ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 147121.09.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивVI състав
На 21.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна И. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20205300501929 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано по частна жалба с вх.№ 22907/07.05.2020 г. на РС - Пловдив,
подадена от С. П. П. с постоянен адрес: гр.П., ул.“К. В.“ № 2, ет.6, против
Разпореждане за незабавно изпълнение, постановено по ч.гр.д.№ 16333/2019 г. по
описа на ПРС, ХІІІ гр.с-в, материализирано в Заповед № 8934/11.10.2019 г., с която е
уважено заявлението на К. А. М. с постоянен адрес: гр.С., ул.“Ц. г.“ № 15, ет.5, ап.3 за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т.3 от ГПК – договор за възлагане на консултантски и посреднически услуги от
27.11.2017 г., сключен между С. П. П. и К. А. М. , с нотариална заверка на подписите
при нотариус Маргарита Иванчева рег.№ 260 на НК, ре№ на удостоверяването
11883/27.11.2019 г., като е разпоредено издаването на изпълнителен лист за сумата от
80 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за възлагане на
консултантски и посреднически услуги, ведно със законната лихва от подаването на
заявлението в съда – 10.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и ведно с
направените по делото разноски от 1600 лв. за държавна такса и 1900 лв. за адвокатско
възнаграждение. Прави се искане за прогласяване на нищожността на заповедта за
незабавно изпълнение, или евентуално - за отмяна на обжалваното разпореждане за
незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист. С частната
жалба се обжалва и издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК в частта и за разноските, като се счита, че разноски
не са направени, тъй като представеният договор за правна защита и съдействие от
15.09.2019 г. е нищожен поради липса на съгласие, не отговаря на изискванията за
форма и съдържание на ВАС и не удостоверява извършено плащане, както и че
размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен .
Насрещната страна К. А. М. чрез адв. Б. З. е подал писмен отговор, с който
застъпва становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Постъпила е и частна жалба с вх.№ 32416/16.06.2020 г. на РС - Пловдив, подадена
от К. А. М. чрез адв. Б. З. против определение № 5540/ 05.06.2020 г., постановено по
ч.гр.д.№ 16333/2019 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с-в, с което по реда на чл.420 ГПК е
1
постановено спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение, както и
против определение от 02.06.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 16333/2019 г. по описа на
ПРС, ХІІІ гр.с-в, с което е било указано на длъжника С. П. П. да внесе като обезпечение
депозит в размер на сумата от 8000 лв. Моли се за отмяна на атакуваните определения,
като се счита, че не са били налице предпоставките на закона за спиране на
изпълнението. Претендират се разноски.
Насрещната страна по тази частна жалба С. П. П. чрез адв. Георги Бончев оспорва
същата като недопустима поради просрочие, нередовна поради неподписването и и
като неоснователна. Моли същата да се остави без уважени. Претендира разноски в
производството.
Пловдивският окръжен съд в настоящия си състав, като прецени данните по
делото, намира следното:
По частната жалба с вх.№ 22907/07.05.2020 г. на РС - Пловдив против
разпореждането за незабавно изпълнение:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежни
страни, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидения от закона срок за
обжалване.
По същество:
Заповедното производство по ч.гр.д.№ 16333/2019 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с-в е
инициирано по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на документ по чл. 417, т.3 от ГПК, подадено от К. А. М. против С. П. П. , за
парично задължение в размер на сумата от 80 000 лв., представляваща дължимо
възнаграждение по договор за възлагане на консултантски и посреднически услуги от
27.11.2019 г. без ДДС, с нотариална заверка на подписите по договора при нотариус
Маргарита Иванчева рег.№ 260 на НК, рег. № на удостоверяването 11883/27.11.2019 г.,
ведно със законната лихва от подаването на заявлението в съда – 10.10.2019 г. до
изплащане на вземането. Като допълнителни изявления и информация в заявлението е
пояснено, че вземането по заявлението е дължимо поради настъпването на условията на
чл.2.1 от договора, а именно: длъжникът С. П. П. е бил обявен за купувач по
проведената по изп.дело № 20168390400325 по описа на ЧСИ Ирина Митова –
Кирезиева, рег.№ 839 с р-н на д-ие СГС, като е отказал да плати продажната цена за
имота, която попада в договорения диапазон от 35 000 лв. до 180 000 лв., а отказът е
удостоверен с официален документ, изходящ от ЧСИ и изходящи документи от
длъжника.
Съгласно чл. 417, т.3 от ГПК, заявителят може да иска издаване на заповед за
изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на нотариален
акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно
съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими
вещи, както и задължения за предаване на определени вещи. Съгласно чл. 418, ал. 2
ГПК, за да бъде допуснато незабавно изпълнение на заявеното вземане, необходимо е
документът, на който се основава това вземане, да е редовен от външна страна и да
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, т. е. вземане, което е изискуемо.
Според чл. 418, ал. 3 ГПК, когато според представения документ изискуемостта на
вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от
настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването
на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от
длъжника документ.
Видно от представения договор за възлагане на консултантски и посреднически
услуги от 27.11.2017 г., същият е сключен между С. П. П. и К. А. М. и има нотариална
2
заверка на подписите на сключилите го лица при нотариус Маргарита Иванчева рег.№
260 на НК от същата дата. Със същия страните са постигнали съгласие за следното :
Възложителят С. П. П. възлага, а изпълнителят К. А. М. приема да консултира и
посредничи на възложителя при закупуването на недвижим имот - нерегулирано
дворно място с площ от 1500 кв.м.в с.Герман, Столична община, област София, заедно с
масивна вилна сграда на два етажа със застроена площ от 90 кв.м., който поземлен имот
е с идентификатор 14831.6553.2732, а сградата е с идентификатор 14831.6553.2732.1 по
КККР одобрени със Заповед № РД-18-37/04.07.2011 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, който имот е предмет на публична продан по изп.дело № 20168390400325 по
описа на ЧСИ Ирина Митова – Кирезиева, рег.№ 839 с р-н на д-ие СГС, с дата на
извършване 28.11.2017 г. , в която възложителят ще участва като наддавач с внесен
задатък. В чл. 2 от договора страните са постигнали съгласие, че действията се считат
за точно изпълнени и работата за приета, при условие, че в срок от 8 месеца: т.2.1 –
възложителят или свързано с него физическо или юридическо лице придобие с влязло в
сила постановление за възлагане имота, след като е бил обявен от ЧСИ за купувач, при
цена от 35 000 лв. до максимум 180 000 лв., а действията се считат за точно изпълнени и
работата за приета, ако възложителят или свързано с него физическо или юридическо
лице пропуснат възможността да платят цената за имота след обявяването им за купувач
и поради това в тяхна полза не бъде издадено постановление за възлагане, или т.2.2 -
възложителят придобие недвижимия имот в посочения в п.2.1 ценови диапазон чрез
договор за покупко-продажба, сключен под формата на нотариален акт, от наддавач,
обявен за купувач при публичната продан, който е придобил имота с влязло в сила
постановление за възлагане, ако този наддавач е изпълнителят или конкретно изброени
свързани с последния юридически лица. В чл.3 от договора е уговорено, че при пълно и
точно изпълнение съгласно чл.2, възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в
размер на 80 000 лв. без ДДС, а в чл.5 от договора страните са постигнали съгласие, че
сумата по чл.3 се заплаща на изпълнителя при възникване на която и да е хипотеза по
чл.2, в срока по чл. 2.
В заявлението си изпълнителят К. А. М. се е позовал на хипотезата на чл.2.1 от
договора, а за удостоверяването на настъпването на изискуемостта на вземането, която
е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго
обстоятелство, стоящ извън договора съгласно нормата на чл.418, ал.3 ГПК, същият е
представил протокол от 04.04.2018 г. на ЧСИ Ирина Митова – Кирезиева по изп.дело №
20168390400325, с който С. П. е обявен за купувач на посочения недвижим имот за
цената от 179 000 лв. Заявителят е представил и изходяща от длъжника С. П. молба до
ЧСИ Ирина Митова – Кирезиева по изп.дело № 20168390400325 от 12.04.2018 г., с
която в качеството си на наддавач по посочената публична продан за описания по-горе
имот, проведена от 28.10.2017 г. до 28.11.2017 г. и в която е обявен за купувач на имота
за цената от 179 000 лв., е заявил, че се отказва от подаденото от него наддавателно
предложение и не желае да купи имота. Длъжникът не сочи в негова полза да е било
издавано постановление за възлагане.
При тези данни съдът намира, че са били налице условията на чл.418 от ГПК за
издаване на зоповед за изпълнение и постановяване на незабавно изпълнение с
разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на документ – договор с
нотариална заверка на подписите. Представените със заявлението и обсъдени тук
писмени доказателства – договор за възлагане на консултантски и посреднически
услуги от 27.11.2017 г., същият е сключен между С. П. П. и К. А. М. с нотариална
заверка на подписите, протокол от 04.04.2018 г. на ЧСИ Ирина Митова – Кирезиева и
изходящата от длъжника С. П. молба до ЧСИ Ирина Митова – Кирезиева от 12.04.2018
3
г. по изп.дело № 20168390400325 са редовни от външна страна и удостоверяват
подлежащо на изпълнение вземане на молителя, според изричните уговорки в договора
– чл.2.1, чл.3 и чл.5 от същия.
В частната жалба са направени оплаквания, че волята на страните е била
заплащането на възнаграждението по т.3 от договора да е дължимо при едновременното
наличие на предпоставките на чл.2 от същия, както и че волята на страните е била
възложителят да закупи имота по възможно най-добрата цена, като се твърди и
неизпълнение на задълженията на изпълнителя в тази насока, довели до прекратяването
на договора едностранно от страна на възложителя. В подкрепа на тези оплаквания са
представени множество писмени доказателства и са направени допълнителни такива.
Първото оплакване съдът намира за неоснователно, доколкото видно от обсъдените по-
горе текстове на договора чл.2.1, чл.3 и чл.5 от същия възнаграждението на изпълнителя
се заплаща при възникване на която и да е хипотеза по чл.2, в срока по чл. 2 от
договора. Останалите възражения и доказателствени искания частната жалба, както и
тези в отговора на същата следва да бъдат наведени и обсъдени в евентуалното исково
производство по установяване на вземането по предявения иск по чл.422 ГПК, а не в
заповедното производство, в което документът, удостоверяващ подлежащо на
изпълнение вземане се проверява само от външна страна.
По тези съображения следва да се приеме, че частната жалба против
разпореждането за незабавно изпълнение е неоснователна и като такава същата ще се
остави без уважение.
С частната жалба са направени оплаквания против издадената заповед и в частта
и за разноските, по съображения, че разноски не са направени, тъй като представеният
договор за правна защита и съдействие от 15.09.2019 г. е нищожен поради липса на
съгласие, не отговаря на изискванията за форма и съдържание на ВАС и не
удостоверява извършено плащане, както и че размерът на адвокатското
възнаграждение е прекомерен.
Видно от представения писмен договор за правна защита и съдействие, при
подписването му заявителят е платил на адв. Б. З. адвокатско възнаграждение в размер
на 1900 лв. Съгласно т.1 от ТР№ 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 6/20102 г.,
ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат , когато
страната е заплатила възнаграждението. Ако в договора като начин на плащане е
вписан „в брой“, то вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характер на разписка. Предвид тези разяснения съдът приема, че
представеният писмен договор за правна защита и съдействие от 15.09.2019 г., носещ
подписите на посочените в същия страни, удостоверява и извършеното плащане на
сумата от 1900 лв. от заявителя в полза на адв. З.. Съдът намира, че предвид
фактическата и правна сложност на делото този размер не е прекомерен, тъй като е
близък до минимално дължимия се размер от 1730 лв., определен съгласно правилата
на чл.7, ал.7, вр. с чл.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо като неоснователна и в тази и част частната жалба ще се
остави без уважение.
По частната жалба с вх.№ 32416/16.06.2020 г. на РС - Пловдив, в частта и
против определение № 5540/ 05.06.2020 г., с което по реда на чл.420 ГПК е постановено
спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение:
Съгласно действащата понастоящем редакция на чл. 420, ал. 1 от ГПК /изм. с
4
ДВ бр. 100/20.12.2019 г. / възражението срещу заповедта за изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-9, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.
Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.
С изменението на чл. 420, ал. 2 от ГПК, извършено със законодателните
промени, обнародвани в ДВ бр. 100 от 2019 г., е отменено изискването молбата за
спиране на производството да бъде подадена в срока за възражението по чл. 414, ал. 2
от ГПК.
В случая, възражение по чл.414 ГПК е било подадено на 23.04.2020 г. На
същата дата е постъпило и искане от длъжника за спиране на изпълнението по реда на
чл.420 ГПК, което с определение от 14.05.2020 г. е било оставено без уважение.
Същото не е било обжалвано, но с последваща молба от 01.06.2020 г. длъжникът С. П.
чрез адв. Г. Б. е отправил второ искане за спиране на изпълнението, като е предложил
обезпечение чрез учредяване на ипотека върху два недвижими имота. С разпореждане
върху самата молба от 02.06.2020 г. ПРС е указал на молителя да внесе в залог сумата
от 8000 лв., като на 05.06.2020 г. с молба, подадена чрез процесуалния му представител
адв.Б., длъжникът е представил платежен документ за внесена по специалната сметка
на съда сума в размер на 8000 лв. , представляваща залог по смисъла на чл.180 и чл.181
ЗЗД. С обжалваното тук определение от 05.06.2020 г. ПРС е уважил искането, като е
постановил спиране на изпълнението.
Така постановеното определение е неправилно.
