Р Е Ш Е Н И Е № 5
гр. ВРАЦА, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 11.12.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Виолета Вълкова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело
N` 643 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж, Франция чрез "БНП Париба Пъръсънъл Файненс С.А., клон Българоия, с
ЕИК ***, със седалище гр. София, чрез юрисконсулт П.П. срещу решение на районен
съд гр. Козолдуй № 153/8.06.19 г. постановено по гр. дело № 712/18 г. по описа
на същия съд в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН
предявения от дружеството жалбоподател установителен иск с пр. основание
чл. 422 от ГПК срещу ответника Т.Ю.Д. *** за установяване дължимост в полза на
дружеството-ищец на главница в размерна
2 538.68 лв.;, възнаградителна лихва от 1 529.79 лв. и 126.73 лв.
мораторна лихва за периода от 05.10.16 г. до 11.09.17 г. - дължими по договор
за потребителски кредит № PLUS-11248454 от 20.04.15 г., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.09.17 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се мотивират подробно оплаквания, че правният извод на
районен съд за недействителност на процесния договор за потребителки кредит
сключен при общи условия поради неравноправност на постигнатите между страните
уговорки, е неправилен, като постановен в противоречие с нормите на ЗЗП. Във
вр. с оплакванията в жалбата, дружеството заявява доказателствено искане за
назначаване на съдебно техническа екстертиза изследване шрифта, на който е
изготвен процесния дог. за потребителски кредит.
Въззивникът моли за отмяна решението на районен съд в
обжалваната отхърлителна част и постановяване на съдебен акт по същество от
настоящата инстанция, с който предявения установителен иск бъде уважен изцяло. Има искане за присъждане
на съд. разноски, включително и юрисконкултско възнаграждение от 100 лв.
Ответникът по жалба Т.Д., уведомена за постъпилата въззивна
жалба чрез особения си представител адв. С.П.
назначена при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, не представя отговор. В
проведеното открито съдебно заседание адв. П. заявява становище за неоснователност
на жалбата, представя и писмена защита по спора.
Заявеното доказателствено искане на въззивника, с определение от
07.10.19 г., е отхвърлено от окръжен съд
предвид забраните по чл. 266 от ГПК.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и
доводите на страните окръжен съд намира следното:
Жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна
страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на
обжалваемите.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана по същество окръжен съд намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез "БНП Париба
Пъръсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК ***, със седалище гр. София против
ответника Т.Ю.Д. с ЕГН ********** ***, с
която са предявени против последната положителен установителен иск, с основание
чл. 422 ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, с цена на главния иск /главницата/ 2
538.68 лева, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № 11248454, сключен между страните на 20.04.2015 година, заедно със
законната лихва върху главницата считано от 13.04.17 г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК/, до изплащане на сумата; възнаградителна лихва
по договора в размер на 1 529.79 лв; 126.27 лв. законна лихва за забава за
периода от 05.10.2016 г. до 11.09.17 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 884/29.09.17 г. по гр. д. № 1304/17
г. по описа на районен съд гр. Козлодуй.
Ищецът излага в исковата си молба, че сключил с ответника
посочения по-горе договор за потребителски кредит /по-нататък за кратко-договора
или ДПК/, по който ищецът се явявал кредитор, а ответника-длъжник. Параметрите
на договора, описани в исковата молба, посочени и в пар. VІ на приложения като
писмено доказателство договор, били следните: Сума на кредита: 3 000 лв;
застрахователна премия 806.40 лв.; размер на месечната вноска: 138.26 лв.;
такса ангажимент 105 лв.; 48 бр. погасителни вноски; годишен процент на
разходите/ГПР/: 46,40 %; лихвен процент: 37.48%; обща стойност на плащанията 6
636.33 лв.
Ищецът-кредитор изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, като превел на посочена от длъжника банкова сметка ***. Предвид
обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и не
погасявал редовно дължимите вноски, договорът бил прекратен автоматично
съгласно договореното между страните. С оглед на изложеното, ищецът инициирал
заповедно производство пред районен съд гр. Враца с правно осн. чл. 410 от ГПК,
образувано било ч. гр. д. № 1304/17 г. и издадена заповед за изпълнение №
884/29.09.17 г. Заповедта била връчена на длъжника при предпоставките на чл.
47, ал. 5 от ГПК, при което дружеството заявител предявило настоящия положителен установителен
иск, с правно основание 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно
вземането си срещу длъжника по процесния Договор за потребителски кредит.
Ответника е подал писмен отговор по исковата молба, чрез
особения си представител назначен на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. П., в който
оспорва исковата молба с възражения, че договорните клаузи за размера на
договорната лихва и ГПР са нищожни поради противоречие с добрите нрави и
заобикаляне на закона.
За да реши спора, районният съд е събрал всички допустими,
относими и необходими доказателства, представени по делото и въз основа на тях,
отделяйки спорното от безспорното, е изяснил и установил изцяло и правилно
фактическата обстановка по делото. Гореизложените факти и обстоятелства в
исковата молба, касаещи сключения ДПК, неговите параметри и размера на
заплатената от ответника Д. на ищеца сума в изпълнение на процесния договор, се
установяват от събраните по делото писмени доказателства. Всички фактически
изводи на районния съд са обосновани и се споделят изцяло от настоящия въззивен
съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 от ГПК в тази връзка
окръжен съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
В допълнение към изложеното от районен съд, окръжен съд намира,
че следва да добави от правна страна следното: Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано
производството по гражданско дело № 712/18 г. по описа на районен съд гр.
Козлодуй, против длъжника Д. в заповедното производство по ч. гр. д. №
1304/2017 г. също по описа на РС гр. Козлодуй, е подадена в едномесечния срок
от уведомяването, съгласно чл. 415 от ГПК и указанията, дадени от заповедния
съд с опр. № 285/21.03.2018 г., от лице легитимирано да предяви иск, поради
което и същият се явява допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за паричен
заем /кредит/ заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума
пари, срещу насрещното задължение на заемателя да я върне.
Анализът на цитираната разпоредба сочи, че договорът се счита за
сключен от момента на предаване на сумата и за успешно провеждане на
предявените искове е необходимо ищецът да установи основанието, от което
произтича претенцията му, а именно наличието на валидно правоотношение по
договор за заем, по който е изправна страна поради предаване на заемната сума,
както и наличието на уговорка за връщане на заетата сума и нейния размер, а
така също и размера на претендираните от него лихва и неустойка за посочените
периоди.
В настоящия казус, във вр. с представения писмен договор от 20.04.15
г., съдът е служебно е задължен да се произнесе по за действителността на
договора поради евентуално противоречие със ЗПК. Изхождайки от предмета на
договора – предоставяне на кредит под формата на заем, както и страните по него
– юридическо лице банкова институция и ответникът – физическо лице, което при
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност, изводът, който се налага е, че договорът има характеристиките на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което
и при решаване на настоящия спор приложение следва да намерят правилата на
действащия ЗПК, в глава трета, от който са уредени изискванията за форма и
съдържание.
Съгласно императивните изисквания, въведени с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.9, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на
лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Според окръжен съд, без значение дали лихвеният процент е фиксиран или
променлив, в казуса е променлив, следва в договора за кредит да да се посочени
условията /начините/ за прилагането му или поне от цялостното съдържание на
договора и погасителния план към него да може непротиворечиво и без съмнение да
се изведе какъв е начинът на начисляване на лихвения процент съобразно
главницата по договора. Това изискване в казуса не е изпълнено. Нещо повече, в
конкретния случай, по делото изобщо не е представен придружаващ договора за кредита
от 03.02.17 г. погасителен план.
С оглед на изложеното, тъй като
ответницата Д. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК,
процесният договор от 20.04.15 г. е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9,
т. 11 и т. 12 от ЗПК, тъй като няма изискуемо по закон съдържание – липсва
информация относно това с всяка отделна вноска, каква част от задължението за
главница, лихви и други разходи се погасява, т. е. липсва разбивка какво
включва всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, а също и другите разходи.
Липсата на тази информация води до неяснота за това, как при размер на отпуснатия
кредит 3 000 лв., кредитополучателят - длъжник Д. дължи сумата 6 636.33 лв., също и дали посочения в договора размер
на ГПР по кредита включва /изразява/
общите разходи по кредита настоящи и бъдещи по смисъла на чл. 19 от ЗПК.
Изложеното води до извод за недействителност на процесния ДПК, по
аргумент от текста на чл. 22 от ЗПК и за приложение на чл. 23 от ЗПК, съгласно който когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност и не дължи лихва и други разходи по кредита.
В заключение, тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези
на първостепенния съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При изхода от спора, на дружеството жалбоподател не следва да се
присъждат съдебни разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната отхвърлителна част решение на районен съд гр. Козлодуй № 153/18.06.19 г. постановено по гр. дело № 712/18 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател ..... Членове 1...... 2.......