№ 52284
гр. София, 30.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110145122 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са субективно кумулативно установителни искове по чл. 26, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, под евентуалност чл. 26, ал. 4, вр. ал.1 от ЗЗД от И.
С. Л. срещу „Изи Асет Мениджмътнт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.
Претендира по отношение на отв. „Изи Асет Мениджмънт“ АД да се установи
нищожност на Договор за паричен заем №4572951/24.08.2022 г., под
евентуалност на клаузата на чл. 2, т.6 за фиксиран лихвен процент на разходи по
кредита от 35 %, за начин на определяне и размер на ГПР, чл. 4 от договора.
Претендира по отношение на отв. „Файненшъл България“ ЕООД да се установи
нищожност на Договор за предоставяне на гаранция №4572951/24.08.2022 г.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищцата е единствен
наследник по закон на С.С.Л., починал на /дата/. г. С писмо от 09.07.2024 г. е
уведомена в това й качество, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, като цесионер, сума 1031,64 лв. по договора за кредит,
сключен между Св. Лазаров, заемополучател, и „Изи Асет Мениджмътнт“ АД,
заемодател. Посочва, че според договора е предоставена заемна сума от 600,00
лева, дължима в срок до 19.04.2023 г.; обезпечен е с Договор за предоставяне на
гаранция №4572951/24.08.2022 г., сключен между заемополучател, и отв. и
„Файненшъл България“ ЕООД, като гарант, срещу възнаграждение от 378,76 лв.,
платим на вноски в полза на заемодателя. Твърди се, че кредитното
правоотношение е недействително, като сключено в нарушение на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20, и ал. 2; чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК с доводи, че
обявения в договора ГПР не съотвества на действителния, доколкото в него в
включено и възнаграждението на гаранта, то надхвърля допустимия по чл. 19, ал.
4 от ЗПК; липсва конкретизация на начина на формиране на ГПР и какви
компоненти включва и неясно колкото точно се оскъпява кредита; счита, че с
клаузата на чл. 4 се установява безусловно задължение на потребителя да сключи
договора чрез предоставяне на обезпечение, а възнаграждението на гаранта е
разход по кредита и го оскъпява допълнително, но който не е обявен, като
следва да се отчете, че ответниците са свързани лица; посочен е в договора
лихвен процент на ден, но чл. 11, ал. 1, .т 20 от ЗПК изисква да съдържа, но не
„под условие“; клаузата по чл. 2, т.6, която предвижда договорна лихва от 35 % е
нищожна, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва, а като
такава противоречи на добрите нрави; оспорените клаузи не са индивидуално
1
уговорени. Договорът за предоставяне на гаранция е акцесорен към договора за
кредит, предвид което това съглашение също е недействително, в т.ч. липсва
необходимост от възникване на правоотношение по договор за поръчителство;
липсва кауза за неговото сключване; престациите по него са нееквИ.лентни.
Ответното „Изи Асет Мениджмътнт“ АД оспорва иска по съображения,
че не е надлежна страна по спора - не е носител на спорното материално право,
което е погасено от отв. „Файненшъл България“ ЕООД, което с плащане на
задълженията по кредита е встъпило в правата на кредитора; договорът за
кредит е действителен и отговаря на изискванията на ЗПК, в т.ч. нарушението на
чл. 19 от ЗПК не води до нищожност на цялото съглашение; всичката
необходима информация за потребителя е посочена в договора, като в чл. 2, т. 8
са посочени допусканията по см. т. 3, б. а на Приложение №1 към чл.19, ал. 2 от
ЗПК; възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не подлежи на
включване в ГПР, тъй като не е част от общите разходи по кредита, защото този
договор не е условие за предаване на заемната сума и се явява отделно
съглашение; ГПР е в допустимия размер; посочения лихвен процент на ден е
относим само при отказ от договора в 14 дн. срок; намира, че по отношение на
договорната лихва е приложим чл. 9 от ЗЗД и свободата на договаряне, като в
случая тя е в размер по-нисък от предвидения в закона –чл. 19, ал. 4 от ЗПК;
предвиждане на условия за прилагането на лихвения процент касаят само, ако
той не е уговорен като фиксиран; в съответствие със закона е предвидена
възможност за предоставяне на обезпечение по договора, а оспорената клауза на
чл. 4 е индивидуално уговорена. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Отв. „Файненшъл България“ ЕООД оспорва иска по допустимост и
основание по съображения, че с договор за цесия е прехвърлило всички
вземания по договорите на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.
Договорът за предоставяне на гаранция самостоятелно съглашение,
действителен е като подвид на договор за услуга, за която е уговорено отделно
възнаграждение, и няма връзка с договора за кредит. Прави възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ищцата е единствен наследник по закон на
С.С.Л., който е сключил като заемополучател с „Изи Асет Мениджмътнт“ АД,
заемодател - Договор за паричен заем №4572951/24.08.2022 г., и като
потребител с „Файненшъл България“ ЕООД, гарант - Договор за предоставяне на
гаранция №4572951/24.08.2022 г.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.
1л. и ал.4 е да установи пълно и главно съдържанието на договора, вкл. клаузата,
която оспорва, и съответно че оспорените договор и/или уговорката е
недействителна по изложените в искова молба твърдения. В доказателствена
тежест ответника, на осн. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП е да установи, че условията по
всяка оспорена клауза от договора са индивидуално уговорени.
Представените от ищеца документи са допустими и относими,както и
искането за съдебна счетоводна експертиза ССчЕ, освен по въпрос т. 8, в т.ч
допълнят на осн. чл. 7, ал.3 от ГПК, на разноски на ищеца, чиято е
доказателствената тежест.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
2
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени
доказателства.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, по която вещото лице да
отговори на въпросите в искова молба, освен по т. 8; както и на въпроса към
датата на сключване на договора за кредит възнаградителната лихва надвишава
ли три пъти и надвишава ли пет пъти размера на законната по просрочени
задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България; като оставя без уважение искане на ищеца за
ССчЕ по въпрос т. 8.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 350 лв., вносимо от ищеца
по сметка на Софийски районен съд, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. При неизпълнение доказателството не се събира и съдът ще
приложи спрямо страната чл. 161-162 от ГПК като приеме за недоказани
обстоятелствата в полза на ищеца, предмет на експертизата.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ С.Р.И..
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за
медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на
одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а
ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
3
НАПОМНЯ на страните в случай на документи, които са подадени по електронен път за
преписите им предварително да се внесе дължимата държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК, във
вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК. Всички документи, които са подадени по електронен път, да бъдат
подписани и заверени с квалифициран електронен подпис. При липса на такъв съдът приема
изявлението за неизвършено, на осн. чл. 101 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.02.2025 година от 11,40 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и
преписи от отговори на искова молба, с приложения, по реда на чл. 41а, ал.2 от
ГПК чрез ел. адрес,посочен в искова молба.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението му.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4