Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 05.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и шести септември
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 13096 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от И.И.Г. срещу З. „А.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 25.09.2012 г.
около 10,50 ч. в гр. София на ул. „********“
в района срещу № **** при настъпило ПТП с л.а.м. „Тойота Тундра“ с рег. № ********пострадала
като пешеходка майка му Л.Б.Г., която след произшествието била настанена в
МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с опасност за жИ.та
и въпреки проведеното лечение починала
на 29.09.2012 г. Твърди се, че нищо не може да компенсира загубата на майката,
която е отгледала ищеца сама, поради ранната загуба на баща му. Поддържа се, че
вина за настъпилото произшествие има водача Й.С.Ц., чиято отговорност е била
застрахована при ответното дружество със З.ължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 175 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
смъртта на майка му Л.Б.Г., настъпила вследствие ПТП осъществено на
25.09.2012 г. в гр. София на ул. „********“
в района срещу № ****, виновно причинена от водача Й.С.Ц. управлявал л.а.м.
„Тойота Тундра“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована по З.ължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „А.” АД със застрахователна полица
№ 11112000053533, валидна от 17.02.2012 г. до 16.02.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-25.09.2012
г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото, включително
и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат В.К.-М.,
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към делото.
Счита предявения иск за допустим,
но оспорва същия по основание и размер. Оспорва твърдението, че ищецът търпи
посочените в исковата молба неимуществени вреди. Оспорва твърденията за наличие
на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между твърдяните от ищеца за
настъпили неимуществени вреди и процесното ПТП, като твърди, че изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба не отговаря на съдържанието на
приложените към исковата молба писмени доказателства и на обективната истина.
Оспорва иска по размер с твърдението за прекомерност и завишеност, съобразно
трайната съдебна практика, социално-икономическите условия на жИ.т в страната и
в протИ.речие с принципа на справедлИ.ст, прогласен в чл.52 от ЗЗД. При
условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата с твърдението, че същата е нарушила чл.113, ал.1 от ЗДвП, като е
пресякла пътното платно на необозначено за целта място. При условията на
евентуалност заявява възражение за допринасяне на вредоносния резултат от
страна на пострадалата с оглед нейната възраст и общо увредено здравословно
състояние, които са оказали негативно влияние върху протичането на
лечебно-възстановителния процес от получените травми.
Ответникът признава наличието на
застрахователно правоотношение, породено от договор за З.ължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобил „Тойота Тундра“ с ДК №
********към датата на процесното събитие.
Моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения
на ответника. Поддържа, че виновният водач е осъден с влязла в сила присъда за
извършеното от него престъпление, поради което и на основание чл.300 ГПК може
да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния
резултат. С ДИМ ищецът е допълнил и пояснил обстоятелствената част на исковата
молба за настъпилите тежки вредни последици за ищеца с твърдението, че
внезапната, неочаквана, нелогична смърт на майка му причинена от една толкова
нелепа катастрофа, се отразила твърде зле на ищеца-неин единствен син. Твърди
се, че двамата били силно привързани един към друг, живеели на един адрес,
непрекъснато си помагали, разчитали един на друг, вярвали си, всичко обсъждали
помежду си. Оспорва възраженията за съпричиняване и допринасяне.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора. Оспорва
началната дата, от която се претендира присъждане на законна лихва с
твърдението, че евентуално такава следва да бъде присъдена от 29.09.2012
г.-датата на която пострадалата е починала. Заявява възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претенцията за заплащане на законна лихва
за периода от 25.09.2012 г. до 15.10.2012 г.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли изцяло, евентуално
да присъди по-нисък размер на обезщетението. Претендира разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения излага в писмени бележки
депозирани по делото.
Третото
лице помагач в съдебно заседание чрез своя процесуален представител моли съда
да постанови решение, съобразно събраните по делото доказателства..
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязла в сила на 24.06.2015 г.
Присъда № 139 от 21.05.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 3655/2013 г. по описа
на СГС, н.о., 31 състав, Й.С.Ц. е признат за виновен в това, че на 25.09.2012
г. около 10,20 часа в гр.София, при управление на МПС-л.а.м. „Тойота Тундра“ с
ДК № ********по ул. „********“, при движение на З.ен ход с посока от
бул.“Шипченски проход“ към бул. „Цариградско шосе“, в района пред бл.****, нарушил
правилата за движение, визирани в чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазлИ.ст
допуснал причиняване смъртта на Л.Б.Г., като смъртта й от 29.09.2012 г. е в
пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с причинената при ПТП съчетана
черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма и настъпилите от нея усложнения.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е З.ължителна
за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само
относно това, дали то е извършено или отречено, дали е протИ.правно и дали
деецът е виновен, с
оглед на което съдът приема,
че деянието, авторството и виновното поведение на водача Й.С.Ц., настъпилата вследствие на
това в пряка причинно-следствена връзка, смърт на Л.Б.Г., са установени в настоящия процес с горната присъда.
