕАД по договора от
22.10.1999г., представляващи разноски, направени от „П.– П.,Р.,И.и медийна
агенция“ АД за обжалване на административни актове, издадени за премахване на
рекламно-информационните елементи по договора от 22.10.1999г., иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата 19 538,55 лв. – платени месечни
наемни вноски по договора от 22.10.1999г. за ползване на пет рекламно-информационни
елемента в периода от 01.01.2014г. до 30.09.2014г.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: