Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 16.07.2019 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН А.
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 207
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба
се твърди, че за периода от 01.05.2015 г. до 31.12.2015 г. ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия
на ответниците за обект, находящ
се в гр. С., жк „С.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., на
стойност 114,63 лева. Сочи, че ответниците, като
собственици на топлоснабдения имот, били потребители
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация - София“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, които се изготвяли от „Топлофикация - София“ ЕАД и се одобрявали от
КЕВР към МС. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
В чл. 33, ал. 1 от ОУ бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ
били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Видно било от
приложеното извлечение от сметки за абонатен № ., че ответниците
използвали доставената от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не погасили задължението си.
На основание чл.
139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно
чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения
имот се начислявали от „Топлофикация - София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски.
След края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки от фирма „Т.С.“
ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, от
които ставало ясно, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислени по действителен разход на уредите
за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Посочва, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било
образувано ч. гр. д. № 72994/2018 г. по описа на СРС, препратено по
компетентност на РС - Радомир, в рамките на което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 11/04.01.2019 г. в полза на заявителя и настоящ
ищец. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците подали
възражение срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова
претенция.
От съда се иска
да признае за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество сума в размер на 118,71 лева - главница
за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до
31.12.2015 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и мораторна
лихва за забава в размер на 26,25 лева, начислена за периода от 01.12.2015 г.
до 01.11.2018 г.
В срока по чл.
131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата
молба, озаглавен „възражение“, в който са изложили твърдения, че са платили
дължимите на ищцовото дружество суми за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.09.2015 г. Посочват, че за
останалия период от време не са извършвали плащания, тъй като не са получавали
фактура за дължими суми за този период. Изразяват готовност за заплащането им в
случай, че им бъдат представени доказателства за тяхната дължимост.
В съдебно
заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно
заседание ответникът Х.Г., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответницата
Е.Г. се явява лично в съдебно заседание, като заявява, че претендираните
от ищцовото дружество суми са дължими от ответниците.
Третото
лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД, конституирано с определение от 17.04.2019 г., не
изпраща представител в съдебно заседание. С молба от 10.05.2019 г. изразява
становище за основателност на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - София“ ЕАД, в качеството му на
доставчик на топлинна енергия, е подало на 16.11.2018 г. до Софийския районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
против ответниците Х.Г.Г. и
Е.И.Г. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ
се в гр. С., жк „С.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . за
периода от 01.05.2015 г. до 31.12.2015 г.
Въз основа на това заявление е
образувано ч. гр. д. № 72994/2018 г. на СРС, препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 11/04.01.2019 г. против длъжниците
и настоящи ответници.
В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжниците
Х.Г.Г. и Е.И.Г. са депозирали възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от
съобщаването заявителят „Топлофикация - София“ ЕАД е предявил настоящия
положителен установителен иск.
По делото са представени и приети
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2013 г.,
протокол от 24.07.2002 г. от проведено Общо събрание на етажната собственост,
от който е видно, че живущите в сграда, находяща се в
гр. С., жк „С.“, бл. 18, вх. „В“, „Г“ и „Д“, са
избрали фирма „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, договор
от 25.07.2002 г., сключен между „Т.С.“ ЕООД (изпълнител) и етажната
собственост, с адрес: гр. С., жк „С.“, бл. 18, вх.
„Г“ и „Д“ (възложител), по силата на който възложителят възлага на изпълнителя
да достави и монтира термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за
разпределение на разхода на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия, както и договор от 01.11.2007
г., сключен между „Топлофикация – София“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД, за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Наред с това по делото е представен
и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № ., том ., рег. № ., дело № ./.г. на нотариус Д. А. – с район на действие
– района на СРС, от който се установява, че Х.Г.Г. и Е.И.Г.
са продали на А.К.А. притежавания от тях недвижим имот, придобит в режим на СИО
и по наследство, а именно, апартамент №., находящ се
в гр. С., жк „С.“, бл. ., вх. ., ет. ., състоящ се от
две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с площ от 75,31 кв. м.
По делото е представен и споразумителен протокол от 08.12.2015 г., сключен между Е.И.Г.
и А.К.А., по силата на който страните са се споразумели всички дължими суми към
„Топлофикация – София“ ЕАД за недвижим имот, представляващ апартамент № ., находящ се в гр. С.,
жк „С.“, бл. ., вх. ., ет. ., до датата на предаване на
владението и изравнителните сметки до тази дата да бъдат заплатени от
продавача.
От ответниците
по делото са представени и приети фискални бонове, доказващи извършени от
последните в полза на ищцовото дружество плащания за
дължима топлинна енергия за процесния имот, находящ се в гр. С., жк „С.“, бл.
., вх. „.“, ап. ., както и разписка от 02.06.2019 г. за преведена по сметка на
„Топлофикация – София“ ЕАД сума от 221,00 лева.
По делото са представени също и 2
бр. индивидуални справки за отопление и топла вода за процесния
имот за периодите от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г., както и 2 бр. известия за доставяне към тях.
Приетото за установено от фактическа
страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответниците в полза на ищеца заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото
производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането му по същество
съдът намери следното:
Между страните не се спори, че ответниците притежават качеството потребители на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а това се установява и от приложения
по делото нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № ./.г. на нотариус Д. А. – с район на
действие – района на СРС. Не съществува спор и че за процесния
период ищцовото дружество е доставяло в имота,
собственост на ответниците, топлинна енергия, която
не е била заплатена в срок. Безспорно е още, че след получаване на препис от
исковата молба (на 14.03.2019 г.) ответниците са заплатили
(на 02.06.2019 г.) по сметка на топлопреносното
предприятие сумата от 221,00 лева, с която са погасили изцяло задължението си
към ищцовото дружество в общ размер от 144,96 лева,
от които 118,71 лева – главница за периода от 01.05.2015 г. до 31.12.2015 г. и мораторна лихва за забава в размер на 26,25 лева за периода
от 01.12.2015 г. до 01.11.2018 г.
Освен сумите, посочени по-горе, преставляващи главница и мораторна
лихва за забава, ищецът претендира и законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното ù изплащане. Доколкото погасяването на главницата е
извършено след образуване на заповедното производство, в полза на ищеца е
възникнало посоченото вземане за законна лихва за периода от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.11.2018 г. до датата на
погасяването на дълга – 02.06.2019 г., чийто размер, определен от съда по реда
на чл. 162 ГПК, се равнява на сумата от 6,56 лева. Доколкото ищцовата претенция включва главница и мораторна
лихва за забава в общ размер на 144,96 лева, а ответниците
са представили доказателства, че са заплатили сумата от 221,00 лева, съдът
намира, че с извършеното плащане в хода на процеса ответниците
са погасили и законната лихва, дължима от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до датата на погасяване на дълга.
С оглед изложеното и съобразявайки
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, т. е. наличието на извършено плащане след
предявяване на иска, което се явява правопогасяващ
вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като
погасена чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Ищецът поддържа искането си за
присъждане на разноски. Обстоятелството, че ответниците
са погасили чрез плащане в хода на процеса задължението си към
топлофикационното дружество, не обуславя извод за отхвърляне на предявения иск
като неоснователен, а за отхвърлянето му, като погасен чрез плащане, водещо и
до различни правни последици по отношение на разноските. Възлагането на
разноските в тежест на ищеца е предпоставено от
кумулативното наличие на установените в чл. 78, ал. 2 ГПК две изисквания - с
поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е
признал иска. Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги
конкретна - с оглед фактите по делото. Във връзка с понасяне отговорността за
разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в този смисъл
подлежи на изследване въпросът дали направените разноски са предизвикани от
поведението на ответника. Тъй като ответниците не са
погасили дълга си преди процеса, очевидно е, че са станали повод за завеждане
на делото, поради което настоящият състав приема, че отговорността за
разноските следва да бъде възложена на тях - арг. от
противното на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищцовото дружество
доказва направени разноски в производството по делото в общ размер на 250,00
лева, от които: 100,00 лева – заплатена държавна такса в заповедното и исковото
производство и юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150,00 лева, от които 50,00 лева за заповедното и 100,00 лева за
исковото производство, които при този изход на спора следва да бъдат заплатени
от ответниците. Тъй като ответниците
са заплатили по сметка на ищцовото дружество сумата
от 221,00 лева, съдът приема, че по този начин са погасили и част от дължимите
разноски в размер на 69,48 лева (221,00 лева – 151,52 лева), поради което
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 180,52 лева.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация - София“ ЕАД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:*** иск за признаване за установено по отношение
на Х.Г.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Е.И.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължат на топлофикационното дружество сума
в размер на 118,71 лева (сто и осемнадесет лева и седемдесет и една стотинки) -
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015
г. до 31.12.2015 г. за топлофициран
имот, находящ се в гр. С., жк
„С.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., ведно със законната лихва в размер на 6,56
лева (шест лева и петдесет и шест стотинки), считано от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата – 02.06.2019 г., както и мораторна
лихва за забава в размер на 26,25 лева (двадесет и шест лева и двадесет и пет
стотинки), начислена за периода от 01.12.2015 г. до 01.11.2018 г., като погасен
чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Х.Г.Г., с ЕГН: **********, с
адрес: *** и Е.И.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Топлофикация - София“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** сума
в размер на 180,52 лева (сто и осемдесет лева и петдесет и две стотинки) –
направени разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице –
помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.