Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №   914

 

гр. Сливен, 17.07.2018  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви    граждански състав  в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и  осемнадесета година в състав: 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

при секретаря Добринка Недкова, като разгледа докладваното от  председателя гр. дело № 31/2018  г. на СлРС, за да се произнесе съобрази следното:

 

                Предявен е   иск с правно основание  чл.  179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.     

Производството е образувано по молба на К.И.К. *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, гр. София, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация:  чл. 187, ал. 5,  т.2 от ЗМВР – обезщетение за неизползван допълнителен отпуск, за който е имала право за положения от него извънреден труд над 50-те часа за тримесечие, в периода от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 г. и от 01.10.2012 г. до 30.06.2014 г., които се компенсират с парично възнаграждение. Посочва се, че правото на допълнителен отпуск като компенсация за извънреден труд е съществувало в ЗМВР /отм./ от 1997 г. и от 2006 г. за положен извънреден труд над 50 часа на отчетно тримесечие , в периода от 25.02.2003 г. до 30.06.2014 г., когато ЗМВР /отм./ от 2006 г. е бил отменен със ЗМВР от 2014 г. /обн. на 27.06.2014 г. в сила от 01.07.2014 г. и компенсацията на извънредния труд в МВР и другите силови структури, работещи по ЗМВР. Посочва началото на исковия период - 01.01.2003 г., но заради тримесечното отчитане на извънредния труд за служители на практика е могло да възникне за съответния служител при предвидените в закона предпоставки е едва след края на период, който за първото отчетно тримесечие на 2003 г. е 31.03.2003 г. Крайната дата на исковия период е 30.06.2014 г., защото дотогава правото на допълнителен отпуск като правна възможност е предвидено в закона, но същият е прекъснат поради обстоятелството, че за периода от 23.11.2009 г. до 23.11.2012 г. за ищеца и ответната  Главна Дирекция има влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 5742/2012 г. на СлРС, по което е воден установителен иск със същия предмет за процесния период, поради което този период ще бъде изключен от общия исков такъв.

Предвид изложеното исковият период ще обхваща следните времеви периоди от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 г. и от 01.10.2012 г. до 30.06.2014 г.

Излага аргументи, че през времетраене на служебното му правоотношение е изпълнявал служебните си задължения на 8, 12 и 24 часови смени, като работните му смени са изпълнявани по предварително утвърден от Началника на Затвора гр. Сливен месечен график, като работното му време се е изчислявало сумарно за отчетен период, който в исковия ни период е бил тримесечен.

Твърди още, че съгласно разпоредбите на ЗМВР в периода от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 г. и от 01.10.2012 г. до 30.06.2014 г. е следвало да и бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извършения труд за часовете до 50 часа на отчетен период и допълнителен платен отпуск за извънреден труд над 50 часа на тримесечие.

Сочи, че изчисляването на отработените часове за отчетен период става в края на периода или началото на следващия такъв, защото времето на полагане на труд, поради специфика на работния режим на смени и работното време не може да се установи дали е превишил нормата или не, което е довело до ощетяването му, тъй като през цялото време е полагал труд над установената норма работно време, който бил отчитан от работодателя и правилно, нито е бил заплащан по съответния ред или пък компенсиран с допълнителен платен отпуск, който да може да ползва.

На второ място твърди, че през посочения период ответната Главна дирекция не е отчитала част от работното му време извършваните от него претърсвания и обиски и така наречени служебни занятия, които са били извършвани през дните, които са му се полагали за междудневна почивка и за които в периода до 2010 г. не е водила нарочна документация. Претърсванията и/или обиските са били с минимална продължителност от 2-3 часа на отчетен период, а служебните занятия за повишаване квалификацията на ищеца са се провеждали ежемесечно на територията на затвора Сливен, като тяхната продължителност е била минимум по 3 часа на месец.

Излага аргументи, че ответната Главна Дирекция незаконосъобразно не е отчитала полагания нощен труд по време на нощните смени, като не е превръщала нощните часове в дневни, каквото е било задължението и при сумирано изчисляване на работното време.

На последно място изтъква, че ответната Главна Дирекция не е изпълнила своето императивно задължение да преобразува нощният труд по време на нощните смени, като не е превръщала нощните часова в  дневни такива, което е било задължение и при сумирано изчисляване на работното време на  всяка 24-часова смяна и при 12-часови нощни смени, ищеца полагал 8 часа нощен труд които следвало да бъдат отчитани като 9 часа и 14 минути /8 часа плюс 1.143/ число което изразява съотношението му нормалната продължителност на деня 8 часа и нормалната продължителност на нощния труд 7 часа, т.е. 8/7 съответно се равнява на 1.143.

Твърди, че признаването на времето за хранене, отдих като част от работното време, в случаите когато поради непрекъсваемостта на самия процес не могат да бъдат ползвани почивки, се осъществява за служители на ГДИН на нормативно ниво едва в края на исковия период - през месец март 2014 г., измененията на ППЗИНЗС от 07.03.2014 г. в сила от 20.03.2014 г., сред които са и изричното изброяване на дейностите, които съставляват част от работното време.

Ищецът претендира за всяко отчетно тримесечие в периода от 2003 г. до 2014 г., че е полагал извънреден труд над 50 часа за тримесечие, като за 24-те часа над 50-те часа на тримесечие, съответно за 48-те часа за отчетните първо и трето тримесечие за 2014 г. е следвало да получи и ползва допълнителен платен отпуск в размер на 3 дни /съответно на 6 дни/ допълнителен отпуск като компенсация за положения извънреден труд над 50 часа на тримесечие и които не са му били предоставени за ползване от работодателя и през времетраенето на служебното му правоотношение, поради причината, че последният отрича изобщо полагането на извънреден труд в твърдените размери.

Сочи, че с влизане в сила на последния ЗМВР нощните часове труд започват да се преобразуват на дневни с последния коефициент 0.143 е полагала по минимум 74 часа извънреден труд над нормата за тримесечие, като за 24 часа над 50-те часа на тримесечие, съответно за 48-те часа за отчетните първо и второ тримесечие за 2014 г. следва да и бъде предоставен за ползване допълнителен платен отпуск в размер на по 3 дни, съответно на 6 дни допълнителен отпуск като компенсация за положения извънреден труд над 50 часа на тримесечие и които не са и били предоставени за ползване от работодателя до момента.

Предвид изложеното, моли съда да осъди ответната Главна Дирекция да му заплати сумата от 5 800 лв., представляваща сбор от обезщетенията за неизползваните по 12 дни годишно допълнителен отпуск за положен от него извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за отчетните тримесечия  за периода от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 г. и от 01.10.2012 г. до 30.06.2014 г., както следва: /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2003 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от него извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2004 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от него извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2005 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от него извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2006 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от него извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2007 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от него извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2008 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от него извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2009 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от него извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2013 г. и допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от него извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2014 г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от предявяване на иска - 02.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

При условията на чл. 131 от ГПК ответната Главна дирекция е  представила отговор на исковата молба, като счита, че иска е недопустим, евентуално неоснователен - изцяло, респективно частично основателен, поради изтекла погасителна давност по чл. 111 и чл. 110 от ЗЗД. Моли да се прекрати делото, съобразно чл. 130 от ГПК, предвид липсата на правен интерес. Оспорва изцяло по основание иска, с който се претендира присъждане на сума в размер на 5800 лв., представляваща сбор от обезщетения за неизползван 12 дни годишно  допълнителен отпуск за периода от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 г. и от 01.10.2012 г. до 30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 02.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Счита, че е неоснователна и акцесорната претенция, поради неоснователност на главния иск.

