№ 846
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110201456 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
СТ. ХР. ХР. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0819-000366
/ 11.03.2022г. на Началник на група в сектор ПП” при ОД-МВР-Варна, с което му е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2 000лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
В жалбата се твърди, че действително въз.Х. е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средства за употреба на наркотични вещества, но това се
дължало единствено на притеснението и уплахата му от самото спиране и поведението
на полицейските служители, които се твърди, че са се държали така, сякаш е извършил
него нередно и е заслужавал сериозно наказание. На следващо място се твърди, че при
съставяне на акта на въззивника не е било разяснено, че може да даде проба в
лаборатория, като няма спомен да му е даван талон, протокол за обиск или други
документи.Поради това и счита, че не е извършил нарушение, изразяващо се в
неизпълнение на предписание на химико-токсикологично изследване.В жалбата се
навеждат и доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, като се оспорва
компетентността на издателя на заповедта и на актосъставителя.Твърди се още, че не е
било налице основание на въз. Х. да бъде извършена проверка с тест за установяване
на употреба на наркотични вещества, доколкото не са били налице основанията,
визирани в чл.5 ал.1 от Наредба № 1/ 19.07.2017г.Поради това и се иска цялостна
отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въз. Х., редовно призован, не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. А.Х. отново пледира за отмяна на
постановлението като изразява становище, че в хода на производството са били
1
допуснати нарушения, тъй като не е бил съставен протокол за откритото при
проверката.На следващо място адв.Х. сочи, че самите полицейски служители са
обяснили изключително подробно на нарушителя какви са последствията ако се
установи наличие на наркотични вещества, а самия нарушител е знаел, че е пушил
марихуана по-рано, което пък го провокирало от страх да не иска да направи
тест.Поради това и защитата счита, че действията на въз.Х. се дължат на ниската му
възраст, уплаха и смущение, поради което и не заслужава толкова тежко наказание.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са
писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено
от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.01.2022г. около 14,25ч. служители на ІІ РУ-Варна в изпълнение на
служебните си задължения извършвали обход в района на бул.“Христо Смирненски“.
Там те видели да се движи л.а.“Фолксваген Голф“ с рег. № В 63 35 РН, на който
решили да извършат проверка, за което пък подали звуков и светлинен сигнал с
полицейския автомобил, с който се придвижвали. Установили, че водачът е въз.С.Х., а
в колата се намира и св.В.К.. Полицейските служители поискали съдействие от
служители на сектор „ПП“-Варна за тестване за употреба на алкохол и наркотични
вещества на водача, тъй като имали съмнение в тази насока.На място пристигнал св.
К.И.. На въз.Х. била му извършена проверка с техническо средство за употреба на
алкохол, като резултатът бил отрицателен.След това св. И. обяснил на въз. Х., че ще
бъде изпробван за употреба на наркотици с „Drug test 3000 STK 6“. При разговор
въззивникът казал, че преди около седмица бил употребил наркотични вещества. Той
отказал да му бъде направена проверка за употреба на наркотични вещества. Поради
това и му бил издаден талон за изследване, с който бил задължен да се яви до 45
минути във ВМА-Варна.Талонът му бил връчен в 16.15ч.След това св.И. съставил
против въз. Х. акт за установяване на нарушение за това, че е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство „Drug test 3000“ , за установяване на
употреба на наркотични вещества и техните аналози. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП.При личното предявяване на
акта, а и в последствие възражения не били направени.
Въз.Х. се явил във ВМА, но отказал да даде кръвна проба. Това било установено
от отговор на ВМА-МБАЛ-Варна, изпратен до сектор „ПП“-Варна.
Въз основа на съставения акт и данните , че въз. Х. не е дал кръвна проба за
изследване, против него било издадено и атакуваното наказателно постановление ,
в което наказващият орган приел, че въззивникът е отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство „Drug test 3000 STK 6“, както и че не е изпълнил предписанието за
медицинско изследване с талон за вземане на проба по реда на чл.174 ал.4 от ЗДП.
Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.174 ал.3 от ЗДП и на
същото законово основание на въз. Х. била наложена „Глоба“ в размер на 2 000лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 24 месеца.
2
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан К.И. – свидетел при
съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви.Свидетелят си спомни за случая с необходимата
конкретика , като посочи, че водача е бил спрян от служители на ІІ РУ-Варна при
управление на превозното средство, че е бил изпробван за употреба на алкохол, че е
споделил, че е употребил наркотични вещества преди около седмица и че е отказал да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. По искане на адв.Х. до разпит бе
допуснат св.В.К., който е бил пътник в автомобила.Този свидетел потвърди, че въз.Х. е
управлявал автомобила, че е изпълнил подадения му от полицейските служители
звуков и светлинен сигнал за спиране , че в хода на проверката у въззивникът не са
били намерени забранени вещества, че в последствие са дошли други полицейски
служители, които са направили тестове на въз.Х., на което обаче той не е присъствал,
тъй като бил освободен и си тръгнал.Съдът кредитира показанията и на този свидетел,
доколкото не противоречат на останалите доказателства по делото.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 22-0819-000366/ 11.03.2022г.. е издадено от
компетентен орган - от Началник на група в сектор ПП при ОД-МВР - Варна,
съгласно заповед № 8121з - 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи,
копие от която е приложена по преписката. Актът също е съставен от компетентно
лице, доколкото св. И. е мл. автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР-Варна, а
съгласно члл.189 от ЗДП актовете, с които се установяват нарушенията по ЗДП, се
съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в закона.В този
смисъл възраженията относно компетентността на актосъставителя и наказващият
орган са неоснователни.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН. То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въз. Х. нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. То е
описано с необходимата конкретика, като са посочени съставомерните му признаци, а
именно че въззивникът е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство, както и не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване.По този начин изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са били изпълнени.
При предявяване на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз. Х. не е
направил или депозирал възражения, които да се нуждаят от разследване по смисъла на
3
чл.52 ал.4 от ЗАНН. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. По никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до
въззивната инстанция. Доколкото настоящото производство е такова по реда на ЗАНН
и започва със съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а не с
друг документ, съдът намира за неоснователни възраженията в тази насока.
Обстоятелството дали на автомобила , водача и пътника е била извършена проверка ,
дали са били съставени съответни документи за това и дали са били връчени на
лицата, е ирелевантно към настоящият казус, доколкото тези действия очевидно са
били извършени от служители на ІІ РУ-Варна в изпълнение на служебните им
задължения, а настоящото производство касае извършени от въз.Х. нарушения на
ЗДвП. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и че възраженията в тази
насока са неоснователни.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния
закон, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма и е констатирал
нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП . От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че въз. Х. като водач на МПС е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство, което
не се и оспорва. Безспорно е също така , че на въз. Х. е бил издаден талон за кръвна
проба,екземпляр от който е приложен по преписката.От него е видно, че въз.Х. е
положил два подписа в него на отбелязаните за това места. Безспорно е също така, че
въззивникът , макар да се е явил във ВМА-МБАЛ-Варна, не е дал кръвна проба за
изследване.Това обстоятелство се установява от съдържанието на приложеното по
делото писмо от ВМА-МБАЛ-Варна, в което изрично е посочено, че въз.Х. се е явил,
но е отказал да даде проби. Поради това и съдът намира, че твърденията в жалбата, че
няма спомен да му е връчван талон за кръвна проба, са несъстоятелни, доколкото
очевидно се е явил с талона в определеното в него болнично заведение. Причините ,
поради които въз.Х. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества и да даде кръвна проба , са ирелевантни, но следва да се
отбележи, че по никакъв начин съдът не възприема твърдението , че отказът се дължи
на млада възраст, смущение и уплаха. От показанията на св.И. е видно, че при
разговор с въз.Х. той е заявил, че е употребил наркотични вещества седмица по-рано,
както и че му е било обяснено колко време те се задържат в кръвта му. Тези
разяснения св.И. е направил при изпълнение на служебните си задължения и очевидно
въз.Х. е направил информиран избор да не даде съгласие да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества, респективно да откаже да
даде кръвна проба за изследване. На следващо място съдът не установи неспазване на
разпоредбата на чл.5 ал.1 от Наредба № 1/ 19.07.2017г. от страна на св.И..Видно от
съдържанието на докладната записка, приложена по преписката , както и от
показанията му , дадени в хода на съдебното следствие, е че той е бил извикан от екип
на ІІ РУ-Варна , които при първоначалната проверка са имали съмнение за употреба на
алкохол и наркотици от водача на автомобила. Поради изложеното до тук, съдът
намира, че правилно наказващият орган е приел, че от страна на въз.Х. е извършено
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП.
Правилно административно-наказващият орган е наложил и административното
наказание на същото законово основание - чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП, тъй като именно
в него е предвидена санкция за водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
4
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества в
кръвта и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, каквото
имаме в настоящият случай. Правилно на въз. Х. е била наложена „Глоба“ в размер на
2 000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години, като
наказанията като вид, размер и продължителност са императивно предвидени в закона
и за съдът е налице законова забрана за тяхното намаляване.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД на МВР-Варна да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от ЗПП,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото
продължи в едно съдебно заседание и не е с фактическа или правна сложност.Поради
това съдът намира, че на ОД на МВР-Варна следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22-0819-000366 /
11.03.2022г. на Началник на група в сектор ПП” при ОД-МВР-Варна, с което на СТ.
ХР. ХР. – ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 2 000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца на
основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА СТ. ХР. ХР. – ЕГН ********** да заплати на ОД-МВР-Варна ОД на
МВР-Варна , сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5