Наличието на пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка се установява и с приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на СМЕ.
От представеното удостоверение за
наследници с изх. № 5584/09.10.2012 г. на Столична Община, район Слатина, се
установява, че ищецът е син на починалата и неин единствен наследник по закон.
Между страните е прието за
безспорно, че по отношение на увреждащия л.а.м. „Тойота Тундра“ с рег. № ********,
е била налице З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „А.” АД
със застрахователна полица № 11112000053533, валидна от 17.02.2012 г. до
16.02.2013 г.
От изслушаното и неоспорено от
страните заключение на САТЕ се установява, че технически причини за настъпване
на произшествието няма. Причините са от действията на водача на лекия автомобил
с органите за управление. Установява се, че водачът е имат техническата
възможност да възприеме пешеходеца и да предотврати и да спре преди мястото на
удара. За водача ударът е бил предотвратим чрез предприемане на аварийно
спиране. Установява се, че пешеходецът е имал техническата възможност да
пропусне движещия се на заден ход автомобил, след което да предприеме пресичане
на платното за движение. Установява се, че пешеходецът е имал техническата
възможност да предприеме пресичане на платното за движение на обозначено и
сигнализирано за тази цел място.
От неоспореното заключение на
комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза се установява, че претърпяната
от ищеца тежка психотравма-смъртта на неговата майка, е довело до разстройство
в адаптацията-кризисно състояние, след което е наблюдавано състояние на
протрахиран отговор към психотравмиращото събитие с тревожно-депресивна
симптоматика – дистимия, тревожност, напрежение, диссомния, безапетитие,
нарушени социално контакти. Това състояние покрива диагнозата: протрахирана
депресивна реакция в границите на адаптационно разстройство. Към момента при
ищеца се установява компенсирано психично състояние, без оплаквания от
психиатрично естество.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелката Р.М.Д., която установява, че познава ищеца от дълги
години. Нейните родители били близки приятели с родителите на И.. Свидетелката
помни и бащата на ищеца, който починал преди той да се роди при злополука. И.живеел
само с майка си. Ищецът винаги е бил един изключително симпатичен, усмихнат
човек, пълен с енергия, с желание за работа. Свидетелката установява още, че И.и
майка му били изключително близки. Ищецът е отгледан само от майка си и между
тях съществували много мили, любвеобилни и коректни отношения. Живеели заедно в
едно жилище. Ищецът преживял много тежко загубата на своята майка. Докато тя била
в „Пирогов“ той бил изключително притеснен. Преди инцидента свидетелката и
ищеца се чували много често, но след смъртта на майката му, той изгубил желание
да контактува. Бил мрачен доста дълго време.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и непротИ.речиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 25.09.2012
г. между прекия причинител и ответника, като този факт не се оспорва от
ответника.
Безспорно с влязла в сила на
24.06.2015 г. Присъда № 139 от 21.05.2014 г., постановена по н.о.х.д. №
3655/2013 г. по описа на СГС, н.о., 31 състав, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и протИ.правно, както и установена
вреда-причинена
смърт на майката на ищеца.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното предявените
искове за неимуществени вреди се явяват основателни.
По отношение на размера на предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедлИ.стта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за
да се реализира справедлИ. възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на
произшествието и общественото
възприемане на критерия за "справедлИ.ст" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и
чл. 266 КЗ, като към
датата на настъпване на процесното застрахователно събитие тези размери са
съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена
смъртта на майката на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищеца след смъртта на майка му болки и страдания, отчита
степента на преживяваните от него отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между родител и син, прекрасните отношения
между двамата. Съдът
съобразява и изключително близката връзка изградена между майка и син, предвид
обстоятелството, че ищецът от момента на раждането си е бил отглеждан само от
своята майка, предвид смъртта на баща му още преди раждането на ищеца. Отчита и депресираното състояние на ищеца след трагедията, което към момента е
компенсирано. Болките и
страдания, които ищецът ще
продължи да изпитва от загубата на майка си, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 175 000 лв. Доколкото болките
и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се
явява справедлИ. по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Така определеното обезщетение ще
следва да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като заявеното от ответника съпричиняване от
страна на пострадалата
е основателно и доказано в настоящия процес. Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение
на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на
правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.
Съобразно с въведеното с т.7
ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е
налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането
е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било протИ.правно, в
частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
В конкретния случай пострадалата с
поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като
както безспорно се установява със заключението на приетата по делото САТЕ, че
пострадалата е имала техническата възможност да пропусне движещия се на заден
ход автомобил, след което да предприеме пресичане на платното за движение,
както и че е имала и техническата възможност да предприеме пресичане на
платното за движение на обозначено и сигнализирано за тази цел място.
С оглед приетите по делото
доказателства, съдът приема, че е налице съпричиняване на пострадалата, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като поведението й е в
причинна връзка с вредоносния резултат. С оглед поведението и на двамата участници, съдът
определя приноса на пострадалата в размер на 5%, поради което и определеното
по-горе застрахователно обезщетение ще следва да бъде намалено със сумата от
8 750 лв.
Предвид горното искът ще следва
да бъде уважен за сумата от 166 250 лв. и отхвърлен до сумата от
175 000 лв., поради приетото съпричиняване.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главниците, считано от датата на увреждане, т.е. от датата на
смъртта-29.09.2012 г. до окончателно изплащане на сумите.
Като съобрази, че на основание
чл.111, б.“в“ от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок, то основателно се явява възражението на ответника, че
вземанията на ищеца за лихви в периода от 29.09.2012 г. до 14.10.2012 г. са
погасени по давност, поради което и за този период искът ще следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност и съответно уважен за периода от 15.10.2012
г. до окончателното издължаване.
По въпроса за разноските в настоящото производство:
Ищецът е освободен от държавни
такси и разноски в настоящото производство на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК,
поради което е необосновано и искането му за присъждане на деловодни разноски в
размер на 50 лв., поради което това искане ще следва да бъде оставено без
уважение, както и искането за пътни разноски в размер на 100 лв., за които на
първо място липсват писмени доказателства и на второ място не е ясно в какво се
изразяват тези разходи, предвид обстоятелството, че ищецът и неговият
процесуален представител са от гр. София.
Ищецът е направил разноски в
размер на 3 950 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
договор за правна помощ от 09.10.2015 г. /л.5 от делото/
От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 3 751,25 лв., която сума е съответна на уважената част от иска
/166 250 лв./.
Ответникът е направил разноски в
размер на 400 лв. за възнаграждение за вещи лица и претендира възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл.78, ал.8 от ГПК, видно от
представения в хода по същество списък на разноските по чл.80 от ГПК, с оглед
на което съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. на
основание на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
От общата сума от 850 лв., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника сума в размер на 42,44 лв., която е съответна на отхвърлената част от
исковете /8 750 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 6 648,20
лв. върху уважената част от исковете, както и сумата от 568,57 лв.-разноски
заплатени от бюджета на съда за възнаграждение на вещи лица.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на И.
И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 166 250 лв. /сто шестдесет и шест хиляди двеста и петдесет лв./, застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на майка му Л.Б.Г.,
настъпила вследствие ПТП осъществено на 25.09.2012 г. в гр. София на ул. „********“ в района
срещу № ****, виновно причинена от водача Й.С.Ц. управлявал л.а.м. „Тойота
Тундра“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „А.” АД със застрахователна полица
№ 11112000053533, валидна от 17.02.2012 г. до 16.02.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2012 г. до окончателното
изплащане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 3 751,25 лв. /три хиляди седемстотин и петдесет и
един и 0,25 лв./ разноски направени пред настоящата съдебна инстанция,
съобразно уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД
предявения иск за разликата над присъдената сума от 166 250 лв. до пълния
размер от 175 000 лв., поради прието съпричиняване в размер на 5% и отхвърля
акцесорния иск за заплащане на законна лихва за периода от 25.09.2012 г. до
28.09.2012 г. като неоснователен и за периода от 29.09.2012 г. до 14.10.2012 г.
като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК И. И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗАД „А.” АД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор Р.Г. сумата от 42,44 лв. /четиридесет и два и 0,44 лв./ разноски направени
от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗАД „А.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на сумата от 6
648,20 лв. /шест хиляди шестстотин четиридесет и осем и 0,20 лв./ върху
уважената част от исковете, както и сумата от 568,57 лв. /петстотин шестдесет и
осем и 0,57 лв./-разноски заплатени от бюджета на съда за възнаграждение на
вещи лица.
Решението е постановено при
участието на Й.С.Ц., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице помагач,
конституирано на страната на ответника ГПК ЗАД „А.” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: