МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 30.11.2018 Г. ПО НОХД №
4386/2018 Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НО, 5 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
От
Районна прокуратура Пловдив е внесен обвинителен акт по досъдебно производство
№ 136/2018 г. по описа на 01 РПУ при ОДМВР Пловдив /пр. пр. № 1566/2018 г. по
описа на Районна прокуратура Пловдив/ срещу Т.К.Ш. за извършени престъпления по
чл. 216 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 НК, и чл. 144 ал.3, вр. ал.1 НК.
Срещу
подсъдимия Ш. е повдигнато обвинение за това, че на 14.02.2018 г. в с. Марково,
обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, противозаконно е
унищожил чужди движими вещи – автомбилни гуми, както следва:
-
На 14.02.2018 г. в с.
Марково, обл. Пловдив, противозаконно е унищожил чужди движими вещи – 4 броя
автомобилни гуми /два броя автомобилни гуми марка „Нокиан“ с размери 205/65/15
на стойност 232 лева, два броя автомобилни гуми неусТвена марка, с размери
205/65/15 на стойност 162.60 лева/ на обща стойност 394.60 лева на лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ***, собственост на „Лаборатоар
Биодерма България“ ЕООД /към настоящия момент с наименование „Наос България“
ЕООД/
-
На 14.02.2018 г. в с.
Марково, обл. Пловдив, противозаконно е унищожил чужди движими вещи – 3 бр.
автомобилни гуми, всички с марка „AUFINE“,
с размери 205/55/16, на стойност 165 лева, на автомобил с марка „Пежо“, модел
207СС, с рег. № ***, собственост на В.А.Г. ***.
Или
общата стойност на унищожените общо 7 броя автомобилни гуми възлиза на 559.60
лева – престъпление по чл. 216 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 НК.
Срещу
подсъдимия Т.Ш. е повдигнато обвинение и за това, че на 14.02.2018 г. в с.
Марково, обл. Пловдив, се е заканил с убийство на Х.А.Г. ***, като това
заканване е могло да възбуди у Х.А.Г. основателен страх за неговото
осъществяване – престъпление по чл. 144 ал.3, вр. ал.1 НК.
В
хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа
така повдигнатите обвинения. Доколкото подсъдимият Ш. признава вината си по
отношение на престъплението с правна квалификация чл. 216 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 НК, представителят на държавното обвинение излага подробни съображения за
доказаност на другото вменено на подсъдимия деяние, представляващо според него
извършено престъпление по чл. 144 ал.3, вр. ал.1 НК. С оглед констатираните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства пледира на подсъдимия да
наложени наказания в размер на 1 година „лишаване от свобода“, изпълнението на
което да се отложи с изпитателен срок от четири години за престъпление по чл.
216 ал.1 НК, и в размер на 1 г. и 6 м. „лишаване от свобода“ , изпълнението на
което също да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години за престъплението по
чл. 144 ал.3, вр. ал.1 НК, като на основание чл. 23 ал.1 НК бъде определено
едно общо най-тежко наказание.
Повереникът
на частния обвинител – адв. Г., излага становище, че от събрания по делото
доказателствен материал безспорно се установява извършването на двете вменени
на подсъдимия престъпления. По отношение на индивидуализацията на наказанието,
моли същото да бъде в по-висок размер от това, предложено от Районна
прокуратура Пловдив, доколкото са налице голям брой отегчаващи отговорността
обстоятелства. Моли да бъдат присъдени разноските по делото.
Частният
обвинител – Х.Г., поддържа изложеното от неговия повереник.
Защитникът
на подсъдимия – адв. П., взима становище и по двете повдигнати обвинения. По
отношение на деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 216 ал.1 НК
излага съображения, че същото е осъществено в състояние на афект. По отношение
на вменената на подзащитния му закана за убийство по чл. 144 ал.3, вр. ал.1 НК,
пледира, че такава не е налице. Според защитника извършените от подсъдимия
действия не са могли да възбудят основателен страх за осъществяване на закана
за убийство у пострадалия, доколкото последния е тръгнал да го гони в един
момент. Възразява се, че по делото не е изготвена експертиза, която да отговори
на въпроса могло ли е действително у подсъдимия да се възбуди основателен страх
за осъществяване на заканата. Излага доводи, че част от свидетелите, на чиито
показания се основава обвинението, са заинтересовани. Показанията на останалите
свидетели, според защитника, се явяват противоречиви, като всички съвкупно не
могат да обосноват доказаност на повдигнатото обвинение. Поради изложеното моли
съда да признае неговия подзащитен за виновен единствено за деянието,
квалифицирано като престъпление по чл. 216 ал.1 НК, като вземе предвид, че
същото е осъществено в състояние на афект.
Подсъдимият
Ш. за лична защита изразява становище, че пострадалият, бившата му приятелка и
неговата леля са лъжесвидетелствали. В предоставената му последна дума
признава, че е извършил унищожаване на чужда вещ, защото е бил ядосан, но
закана за убийство посочва, че никога не е извършвал.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Т.К.Ш., ЕГН: **********, е
роден на *** ***. Към настоящия момент живее в с. ***. Същият е ***, с
българско гражданство. Завършил е средно образование, не е женен, безработен е,
към настоящия момент е реабилитиран по право.
На 14.02.2018 г. в с. Марково, обл.
Пловдив, в центъра се отпразнувал празника на виното. Там подсъдимият Ш.
употребил алкохол – около два литра вино. Около 22:30 – 23:00 ч. подсъдимият Ш.
решил, че е време да се прибира в дома си, находящ се на ул. ***. По пътя той
следвало да премине в непосредствена близост до дома на пострадалия Х.Г.. На
тротоара имало спрели коли, а именно лек автомобил марка Рено, модел Меган, с
рег. № ***, собственост на „Наос България“ ЕООД /с предходно наименование
„Лаборатоар Биодерма България ЕООД/, и лек автомобил марка Пежо, модел 207СС, с
рег. № ***, собственост на свидетеля В.Г.. Между паркираните автомобили и
къщата имало поставена капандура. Подсъдимият Ш. се опитал да мине между
капандурата и колите, но не успял, спънал се и паднал. Подсъдимият много се
ядосал, отишъл до неговото жилище, което се намирало на около 50 метра от
спрените коли, взел нож, отново отишъл до паркираните автомобили и започнал да
им дупчи гумите. По това време свидетелите Т Б., Д.Б. и С. С-Т се прибирали с
лек автомобил от Хижа Здравец. Същите спрели от другата страна на пракираните
автомобили, пред магазин „Детелина“, който бил осветен. Първоначално чули силен
звук от пукане и като насочили вниманието си към паркираните автомобили като
видели подсъдимия Ш. да дупчи гумите на същите. Звукът от пукането на гумите
достигнал и до пострадалия Г. и свидетелката Б.Т., която към онзи момент била
негова приятелка. Пострадалият първоначално погледнал през прозореца и видял
подсъдимия Ш. да се изправя зад лявата гума на паркирания автомобил Пежо 207. Впоследствие,
пострадалият излязъл с вик от дома си и попитал подсъдимия какво прави. Той му
отговорил, че му дупчил гумите, за да се научи как да спира. След това на
мястото пред дома излязла и свидетелката Т.. Пострадалият Г. поискал от
подсъдимия Ш. да пусне ножа, с който пукал гумите. Последният отвърнал, че няма
да пусне ножа, а ще го предаде на полицаите. Свидетелката Т. се обадила на
телефон 112. В този момент от автомобила излезнали свидетелите Б., Б. и С-Т,
които казали на подсъдимия да остави ножа. Той се
изплашил като възприел четирима човека срещу него и започнал да бяга в близката
улица, в неосветената част. След
него тръгнал пострадалият Г. и тримата свидетели. В един момент, подсъдимият Ш.
решил, че няма смисъл да бяга и се върнал към свидетелите, които го гонили.
Всички лица отново достигнали пред къщата на пострадалия Г.. В този момент от
дома на пострадалия излязла свидетелката М.Г. – леля на пострадалия Г., която
живеела в същата къща на втория етаж. Тя познала подсъдимия Ш., като застанала
между подсъдимия и пострадалия. Подсъдимият Ш. все държал в своята ръка ножа, с
който спукал гумите на пострадалия. Свидетелката М.Г. го попитала какво прави,
а той отвърнал, че ги е предупредил да не спират колите си на това място.
Пострадалият Г. отново подканил подсъдимия да остави ножа, а последният му отвърнал
да не си мисли, че може да спира където си иска.
В този момент дошъл дежурен автопатрул от 01
РПУ при ОДМВР Пловдив, състоящ се от свидетеля Я.Г. и лицето Д.А.. Те поискали
от подсъдимия Ш. да предаде ножа, който държал в ръката си, което последният
направил доброволно. Същият бил във видимо нетрезво състояние, непрекъснато
повтарял, че колите му пречили и затова нарязал гумите. Ш. бил задържан и отведен
в 01 РПУ при ОДМВР Пловдив.
Известно
време след като подсъдимият бил задържан, свидетелката Т. се обадила на
свидетелката В.Г., за да й съобщи за случилото се, включително, че са нарязани
гумите на собствения й автомобил.
В
хода на досъдебното производство е изготвена стоковооценъчна експертиза. Видно
от заключението на вещото лице стойността на 2 бр. зимни гуми марка „Нокиан“ за
товарен автомобил „Рено Меган“ с размери 205/65/15 възлиза на 232 лева, на 2
бр. зимни гуми марка неусановена маерка за товарен автомобил „Рено Меган“ с
размери 205/65/15 възлиза на 162.60 лева, и на 3 бр. зимни гуми марка „Aufine“ за лек автомобил
„Пежо 207 СС“ с размери 205/55/16 възлиза на 165 лева, или общата стойност на
всички посочени вещи е в размер на 559.60 лева.
На
26.02.2018 г. подсъдимият Ш. заплатил на ощетеното юридическо лица „Наос
България“ ЕООД сумата в размер на 464 лева за възстанояване на имуществените
вреди от извършеното от него деяние, а именно: стойността на унищожените 4 бр.
зимни гуми за лек автомобил „Рено Меган“ .
На
същата дата заплатил и на пострадалата В.Г. сумата в размер на 165 лева,
представляваща стойността на унищожените 3 бр. зимни гуми марка „Aufine“ за лек автомобил
„Пежо 207 СС“.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена частично въз основа на
обясненията на подсъдимия Ш., и от показанията на свидетелите М.Г. /дадени в
хода на съдебното следствие и частично прочетени на основание чл. 281 ал.5, вр.
ал.1 т.1 НПК/, и изцяло от показанията на свидетелите Т Б. /дадени в хода на
съдебното следствие и частично прочетени на основание чл. 281 ал.5, вр. ал.1
т.2 предл. второ НПК/, Д.Б. /дадени в хода на съдебното следствие и частично
прочетени на основание чл. 281 ал.5, вр. ал.1 т.2 предл. второ НПК/, Я.Г. /
дадени в хода на съдебното следствие и изцяло прочетени на основание чл. 281
ал.5, вр. ал.1 т.2 предл. второ НПК/, Б.Т., С. С-Т /дадени в хода на съдебното
следствие и частично прочетени на основание чл. 281 ал.5, вр. ал.1 т.2 предл.
второ НПК/, В.Г. /дадени в хода на съдебното следствие и частично прочетени на
основание чл. 281 ал.5, вр. ал.1 т.2 предл. второ НПК/ и пострадалия Х.Г.,
както и от приобщените по реда на НПК писмени доказателства, а именно:
протоколи за доброволно предаване /л.5,9-10, л.63, 64/, протокол за оглед на
местопроизшествие и албум /л.7-8, 11-25/, договор за покупко-продажба на МПС
/л.42/, Свидетелства за регистрация на МПС /л.43, л.49/, вносна бележка за
заплатени гуми на Наос България /л.60/, разписка за заплатени гуми на В.Г. /л.62/,
справка съдимост /л.33/ и характеристична справка /л.34/. Така приетата
фактическа обстановка се установи и от изготвената и приобщената по делото
стоковооценъчна експертиза.
Съдът
следва да отбележи, че материалите по делото, формиращи доказателствената
съвкупност, са еднопосочни, като макар с леки противоречия формират цялостен
извод за описаната по-горе фактическа обстановка. Изключение правят отчасти обясненията на
самия подсъдим, които обаче в тази част съдът оценява освен като
доказателствено средство, но и като едно от основните средства за защита. Съдът
намира, че следва да приеме изложеното от подсъдимия Ш. само доколкото то
намира подкрепа и в останалите материали от доказателствената съвкупност. Това
е само признанието на подсъдимия, че по времето и на мястото, посочени от
обвинението, действително е бил на мястото на престъплението, че е бил
алкохолно опиянен, опитал се е да премине по тротоара, но не е могъл, тъй като
на същия са били спрени леки автомобили. Съдът намира, че признанието на
подсъдимия, че е отишъл до тях, взел е нож и е започнал да дупчи гумите на
посочените автомобили също се подкрепя от останалите приобщени по делото
писмени доказателства. В тази връзка от започване на досъдебното производство
подсъдимият в нито един момент не е отричал и изцяло признава извършеното от
него деяние – унищожаване на 7 броя гуми с нож. В подкрепа на изложеното от
него са както събраните гласни доказателства – показанията на очевидците Х.Г., Т
Б., Д.Б., С-Т, както и косвените показания на свидетелите М.Г., В.Г., Я.Г. и Б.Т..
В тази насока са и събраните по делото писмени доказателства, а именно:
протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на местопроизшествие и
албум.
По
отношение на обясненията на подсъдимия Ш., следва да се има предвид, че по
принцип същите имат двуяка природа - те
представляват както доказателствено средство, така и средство за защита, което
налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с
останалите събрани обективни доказателства и подробния им анализ /така Решение
№92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС/. В тази връзка съдът кредитира
обясненията на подсъдимия Ш. и в частта, в която посочва, че пострадалият е
излезнал от дома си, като между тях са размененяни реплики, че свидетелката Т.
се е обадила на тел. 112, както и че на мястото са пристигнали свидетелите Б., Б.
и С-Т. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта, в която
заявява, че не е размахвал по отношение на пострадалия Г. нож. На първо място
това негово твърдение се изключва напълно от останалите негови обяснения, като
същият изрично заявява, че в същия момент е ръкомахал, за да покаже къде трябва
да се спира. То противоречи и с показанията на останалите по делото свидетели –
преки очевидци на случващото се. Така, свидетелят Б. посочва, че подсъдимият е
замахвал с нож към собственика на колата, като впоследствие употребява и думата
„размахвал“. Следва да се отбележи, че от контекста на разпита на свидетелите Б.
и Б., следва, че същите възприемат като собственик на процесните автомобили
именно пострадалия Г., макар по делото да се установи, че собствеността върху
същите се притежава от други лица. Тези показания се подкрепят и от заявеното
от свидетелите Т. и С-Т, които в своя разпит са категорични, че подсъдимият е
размахвал нож. В тази насока са и показанията на пострадалия Г., според който
ножът е бил размахван от подсъдимия неконтролируемо. Показанията на посочените
свидетели се подкрепят, макар и от косвените показания на свидетеля Г., който
посочва, че сигналът, по повод на който е изпратен като полицейски патрул, е
заради нарязани гуми на два автомобила и че този, който ги е нарязал, гони
собственика на едната кола с нож. Впоследствие, на свидетеля Г. било обяснено,
че подсъдимият е размахвал нож /в тази част показанията на свидетеля бяха
прочетени по реда на чл. 281 ал.5, вр. ал.1 т.2 предл. първо НПК/. От всичко
изложено следва по несъмнен начин, че подсъдимият Ш. е застанал срещу
пострадалия Г., като в ръката си е държал нож, който е размахвал, но не се
доказва, че е имал намерение да увреди Х.Г. или да упражни върху него
психически тормоз. Следва да се отбележи, че не
се споделя изложеното от пострадалия Г. досежно наличие на одраскване от нож
върху него. Самият той не е сигурен относно заявеното пред съда, защото според
него е бил в състояние на афект. На следващо място, по делото не са приобщени
други доказателства, въз основа на които може да се направи несъмнен извод, че
между подсъдимия и пострадалия е имало непосредствен контакт, като свидетелите Б.
и Т. посочват, че разстоянието между двамата е било около метър, метър и
половина.
Не
се установиха противоречия относно обстоятелствата, че в един момент
свидетелите Б., Б. и С-Т са излезли да се намесят в спора между пострадалия и
подсъдимия, както и че като ги е възприел, последният е започнал да бяга в
съседна улица. След него тръгнали тримата свидетели и пострадалият. Единствено
свидетеля С-Т не си спомни тези обстоятелства, но според съда това се дължи на
изминалия период от време. Всички останали свидетели, както и подсъдимият са
категорични, че такова предвижване – първо в неосветената част на улицата и
обратно, е имало, поради което съдът дава вяра на техните показания.
Разминаване
между показанията на свидетелите се констатира досежно моментът, в който лелята
на пострадалия – свидетелят М. Г., се е намесила в спора между него и
подсъдимия. Съдът намери, че това се е случило след като подсъдимият е бил
гонен в улицата до къщата на пострадалия и той, заедно с пострадалия и
свидетелите Б., Б. и С-Т, отново са се върнали пред дома на пострадалия.
Фактическата обстановка, описана по този начин, се установява на първо място от
обясненията на подсъдимия Ш., които досежно посоченото обстоятелство съвпадат
както с показанията на пострадалия Г., които са основаните участници в
разигралата се ситуация. В тази връзка съдът не кредитира показанията на
свидетелката М.Г., а именно, че е пристигнала на мястото на деянието, веднага
след пострадалия Г.. В своя разпит същата изрично пресъздава фактическата обстановка,
описана от останалите свидетели, която е осъществена след гонитбата на
подсъдимия Ш. ***, поради което съдът намира, че това е моментът, от който
същата е могла да възприема случилите се събития.
Показанията
на свидетеля Х.Г. не могат да бъдат
оспорени със съображения за субективизъм и заинтересованост, предопределени от
процесуалното му качество в процеса. Обстоятелството, че този свидетел е
пострадал от престъплението – предмет на настоящото дело, не може да служи като
аргумент за обосноваване недостоверността на показанията му и за претендиране
отхвърлянето им като ненадежден източник на доказателства. То само поставя
завишени изисквания към инстанциите по същество за проверката му с оглед
изясняване истинността на възпроизведените чрез него факти /в този смисъл
/Решение № 201/ 20.10.2017 г., по н.д. № 552/2017 г. на ВКС, 2 НО/. В тази
връзка се установи, че същите се подкрепят от редица други гласни доказателства
– както на свидетели – очевидци Б.Т., Т Б., Д.Б., отчасти от показанията на С. С-Т
и М.Г. /доколкото по отношение на същите се констатираха известни противоречия/,
и от производните доказателствени източници – показанията на свидетелите Г. и В.
Г.. Поради изложеното съдът намира, че няма основание да се съмнява в
показанията на свидетеля Х.Г., единствено и само поради обстоятелството, че
същият се явява пострадал от престъплението, в която връзка не се споделят и
възраженията на защитата. Целият събран по делото доказателствен материал
обосновава обективността на показанията на свидетеля, тяхната последователно
съответства на пресъздаденото от останалите свидетели. Единствено в частта
досежно наличие на драскотина от ножа, държан от подсъдимия Ш., съдът не
възприе като достоверни показанията на свидетеля Х.Г., като изложи вече
съображенията си за това.
Изложената аргументация, че не могат да бъдат
изключени показанията на свидетеля Г. единствено, защото се явява пострадал от
престъплението, се отнася и за свидетелите – негови роднини, а именно: М.Г. и В.Г.. След внимателен анализ на показанията на посочените свидетели, съдът
намира, че независимо, че същите се намират в роднинска връзка с пострадалия,
възпроизведеното от тях е последователно, без наличие на съществени противоречия и съответстваща на
останалия събран по делото материал. Така техните
показания се потвърждават от гласните доказателства на разпитаните по делото
очевидци - Т Б., Д.Б., отчасти от показанията на С. С-Т, които са абсолютно
незаинтересовани от изхода на спора. Поради изложеното съдът намира същите за
обективни и като такива ги кредитира. При разпита си в съдебно заседание
свидетелката Б.Т. заяви, че не е сигурна
в обясненията си относно действията на подсъдимия и дали действително е
размахвал ножа срещу подсъдимия с
острието нагоре.
Показанията
на свидетелите Я.Г. и В.Г., макар и
производни, се явяват доказателствен източник
и съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени при
разкриването на фактологията на деянието, наред с останалите доказателства,
включени в доказателствената съвкупност. В доказателствения процес е
недопустимо производните доказателства да подменят наличните първични такива.
Не съществува обаче забрана за използване на производни доказателства въобще –
липсва процесуална пречка те да бъдат използвани като средство за разкриване на
първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна на
първичните, ако последните са недостъпни /така Решение №113/23.06.2015 по дело
№93/2015 на ВКС/. В разглеждания случай показанията на свидетелите послужиха за
проверка показанията на свидетелите Х.Г., Б.Т., Д.Б., Т Б. и С. С-Т, които са
източник на първични по естеството си доказателства.
Останалите
обстоятелства, приети в описаната фактическа страна, се доказват по несъмнен
начин от свидетелските показания, обясненията на подсъдимия, експертизите и
писмените доказателствени средства, поради което съдът заключи, че следва да
приеме за установена тази фактическа обстановка. Досежно същите не се констатираха
съществени противоречия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От
така възприетата по-горе фактическа обстановка по несъмнен начин се установи,
че подсъдимият Т.Ш. е осъществил деяние, обективиращо престъпния състав състава
на чл. 216 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 НК, за това, че на 14.02.2018 г. в с. Марково,
обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, противозаконно е
унищожил чужди движими вещи – автомбилни гуми, както следва: 4 броя автомобилни
гуми /два броя автомобилни гуми марка „Нокиан“ с размери 205/65/15 на стойност
232 лева, два броя автомобилни гуми неустановена марка, с размери 205/65/15 на
стойност 162.60 лева/ на обща стойност 394.60 лева на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган“, с рег. № ***, собственост на „Лаборатоар Биодерма
България“ ЕООД /“Наос България“ ЕООД/, и 3 бр. автомобилни гуми, всички с марка
„AUFINE“, с размери 205/55/16,
на стойност 165 лева, на автомобил с марка „Пежо“, модел 207СС, с рег. № ***, собственост
на В.А.Г. ***, или общата стойност на унищожените общо 7 броя автомобилни гуми
възлиза на 559.60 лева.
Така
от обективна страна се установи, че чрез използване на нож, подсъдимият Ш.
напълно е унищожил посочените 7 броя гуми. Същите не са негова собственост,
като от събраните по делото доказателства се установи, че са 4 броя от тях,
които са били поставени на лекия автомобил Рено Меган са собственост на
дружеството „Лаборатоар Биодерма България“ ЕООД /“Наос България“ ЕООД/, а
останалите три, поставени на лек автомобил Пежо 207СС – на свидетеля В.Г..
Въздействието
върху посочените вещи е до такава степен, че същите са били напълно негодни за
използването им по първоначалното им предназначение, а именно да служат за
предвижването на автомобил. В тази връзка безспорно е осъществено визираното в
нормата на чл. 216 ал.1 предл. първо НК, а именно унищожаването на чужда вещ /в
този смисъл Тълкувателно решение № 50/1979 г. на ОСНК на ВС/.
Осъществяването
на престъпния резултат е довършено, доколкото субстанцията на вещта е повредена
до такава степен, че същата не може да бъде използвана вече.
За
подсъдимия Ш. деянията следва да се квалифицират като едно продължавано
престъпление, доколкото са извършени през непродължителен период от време, при
еднородност на вината при една и съща обстановка и двете деяния осъществяват
състава на едно и също престъпление по чл.26 ал.1 НК, като унищожаването на
трите броя гуми на лек автомобил Пежо 207 СС с рег. № ***, е било пряко и
непосредствено продължение на унищожаването на четири броя гуми на лек автомобил
Рено Меган с рег. № ***.
В допълнение към изложеното предвид предприетата
теза на защитата за наличие на афект при осъществяване на инкриминираното
деяние от страна на подсъдимия, следва да се посочи, че престъплението по чл.
216 от НК е против собствеността и в НК няма привилегирован състав за унищожаване и
повреждане на чужда вещ в състояние на силно раздразнение. В българското
законодателство афектното състояние е наказателноправно релевантно, тоест има
отношение към наказателната отговорност, само ако е привилигироващо
обстоятелство, тоест ако е признак на по-леко наказуем състав. Но и в този
случай се смекчава наказанието, а не се изключва престъпния характер на
стореното или наказуемостта, както поддържа защитата.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл. Така подсъдимият Ш. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал общественоопасните последици
и е целял тяхното настъпване, по-конкретно чрез накърнавяане цялостта на гумите
с хладно оръжие – нож, е целял същите да бъдат напълно унищожени.
Съдът
намери, че подсъдимият не е осъществил вмененото му деяние, квалифицирано от
държаното обвинение като престъпление по чл. 144 ал.3, вр. ал.1 НК, а именно:
че на 14.02.2018 г. в с. Марково, обл. Пловдив, се е заканил с убийство на Х.А.Г.
***, като това заканване е могло да възбуди у Х.А.Г. основателен страх за
неговото осъществяване, като съображенията за това са следните:
От
обективна страна не се установи по несъмнен и безспорен начин подсъдмият Ш. да
е отправил с думи или действия закана за убийство към Х.Г., която да е
възбудила или да е могла да възбуди основателен страх за осъществяването й у
свидетеля Г.. Основните елементи на
този вид принуда са закана с престъпление -
убийство, която би могла да възбуди основателен страх от осъществяването
й. Следователно осъществяването дори само
на едната съставка на това престъпление не е достатъчно, за да се приеме, че
престъплението е налице. В случая се установява, че
подсъдимият несъмнено е държал нож, в
момента когато е хванат от св. Г. да уврежда гумите на двата автомобила, но
събраните по делото доказателства не установяват безспорно, че подсъдмият е
размахвал ножа срещу Г. умишлено, с
намерение да го увреди или да упражни върху него психически тормоз, което да се
възприеме като закана с убийство. По отношение на разменените реплики между
подсъдимия Ш. и Х.Г., от разпитите на свидетелите Т. и Г. не се установява по
несъмнен начин подсъдимият да е изрекъл заканата „ще те дупна”, „ще те убия”, с
намерение да осъществи заканата си. При
разпита си в съдебно заседание от 30.11.2018 година свидетелката Т. беше
несигурна в обясненията си, като неколкократно заяви пред съда, че не е сигурна относно своите обяснения, включително дали подсъдимият е държал ножа с острието нагоре.
Също така от цялостните действия на св. Г., а
именно преследването на подсъдимия Ш. в
неосветената част на съседната улицата и неговото гонене, налагат извода за
липсата на страх, който да е изпитван от Г. и този страх да е реален.
Действително законът не изисква заканата за убийство да е възбудила основателен
страх у адресата, а е необходимо и достатъчно само да би могла да възбуди такъв
страх у него. Това обаче не означава, че нещата в това отношение следва да се
преценяват отделно и независимо от субективното възприемане и отношение на
дееца към отправената закана.
Преценката трябва да бъде винаги конкретна и определена с оглед
възприемането на адресата.
При това положение липсват доказателства за
наличието както на първата, така и на втората съставка на престъплението,
поради което не може да се приеме, че е осъществен съставът на престъпление
по чл. 144, ал. 3 НК вр.
ал.1 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимия Т.Ш. престъпление по чл. 216 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години.
Съдът
намери, че наказанието за подсъдимия Ш. следва да бъде определено в рамките на
закона при прилагането на чл.54 НК, доколкото не са налице условията на чл.55 НК. По делото липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия Ш. обстоятелства. Предвиденото в закона наказание не се явява несъразмерно
тежко за личността на подсъдимия и за извършеното от него престъпление и
определянето на наказанието в рамките, предвидени от законодателя, ще
способства за изпълнение на целите на наказателната репресия.
При
определяне на конкретния размер на наказанието, което трябва да се наложи за
извършеното от подсъдимия Т.Ш. престъпление, настоящият съдебен състав отчете
като смекчаващи отговорността му обстоятелства неговото чисто съдебно минало,
обстоятелството, че имуществените вреди от престъплението са възстановени,
направеното самопризнание и цялостното поведение на подсъдимия – както в хода
на досъдебното, така и в хода на съдебното производство, способстващо за
разкриването на обективната истина.
Като
отегчаващо обстоятелство съдът отчете пияното състояние, в което се е намирал
подсъдимия в момента на извършване на деянието, както и че се касае за
продължавано престъпление, в което са включени две отделни деяния, макар и
квалифицирани като едно.
Поради
изложеното според съдебния състав наказанието на подсъдимия Ш. следва да бъде
определено при превес на смекчаващи обстоятелство, поради което същото бе
индивидуализирано в размер на осем месеца „лишаване от свобода“.
Налице
са и предпоставките за отлагане на изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“: подсъдимият Ш. не е осъждан, налага се наказание под три
години „лишаване от свобода“, а като отчете и липсата на настъпили вредни
последици от деянието и посочените цели на специалната превенция по чл.36 НК,
съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК и отложи изпълнението на
наложеното на подсъдимия Т.К.Ш. наказание лишаване от свобода за изпитателен
срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.
Така
определеното на подсъдимия Ш. наказание ще окаже нужния
възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността му, но и
върху другите членове на обществото, в каквато насока е и основния смисъл на
генералната и специална превенция по чл.36 от НК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/с
особено мнение/
СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ: 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ КАТЯ БОЕВА:
На първо място съдията-докладчик намира от фактическа страна, че
от приобщения по делото доказателствен материал се установява, че пострадалият Г.
е помолил подсъдимия Ш. да остави ножа, с който реже гумите.
Последният отвърнал, че няма да пусне ножа. Подсъдимият Ш. размахвал ножа
именно срещу пострадалия Г.. Пострадалият започнал да отстъпва, а подсъдимият
да се приближава към него. Ножът бил насочен към коремната област на Г.. Ш.
отправял реплики към Г., между които „ще те дупна“, „ще те убия“, “как ще махна ножа, това
е ножът, с който коля прасетата“.
Двамата били непосредствено един спрямо друг, на около метър разстояние.
Свидетелката Т. започнала да вика за помощ.
Едва в този
момент, от автомобила излезли свидетелите Б., Б. и С-Т, които казали на
подсъдимия да спре, да не размахва с ножа.
Съдията-докладчик
не дава вяра на обясненията на подсъдимия и досежно думите, които същият е
изрекъл по отношение на пострадалия Г., когато е бил насочен ножът срещу
последния. От приобщените по делото гласни доказателства се установи, че освен
„няма да пусна ножа“, подсъдимият е заявил на пострадалия и: „ще те дупна“, „ще
те убия“, “как ще махна ножа, това
е ножът, с който коля прасетата“. Изричането на посочените думи и изрази се установи
от разпита на свидетелите Т. и Г.. В подкрепа на техните показания са и тези на
свидетелката В.Г., които макар и косвен потвърждават изложеното от двамата
свидетели.
На
следващо място обстоятелството, че подсъдимият Ш. е държал ножът, насочено
именно към пострадалия Г., се установява от показанията на последния, които както
вече беше посочено не могат да се изключат единствено поради фигурата, която
същият заема в производството, но и се потвърждава от останалите събрани по
делото доказателства. Така свидетелят Б. изрично подчертава, че подсъдимият е
„започнал да размахва нож срещу собственика“, свидетелят Б. посочва, че той,
заедно със свидетелите Б. и С. са слезли от автомобила, за да помогнат, тъй
като са видели човек с нож и човек с голи ръце, като са викали на подсъдимия да
спре и да не замахва с ножа. В същата насока са и показанията на свидетелката Т.,
която е категорична, че подсъдимият е размахвал нож, а колебанията са и единствено досежно
обстоятелството дали е имало драскотина по посрадалия, което обстоятелство не
се възприема от целия състав на съда. В тази насока са дори отчасти и
обясненията на подсъдимия, който заявява, че е държал нож с острието напред и
ръкомахал, като впоследствие заявява „как може да се държи нож
незаплашително?“. Поради изложеното докладчикът приема, че подсъдимият е държал
нож
От правна страна, са налице всички обективни и субективни признаци
на съставомерно деяние по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Безспорно се установиха
репликите и действията на подсъдимия към пострадалия, както и фактът, че
последният ги е възприел лично.
От обективна страна деянието е извършено от подс. Ш., както чрез
думи – „ще те дупна“, „ще те убия“, “как ще
махна ножа, това е ножът, с който коля прасетата“,
така и чрез конклудентни действия – като същият е държал нож, насочен към
коремната област на пострадалия. По този начин подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние, като заканата е била конкретизирана с убийство.
Престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК представлява особена форма на престъпно
въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, в резултат на
които се формира волята на пострадалия. В този смисъл изпълнителното деяние се
изразява в обективиране намерението на дееца към пострадалия, че ще извърши
престъпление срещу него и по-конкретно, че ще го лиши от живот. Заканата е
възприета от пострадалия Г., достигнала е до неговото съзнание и е била годна
да възбуди основателен страх от осъществяването й, с което престъплението е
довършено.
При преценка дали заканата е годна да възбуди основателен страх у пострадалия,
съдът взе предвид обстановката, начина, по който е отправена заканата,
психичното състояние на дееца. Думите, които подсъдимият Ш. е използвал, са
красноречиви, а съдържанието им - недвусмислено. Цялостното поведение на
подсъдимия, обективирано с думи и действия, преди и по време на деянието,
навежда на категоричния извод, че заканата е от естество да възбуди у
пострадалия основателен страх от осъществяването й. Действително, тънка е
разликата между стремежа на подсъдимия да уреди отношенията си с пострадалия Г.
по отношение паркирането на колите, и сериозността, с която е изречена заканата. Съдията-докладчик намира
обаче, че с поведението си подсъдимият Ш. безспорно е надминал необходимите
действия за уреждане на битовата ситуация по спорния въпрос за паркирането на
колите на пострадалия на тротоара. На първо място се касае за обикновен
междусъседски спор, при който не е налице необходимост същият да бъде уреждан с
такива интензитет и агресия. На следващо място, подсъдимият Ш. е предприел и
реални действия като чрез използване на хладно оръжие на първо място е увредил
и гумите на автомобилите, паркирани пред дома на пострадалия. В момент, в който
е бил възприет на място, същият е продължил с агресивното си поведение, като е
налочил посоченото оръжие към коремната област на пострадалия Г., а
впоследствие е изрекъл и думите „ще те дупна“, „ще те
убия“, “как ще махна ножа, това е ножът, с който коля прасетата“. Отделно, от
описаната по-горе фактическа обстановка, се установява, че пострадалият е
отстъпвал назад в един момент, а подсъдимият се приближил към него. Самият Ш. в
своите обяснения изрично признава, че е държал ножът заплашително като казва:
„как се държи нож незаплашително“, респ. дори същият възприема своето поведение
спрямо пострадалия като такова, което е могло да възбуди основателен страх у
пострадалия.
В
тази връзка следва да се има предвид, че от прочита на текста на разпоредбата
на чл. 144 ал.3, вр. ал.1 НК, а и от константната съдебна практика на ВКС се налага
изводът, че съставомерният елемент от обективна страна за осъществяване на
вмененото на подсъдимия деяние е заканата да е „могло да възбуди основателен
страх за осъществяването и /така Решение № 173 от 05.12.2018 г. по н. д. № 625 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение № 184 от 07.10.2016 г. по н. д. №
571 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение № 294 от
10.01.2017 г. по н. д. № 1231 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение; Решение №
74 от 20.04.2015 г. по н. д. № 1893 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
нак. отделение; Решение № 117 от 25.06.2015 г. по н. д. № 86 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение и много др./. Безспорно,
според съдията-докладчик, изричайки посочените думи, подсъдимият, докато държи
в ръката си нож, с който до преди няколко минути е унищожил гумите на
автомобил, управляван от пострадалия, същият е осъществил закана за убийство,
която обективно е могла да възбуди основателен страх у пострадалия за нейното
осъществяване. Този извод несъмнено се подкрепя както от обясненията на
подсъдимия Ш., така и от показанията на пострадалия Г., неговата бивша
приятелка – свидетелката Т., така и от абсолютно незаинтересованите от изхода
на спора свидетели – Б., С-Т и Б..
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 53 от
18.09.1989 г. по н. д. № 47/1989 г., ОСНК на ВС, за извършване на
престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК не се изисква в момента на заканата у
извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с
годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.
Единствено от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия
на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би
могла да възбуди основателен страх от осъществяването му, а от субективна
деецът да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения
като действителна заплаха. В настоящия случай не само, че е обективирана закана
с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да
възбуди основателен страх от осъществяването му, а подсъдимият е действал и с
годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи, а
именно- налице е нож, насочен към коремната област на пострадалия, в късната
част на денонощието, като първоначално двамата са били сами, а подсъдимият е
бил в силно опиянено състояние. Всъщност, следва да се акцентира и върху
принципното обстоятелството, че алкохолното опиянение е съпроводено със
занижена способност за самоконтрол. Видимо нетрезвото състояние на подсъдимия,
тълкувано в контекста на извършеното от него минути преди заканата /унищожаване
гумите на двата автомобила именно с ножа, насочен впоследствие срещу
пострадалия/, с категоричност са в състояние допълнително да засилят
тревожното усещане у пострадалия и да създадат впечатление, че заканата за
убийство реално може да бъде изпълнена /в този смисъл Решение № 173 от 05.12.2018 г. по н. д. № 625 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение/.
В тази връзка съдията-докладчик не споделя възраженията на
защитата по отношение на деянието по чл. 144 ал.3, вр. ал.1 НК, а именно, че
заканата за убийство не е могла да възбуди основателен страх за нейното
осъществяване поради обстоятелството, че пострадалият е започнал да гони
подсъдимия в улицата. Така, на първо място според докладчика, вмененото на
подсъдимия деяние е осъществено преди пострадалия да побегне след подсъдимия.
На следващо място от събраните по делото доказателства се установява, че
непосредствено след пукането на гумите, пострадалият е излязъл от дома си, като
е един момент двамата са стояли един срещу друг, подсъдимият Ш. е бил с насочен
нож към пострадалия Г. и е отправил към него репликите думите „ще
те дупна“, „ще те убия“, “как ще махна ножа, това е ножът, с който коля
прасетата“, които действия и думи несъмнено водят до извод, че е налице закана
за убийство, която обективно може да възбуди основателен страх за нейното
осъществяване. Следва да се посочи и че към момента на съприкосновението,
подсъдимият и пострадалият са се намирали съвсем близко- разстояние от около
един метър един от друг. Този извод се подкрепя и от реакциите на останалите
лица, които са се появили при пострадалия и подсъдимия, като свидетелката Т. се
е изплашила и е започнала да вика за помощ, а свидетелите Б., С-Т и Б. са се
намесили в спора и са казали на подсъдимия да не размахва ножа и да го остави.
Обстоятелството,
че пострадалият, заедно с останалите свидетели, е започнал да гони подсъдимия,
би могло да има отражение единствено върху преценката на обстоятелството
доколко реално пострадалия е бил изплашен от осъществената закана, не и дали
обективно същата е могла да възбуди основателен страх от осъществяването. Дали
пострадалият обаче в действителност е бил изплашен, както вече беше посочено,
се явява ирелевантно. За да е осъществено деянието от обективна страна следва
да се установи по несъмнен начин, че отправената закана е могла да възбуди
основателен страх за нейното осъществяване, не и дали заплашеният действително
е бил уплашен от отправената закана /така Решение № 294 от 10.01.2017 г. по н. д. № 1231 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение/. Всъщност, пострадалият е подгонил бягащия извършител
едва след като на помощ са се притекли още трима души. Тоест, едва когато е
била налице тяхната подкрепа, то пострадалият е превъзмогнал уплахата си,
преценил е ситуацията и е решил да последва бягащия от местопрестъплението
извършител. Именно и предвид това, съдията докладчик не счита, че това
поведение на пострадалия може да бъде тълкувано като липсва на страх у
последния. Допълнително, самият извършител е преустановил негативната си линия
на поведение и побягнал, едва когато срещу него са се изправили още трима души
в защита на пострадалия.
Предвид
всичко изложено, то се налага категоричният и несъмнен извод, че с цялостното
си поведение, подсъдимият е възбудил у пострадалия
основателен страх от осъществяването на заканата за убийство, като са налице
всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 144 ал.3, вр. ал.1 НК.
Поради изложеното председателят на съдебния състав подписа постановената
присъда с особено мнение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ КАТЯ БОЕВА:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
ТС