Сочи, че служителят е назначен на длъжност в затвора гр. Сливен на 04.10.1997 г., а от 12.10.2015 г. е прекратено служебното му правоотношение, видно от приложеното удостоверение. Предвид съдебната практика на ВКС /Решение № 470/28.02.2014 г. по гр.д. № 3253/2013 г., 4 ГО, Решение № 197/24.11.2015 г. по гр.д. № 7210/2014 г., 3 ГО, решение по В гр.д. 5548/2017 г. на СлОС и др. давностният срок за заплащане на обезщетения за неизползван допълнителен годишен отпуск следва да се преценява към датата на прекратяване на служебното правоотношение, поради което прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на правото на иск за периода 01.01.2003 г. до 30.09.2009 г., както и за периода от 01.10.2012 г. до 12.10.2012 г. предвид чл. 111 от ЗЗД.

Излага аргументи, че за периода от 23.11.2009 г. до 23.11.2012 г. е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 5742/2012 г. по описа на СлРС, поради което ищецът е компенсиран с отпуск в размер на 59 работни дни, поради което счита, че претенцията по делото се явява неоснователна.

Възразява срещу иска и обстоятелствата на които те се основават.

Предвид изложеното счита иска за неоснователен изцяло /респ. частично основателен, предвид изтекла погасителна давност по чл. 111 и чл. 110 от ЗЗД, поради което прави възражение за изтекла погасителна давност на иска за целия период от 2003 г. до 30.06.2014 г., с оглед датата на подаване на исковата молба - 02.01.2018 г. с изтичане на три годишен давностен период, евентуално частично погасен по давност с оглед общата 5 годишна погасителна давност предвидена за всички вземания /ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГК/. Прилага заверени копия на доказателства описани в пункт ІV "По доказателствата". Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищеца не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа исковите по основание, а по отношение на размера е направил искане за изменение на предявените размери на исковете, което е допуснато с нарочно определение в съдебно заседание, като предявеният иск за размера на обезщетение за непредоставени часове на допълнителен платен отпуск за исковия период, който се редуцира /увеличава/ от  5800 лева, на 6249.61 лева за допълнителен отпуск за исковия период.

Ответната Главна Дирекция в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който оспорва исковете претенции и моли за отхвърлянето им. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.  

Съдът след като прецени събраната доказателствена съвкупност по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищеца е назначен и е работил в Затвора гр. Сливен при ГД „ИН” на длъжност „главен надзирател” до 12.10.2015 г., което се установява от представеното удостоверение от ответната Дирекция.

С протоколно определение от 18.06.2018г. е допуснато изменение на предявения осъдителен иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск да се счита предявен за сумата от 6249,61 лв

Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК  след като обсъди становището на страните и представените и приети по делото писмени  доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представеното удостоверение  с изх. № ТС-ЧР-177/02.02.2018 г. от ГДИН – Затвор Сливен, е видно, че К.И.К. за  периода от 1.01.2003 г. до 01.06.2014 г. е заемала длъжности, както следва: от 04.10.1997 г. г до 01.06.2004 г. – надзирател, от 01.06.2004 г. до 21.01.2008 г. - старши надзирател, от 21.01.2008 до 01.02.2013 г. – командир на отделение, от 01.02.2013 г. до 12.10.2015 г – главен надзирател трета степен. В цитираното удостоверение е посочено, че за периода от 1.01.2003 до 31.12.2003 г. ищеца има ползван годишен отпуск в размер на 37 работни дни, за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2004 г. има ползван годишен отпуск в размер на 40 работни дни, за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. има ползван годишен отпуск в размер на 40 работни дни, за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. има ползван годишен отпуск в размер на 49 работни дни, за периода от 01.01.2007 до 31.12.2007 г. има ползван годишен отпуск в размер на 38 работни дни, за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. има ползван годишен отпуск в размер на 47 работни дни, за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. има ползван годишен отпуск в размер на 47 работни дни, за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. има ползван годишен отпуск в размер на 33 работни дни, за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. има ползван годишен отпуск в размер на 52 работни дни, за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. има ползван годишен отпуск в размер на 47 работни дни, за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. има ползван годишен отпуск в размер на 39 работни дни, за периода от 01.01.2014 г.до 30.06.2014 г има ползван годишен отпуск в размер на 20 работни дни. В удостоверението е посочено, че за положен извънреден труд над нормативното определено време над 50 часа за отчетен период, е компенсирана със заповед  № Л-561/27.01.2009 г. на Началника на затвора с три работни дни. От същото удостоверението се установява, че ищеца е бил в служебно правоотношение с ответника до 12.10.2015 г., когато същото е прекратено на основание  чл.226, ал.1,т. 4 от ЗМВР – по собствено желание.

         От справка за ползвани болнични е видно, че ищеца за целия исков период е ползвал болнични в размер на 65 календарни дни.

От показанията на свидетелката Тодорова се установява, че през 2003 г. е застъпвано 15 -20 минути преди развода и са имали основно 12 часови дежурства и 24 часови дежурства. По време на почивките, работещите в Затвора - гр.Сливен не са могли да напускат  територията на затвора. 24 часовото дежурство приключва в 8.30 ч. при нормална  обстановката със сдаване на дежурството, а ако е имало сбивания 9.00 ч., като 12 часовите дежурства са застъпвани сутрин в 8.00 и са сдавани вечерта в 8.30 часа. 24часовото дежурство е започвало в 7.15часа, в 7.30 е започвал развода и е приключвало не по-рано от 8.30 ч. на следващия ден.12 часовите дежурства започват в 7.15 часа и вечерта са до 21.00 часа.От показанията на свидетелката е видно , че един ден в месеца има обучение, което започва в 9.00 и продължава до 12.30 - 13.00 часа, а при стрелбите до 14.00 часа.От показанията на свидетелката е видно, че няма книга, която да отразява кога надзирателите влизат на територията на Затвора - гр.Сливен и кога напускат. От показанията на свидетелката е видно, че отива на работа в 7.30 часа, инструктажа й започва в 7.45 часа, но се подписва на командирската книга в 8.00 часа.

В производството е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза.

Вещото лице при изготвяне на заключението си се е запознало с представените доказателства по делото, извършило е необходимите справки в Затвора – гр. Сливен, съобразила се е с нормативната база приложима към исковите периоди по претенциите, така и издадените подзаконови актове - наредби и заповеди. Изработила е заключението, като е направила изчисленията си, въз основа на продължителност за 12 часа за 12 часова смяна и 24 часа за 24 смяна.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че се е съобразила със свидетелските показания и ги е отразила в допълнителното заключение в табличен вид. Съобразила се е със заповедите, които са и били представени в Затвора, както и с приложените по делото доказателства. При посещението в Затвора - Сливен е изчислила допълнително, че нормата на работно време на ищеца за отчетни периоди от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 г. и от 01.10.2012 г. до 30.06.2014 г., съобразно чл. 212 от ЗМВР, чл. 211 от 2006 г. и чл. 187 от ЗМВР и нормата за работното време на ищеца за всеки отчетен период е представена в колони „Индивидуална норма” на Приложение  № 1, като от тази норма е приспаднала болничните и отпуските и е изчислила за всеки месец колко дни работни е имало, колко дни отпуск и се получава за януари  2003 г., че работните дни са 22, часовете индивидуална норма са 176 , за февруари месец 2003 г. имаме 20  работни дни и 20 отпуск и затова часовете са 0, за месец март 2003 г. работни дни и индивидуалната норма е 160 или общо за тримесечието на 2003 г. има общо 336 индивидуални часа норма. За 24- часовото дежурство е взета ставка 25,25 ч., за 12- часовите дневни 13,25 часа, за 12-часовите нощни 13,25 часа и за 8- часовите е 8,5 часа и часовете положен труд извън месечните графици са изчислени с коефициент 0,143. Този коефициент е определен съобразно Наредбата за нощния труд, като положеният 8 часов дневен труд се разделя на 7 часа нощен труд и се получава този коефициент 0,143 записан на стр. 83 най-горе, като нощните часове  се умножават по този коефициент и се получава приравнения дневен труд като часове. По третия въпрос -колко часа извънреден труд е положил ищеца за всеки отчетен период от исковия период от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 г. и от 01.10.2012 г. до 30.06.2014 г.  и оставащите некомпенсирани часове, е отразила в таблицата на стр. 4 в експертизата или тази, която е на лист 80 по делото, като във втората колона са представени данните за извънреден труд, който е посочен в таблица 1. В третата колона са  коригираните данни за размера на отпуската, като са получени, след приспадане на 50 часа от извънредния труд. Изчисленията на база заповедите на ГДИН и данните от свидетелските показания, некомпенсираните часове, които подлежат на компенсация с допълнителен отпуск са 847.24 часа, видно от таблицата, като е приспаднала 160 часа, които  са му дадени съгласно решение  по гр. дело № 5742/2012 г. по описа  на СлРС  и заповед № 561/27.01.2009 г. Това са 20 работни дни  по 8 часа или 160 часа, като се приспаднат от 847 часа се получават часове за компенсация 687.24 часа. И на четвъртия въпрос - какъв е размера на дължимото обезщетение за неизползвания допълнителен платен годишен отпуск – вещото лице е съобразило правилата на чл. 241, ал. 2  вр чл. 177 от КТ, дължимото обезщетение от 687.24 часа го е умножила по 7,23 лева, което е средно дневното  възнаграждение за последния работен месец и брутното възнаграждение е разделено по работните дни и разделено на 8 часа и се получава 7,23 лева на час. Следователно размера на дължимото обезщетение за неизползвания допълнителен платен отпуск за двата периода е 4967 лв. отразено на л. 80 по делото. Тези 160 часа ги е изчислила, тъй като от представеното удостоверение от ГДИН с изх. ТС -ЧР - 11-/77/ от 20.02.2017 г., касаещо ищеца и неговото служебно правоотношение, в табличен вид са предоставени от 01.01.2003 г до 2006 г. отпуските, които е ползвал и под таблицата е записано, че съгласно гр. дело № 5742/2009 г. на СлРС за периода от 23.11.2009 г. до 23.11.2012 г. са изчислени положен извънреден труд над нормативно определеното работно време в общ размер на 59 работни дни, като ги е разделила на 8 часа работно време се получава 160 часа извънреден труд.  Вещото лице твърди, че ако не се приспадат тези 160 часа, то 847.24 часа за положен извънреден труд за този период при 7,23 лева средно дневно възнаграждение за последно брутно възнаграждение в размер на 1216.12 лв. при 21 работни дни, получаваме 57,91 часа и средно дневното възнаграждение става 7,23 лв.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

От изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че неизплатения размер на обезщетението за неползван допълнителен платен годишен отпуск е 6249,61 лв.

 

Исковата молба е заведена на 02.01.2018 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните писмени доказателства и писмени доказателствени средства, както по отделно, така и съвкупно, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните,  съдът кредитира изцяло.

Съдът кредитира изцяло изготвеното заключение от вещото лице, тъй като същото не се оспори от страните в процеса, както и поради това, че вещото лице разполага с необходимите знания в съответната област на икономиката и няма основания съдът да се съмнява в безпристрастността и верността на изготвеното заключение.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявените обективно и кумулативно съединени осъдителни искове са допустими.

По предявения главен осъдителен иск с правно основание чл.229,ал.4 от ЗМВР /отм./ 1997,изм.21.02.2013г./вр.чл.212,ал.4 от ЗМВР от 2006 г. /отм./ за осъждане на Главна дирекция Изпълнение на наказанията да заплати на К.И.К. сумата от 6249,61 лв, представляваща брутните обезщетения за неизползвани по 12 дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 г. и от 01.10.2012 г. до 30.06.2014 г.

Безспорно се доказа в производството, че ищеца е работил при ответника до 12.10.2015 г., когато служебното му правоотношение е прекратено по взаимно съгласие между страните. В чл. 211, ал. 3 е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени, сумирано за тримесечен период. В чл. 19, ал. 1, т.1 от ЗИНЗС е предвидено, че служители в ГДИН и териториалните й служби са държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража. В чл. 19, ал. 2 изрично е предвидено, че за този вид служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. Безспорно се установи по делото, че ищеца е работил като главен надзирател  в Затвора - гр.Сливен.

От назначената и изготвена съдебно-икономическа експертиза, както и от представените и приети по делото писмени доказателства, а също и от показанията на разпитания по делото свидетел, се установи по безспорен и категоричен начин, че при сумарното изчисляване на тримесечен период на положения от ищеца труд, ответника не е заплатил обезщетения за неизползвани по 12 дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 г. и от 01.10.2012 г. до 30.06.2014 г. на ищеца. В чл. 211, ал. 2 е визирано, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд се установява намалено работно време, като работното време на работещите на 24 часови смени се изчислява сумарно за тримесечен период. В чл. 211 , ал. 3 е предвидено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени сумирано за тримесечен период. От показанията на разпитания по делото свидетел, както и от заключението на вещото лице изрично е посочено, че принципа на 24 часовите дежурства е определено,  като началото на дежурството е определено в 7:15  часа сутринта и започва с инструктаж, въоръжение и приемане на постовете, а края на дежурството приключва на следващия ден в 9.00 сутринта, когато приключва със сдаване на дежурството и докладване, От показанията на свидетеля, безспорно се установи, че по време на хранене през дежурство, служителите на ответника не напускат територията на затвора гр. Сливен и са непрекъснато на разположение на главния надзирател. Установи се в производството, че по време на приемане, сдаване на дежурство, по време на почивката за хранене и отдих служителите носят работно облекло и следва да реагират на всяка заповед на главния надзирател. В разпоредбата на чл.212, ал.5, т.2, предл. 2-ро от ЗМВРотм./ в сила от 1.03.2003 до 24.02.2006г. /  работа над редовното работно време се компенсиран с допълнителен отпуск за отработено време над 50 часа 50 часа за отчетен период  за държавните служители работещи на 8, 12,24часови работни смени.В разпоредбата на чл.229, ал.1 т.9 от същия закон е предвидено , че държавните служители в МВР имат право на допълнителен платен годишен отпуск  по чл.212,ал.5 до 12 работни дни.В чл.229, ал.4 е предвидено, че се забранява компенсирането на този вид отпуск с парично обезщетение освен при освобождаване.  В разпоредбата на чл.211, ал.5, т.2, предл. второ от ЗМВР отм./ в сила от 24.02.2006 до 27.06.2014г. /  работа над редовното работно време се компенсиран с допълнителен отпуск за отработено време над 50 часа 50 часа за отчетен период  за държавните служители работещи на 8, 12,24часови работни смени.В разпоредбата на чл.212, ал.1, т.2 от същия закон е предвидено, че държавните служители в МВР имат право на допълнителен платен годишен отпуск  по чл.212, ал.5 до 12 работни дни. За ищеца е възникнало право да иска обезщетения за неизползвани по 12дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 г. и от 01.10.2012 г. до 30.06.2014 г. В чл.212, ал.4 е предвидено, че се забранява компенсирането на този вид отпуск с парично обезщетение освен при освобождаване.

