О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 22.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 622 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по жалба на К.А.И. ***, срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 4600/27.11.2019г. и Акт за прихващане и възстановяване № 94-00-2890/11.12.2019г., издадени от Е.Ж. Ц. – старши инспектор ПРК в отдел „Местни приходи“ на Община К. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорените актове с искане за тяхната отмяна.
С писмо изх. № 94-00-2890/10.01.2020г., началникът на отдел МП в община К. е изпратил административната преписка във връзка с оспорените актове.
Съдът, след преценка на доказателствата към преписката и като извърши служебна проверка за допустимостта на жалбата, счита същата за процесуално недопустима поради следното:
На първо място, предмет на оспорване е Акт за установяване на задължение по декларация № 4600/27.11.2019г., издаден от Е. Ж. Ц. – старши инспектор ПРК в отдел „Местни приходи“ на Община К. на осн. чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ, с който са установени задължения за оспорващия за данък върху недвижимите имоти по чл.10 и сл. от ЗМДТ, както и за такса за битови отпадъци по чл. 62 и сл. от ЗМДТ, в размер общо на 40,43лв., от които главница в размер на 30,45лв. и лихва в размер на 9,98лв. за периода 2014г. - 2018г. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК и обжалването на свързаните с тях актове - се извършва по същия ред. Оспореният АУЗ е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК въз основа на декларация на оспорващия по чл.14 от ЗМДТ, поради което подлежи на обжалване в срока и пред органа по чл.107, ал.4 от ДОПК, т.е. пред директора на териториалната дирекция на НАП, чийто права и задължения се упражняват от началника на отдел „Местни приходи“ при Община К.в качеството му на ръководител на звеното за местни приходи в Община К., с оглед изричната законова регламентация на чл.4, ал.5 от ЗМТД и посоченото в акта.
Относно съдебния ред за обжалване, приложимата разпоредба на чл.156, ал.1 вр. с чл.144, ал.1 от ДОПК, предвижда, че на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт /в случая АУЗД/ в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред. Следователно обжалването по административен ред е задължително и съставлява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване.
Предвид изложеното и доколкото АУЗД не е оспорен по административен ред, жалбата се явява процесуално недопустима и съдът я оставя без разглеждане, като прекратява образуваното съдебно производство. На осн. чл.130, ал.4 от АПК във вр. с §2 ДР на ДОПК, жалбата следва да се изпрати по подведомственост на началника на отдел „Местни приходи“ при Община К. Едва след като този ред бъде изчерпан и компетентният горестоящ административен орган се произнесе, а жалбоподателят като задължено лице не е удовлетворен от неговото решение, за него ще е налице правна възможност да оспори акта по съдебен ред.
На второ място, предмет на оспорване е Акт за прихващане и възстановяване № 94-00-2890/11.12.2019г., издаден от Е. Ж. Ц. – старши инспектор ПРК в отдел „Местни приходи“ на Община К. на осн. чл.129 и сл. от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ, с който е отказано възстановяване на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2014г.-31.12.2019г. на оспорващия по депозирано от същия искане с вх. № 94-00-2890/23.08.2019г. Процесуалният ред за връщане на недължимо платени местни данъци и такси е този по чл.129 и сл. от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Същият ред е предвиден и за установяването, обезпечаването, събирането и обжалването на местните такси по ЗМДТ. Предвид препращащите разпоредби на чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ, разпоредбите на ДОПК са приложими и по отношение на процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо внесени местни данъци и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и събирането на публичните задължения, каквито съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т.3 от ДОПК са задълженията за местни данъци и такси. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 129, ал.4 от ДОПК, която изрично третира начина на възстановяването на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ.
В съответствие с чл.129, ал.1 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, както в случая. Съгласно чл.129, ал.3 от ДОПК, след постъпване на искането се извършва проверка или ревизия, като в първата хипотеза, се издава Акт за прихващане или възстановяване (АПВ), с който се уважава искането /изцяло или частично/ или се постановява отказ за възстановяване или прихващане изцяло или частично на поисканите суми. По силата на чл.129, ал.7 от ДОПК, актовете за прихващане или възстановяване се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Съгласно чл.152, ал.2 от ДОПК по жалбата срещу ревизионен акт, т. е. и по жалбата срещу акт за прихващане или възстановяване, се произнася решаващият орган, който е кметът на общината, съобразно чл.4, ал.5 от ЗМДТ и посоченото в акта.
Относно съдебния ред за обжалване, приложимата разпоредба на чл.156, ал.1 вр. с чл.144, ал.1 от ДОПК, предвижда, че на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт /в случая АВП/ в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, а според чл.156, ал.2 от ДОПК ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Видно от цитираните разпоредби, ДОПК не предвижда възможност за обжалване на тази категория актове пред съд, без да е изчерпан предварително административният ред за това. Следователно обжалването по административен ред е задължително и съставлява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване.
Предвид изложеното и доколкото АВП не е оспорен по административен ред, жалбата се явява процесуално недопустима и съдът я оставя без разглеждане, като прекратява образуваното съдебно производство. На осн. чл.130, ал.4 от АПК във вр. с §2 ДР на ДОПК, жалбата следва да се изпрати по подведомственост на кмета на Община К. в качеството му на решаващ орган по смисъла на чл.152, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.5 от ЗМДТ. Едва след като този ред бъде изчерпан и компетентният горестоящ административен орган се произнесе, а жалбоподателят като задължено лице не е удовлетворен от неговото решение, за него ще е налице правна възможност да оспори акта по съдебен ред.
Водим от горното и на осн. чл.130 ал.4 от АПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.А.И. ***, срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 4600/27.11.2019г., издаден от Е. Ж. Ц. – старши инспектор ПРК в отдел „Местни приходи“ на Община К. и прекратява производството по делото.
ИЗПРАЩА жалбата на К.А.И. срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 4600/27.11.2019г., на началника на отдел „Местни приходи“ при Община К. по подведомственост.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.А.И. ***, срещу Акт за прихващане и възстановяване № 94-00-2890/11.12.2019г., издаден от Е.Ж. Ц. – старши инспектор ПРК в отдел „Местни приходи“ на Община К. и прекратява производството по делото.
ИЗПРАЩА жалбата на К.А.И. срещу Акт за прихващане и възстановяване № 94-00-2890/11.12.2019г., на кмета на Община К. по подведомственост.
Определението може да се обжалва пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му, от жалбоподателя, от началника на отдел „Местни приходи“ при Община К. и от кмета на Община К.
Определението да се съобщи на адресатите му чрез изпращане на преписи.
Административен съдия: