№ 494
гр. Русе, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520200599 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. СТ. Г., от гр.Русе, до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 21-1085-001572/08.06.2021 г. на
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от с.з. на Г. били наложени
наказание “Глоба” в размер на 400.00 лв. и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 10 месеца.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
процесуален представител. Молят Съда да отмени наказателното
постановление, поради липса на съществени елементи от състава на
нарушението, а алтернативно – поради наличието на предпоставки
нарушението да бъде оценено като маловажен случай.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 09.12.2020г., вечерта, жалб.М.Г. отишъл в дома на бившата си
съпруга - свид. Т.Г., намиращ се в гр.Русе, местност "Касева чешма" ул.
“Лайка“ № 22, където живеела с детето им. След като прекарали известно
време заедно, жалбоподателя и свид.Г. се скарали, като в яда си Г. ударил и
повредил врата в къщата. Притеснена от поведението му, свид.Г. се свързала
със свой познат и го помолила да подаде сигнал в полицията. По повод този
сигнал, малко след полунощ, на място пристигнали свидетелите П.А., К.К. и
С.Д. - полицейски служители при Второ РУ гр.Русе. Полицейските служители
заварили бившите съпрузи все още спорещи, но след намесата им конфликтът
бил прекратен. Свид. Г. поискала от полицаите да изведат жалб. Г. от имота ѝ,
тъй като имала издадена ограничителна заповед и заявила, че впоследствие
ще подаде жалба срещу него. След като полицейските служители и жалб. Г.
излезли от двора на къщата, един от полицейските служители, неустановен по
делото, разпоредил на жалбоподателя да премести паркиран пред имота л.а.
„Киа Магентис", на който били поставени табели с регистрационен номер Р
2305 ВМ. М.Г. се качил в автомобила, стартирал двигателя и започнал
придвижване напред. В този момент, пред автомобила застанал свид. А. и
подал на Г. сигнал за спиране, с високо вдигната ръка. След като
жалбоподателя спрял и излязъл от автомобила, полицейските служители
пристъпили към проверка, при което установили, че поставените на
автомобила регистрационни табели били издадени за друг автомобил - л.а.
„Мерцедес Ц180“, собственост на свид.Д. Г., /майка на жалбоподателя/.
Установено било също, че автомобила изобщо не е регистриран по надлежния
ред, а Г. не притежава СУМПС, тъй като му било отнето във връзка с друго
нарушение на правилата за движение по пътищата. Във връзка с така
установеното, служителите на Второ РУ-Русе поискали съдействие от свои
колеги при Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР – Русе и на място били
изпратени свид.П.А. и И.И. – младши автоконтрольори в сектора. След като
установили от колегите си фактическата обстановка, те също извършили
справка в масивите на МВР, при която отново било констатирано, че
регистрационните табели на л.а. „Киа Магентис" са издадени за друго МПС,
както и, че този автомобил не бил регистриран.
2
При така установеното, свид.А. съставил против жалб.Г. АУАН за
извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а И.И. му съставил АУАН за
нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Събраните в хода на предварителната полицейска проверка материали
били изпратени на РРП по компетентност, с оглед наличието на данни за
престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. По тези материали били
образувано ДП пр.пр. № 7287/20г. по описа на РРП.
След преценка на събраните по делото доказателства, с Постановление
от 15.04.2021г. наблюдаващият прокурор прекратил наказателно
производство, като приел, че макар да са налице обективните признаци на
състава на престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, деянието на Г. е
малозначително по смисъла на чл.9, ал.2, пр.2 от НК, тъй като неговата
обществена опасност е явно незначителна. Със същото постановление РРП
изпратила материалите по делото на Сектор ПП-Русе за преценка наличието
на административно нарушение.
Въз основа на материалите от досъдебното производство и
постановлението на прокурора, Началника на Сектор ПП при ОД на МВР
гр.Русе, преценил, че жалб. М.Г. е извършил нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, поради което издал обжалваното наказателно постановление и на осн.
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалб.Г. наказания “Глоба” в размер на
400.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца.
Горната фактическа обстановка Съдът намери за установена въз основа
на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, в това число
приложените и приобщени материали по административната преписка, както
и събраните по ДП пр.пр. № 7287/2020 г. по описа на РРП доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
самостоятелна предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
3
Както става ясно от съдържанието на обжалваното наказателно
постановление, същото е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, на
основание постановлението на Районна прокуратура Русе, с което е
прекратено наказателното производство.
В наказателното постановление нарушението било описано пълно и
ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава
му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин,
била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на
какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и
АНО, като нарушена от жалб.Г., въвежда за водачите задължението да
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Нарушаването на това задължение от страна на водачите води до
санкционните последици предвидени от нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП.
В настоящият случай безспорно е установено, че в началото на
м.декември, 2020г., жалб.М.Г. закарал с автоплатформа л.а.“Киа Магентис“ в
местността „Касева чешма“ и го паркирал пред дома на бившата си съпруга –
свид.Т. Г.. Автомобилът не бил регистриран по предвиденият в закона ред и
бил без поставени табели с регистрационни номера. Тъй като се притеснявал
от злоумишлени действия върху автомобила, Г. свалил от л.а. „Мерцедес
Ц180“, собственост на майка му - свид.Д. Г., табелите с регистрационен номер
Р 2305 ВМ и ги поставил на л.а.“Киа Магентис“. Такова било положение и
към 10.12.2020 г., когато мястото било посетено от полицейски служители,
във връзка със сигнала на свид.Т.Г.. Независимо от това, на същата дата,
около 00.02 ч., по разпореждане на един от полицейските служители, жалб.
М.Г. се качил в автомобила, стартирал двигателя му и го привел в движение,
за да го премести. Това дава основание на Съда да приеме, за установено по
безспорен начин, че на 10.12.2020 г., жалб. М.Г. е управлявал л.а.“Киа
Магентис“ – МПС, което не било регистрирано по надлежния ред.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че в случая деянието на М.Г. е несъставомерно, доколкото не
4
било налице управление на МПС по пътища отворени за обществено
ползване, тъй като участъка, в който това се случило бил „черен път“.
Действително, от събраните по делото доказателства се установява
безспорно, че участъка пред дома свид. Г. представлявал път с отъпкана
пръст, частично с трева и камъни и с ширина позволяваща преминаването на
един лек автомобил, с други думи „черен път“. В същото време обаче, от
показанията на свид.Г. и обясненията на жалбоподателя става ясно, че този
път, традиционно и почти през цялата година се използва за движение на
моторни превозни средства от различни граждани, с цел придвижване от
главният път до имотите им. Поради това Съдът приема, че този път, по който
жалб. Г. управлявал процесният лек автомобил, представлява път отворен за
обществено ползване. В този смисъл е и легалното определение на §6, т.1, от
ЗДвП, според което път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени
или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Тоест по смисъла на
това тълкуване, а и съобразно константната съдебна практика, в обхвата на
пътищата попадат и всички т.нар. черни пътища, чакълирани и други земни
площи или съоръжения, за които може да се приеме, че са предназначени и
могат да се използват от пътни превозни средства и пешеходци. Поради това
е безспорно, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство на
път, който е отворен за обществено ползване и поведението му попада в
обхвата на приложението на Закона за движението пътищата.
Неоснователно е и възражението, че неправомерното деяние на жалб.Г.
(управление на нерегистрирано по надлежният ред МПС) е несъставомерно,
тъй като било в изпълнение на полицейско нареждане. По мнение на Съда, от
събраните по делото доказателства и по-конкретно от показанията на свид.
Т.Г. и обясненията на жалб. Г. се установява, че действително последният е
привел в движение л.а.“Киа Магентис“ по разпореждане на един от
полицейските служители, посетил мястото на инцидента. В същото време
обаче, посоченото полицейско разпореждане не може да се приеме като
извинителна причина жалбоподателя да управлява лекия автомобил, който не
е регистриран по предвидения в закона ред. Това е така, тъй като съобразно
чл.64, ал.4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни
за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. М.Г.
5
несъмнено бил наясно, че автомобилът не е регистриран, както и, че е с
отнето свидетелство за управление на МПС, поради което е следвало да
уведоми полицейския орган за тези обстоятелства и да откаже да изпълни
разпореждането. Като не е сторил това и знаейки, че привежда в движение
нерегистрирано МПС, изпълнението на полицейското разпореждане
представлявало очевидно за Г. административно нарушение, което той
осъществил. Поради това не са налице основания за отпадане на неговата
административнонаказателна отговорност поради обсъжданата хипотеза.
Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Относно понятието маловажен случай,
приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от Наказателния
кодекс – "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Няма спор, че от данните по делото може да се направи
извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид, доколкото в случая се касае за управление на
МПС, придвижено на пренебрежимо малко разстояние, по време и на място,
където не е имало други участници в движението, а в крайна сметка и в
изпълнение на полицейско разпореждане /с резервите изложени по-горе/. В
същото време обаче, от справката му за нарушител се установява, че М.Г. бил
наказван многократно, с влезли в сила наказателни постановления, за
различни нарушения на правилата за движение по пътищата, за които му били
налагани административни наказания. Това характеризира жалбоподателя
като личност със завишена степен на обществена опасност, свързана със
засягане обществените отношения по безопасността на движението по
пътищата, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН и квалифициране
на нарушението, като маловажен случай.
От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от
обективната и субективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1
от ЗДвП, поради което правилно АНО ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалб.М.Г. за това нарушение
и правилно приложил относимата за това нарушение санкционна норма на
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
6
При определяне обаче размерите на наказанията “Глоба” и “Лишаване от
право да управлява МПС” за това нарушение, административнонаказващият
орган следвало да има предвид целите на наказанието, определени в чл.12 от
ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други
смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на
този вид административно нарушение. Това означава, всяко наказание да
бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на
нарушението.
В конкретния случай административнонаказващият орган наложил
наказанията “Глоба” и “Лишаване от право да управлява МПС” в границите
между средата и максимума, предвидени в санкционната норми на чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, без да са изложени аргументи в подкрепа на
необходимостта от такъв размер.
При така определените наказания, по мнение на Съда, наказващия орган
не отчел наличието на множеството смекчаващи отговорността
обстоятелства, изложени по-горе, както и липсата на други вреди последици
от деянието на М.Г., извън съставомерните.
Предвид установеното наличие на посочените смекчаващи
отговорността обстоятелства, размерите на наказанията “Глоба” и “Лишаване
от право да управлява МПС” се явяват необосновано завишени и следва да
бъдат намалени на минимума предвиден в санкционната норма, а именно
200.00лв. и срок от 6 месеца.
В останалата му част, като правилно и законосъобразно наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
7
на органа, издал отменения акт или отказ.
По делото М. СТ. Г. се представлявал от упълномощен процесуален
представител – адв. А.С. от АК-Русе, на когото заплатил хонорар в размер на
650.00 лв., съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно и
договор за правна защита и съдействие. В хода на съдебните прения, адв.С.
претендира присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в пълен
размер. От административнонаказващият орган своевременно е направено
възражение за прекомерност на разноските.
В конкретният случай, договореният между страните размер на
адвокатското възнаграждение надвишава определения в нормата на чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум /300.00 лв./, приложима по силата на чл.18, ал.2 от
същата наредба.
В същото време, извън материалния интерес по делото /400.00 лв./,
Съдът отчита на първо място, че конкретното дело се отличава с относително
висока степен на фактическа и правна сложност, на второ – че извън
наказанието „Глоба“, на жалб.Г. било наложено и по-тежко наказание –
„Лишаване от право да управлява МПС“, както и това, че делото е
разглеждано в три поредни заседания, на които процесуалният представител е
присъствал лично, ангажирал доказателства и отстоявал последователно
правата и интересите на доверителя си. Поради това, по мнение на Съда,
възражението за прекомерност се явява неоснователно.
Доколкото в случая Съдът изменил обжалваното наказателно
постановление, като намалил до минималният им размер наложените
наказания, то съобразно чл.78, ал.1 от ГПК на жалб. Г. следва да бъде
заплатена съразмерна с уважената претенция сума в размер на 325.00 лв.
При така изложеното става ясно, че са налице всички предпоставки,
административнонаказващият орган да бъде осъден да заплати на жалб.М.Г.,
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 325.00 лв.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Русе, част от структурата на ОД на
8
МВР-Русе.
С оглед на изложеното, понастоящем ОД на МВР-Русе следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя М. СТ. Г. от гр.Русе разноските за
адвокатско възнаграждение в размер от 325.00 лв.
Предвид това и на основание чл.63, ал.7, т.2, вр. ал.2, т.4 и чл.63д, ал.2
от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът :
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-001572/08.06.2021г.
на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе
в частта му, с която за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движение по пътищата, на М. СТ. Г., от гр. Русе, ЕГН-**********, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, били наложени административни
наказания “Глоба” в размер на 400.00 лв. и “Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 10 месеца, като
НАМАЛЯВА
наказанието “ГЛОБА” на 200.00 лв., а
наказанието “ЛИШАВАНЕТО ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС” - за срок от 6 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1085-
001572/08.06.2021 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр. Русе в останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе, да заплати на М. СТ. Г., от гр. Русе, ЕГН-
**********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 325.00 /триста двадесет и пет/ лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
9
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10