Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 12.02.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 20.01.2020 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 2278/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.М.И. ***, ЕГН **********
против НП № 19-1006-004214 от 30.10.2019г. на началника група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Пазарджик, с което на основание чл.177 ал.6, пр.2 от ЗДП, за нарушение на чл.145 ал.2
от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална незаконосъобразност на атакуваното
НП, чиято отмяна се иска. Извличат се доводи за липса на виновно поведение.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и иска отмяна
на НП, т. к. вмененото нарушение съставлявало
маловажен случай.
Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбоподателят
И. е санкционирана за това, че на 22.10.2019г., около 15.45 часа, в
гр.Пазарджик, на ул.”Пловдивска” 84, в качеството си на приобретател на регистрирано
МПС – л.а. „БМВ 525” с рег. № ***, което било видно от договор за
покупко-родажба на МПС при нотариус № 4785, не изпълнила задължението си да представи
придобитото МПС в службата по регистрация по постоянен адрес в едномесечен срок.
Гореописаното
нарушение било установено от актосъставителя С.Л., който съставил против
жалбоподателя АУАН бл. № 474826 от 22.10.2019 година. Въз основа на този акт било
издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя
на 21.11.2019г., а жалбата против него
била подадена чрез АНО на същата дата,
т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима,
като подаден в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол
за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и обясненията на жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна.
Съдът намира, че НП
е незаконосъобразно и следва да се отмени, т. к. при издавеното му, както и при
издаването на предшестващия го АУАН, са допуснати съществени процесуални
нарушения /СПН/, които драстично накърняват правото на защита до степен на
невъзможност за неговото адекватно упражняване. Това е така, защото актът и НП
не отговарят на императивните изисквания на чл.42, т.4 и н ачл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото не съдържат ясно и точно описание на нарушението, датата и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават.
От описаното в НП става ясно, че
е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДП,
като буквално е записано, че И., в качеството си на приобретател на регистрирано
МПС – л.а. „БМВ 525” с рег. № ***, не
изпълнила задължението си да представи придобитото МПС в службата по
регистрация по постоянен адрес в едномесечен срок.
С това почти
буквално е възпроизведено съдържанието на нормата на чл.145 ал.2 от ЗДП. В
същото време нито в акта, нито в НП, при описване на нарушението, никъде не е
посочено датата, на която е придобито
МПС, още по-малко как е придобито, респ. не е посочено от кога е възникнало
задължението по чл.145 ал.2 от ЗДП, т.е. от кога тече едномесечният срок. Не е
посочено също и кога срокът е изтекъл, т.е. кога нарушението е довършено. В
този смисъл не става въобще ясно и това, защо се приема, че нарушението било
извършено на 22.10.2019г. Последното пък сочи на това, че не е категорично
посочена дата на извършване, респ. довършване на нарушението. В акта и НП е
посочена датата 22.10.2019г., но това категорично не е дата на
нарушението, а датата, на която то е било установено. Това е логично, т.к. е
казано, че не било изпълнено задължението за регистрация на МПС в едномесечен
срок от придобиването му. Макар да не е казано изрично кога МПС е придобито,
все пак е цитирано, че това станало с договор за покупко-продажбата. Видно е от
приетия като писмено доказателство по делото договор за покупко-продажбата с
нотариална заверка на подписите, МПС е бил придобито от И. ***.09.2019г. От
това пък следва, че едномесечния срок по чл.145 ал.2 от ЗДП е изтекъл на 12.10.2019г.,
което значи, че на следващия ден нарушението вече е било извършено и довършено.
Такава дата на нарушението обаче не е посочена нито в АУАН, нито в НП. Само
това е достатъчно обжалваното НП да се отмени, т.к. датата на нарушението е
съществен негов обективен елемент и е задължително да бъде установена и
посочена в НП. Тя има значение относно това дали, когато нарушението е било
извършено, за извършителя са съществували някакви обективни извинителни
обстоятелства, поради които нарушението например би могло да се яви и да
съставлява маловажен случай. Има
значение и за това, че от датата на нарушението започват да текат сроковете по
чл.34 от ЗАНН, а непосочването й прави невъзможна преценката дали АУАН е
съставен в тези срокове, респ. дали АНП е било законосъобразно образувано.
Дори обаче гореизтъкнатите
пороци на НП да не съществуваха, то пак НП се явява незаконосъобразно. Това е
така, защото действително става ясно, че на 12.09.2019г. процесното МПС е било
придобито от И. и е следвало да бъде регистрирано на нейно име до 12.10.2019г.,
но това е направено на 22.10.2019г., т.е. десет дни след изтичането на
едномесечния законов срок.
Ето защо според
настоящия съдебен състав, при описаната по-горе фактическа обстановка е
очевидно, че с поведението си жалбоподателят И. формално е осъществила
състава на административното нарушение по чл.145 ал.2 във вр. с чл.177 ал.6,
пр.2 от ЗДП. Нарушението по същество не се оспорва нито в подадената въззивна
жалба, нито в съдебно заседание пред въззивната инстанция. От неопроверганите обяснения
на жалбоподателят И., които съдът не намери основание да не кредитира, стана
категорично ясно по каква причина е било извършено прехвърлянето на
собествеността върху автомобила. Стана ясно, че той е бил придобит по
наследство от дъщеря й, след смъртта на нейния баща, очевидно бивш съпруг на
жалбоподателката. Стана ясно, че дъщеря й е искала да го прехвърли на името на
майка си, т.к. иначе е следвало да го регистрира в СПП при СДВР, където
дъщерята живее. Стана ясно, че след прехвърлянето автомобилът не е бил
управляван, а стоял в двора на жалбоподателката. Стана ясно и това, че тя в
периода от 19.09.2019г. до 22.10.2019г. е било в отпуск поради заболяване с
диагноза увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия,
като е изпитвала силни болки и била на системи почти всеки ден. Във връзка с
последното бяха приети като писмени доказателства два броя болнични листове.
Категорично се изясни и това, че процесният автомобил е бил регистриран на
името на И. на 22.10.2019г., т.е само десет дни след като е изтекъл срокът по
чл.145 ал.2 от ЗДП.
При тази фактология
и оценявайки причините, обстоятелствата и механизма, при които е било извършено
нарушението по чл.145 ал.2 от ЗДвП следва да се направи извод, че то съставлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Ако беше отчел всички гореизбрени
факти, както наличието на други смекчаващи отговорността обстоятелства -
липсата на други сериозни нарушения по
ЗДП от страна на жалбоподателя и направени от него пълни признания и оказано
съдействие на полицейските органи по време на проверката, АНО следваше да направи извод, че извършеното
нарушение се характеризират с явно незначителна степен на обществена опасност. Поради
всичко това наказващият орган е следвало на основание чл.28 от ЗАНН да не
налага санкция, а да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на
такова нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При това
положение и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е
издал незаконосъобразен акт. Преценката за „маловажност на случая” подлежи и на
съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност
на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за
законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК - ВКС/.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 19-1006-004214 от
30.10.2019г. на началника група в Сектор „ПП”
при ОД на МВР - Пазарджик, с което на К.М.И. ***, ЕГН **********, на основание чл.177 ал.6, пр.2 от ЗДП, за
нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста
лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: