№………
гр. София, 15.07.2018
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в
публичното заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10008 по описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за З.то КЗ) във вр. с чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищцовата страна М.Х.Х. твърди на 04.12.2017 г. в с. Калоянци, общ.
Кърджали, около 12:00 часа, да е бил блъснат от лекотоварен автомобил
„Мерцедес“ с рег. № ******при движение назад. Твърди се вследствие на ПТП
ищецът да е получил лицева травма – открита рана на устните и устната кухина,
открита рана на клепача и околоочната област с видим
хематом в областта на дясното око, избити 2 горни зъба (първи десен и първи
ляв), разклатен втори горен десен зъб, охлузвания по дясно бедро и лява глезенна става, хематом и оток. Травмите наложили престой в
болнично заведение, като се нуждаел от 2-месечен период за възстановяване.
Твърди се ищецът да е бил силно стресиран, като при всеки спомен за
произшествието изпитва безпокойство и получава сърцебиене. Предвид
обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лекотоворания
автомобил „Мерцедес“ е била застрахована при ответника, ищцовата
страна е предявила претенция за обезщетяване на неимуществените вреди от
произшествието, но такова не й било изплатено. При тези обстоятелства тя
предявява иск за изплащане на обезщетение от 26000 лв. за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 21.05.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума,
както и сторените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД оспорва предявения иск. Твърди
описаният от ищеца механизъм да не отговоря на действителния. Посочва, че
ищецът е имал възможност да забележи приближаващия автомобил. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцовата страна, като твърди ищецът да е предприел
пресичане на необозначено за това място. Намира за завишен размерът на
предявения иск. Не оспорва наличието на застраховка Гражданска отговорност с
водача на автомобила.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
В Протокол за оглед на ПТП от 04.12.2017 г. на РУ гр. Кърджали е
отразено, че на на 04.12.2017 г. в с. Калоянци е
настъпило ПТП между товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“,
управляван от Г.И. Иусуф и рег. № ******и пешеходеца М.Х.Х..
С постановление от 30.01.2018 г. по досъдебно производство
721/2017 г. по описа на РУ на МВР Кърджали и пр.преписка № 1901/2017 г. на
Районна прокуратура гр. Кърджали образуваното досъдебно производство е
прекратено на основание чл. 343 НК – по искане на пострадалия. Съдът взема
предвид дадените от ищеца показания в рамките на досъдебното производство,
съдържащи извънсъдебно признание на неизгодни факти, а именно: че към датата на
ПТП е видял спрял на улицата камион. Излязал и
тръгнал по улицата. Бил на около 10 метра от камиона, когато решил да звънне и
да провери кога ще пристигнат поръчаните мебели. Спрял на уличното платно с
гръб към камиона и по едно време видял, че камионът е близо до него и че го
удря.
За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Г.И.Ю.. Свидетелят сочи, че от 10 години
зарежда магазините по маршрута към гр. Кърджали. В деня на инцидента е паркирал
лекотоварния автомобил пред магазина и е слязъл, за да взема празния амбалаж и
да му бъде платено. След това се качил отново в автомобила и по навик погледнал
в огледалата. Пуснал ръчната спирачка, запалил двигателя на буса
и върнал автомобила почти без скорост по нанадолнището, за да направи завой 5-6
м. назад, за да слезе надолу извън селото посока уширение.
Свидетелят сочи, че не е видял кога пострадалият е застанал зад буса. Била изминала около минута от качването му в колата
до последващите действия. Бусът
е бил паркиран на платното за движение, половин метър пред магазина. В този
участък няма тротоар. Свидетелят М.Я.посочва, че към процесния
инцидент ищецът е бил излязъл от магазина и е вървял надолу по пътя към другия
магазин. Според свидетеля шофьорът на товарния автомобил се е качил и потеглил
без да се увери дали зад автомобила е имало пешеходци.
По образуваната щета № 0411-185-0001-2018 г. на 21.05.2018 г. е
постановен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с мотив
неустановен маханизъм на ПТП.
Анализирайки събраните писмени, веществени (фотоалбум) и гласни
доказателства вещото лице инж. К. Грънчарод дава
следния вероятен механизъм на ПТП: на 04.12.2017 г., около 12:00 часа, в с.
Калоянци, общ. Кърджали, пред магазин до дом № 12 е бил паркран
товарен автомобил – бус фургон „Мерцедес Спринтер“ с регистрационен номер *****, управляван от Г.И. И.. След разтоварване на стоки водачът придвижил автомобила
в посока към уширението с цел извършване на маневра
завой при движение на заден ход. По същото време пешеходецът М.Х.Х. се придвижил по левия тротоар от магазина в обратна
посока – към гр. Харманли, като достигнал до около 1,0-1,5 м. след края на
левия тротоар и заел поза с гръб към буса. При
движение на заден ход около за около 1-2 метра товарният автомобил достигнал
скорост от около 5 км/ч, при което настъпил удар със стоящия на място
пешеходец. Ударът настъпил със задната част на автомобила по обърнатия с гръб
към автомобила пешеходец. Автомобилът спрял на място, а удареният пешеходец паднал
на терена, при което му били причинени телесни увреждания. Експертът
подчертава, че за да е било предоптвратимо
произшествието водачът на автомобила, поради липса на видимост при движение на
заден ход, е следвало да си осигури помощ на друг човек, който да го съпровожда
и напътства. Според експерта пешеходецът е имал обективна възможност, при
средни възможности, да възприеме звукът от спрелия с работещ двигател и
впоследствие движещ се товарен автомобил. Заставайки зад автомобила пешеходецът
не е бил видим чрез страничните огледала за обратно виждане.
По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р М.Г.. Въз основа на събраните писмени
доказателства експертът приема, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
получил следните травматични увреждания: кръвонасядане в централната част на
горната устна, избиване на горните първи два резеца, разклащане на втория горен
десен резец, кръвонасядане на долния десен клепач, охлузване на дясната скула,
охлузване на носа, разкъсно-контузна рана на горната устна, охлузване на
дясното бедро, охлузване на дясната подбедрица, охлузване на глезените на двата
крака. След инцидента на ищеца е била проведена спешна диагностика и лечение в
ЦСМП Кърджали със зашиване на разкъсно-контузната
рана на горната устна. По делото няма данни избитите зъби да са възстановени.
Според експерта раната на горната устна е заздравяла в срок от 10-15 дни.
Охлузванията и кръвонасяданията са отчвучали в срок от десетина дни. Пострадалият е отказал
болнично лечение. Няма медицински данни за здравословното състояние на М.Х.
преди инцидента и към настоящия момент. Няма данни оздравителният процес да е
бил по-продължителен от обичайния срок за възстановяване на описаните
травматични увреждания.
По отношение възстановяване на избитите зъби процесуалният
представител на ищеца уточнява, че същите са възстановени в Турция, самият ищец
е зъботехник.
Свидетелят М.Я.посочва, че след инцидента той е закарал ищеца до
дома му. Идвал и му носел храна, защото ищецът не можел да става и да се
изправя. Можел да се придвижва с трудност, тъй като десният му крак бил ударен.
Свидетелят се грижил за ищеца около 10-12 дни, след това ищецът се гледал сам.
Не знае друг да се е грижил за ищеца.
При съвкупна преценка на събраните доказателства съдът намира за
установен фактическия състав на деликта по смисъла на
чл. 45 ЗЗД. Установява се, че при управление на товарен автомобил водачът Г. И.
е предприел маневра движение на заден ход в нарушение на изискванията на чл. 40
ЗдвП. Съгласно тази разпоредба преди да започне
движение назад, водачът на МПС е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
В конкретния случай Г. И.е е предприел движение назад
без да се увери дали има пешеходци зад товарния автомобил, като видимостта от
страничните огледала за обратно виждане е била недостатъчна за изпълнение на
това задължение. Предвид тази ограничена видимост той е следвало да осигури
лице, което да му сигнализира за налични опасности при изпълнение на маневрата.
Съдът намира за основателно възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат. Събраните гласни доказателства и извънсъдебно
признание на ищеца при проведения разпит в досъдебното производство
установяват, че в нарушение на правилата на чл. 108 ЗдвП,
изискващ използване на тротоар или банкет за придвижване, а при липса – да се
движат от лявата страна на пътното платно възможно най-близо до лявата му
граница. Установява се, че неоправдано пострадалият е престоявал на платното за
движение, като преди това е възприел наличния автомобил на платното за
движение. По изложените съображения съдът намира, че е налице 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за
автомобила е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на
автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на
произшествието между тях е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие
причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцовата страна е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД
съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вид и характер на
уврежданията; проведеното лечение без изискване за оперативна намеса;
интензитет и продължителност на болката – интензивна през непосредствено след
травмата за период около 2 седмици, през които ищецът е изпитвал трудности в
придвижването поради констатираните охлузвания и натъртвания и е ползвал
помощта на свой приятел. По делото не се твърди и не се събраха доказателства
във връзка с протезиране на избитите при удара предни
резци ищецът да е изпитвал допълнителни затруднения, поради което съдът не
взема същите предвид като обстоятелство, утежняващо или продължаващо неопределено
възстановителния период. Отнасяйки тези констатации към възрастта и начина на
живот на ищеца, както и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и
неминуемо настъпилите негативни емоционални преживявания, намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 10000 лв. При съобразяване на изводите
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца искът се явява основателен за сумата от 5000 лв., като за разликата
следва да бъде отхвърлен.
Върху така определената сума ответникът дължи заплащане на законна
лихва считано от 21.05.2018 г. - датата на отказа.
Предвид изложеното, искът за неимуществени вреди следва да се
уважи за сумата от 10000 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер от
26000 лв.
По разноските:
При така установения изход от спора на адв.
Д.следва да се присъди възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 262 лв. (1310 лв. х 0,20).
По отношение на сторените от ответника разноски – същите са в общ
размер 670 лв., в това число юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., депозити за вещи лица в общ размер 500 лв.
и депозит за свидетел в размер на 70. При съобразяване на отхвърлената част от
иска (0,62) на ответника следва да се заплатят разноски в размер на 536 лв.
Ответникът дължи заплащане на държавна такса съобразно уважената
част от иска в общ размер 200 лв. и разноски съобразно уважената част от иска в
размер на 100 лв.
Поради което Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******да
заплати на М.Х. Х., ЕГН **********, по банкова
сметка *** ***. 432, ал. 1 КЗ
обезщетение за вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за вреди от ПТП, осъществено на 04.12.2017 г. в с Калоянци – сумата от 5000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, заедно със законната лихва от
21.05.2018 г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до
пълния предявен размер от 26000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
З.“ АД, ЕИК ******Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, IBAN ***. 38 Задв., сумата от 262 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА М.Х. Х., ЕГН **********, да заплати на ЗЗастрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД,
ЕИК ******, IBAN ***, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 536 лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, да
заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата
от 300 лв., представляваща
дължима държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: