Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260018
22.10. 2020 г., гр. Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд, наказателна колегия в публично заседание на двадесет и втори октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕТА ПАРПУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТА СТОЯНОВ
ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ
при участието на
секретаря Нели Въгларова и прокурор Живко Пенев, като разгледа докладваното от
съдията СТОЯНОВ ЧНД № 499 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 32 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИКонфОтнНалФС/ във връзка с чл. 16, ал. 1 – 8 от същия закон.
Постъпило
е искане за признаване и изпълнение на германско решение на основание Рамково
решение 205/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции. Към искането е приложено удостоверение по чл. 4
от горецитираното Рамково решение – в оригинал на немски език и в превод на
български език и заверено копие на решението, въз основа на което е издадено
удостоверението.
Прокурорът
поддържа становище, че искането следва да бъде уважено, като се признае от съда
немското Решение и се изпрати за
изпълнение на НАП. Не сочи доказателства.
Засегнатото
лице С.Й.С. не се явява лично. Същият не е намерен на посочения адрес, за да
бъде редовно призован, предвид което му е назначен служебен защитник на
основание чл. 16, ал. 3 от ЗПИКонфОтнНалФС.
Съдът,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпилото
искане за признаване и изпълнение на
Решение постановено от несъдебен орган на Ф Република Германия, ведно с приложените към
него удостоверение и решение са
депозирани в Пазарджишкия окръжен съд, който е местно компетентният съд да се
произнесе по така направеното искане, тъй като
в самото удостоверение е посочено, че неговото местоживеене е на
територията на Пазарджишкия съдебен окръг – съобразно чл. 31, ал. 1 от
ЗПИКонфОтнНалФС.
Видно
е, че представеното удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение, съдържа всички
реквизити, съгласно Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИКонфОтнНалФС.
По
делото е депозирано и решение за налагане на парична глоба, което е издадено от
Държава членка на Европейския съюз – Федерална Република Германия. Установява се от
представеното удостоверение, че това решение с № 106 Cs 851 Js 19565/16 е
постановено на 18.11.2013 г., влязло е в законна сила на 16.04.2014 г.
Съгласно
чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИКонфОтнНалФС, настоящето Решение е от тези актове за
налагане на задължение за плащане, чието признаване може да се иска от
компетентния български съд, като се постанови и съответното му изпълнение.
Съгласно чл. 5 от ЗПИКонфОтнНалФС, горепосоченото удостоверение е изпратено до
компетентния орган в Република България с надлежен превод на български език. В
удостоверението е посочено физическото лице, по отношение на което е наложена
финансовата санкция С.Й.С., посочена е и наложената финансова санкция в размер
на 300 евро и парични суми за разходите в производството в размер на 279 евро
или в общ финансовата санкция възлиза на
579 евро.
В удостоверението подробно са записани и
обстоятелствата при които е извършено правонарушението от засегнатото лице , включително по място и време - Въпросното
лице купува на 10.09.2013 г. във фирма Tanken &
Hasten Distler на федерална магистрала Haidt-Nord, в бензиностанция със
заведение с адрес
Haidt-Nord, 97355 Kleinlanghcim в условията на привидни
платежоспособност и намерение за заплащане 34,03 л. дизелово гориво на стойност
49,99 евро както и четири земелки и два броя колбас тип боквурст на цена 57,15
евро. В съответствие с предварително обмисленото намерение въпросното лице не
заплаща предоставената й с доверие в неговата платежоспособност и намерение за
заплащане стока. По този начин то спестява разходи в размер на покупната цена и
така възниква съответна щета.
Посочена
е и правната квалификация на правонарушението и приложимите законови разпоредби
в издаващата държава – престъпление измама, наказуемо съгл. § 263 ал. 1 StGB (Наказателен Кодекс).
Съгласно разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Изпълнението на решенията за конфискация или отнемане и
на решенията за налагане на финансови санкции в Република България се урежда
според българското законодателство.
Съдът
намира, че е налице основание за отказ
да се признае и изпълни австрийското решение - това по чл. 35, ал.1, т.3 от
ЗПИИРКОРНФС. По българското законодателство е настъпила давност за изпълнение
на решението за налагане на финансова санкция на засегнатото лице, защото
решението за това е влязло в сила на 16.04.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл.
82ал.1 б.а от ЗАНН, административното
наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното
наказание е глоба; Съгласно ал.3 Независимо от спирането или прекъсването на
давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока по ал. 1, а пък съгласно ал. 4 Разпоредбата на предходната алинея не
се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е
образувано изпълнително производство. Искането за признаване му е постъпило в
ОС Пазарджик на 04.04.2019 г., като по делото липсват данни преди този момент
да са били предприемани действия по неговото изпълнение, които биха могли да
прекъснат давностния срок.В конкретния случай от постановяване на решението са
изтекли повече от две години и и по делото няма данни за събирането на глобата
в във ФР Германия, да е било образувано изпълнително производство, поради което
не би могла да намери приложение ал. 4 от посочения законов текст.
Същевременно е налице и втората кумулативно
изискуема предпоставка по чл. 35, ал. 1, т. 3 от специалния закон - деянието да
е подсъдно на български съд. Всяко деяние, извършено от български гражданин
попада в юрисдикцията на българските съдилища, затова и стореното от засегнатото
лице подлежи на обсъждане в настоящата хипотеза. Ето защо, искането за
признаване и изпълнение на решението следва да остане без уважение.
Водим
от горното и на основание чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
Р Е Ш И:
ОТКАЗВА
да признае и допусне изпълнение на Решение на съдебен орган, Федерална Република Германия, постановено на
18.11.2013 г., влязло в законна сила на
16.04.2014г. , с № на решението 106 Cs 851 Js 19565/16,
с което на С.Й.С. български гражданин, с
ЕГН **********,*** е наложена финансова санкция в размер на 300 евро и парични
суми за разходите в производството в размер на 279 евро или в общ размер 579 евро за извършено престъпление по § 263 ал. 1 StGB от германския Наказателен Кодекс.
На
основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както му се изпрати по факс писмен
превод на диспозитива на решението на съда от български на немски език, за
което се възлага превода на преводаческо бюро от гр. Пазарджик, на които да се
изплати сумата по фактура, от бюджета на ПОС.
На
основание чл. 38, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България, за уведомяване.
Всяка
заинтересована страна, включително трето добросъвестно лице може да обжалва
акта на Окръжен съд гр. Пазарджик в 7-дневен срок от узнаването за
постановяването му, пред Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.