В хипотезата на чл. 420, ал. 1 ГПК спирането на принудителното изпълнение на
заповедта е обвързано с учредяването на надлежно обезпечение пред съд по чл. 180 и
181 ЗЗД. За да се приеме, че обезпечението е надлежно, то трябва да покрива целия
размер на дълга (главница и изтекли лихви) и да гарантира привилегированото
удовлетворяване на взискателя. Този извод се прави предвид изричните норми на ГПК
– чл.282, ал.2, т.1 ГПК относно спиране на изпълнението на въззивното решение по
молба на жалбоподателя след представяне на обезпечение в размер на присъдената
сума, чл.309, ал.1 ГПК относно спиране на изпълнението на влязлото в сила решение
при подадена молба за отмяна, както и предвид нормата на чл.423, ал.2 ГПК, според
която подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на
заповедта, а по искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на
чл.282, ал.2 ГПК. В същата насока е и Решение № 118 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 706/2019 г., III г. о. Единственото ограничение в размера на даденото обезпечение е
до една трета от вземането, когато длъжникът е потребител, според нормата на чл.420,
ал.1 ГПК, но настоящият случай не е такъв. Дори при това ограничение обаче
обезпечението би следвало да е в по-висок размер от определеното от РС такова на
1/10 от сумата по листа.
С оглед гореизложеното, не са налице предвидените в чл. 420 от ГПК
предпоставки за спиране на изпълнението по издадената заповед, поради което
обжалваното определение като неправилно следва да се отмени, а вместо него следва
5
да се постанови друго такова, с което искането да се остави без уважение.
Частната жалба с вх.№ 32416/16.06.2020 г. на РС - Пловдив, в частта и против
разпореждането /определението/ от 02.06.2020 г., с което е било указано на длъжника
С. П. П. да внесе като обезпечение депозит в размер на сумата от 8000 лв. е
процесуално недопустима, доколкото този съдебен акт не подлежи на инстанционен
съдебен контрол. Ето защо, в тази и част частната жалба ще се остави без разглеждане,
а образуваното по същата производство ще се прекрати.
Предвид неоснователността на частната жалба на длъжника против заповедта
за изпълнение, както и предвид уважаването на частната жалба на кредитора против
определението за спиране на изпълнението, С. П. П. ще бъде осъден да заплати на К. А.
М. направените разноски в настоящото съдебно производство, които се констатираха на
615 лв. за заплатени адвокатски възнаграждения и държавна такса, според
представените два договора за правна защита и съдействие и документ за платена ДТ.
Водим от горното Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 22907/07.05.2020 г. на РС -
Пловдив на С. П. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.П., ул.“К. В.“ № 2, ет.6,
против Разпореждане за незабавно изпълнение, постановено по ч.гр.д.№ 16333/2019 г.
по описа на ПРС, ХІІІ гр.с-в, материализирано в Заповед № 8934/11.10.2019 г., с която е
уважено заявлението на К. А. М. с постоянен адрес: гр.С., ул.“Ц. г.“ № 15, ет.5, ап.3 за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т.3 от ГПК – договор за възлагане на консултантски и посреднически услуги от
27.11.2017 г., сключен между С. П. П. и К. А. М. , с нотариална заверка на подписите
при нотариус Маргарита Иванчева рег.№ 260 на НК, ре№ на удостоверяването
11883/27.11.2019 г., като е разпоредено издаването на изпълнителен лист за сумата от
80 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за възлагане на
консултантски и посреднически услуги, ведно със законната лихва от подаването на
заявлението в съда – 10.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и ведно с
направените по делото разноски от 1600 лв. за държавна такса и 1900 лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОТМЕНЯ определение № 5540/ 05.06.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 16333/2019
г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с-в, с което по реда на чл.420 ГПК е постановено спиране на
изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. П. П. с ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр.П., ул.“К. В.“ № 2, ет.6, за спиране на незабавното изпълнение на Заповед №
8934/11.10.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 16333/2019 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с-в.
В тази му част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.№ 32416/16.06.2020 г. на РС -
Пловдив, подадена от К. А. М. чрез адв. Б. З. В ЧАСТТА И против определение от
02.06.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 16333/2019 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с-в, с
което е било указано на длъжника С. П. П. да внесе като обезпечение депозит в размер
на сумата от 8000 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 1929/2020 г. по
описа на ПОС в тази му част.
В тази му част определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването на страните, пред ПАС.
6
ОСЪЖДА С. П. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.П., ул.“К. В.“ № 2, ет.6
да заплати на К. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ул. “Ц. г.“ № 15,
ет.5, ап.3, сумата от 615 лв. /шестстотин и петнадасет/ лв. - разноски по делото
направените разноски в настоящото съдебно производство.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7