№ 3501
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110208179 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата от М. К. срещу Наказателно постановление (НП) № 23-
4332-001612/10.02.2023 г., издадено от началник група към Отдел „Пътна Полиция“ при
Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП,
на М. Ж. К. с ЕГН ********** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
В жалбата се съдържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че при издаването му не са били спазени
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсвало описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е било извършено. Това ограничавало правото на защита
на жалбоподателя, и предвид нарушаването на установената в закона процедура,
съставлявало абсолютна предпоставка за отмяна на наказателното постановление. Моли се
за постановяване на съдебен акт, по силата на който НП да бъде отменено.
За проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован
чрез упълномощения си защитник, но и двамата не се явяват, а в проведен телефонен
разговор молят да се даде ход в тяхно отсъствие.
Въззиваемата страна също е редовно призована, но не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание. По делото са постъпили писмени бележки от името на
активно легитимиралата се с пълномощно юрисконсулт Г.а, в които тя заявява становището
си за законосъобразност и правилност на обжалваното НП. По същество моли същото да
бъде потвърдено, претендира да бъде присъдено възнаграждение за оказаното от нея
процесуално представителство и релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
1
На 22.01.2023 г., около 20:15 ч., жалбоподателят М. К. управлявал товарен
автомобил „Волво ФХ 13 42 Т“, с рег. № СН****АТ, в композиция с полуремарке „Шмиц“ с
рег. № СН****ЕК – собственост на „Волгари“ ЕООД, като се движел по бул. „Ботевградско
шосе“ в посока от ул. „Околовръстен път“ към Северната скоростна тангента. В същото
време на бул. „Ботевградско шосе“, в посоката на движение на жалбоподателя, в
непосредствена близост до магазин „Керхер“ и точно преди пътния възел за включване в
Северната скоростна тангента, бил разположен екип на СДВР - ОПП в състав от свидетелите
Д. И. и И. С., които изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазване на
правилата за движение по пътищата. Двамата били облечени в служебни униформи,
снабдени били с фенери и стоп-палки по образец на МВР, а патрулният им автомобил бил
обозначен по надлежния ред. Неустановено кой от двамата служители решил да спре за
проверка превозното средство, управлявано от жалбоподателя, при което навлязъл на
платното за движение и му подал сигнал със стоп-палка. Тъй като събитията се развивали в
тъмната част на денонощието, спрямо водача бил излъчен и неколкократен светлинен сигнал
посредством употребата на фенер, който осигурил по-голяма визуална възприемчивост на
дадените указания за преустановяване на движението. Служителят на ОПП СДВР ползвал
стоп-палка, която отразявала светлината от фаровете на автомобила и водачът можел да я
възприеме. Служителят на ОПП СДВР осветил и стоп-палката с фенера си, когато подал
сигнала с нея, за да я види водачът. В този момент К. осъзнал, че сигналът е насочен спрямо
него, намалил скоростта си, след което отново ускорил и продължил движението си по
Северната скоростна тангента без да се подчини на подадения сигнал. Свидетелите от
службите за контрол на пътя решили да настигнат тежкотоварния автомобил за да установят
причините за неподчинението на водача му. След продължително преследване, в хода на
което патрулният автомобил бил с включени светлинен и звуков сигнал, жалбоподателят бил
настигнат и спрян за проверка.
По повод на последното, свидетелят И. съставил на водача М. К. акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) серия GA № 796471/22.01.2023 г. за извършеното от
него административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. АУАН бил предявен на жалбоподателя
веднага след съставянето му, но той отказал да го подпише. На основание чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН, това обстоятелство било удостоверено с подписа на свидетеля С..
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 23-
4332-001612/10.02.2023 г., на началник група към Отдел „Пътна Полиция“ при Столичната
дирекция на вътрешните работи, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на М. Ж. К. с ЕГН ********** са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от три месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели С. и И., както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
В основата на своите фактически изводи съдът постави гласните доказателствени
средства, съдържащи се в показанията на двамата полицейски служители, ангажирани с
текущия контрол по спазване на правилата за движение в съответния пътен участък.
От първостепенно значение за изясняване на релевантните факти е разказът на
свидетеля И. С., който въпреки еднотипните си служебни задължения по повод
предприеманите рутинни проверки на участниците в движението по пътищата, пред съда
демонстрира задоволително ниво на съхраненост на непосредствените си възприятия от
конкретната случка. Така сведенията на лицето способстваха за идентифицирането и
потвърждаването на точната локация, на която е бил подаден сигналът за спиране,
конкретните индикации за неговата насоченост, времевите и пространствени особености на
фактическата обстановка. С доверие беше третиран споделеният от свидетеля механизъм за
2
подаването на сигнала, състоящ се в кумулативното насочване на светлинен лъч чрез
осветително устройство (фенерче) и предявяване на стоп-палка, която съвкупност от знаци е
била продиктувана от тъмнината в тази част от вечерния времеви диапазон. В подкрепа на
положителната оценка за усвояването на подадения сигнал са показанията на С. касателно
пространственото разположение на превозното средство, което по негови думи се е
престроило в дясната пътна лента с намерението да предприеме завиване надясно по
Северната скоростна тангента, при което положение е забелязал разположения встрани на
пътя автомобилен патрул, респективно – и изходящият от служителите на ОПП СДВР
сигнал да спре. От разказа на свидетеля се установява и първоначалното намерение на
водача да спре на указаното му място, в изпълнение на което той е предприел редуциране на
скоростта си на движение, който първичен замисъл обаче е бил преустнаовен и в крайна
сметка К. е решил да не се подчини на даденото му от органите на реда нареждане. Гаранция
за достоверното, обстоятелствено, добросъвестно и обективно излагане на спомените на
свидетеля пред съда са съдържащите се в разказа му описателни подробности, касаещи
например вида на превозното средство, народността на водача, професионалната му сфера,
свидетелството му за управление на МПС и други. Единственият спорен елемент в
обсъждания доказателствен източник касае обстоятелството кой от двамата служители на
ОПП – СДВР е предприел опита за спиране на жалбоподателя, спрямо което С. заяви
отсъствие на конкретен спомен, но това е без значение за настоящия казус.
Съдебният състав кредитира на следващо място показанията на актосъставителя Д.
И., дадени в хода на съдебното следствие по настоящото дело. Същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи, по смисловото си съдържание съответстват на
останалите гласни доказателствени източници, не съдържат противоречия и са логични,
ясни и непредубедени. Пред съда И. възпроизведе успешно своите лични впечатления
относно процесните събития, като с категоричност потвърди обстоятелството, че водачът на
товарния автомобил не е спрял на подадения му сигнал. Свидетелят манифестира прекия си
спомен за неподчинението на жалбоподателя, което е наложило продължителното му
преследване по протежението на Северната скоростна тангента. Показанията на И. по
убедителен и еднопосочен начин подкрепят направените в акта констатации и позволяват да
се изяснят прилаганите на практика от служителите на Отдел „Пътна полиция“ процедурни
правила при спиране на водачи на МПС за проверка. По подобие на своя колега, свид. И.
също не успя да си спомни кой от двамата по-конкретно е подал процесния сигнал, но
въпреки това успешно пресъздаде важни за съставомерността на деянието характерни
особености – подаването на сигнал от по-далеч предвид категоризацията на транспортното
средство, физическото навлизане на пътното платно с цел индивидуализиране на
определения обект, към който е насочен сигналът, осветяването с фенер през нощта,
посочването на конкретното място, на което е отредено да бъде разположен автомобилът,
екипирането на полицейските служители с присъщото им униформено облекло и
обозначаването на патрулния автомобил със знаци, указващи особеното им предназначение
и специалния им режим на движение. В своята съвкупност и методическа връзка,
изброените обстоятелства неизменно установяват, че подаденият на жалбоподателя сигнал е
бил ясен, точен и недвусмислен. Наред с това, видно от показанията на свид. И., пред водача
е открита обозрима възможност зрително да възприеме адресирания до него сигнал, при
което съдът намира, че са осигурени всички нужни условия за това и лицето действително е
идентифицирало факта и насочеността на даденото му нареждане, въпреки което е
формирал решение да не му се подчини и да продължи движението си.
Съдът се довери още и на приобщените по делото писмени доказателства, тъй като
същите са логични, последователни и непротиворечиви. Цялостният преглед над събраната
доказателствена съвкупност позволява да се установят несъмнено всички обективни и
субективни обстоятелства, относими към извършването на нарушението, наред с които -
авторството му, датата, мястото и часа на проявяването му, субективното отношение на
3
дееца спрямо противоправните му последици, усърдността в усилията на компетентните
органи по посока насрещното усвояване на подадения сигнал, обективната възможност на
лицето да го асимилира и положителния факт на неговото възприемане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
След извършена цялостна проверка на материалния и процесуалния закон, съдът
констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения
ред и в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е
редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Неоснователни са възраженията в жалбата за липса на описание на обстоятелствата,
при които е извършено административното нарушение. Противно на така изявеното от
защитника на жалбоподателя виждане, настоящият съдебен състав намира, че всички
елементи, обуславящи обективната съставомерност на административното нарушение, са
били правилно посочени както в АУАН, така и в НП, в които по идентичен начин са
изяснени характерните за процесното деяние признаци. Така даденото описание на
нарушението позволява на санкционираното лице да разбере за кое свое поведение по-
конкретно е ангажирана отговорността му. С индивидуализацията на необходимия обем от
факти и констатации, както актосъставителят, така и наказващият орган, са гарантирали в
пълна степен правото на защита на нарушителя.
Съгласно чл. 103 от ЗДвП: „При подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания.“
Неспазването на това императивно правило влече след себе си определени
санкционни последици за виновните лица. Те са уредени в нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП, съгласно която: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.“
Съдът намира, че с поведението си водачът е извършил вмененото му нарушение от
обективна страна, тъй като не се е подчинил на адресирания до него сигнал за спиране,
чието подаване е било съобразено с атмосферните условия, обстановката на пътя и
категорията на превозното средство. По делото беше събрана солидна съвкупност от
обективни, непротиворечиви и убедителни доказателства в подкрепа на твърдението, че
жалбоподателят е възприел даденото му от контролните органи нареждане да преустанови
движението си за да му бъде извършена проверка. За това говори поведението на водача,
възприето от свид. С., изразяващо се в намаляване скоростта на движение непосредствено
преди контролния пункт на патрулния автомобил, и последвалото ускоряване, индикиращо
на преосмисляне на първоначалното решение и формиране на ново, обратно по съдържание
такова.
Отново от гласните доказателствени средства съдът изведе непоколебимото си
виждане за законосъобразното, точно и ясно отправяне на сигнала от страна на
полицейските служители. Съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП: „При спиране на пътно превозно
средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол
подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да
бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира
пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може
да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.“ Обективно
установена е употребата на средство за сигнализиране от вида „стоп-палка“, която съобразно
чл. 66, т. 8 – С8 от Правилника за приложение на ЗДвП е с двустранно оцветена кръгла част,
4
с червен фон, бял надпис и гранична бяла ивица. Наред с това отговорните служители са
положили усилия, съответни на наложения от законодателя стандарт, като за да бъде
забелязано даденото им указание са използвали и осветително тяло, чийто сноп лъчи са
насочили с неколкократна сигнализация спрямо водача на превозното средство. Осигурени
са всички условия за усвояване, осмисляне и подчиняване на дадения сигнал, като същият е
даден от по-далеч (предвид големите габарити на приближаващото МПС), с едновременна
употреба на стоп-палка и фенер, от полицейски служител в униформено облекло, който е
навлязъл в платното за движение за да бъде забелязан, и е указал къде да бъде разположено
превозното средство. Важно е уточнението, че пътният участък е бил с няколко пътни ленти
във всяка посока, но жалбоподателят очевидно се е придържал към най-дясната такава,
доколкото непосредствено след извършването на нарушението е предприел завиване
надясно по Северната скоростна тангента. Следователно за К. не са съществували обективни
пречки или ограничаващи видимостта му предпоставки, които да неутрализират
възможността му да възприеме подадения му сигнал. Не се установи наличието и на
субективни фактори, които биха могли да обусловят нуждата от неизпълнение на
отправеното му нареждане.
Воден от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че от обективна
страна М. К. не е изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП, като въпреки подадения му
сигнал от полицейски служител, не е спрял съобразно указанията на контролния орган, а
вместо това необезпокоявано е продължил движението си. Съставът на административното
нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто
извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй
като нарушителят е съзнавал вмененото му по закон задължение /общественоопасния
характер на деянието/, доколкото успешно е възприел съдържанието на подадения му сигнал
и дори е предприел повърхностни действия по изпълнение на указанието, като частично е
намалил скоростта си на движение, но мигновено в съзнанието му е изграден контрамотив за
спазване на дължимото от него поведение и е решил да продължи движението си. Наред с
това той е съзнавал общественоопасните последици на деянието си, а именно, че застрашава
обществените отношения, гарантиращи изпълнението на разпорежданията на лицата,
упълномощени да контролират движението по пътищата.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. По
тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна
отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да
се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване“ или „формални нарушения“.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на адресираното до
жалбоподателя нареждане, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от
това да са настъпили вреди. Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено и при
формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с
оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение
е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило
обществените отношения, осигуряващи контрола върху безопасността по пътищата и се
касае за класическо изпълнително деяние, поради което следва да се приеме, че
5
обществената му опасност се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото
следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
Отделно от това съдът следва да посочи, че с разпоредбата на чл. 189з. (Нов – ДВ,
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ЗДвП нарушенията по този нормативен акт са
изначално изключени от приложното поле на института на маловажния случай.
На основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение с посочената правна
квалификация, виновното лице следва да понесе наказание при кумулативно налагане на
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един до
шест месеца и с „глоба“ от 50 до 200 лв. В случая наказващият орган е диференцирал
отговорността на дееца с налагането на санкции в размери, надвишаващи минималните
установени в закона такива, без обаче да обоснове завишените стойности на съответните
административни наказания. Наказващият орган е приложил относимата и релевантна към
деянието санкционна норма, но въпреки това е пропуснал да изложи каквито и да е мотиви
относно наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, които са продиктували
опреД.ето на наказания в размери над минималните. Немотивирано и необосновано
наказващият орган е определил санкции, надвишаващи предвидените в закона минимални
размери. При тази констатация съдът намира за нужно да се възползва от правомощието си
по чл. 63, ал. 7, т. 2, предл. 1 във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗАНН, като намали размера на всяко
от двете наказания. В тази връзка за правилната индивидуализация на административното
наказание следва да бъде отчетено отсъствието на отегчаващи отговорността обстоятелства
и противостоящото му наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – че
нарушението от съответния вид е извършено от дееца за първи път (видно от наличната по
делото справка картон на водача), както и че при последвалата рутинна проверка на водача
не са констатирани каквито и да е нарушения на законодателството, регламентиращо
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, респективно водачът е бил
изряден. При това положение, наложените на жалбоподателя санкции се явяват завишени
спрямо обществената опасност на осъщественото от него нарушение, като същите подлежат
на ревизиране до минималните размери, предвидени в приложимата санкционна разпоредба.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да се измени в
частта за размера на административните наказания, като наложената „глоба“ следва да бъде
намалена до минималния законов размер от 50 лв., а продължителността на „лишаването от
право да управлява МПС“ следва да се редуцира до срок от един месец.
При този изход на делото, и с оглед направеното от представителя на въззиваемата
страна искане в тази насока, обективирано в представените от него писмени бележки,
съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на въззиваемата страна следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид реалния обем на положените от
юрисконсулта усилия в защита интересите на представляваната от него страна, количеството
на материалите по делото и фактическата и правна сложност на казуса, съдът счита, че
възнаграждението в полза на въззиваемата страна следва да се определи в предвидения в
разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер, а
именно 80 лева.
Жалбоподателят не претендира разноски и съдът не следва да му присъжда.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-001612/10.02.2023 г., издадено от
началник група към Отдел „Пътна Полиция“ при Столичната дирекция на вътрешните
работи, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 103
6
от ЗДвП, на М. Ж. К. с ЕГН ********** са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, като
НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ от 100 лв. на 50 лв., както и
размера на административното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от три
месеца на един месец.
ОСЪЖДА М. Ж. К. с ЕГН ********** да заплати на Столичната дирекция на
вътрешните работи сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7