Ответника не доказа в производството, че за съответните години на ищеца да е издавана заповед, с която да е определян допълнителния платен годишен отпуск за положен извънреден труд при сумарно отчитане на работното време. Безспорно се установи по делото, че ответника дължи на ищеца сумата от  6249,61 лв, за периодите от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 г. и от 01.10.2012 г. до 30.06.2014 г. В този смисъл е и Определение № 405 от 22.04.2016 г. по гр.д. № 1513/2016 г. ІV Г.О.,ГК на ВКС, Решение № 208 от 28.12.2015 г. по гр.д. № 6566/2014 г. ІІІ Г.О,ГК на ВКС, Решение № 243/5.10.2016 г. по гр.д. № 1513/2016 г. ІV Г.О., ГК на ВКС, Решение № 55 от 7.04.2015 г. по гр.д. №5169/2014 г., ІІІ Г.О,ГК на ВКС.

 По направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на обезщетенията в  отговора на исковата молба е неоснователно. Предявеният иск не е погасен по давност. Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.4 от ЗМВР /действала от 2003 г. до 12.07.2006 г./ се забранява компенсирането с обезщетение на допълнителния платен годишен отпуск освен при освобождаване. Аналогична е  и разпоредбата на чл. 212, ал. 4 от ЗМВР/отм. от 24.02.2006г./, а именно че се забранява компенсирането на отпуските с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.

В конкретния случай правоотношението между служителя и институцията, в която е работил е прекратено на 12.10.2015 г., следователно  обезщетението му за извънредния труд, което е следвало да бъде компенсирано с допълнителен платен годишен отпуск за посочения процесен период е следвало да бъде заплатено вече като парично обезщетение, към датата на издаване на Заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение. Исковата молба е подадена на 02.01.2018 г., поради което до този момент не е изтекла тригодишната давност за изплащане на обезщетението за неизползвани по 12 дни годишно за периодите от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 г. и от 01.10.2012 г. до 30.06.2014 г. и от 12.10.2015 г. Следователно , съобразявайки датата на депозиране на  исковата молба - 02.01.2018 г., то към онзи момент не са изтекли три години от прекратяването на служебното правоотношение, поради което се дължи изплащане на обезщетението.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК по направеното искане от страна на адвокат пълномощника на ищеца да му бъдат присъдени разноски в размер на 1 600 лв. за предявения иск и с оглед на направеното възражение от юрисконсулта на ответника за прекомерност  на адвокатския хонорар, съдът приема че ще следва да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски в размер на 642,48 лв., съразмерно на уважената част от исковете и на основание  вр. чл. 7, ал. 2, т. 3, от Наредба № 1/2009 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на СлРС държавна такса по предявения иск в размер на 249,98 лв., както и депозита за  назначената и изпълнена съдебно-икономическа експертиза, в частта заплатена от бюджета на СлРС в размер на 500 лв.

Ръководен от изложеното, съдът

 

                                                             Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. „Н. Столетов” № 21 да заплати на К.И.К. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Н.К.П. ***, офис 5, на основание чл. 229, ал. 4 от ЗМВР /отм./1997 г.,изм.21.02.2013г./, вр. чл. 212, ал. 4 от ЗМВР от 2006г./отм. ДВ брой 53 от 27.06.2014 г./ сумата от 6249,61 лв. / шест хиляди двеста четиридесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща брутните обезщетения за неизползвани по 12 дни годишно допълнителен платен годишен отпуск за периодите от 01.01.2003 г. до 30.09.2009 г. и от 01.10.2012 г. до 30.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -  02.01.2018 г.

 

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. „Н. Столетов” № 21 да заплати на К.И.К. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Н.К.П. ***, офис 5, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 642,48 лева /шестстотин четиридесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА при Министерство на правосъдието,  гр. София, бул. „Н. Столетов” № 21 да заплати по сметка на СлРС сумата от 749,98 лв. /седемстотин четиридесет и девет дела и деветдесет и осем стотинки/, представляваща държавна такса по предявения иск  в размер на 249,98 лв. и разноски за назначената експертиза в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: