№ 15209
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110121982 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
280715/16.12.2022 г., с която от името на ******, ЕИК ****** против Х. Н.
Н., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 262166/28.11.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Х. Н. Н., ЕГН ********** и
Илия Н. Н., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 3327,95 лева,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. за имот, представляващ апартамент № 6, находящ
се в гр. София, ул. ****, бл. 1, вх. А, ет. 2, абонатен № ******, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 567,82 лева,
1
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 11.11.2022 г.,
върху главницата за цена на доставената и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 33,60 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.10.2019 г. - 30.04.2021 г., за
имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. ****, бл. 1,
вх. А, ет. 2, абонатен № ******, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4/ сумата от 7,43 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 01.12.2019 г. - 11.11.2022 г., върху главницата за цена на
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
Съобразно заявеното от заявителя в подаденото от негово име заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът е разпоредил, че
Х. Н. Н., ЕГН **********, следва да отговаря за 1/6 части от горепосочените
суми, респективно, че от Илия Н. Н., ЕГН **********, следва да отговаря за
5/6 части от горепосочените суми.
На 05.12.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените
суми.
Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 64943/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника Илия Н. Н., ЕГН
********** на 25.01.2023 г., като в законоустановения срок не е депозирано
възражение от Илия Н. Н., ЕГН ********** срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, респективно, заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила в тази си част и за сумите, припадащи се
на длъжника Илия Н. Н., е издаден изпълнителен лист в производството по
ч.гр.д. № 64943/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав,
в полза на ******.
Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 64943/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника Х. Н. Н., ЕГН
********** на 06.01.2023 г., като в законоустановения срок е депозирано
възражение от името на длъжника Х. Н. Н., ЕГН ********** срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В тази връзка заявителят /******/ е уведомен за възможността да
2
предяви иск за съществуване на вземането си срещу длъжника Х. Н. Н., ЕГН
**********, на 29.03.2023 г. Исковата молба е депозирана в съда в
законоустановения за това срок /на 27.04.2023 г./.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че
има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият е клиент на
топлинна енергия за процесния имот, в качеството си на собственик на
последния. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в
която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Техем Сървисис
ЕООД. В тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ,
сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че от страна на ответника е използвана доставяна до
процесния имот топлинна енергия през процесния период, задължението за
заплащането на което не е погасено, като последният е изпаднал и в забава по
отношение на същото.
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния
период, поради което изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това
си задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената
главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване
за установено, че Х. Н. Н., ЕГН ********** дължи в полза на ****** суми,
както следва: 1/ сумата от 554,66 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. за имот,
представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. ****, бл. 1, вх. А,
ет. 2, абонатен № ******, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/
сумата от 94,64 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020
3
г. - 11.11.2022 г., върху главницата за цена на доставената и потребена
топлинна енергия; 3/ сумата от 5,60 лева, представляваща цена на
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.10.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 6, находящ
се в гр. София, ул. ****, бл. 1, вх. А, ет. 2, абонатен № ******, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 1,24 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. - 11.11.2022 г.,
върху главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, за които суми на 05.12.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 64943/2022
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника
Х. Н. Н., ЕГН ********** e депозиран отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Оспорва се, че през процесния период между
страните в производството е съществувало валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в
исковата молба недвижим имот. Прави се възражение за погасяване по
давност на претенциите, заявени с исковата молба.
Моли се за отхвърляне на предявените искове срещу ответника Х. Н. Н.,
ЕГН **********.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
4
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството
му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния
имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал
и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане в полза на ******, за което
обстоятелство, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът им указва, че не сочи
доказателства.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите,
правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения, направени с
отговора на исковата молба.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираните в настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
5
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
6
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на
чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
7
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От събраните по делото доказателства, в това число нотариален акт за
собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 г от ЗПИНМ № 99, том I, дело
№ 93/1966 г., се установява в производството, че на 10.01.1966 г. Никола Х.в
Н. и Петра Илиева Н.а, са придобили собствеността върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. ****, бл. 1, ет. 2.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
удостоверение за наследници изх. № 1863/23.11.2021 г., издадено от
Столична община, район „Изгрев“ за лицето Никола Х.в Н., ЕГН **********,
се установява в производството, че Никола Х.в Н. е починал на 27.07.1993 г.,
като е оставил за наследници по закон съпругата си Петра Илиева Н.а и
децата си Х. Н. Н. и Илия Н. Н., върху които, по реда на наследственото
правоприемство, са преминали притежаваните от него ½ идеални части от
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр.
София, ул. ****, бл. 1, ет. 2, като всеки от наследниците е придобил по 1/6
идеална част от процесния имот.
От представения и приобщен към доказателствения материал
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка
№ 19, том LLXXXIII, дело № 26258/1996 г., се установява по делото, че Петра
Илиева Н.а е прехвърлила в полза на Илия Н. Н., притежаваните от нея 4/6
идеални части от процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 6,
находящ се в гр. София, ул. ****, бл. 1, ет. 2.
Следователно, от представените и приобщени към доказателствения
материал доказателства, се установява в производството, че собственици на
процесния имот към процесния период /01.05.2019 г. – 30.04.2021 г./, са били
Х. Н. Н. и Илия Н. Н., като Х. Н. Н. е бил собственик на 1/6 идеална част от
процесния имот, придобита по реда на наследственото правоприемство от
Никола Х.в Н., ЕГН **********, а Илия Н. Н. е бил собственик на 5/6 идеални
части от процесния имот /1/6 идеална част от който, придобита по реда на
наследственото правоприемство от Никола Х.в Н., ЕГН ********** и 4/6
идеални части, придобити по силата на договор за прехвърляне на недвижим
8
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 19, том
LLXXXIII, дело № 26258/1996 г. от 09.12.1996 г./.
