РЕШЕНИЕ
№ 3557
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д. Административно
наказателно дело № 20211110217116 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от „Д Е“ ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на
управление: гр.С, район „М“, ж.к. „М; ул. „М“ №, представлявано от управителя М В З, ЕГН
**********, против наказателно постановление (НП) №22-2100061/18.11.2021 г., издадено
от инж. Д Г И, директор на Дирекция „Инспекция по труда“-София (ДИТ - София), с което
на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ) е наложено
административно наказания „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин)
лева, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата се излагат твърдения, че поради пандемията от COVID-19 дружеството е
било в затруднено финансово положениe, поради което са предприети действия по
съкращаване на персонала и с работниците са сключени споразумения за изплащане на
уговорените трудови възнаграждения разсрочено. Отделно от това се посочва, че
административно-наказващият орган не е преценил правилно събраните по делото
доказателства, като е налице хипотезата на маловажен случай. Моли се за отмяна на
НП.
В съдебното заседание, в което е дадено ход на делото по същество
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не изпраща законен представител или
упълномощен процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от упълномощения
1
процесуален представител – юрк. П. П, който оспорва жалбата и моли процесното НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Същият претендира юрисконсултско
възнаграждение. От страна на въззиваемата страна, редовно призована, се явява свидетел Д.
И., в качеството й на актосъставител.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
В периода 25.06.2021г. до 08.07.2021г. била извършена последваща проверка по
спазване на трудовото законодателство от М М Д. - „старши инспектор“, Н Г В –
„инспектор“ и А Н Н – „главен инспектор“ при ДИТ-София, на „Д Е“ ООД, ЕИК: , със
седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. „М“, ул. „М“ №, ет. , представлявано от
управителя М В З за изпълнение на дадени предходни предписания с протокол за извършена
проверка с № ПР2109076/07.04.2021 г. Контролните органи, с протокол за извършена
проверка с №ПР2121391/08.07.2021 г. констатирали, че по-голяма част от дадените
предписания от предходната проверка ( 6 от общо 7 бр.), не били изпълнени. В хода на
проверката контролните органи издали общо 10 бр. задължителни за изпълнение
предписания, сред които предписание № 9, а именно: „Работодателят да изплати
начисленото във ведомостта за месец април 2021г. обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на П. Д Д, не
по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който е прекратено трудовото
правоотношение, съгласно чл. 224, ал.1 във връзка с чл. 228, ал.1 от КТ“. Бил даден срок за
изпълнение на предписанието до 22.07.2021г.
В периода 26.08.2021 г. до 13.10.2021 г. била извършена последваща проверка по
спазване на трудовото законодателство от М М Д. - „старши инспектор“, Д. Д. И. – „главен
инспектор“ и А Н Н – „главен инспектор“ при ДИТ-София, на „Д Е“ ООД, ЕИК: със
седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. „М“, ул. „М ш“ №, ет., представлявано от
управителя М В З. Констатирано е, че само две от предходните общо 10 бр. задължителни за
изпълнение предписания са изпълнени. В хода на проверката контролните органи
установили, че предписание № 9 от протокол за извършена проверка с
№ПР2121391/08.07.2021 г., а именно: „Работодателят да изплати начисленото във
ведомостта за месец април 2021г. обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на П. Д Д, не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който е прекратено трудовото
правоотношение, съгласно чл. 224, ал.1 във връзка с чл. 228, ал.1 от КТ“ не било изпълнено.
Въз основа на това, свидетелката Д. И. (главен инспектор) на основание чл.416, ал.1 от КТ, в
присъствието на двама свидетели – М М (старши инспектор) и А Н(главен инспектор) и в
присъствието на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател съставила Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) №22-2100061/13.10.2021г. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения от дружеството-жалбоподател. Въз
основа на АУАН било издадено атакуваното НП № 22-2100061/18.11.2021г., от инж. Д Г И
на длъжност директор на Дирекция „Инспекция по труда-София“, с което на основание чл.
2
416, ал. 5, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение
на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля, разпитан в
хода на съдебното заседание Д. И. (актосъставител), както и въз основа на надлежно
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: заверени копия на:
заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ГИТ; Заповед №ЧР-
977/21.08.2017 г. на ИД на ГИТ ведно с длъжностна характеристика; Заповед №ЧР-
1027/13.09.2017 г. на ИД на ГИТ ведно с длъжностна характеристика; протокол за
извършена проверка с № ПР2121391/08.07.2021 г.; протокол за извършена проверка с №
ПР2109076/13.10.2021 г.; справка от системата на дружеството- жалбоподател; призовка на
основание чл.45, ал.1 от АПК.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на свидетеля И., и
прецени, че показанията и са пълни, последователни и логични, без вътрешни противоречия,
като в тях актосъставителят излага своите преки и непосредствени възприятия относно
извършването на проверката, констатираното неизпълнение на предписанието и съставянето
на АУАН за нарушението, т. е. показанията на същата се явяват източник на пряка
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали,
затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав
води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай,
изложени по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и
категорични доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно лице
(наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на срока за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на
процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за
компетентност са спазени. В случая АУАН е съставен от компетентен за това орган –
свидетел И. - компетентно длъжностно лице съгл. чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399 от КТ и предвид
Заповед № ЧР-1027/13.09.2007г., която е била на длъжност „главен инспектор“ в ДИТ-
3
София, а НП е издадено от директора на дирекцията, който е оправомощен да издава НП със
Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, и представлява
„оправомощено от ръководителя” на съответния контролен орган (изпълнителен директор
на ИА „ГИТ”) длъжностно лице.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е
съставен в присъствието на двама свидетели по съставянето на акта, като препис от
последния е връчен на представител на санкционираното лице. Спазени са сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за издаването на НП, доколкото
нарушението е извършено на 23.07.2021 г., констатирано е на 13.10.2021 г.,, вследствие на
което е съставен АУАН на 13.10.2021г. НП е издадено на 18.11.2021 г. Видно от
приложената по делото разписка от куриер НП е било връчено на 22.11.2021 г. В тази насока
е и подадената в срок жалба.
В АУАН и в обжалваното НП достатъчно пълно и логично са описани относимите
към фактическия състав на нарушението обстоятелства, вкл. и такива по извършването му,
като ясно е посочено в какво се изразява нарушението – дружеството в качеството си на
работодател не е изпълнило предписанието на контролните органи в срок до 22.07.2021 г., с
което е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ. Посочена е и датата на
нарушението – 23.07.2021 г. – датата след изтичането на срока за изпълнение на
предписанието.
Изложеното дава основание на състава на съда да приеме, че липсва нарушение на
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, както и на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. Съставеният АУАН съдържа законовите реквизити, като в него са отразени
обстоятелствата по извършваната проверка, фактическото описание на нарушението и
неговата правна квалификация. Идентична е ситуацията и с издаденото НП.
Предвид гореизложеното, при служебната проверка не се установиха причини
атакуваното НП да бъде отменено на процесуално основание, тъй като не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на
процесуалните права на страните в производството. АУАН е съставен при спазване на
изискванията на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН, а при
неговото връчване е спазен чл. 43 от ЗАНН. Процесното НП също съдържа законовите
реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като нарушението е описано с неговите фактически и
правни елементи.
Съдебният състав на настоящата инстанция счита, че се установява безспорно и
категорично, че към момента на последващата проверка, извършена в периода от 26.08.2021
г. до 13.10.2021 г., от обективна страна, дружеството-жалбоподател като „работодател” по
см. на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е изпълнило задължителното предписание № 9, дадено на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т.12 от КТ с протокол за извършена проверка с №
ПР2121391/08.07.2021 г , изготвен и връчен от контролните органи на трудовата инспекция,
в определения срок – до 22.07.2021г., с което се явява реализиран съставът на
4
административното нарушение. В разглежданата хипотеза е налице дадено задължително
предписание от Инспекцията по труда, според което „Работодателят да изплати начисленото
във ведомостта за месец април 2021г. обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на П. Димитров Димитров, не
по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който е прекратено трудовото
правоотношение, съгласно чл. 224, ал.1 във връзка с чл. 228, ал.1 от КТ“ , като това дадено
задължително предписание на контролния орган не е изпълнено, с което фактическият
състав на нарушението е осъществен от обективна страна.
Субектът на нарушението е ЮЛ – работодател.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна
(безвиновна) изобщо не следва да бъде обсъждан въпроса за субективната страна на
деянието. Настоящата съдебна инстанция, намира, че неоснователно се явява възражението
на дружеството - жалбоподател, че с лицето П Д Д е било сключено споразумения за
изплащане на уговорените му трудово възнаграждение на разсрочени вноски, тъй като
липсват факти, които да оборят противното.
По отношение на възможността за определяне на случая като „маловажен“:
Извършеното нарушение не е маловажно, доколкото не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от други от същия вид. Определената санкция не се явява
несъразмерно тежка на извършеното нарушение. В този смисъл без значение е
обстоятелството дали са настъпили вреди от деянието или не, доколкото самото нарушение
е формално и не предвижда настъпване на вредоносни последици. Въпреки това, доколкото
се касае за изплащане на парични средства, безспорно забавянето нанася имуществени вреди
на работника. В този ред на мисли съда намира, че не са налице основания за приложение на
чл. 415в, ал. 1 КТ ,т.е процесното нарушение да бъде квалифицирано като маловажен
случай, тъй като от дружеството-жалбоподател не са представени ангажирани доказателства
нарушението да е било отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ.
По отношение на наказанието:
По отношение размера на наложеното наказание съдът намира, че същият е
съобразен с обществената опасност на деянието на дееца и е правилно определено.
Санкционната разпоредба на чл. 415, ал.1 от КТ предвижда административно-наказателна
отговорност за онзи, който не изпълнява задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, като едно такова неизпълнение се наказва с
административно наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 (хиляда и
петстотин) до 10 000 (десет хиляди) лева. В случая е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ със законоустановения минимум от 1 500 лева. Именно поради това
не са налице основания за отмяна или изменение на определената санкция. С горните
мотиви съдът прецени, че административно наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
5
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно заявената
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на въззиваемата
страна, като намира същата за основателна. При съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото, нейният размер следва да бъде определен, с оглед минимума по чл. 37
от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК - в размер на сумата от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 22-2100061/18.11.2021 г.,
издадено от инж. Д Г И на длъжност директор на Дирекция „Инспекция по труда-София“, с
което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 ( хиляда и петстотин)
лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „Д Е“ ООД, ЕИК: на основание чл. 63 д, ал. 4 от ЗАНН, да заплати в
полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – София със седалище гр. С сумата от 80
(осемдесет) лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6