Същевременно, обаче, от представената и приобщена към
доказателствения материал молба-декларация от 07.11.2000 г. /т.е. подадена
преди исковия период/, се установява в производството, че Илия Н. Н., ЕГН
********** е заявил желанието си за откриване на партида за целия
топлоснабден имот единствено на негово име, поради което настоящият
състав приема, че единствено Илия Н. Н., ЕГН ********** е заявил пред
ищцовото дружество, че ще отговаря за заплащането на стойността на
доставената до процесното жилище топлинна енергия след 07.11.2000 г.
(датата на подаване на молба-декларацията). В конкретния случай, съгласно
молба-декларацията, чиято автентичност не е оборена по делото, Илия Н. Н.,
ЕГН ********** е отправил искане цялата енергия доставена до имота да се
заплаща от него. При така възприето и като съобрази молба-декларацията на
Илия Н. Н., ЕГН ********** от 07.11.2000 г., и обстоятелство, че ищецът е
открил партида именно на негово име за целия имот въз основа на това
заявление /което обстоятелство е видно и се установява от представените и
приобщени към доказателствения материал: 1/ документи за извършено
дялово разпределение в процесния имот, през заявения в исковата молба
период и 2/ общи фактури, издадени за процесните период и имот, в които
документи изрично се сочи Илия Н. Н., ЕГН ********** като титуляр на
партида открита при ****** за имот с абонатен № ******, посочен
посредством резолюция и върху подадената молба-декларация от 07.11.2000
г./, то съдът приема, че по делото е установено, че Илия Н. Н., ЕГН
********** е заявил пред „Топлофикация София“ ЕАД, че той ще ползва
имота и ще заплаща енергията, ищецът се е съгласил със същото и е открил
партидата за имота само на негово име, поради което и съдът приема, че след
07.11.2000 г., т.е за исковия период само Илия Н. Н., ЕГН ********** е
следвало да отговаря за заплащането на цялото количество потребена енергия
в имота.
От гореизложеното се налага извод, че през процесния период именно
Илия Н. Н., ЕГН ********** е следвало да отговаря за заплащането на
потребената в процесния имот топлинна енергия. Исковете против Х. Н. Н.,
следва да се отхвърлят.
9
Като допълнение следва да се посочи, че представените към исковата
молба документи, а именно искова молба вх. № 22021938/12.11.2020 г., с
която Димитър Емилов Х.в е предявил срещу Илия Н. Н. иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване на предварителен договор за
покупко-продажба на 5/6 идеални части от процесния недвижим имот за
окончателен и решение № 263397/26.05.2021 г., постановено по гр. д. №
14377/2020 г. по описа на СГС, I ГО, I-18 състав, с което е уважен предявения
иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване на предварителен
договор за покупко-продажба на 5/6 идеални части от процесния недвижим
имот за окончателен, са ирелевантни за настоящото производство. Съгласно
чл. 19, ал. 3 ЗЗД всяка от страните по предварителния договор може да
предяви иск за сключване на окончателния договор, като в такъв случай
договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна
сила. Доколкото решение № 263397/26.05.2021 г., постановено по гр. д. №
14377/2020 г. по описа на СГС, I ГО, I-18 състав, е влязло в законна сила на
19.06.2021 г. /т.е. след процесния период/, респективно горепосочените
документи са ирелевантни за производството по гр.д. № 21982/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ответникът.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 64943/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 лева, които с оглед изхода на спора, следва да се възложат в тежест на
ищеца.
От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство по гр.д. № 21982/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
10
лева, които с оглед изхода на спора, следва да се възложат в тежест на ищеца.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство, което съдът
намира за неоснователно, доколкото претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение в настоящото исково производство е в минималния
предвиден размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем Сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото
производство, а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл.
78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на ******, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. ****** № 23Б против Х. Н. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *** – 1, бл. 533, ет. 9, ап. 63,
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД, за признаване за установено, че Х. Н. Н., ЕГН ********** дължи в полза
на ******, ЕИК ****** суми, както следва: 1/ сумата от 554,66 лева,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. за имот, представляващ апартамент № 6, находящ
се в гр. София, ул. ****, бл. 1, вх. А, ет. 2, абонатен № ******, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 94,64 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 11.11.2022 г.,
върху главницата за цена на доставената и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 5,60 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.10.2019 г. - 30.04.2021 г., за
имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. ****, бл. 1,
вх. А, ет. 2, абонатен № ******, ведно със законна лихва върху
11
горепосочената сума, считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4/ сумата от 1,24 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 01.12.2019 г. - 11.11.2022 г., върху главницата за цена на
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за които
суми на 05.12.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в производството по ч.гр.д. № 64943/2022 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА ******, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София,ул. ****** № 23Б да заплати в полза на Х. Н. Н., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. *** – 1, бл. 533, ет. 9, ап. 63, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 400,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 64943/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА ******, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София,ул. ****** № 23Б да заплати в полза на Х. Н. Н., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. *** – 1, бл. 533, ет. 9, ап. 63, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 400,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 21982/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12