Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Панагюрище, 20.05.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд –
Панагюрище, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СДНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова АНД № 313/2019 год. по
описа на Районен съд- Панагюрище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на търговското дружество „Щ.“ ЕАД, представлявано от изпълнителните
директори Й.П.и Х.Ф.-К.Ш.против наказателно постановление № 13-001652 от 21.11.2019 г. на Директора на Дирекция
инспекция по труда гр. Пазарджик, с което на основание чл. 415в, ал. 1 КТ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение
на чл. 281, ал. 1 КТ, чл. 16, т.1е от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР и т. 11 от
Споразумението за съвместно осигуряване на ЗБУТ при извършване на СМР, сключено
на основание чл. 18 ЗЗБУТ между „Щ.“ ЕАД и „Е.“ ЕООД, което нарушение е
извършено на 03.06.2019 г. в гр. Панагюрище, строителен обект язовир „Л.Я.“,
като е допуснато лицето К.Г.П. да работи без проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа.
В
жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на
постановеното НП. Твърди се, че деянието, за което са съставени три отделни НП,
сред които и процесното, е липсата на
подпис в книгата за начален инструктаж на трима служители, поради което неправилно са издадени три НП за едно и също
нарушениШ. Моли се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното
НП.
В
първото по делото съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален
представител, който навежда нови твърдения: служителят на „Е.“ ЕООД, посочен в
НП не е бил представен на ръководството на „Щ.“ ЕАД и това е причината на същия
да не бъде извършен начален инструктаж.
За
ответника по жалбата - АНО, в съдебно
заседание се явява ст.юрк. Ш.. Пледира за постановяване на решение, с което атакуваното
НП да се потвърди.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Търговското
дружество „Щ.“ ЕАД е санкционирано за това, че е допуснало лицето К.Г.П. да
работи без проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.
Приема се, че нарушението е извършено на 03.06.2019 г., когато е бил първият
работен ден на К.П..
Нарушението
било установено от ДИТ Пазарджик на
05.08.2019 г. след извършване на проверката, започнала на 16.07.2019 г. и
завършила на 12.08.2019 г.
За
извършеното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 13-001652 от 18.09.2019 година. Актът
бил съставен след констатиране на нарушението от св.Г.С., която заедно с инспектор
В. Д. извършила проверка, за която проверка бил съставен протокол № ПР1927076
от 16.08.2019 г. В хода на проверката на място на обекта язовир „Л.Я.“ били
установени няколко работници на „Е.“ ЕООД - подизпълнител на Главния изпълнител
„Щ.“ ЕАД, съгласно сключено договорно споразумение, сред които и К.П.. Били
изискани книгите за инструктаж, като били представени книгите за периодичен
инструктаж, като по отношение на книгите за начален инструктаж било посочено,
че същият се извършва от жалбоподателя „Щ.“ ЕАД на основание споразумение между
„Е.“ ЕООД и жалбоподателя (л.38 и следващите в делото). В последствие била
представена книгата за начален инструктаж (л.19 - л.22 в делото), в която
липсвало лицето К.П., както и още двама служители на „Е.“ ЕООД. На място св.С. – координатор по
безопасност и здраве, служител на жалбоподателя споделил на контролните органи,
че е имало текучество на работници и по тази причина за няколко от тях било
пропуснато да бъдат инструктирани, преди допускането им на работната площадка
за първи път. Предвид установеното
нарушение бил съставен процесният АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното
НП. Издаденото
наказателно постановление било връчено на нарушителя на 27.11.2019 г., видно от разписката на л. 16 от делото, а жалбата против НП била подадена на 04.12.2019 г. (п.кл. на л.13 в
делото), с оглед на
което е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика
въззивен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.
Съдът
дава пълна вяра на показанията на св.С., тъй като същите са последователни и
депозирани от лице, което няма личен мотив да изкривява истината. Показанията
на св.С. синхронизират с показанията на св.С., който признава, че не е извършил
начален инструктаж на техническия ръководител на „Е.“ ЕООД К.П., въпреки че е
бил длъжен по силата на споразумението на л.38 и сл. в делото и заповед на
работодателя му ( л.35 и сл. в делото),
като причината за това била непредставянето на служителя от страна на
управителя на „Е.“ЕООД - св.М.. Тези показания на св.С. се отричат от св.М.,
като съдът не намира за нужно да обсъжда детайлно противоречието, тъй като
същото няма значение за спора. Св.С. по силата на длъжностното си качество е
бил длъжен да контролира работния процес на обекта и да не допуска работници и
служители, на които не е провел начален инструктаж съгласно коментираните споразумения с подизпълнителя, каквато е същината на вмененото на работодателя му
неизпълнениШ.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата
е неоснователна. Безспорно е по делото, че началният инструктаж на
служителите на подизпълнителя на
строителния обект „Е.“ ЕООД е следвало да бъде извършен от служител на
жалбоподателя като главен изпълнител, че това не е било сторено по отношение на
техническия ръководител К.П.и че е следвало да бъде сторено на 03.06.2019 г.,
когато със същия е бил сключен трудов договор и е постъпил на работа ( В този смисъл
са доказателствата на л.47 и сл. в делото - справка от ИА ГИТ, от която е
видно, че на 03.06.2019 г. между К.П.и „Е.” ЕООД е бил сключен трудов договор,
присъствена форма за отчитане явяването на работа през м. юни 2019 г. на „Е.” ЕООД, ведно с график, видно от
който лицето К.П.е бил на работа на 03.06.2019 г., декларация от лицето К.П.от
16.07.2019 г., както и договорно споразумение между „Щ.” ЕАД и „Е.” ЕООД за
подизпълнител).
По
отношение на твърдението в жалбата процесуални нарушения следва да се посочи
следното:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвидения
в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е контрол
за законосъобразност. От
тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума
на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия закон. В тази връзка на контрол подлежи и самия АУАН по отношение на
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
Съгласно
разпоредбата на чл. 416, ал.1 КТ нарушенията на трудовото законодателство се
установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно
съставените актове по този
кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното.
В
настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На
следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.
40,
42,
43,
ал. 5, чл.
57
и чл.
58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП.
В
конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН тримесечен срок от откриване на
нарушителя, респективно едногодишен срок от нарушението. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в определения в ЗАНН
шестмесечен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбите
на ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид
изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основаниШ.
Съдът
счита, че правилно наказващият орган е определил приложимата материална
разпоредба- чл. 281, ал. 1 КТ, чл. 16, т.1е от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР и
правилно е квалифицирал случая като маловажен по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, предвид последвалите ежедневни инструктажи на техническия ръководител К.П.,
по отношение на който факт не се спори.
Доводът,
изложен от жалбоподателя, че не е следвало
да се издават три отделни НП, тъй като
се касае за едно нарушение, е неоснователен. От събрания по делото
доказателствен материал се установява, че непровеждайки начален инструктаж на
трима служители, то жалбоподателят е извършил три отделни нарушения на
трудовото законодателство. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗАНН когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. Настоящият случай попада именно в посочената
хипотеза, и доколкото са налице няколко отделни нарушения следва да бъдат
наложени и отделни наказания за всяко от нарушенията.
Предвид несъмнено установеното по делото неизпълнение от страна на жалбоподателя на посоченото в гореописаната разпоредба задължение
за провеждане на начален инструктаж, налице са били основанията за ангажиране отговорността на
жалбоподателя по реда на чл. 415в, ал. 1 КТ, която предвижда, че се налага
имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева. Като се има предвид характера на самото
неизпълнение, правилно
наказващият орган е наложил имуществена санкция в максималния
размер, определен в санкционната норма, като по този начин ще се постигнат
целите на наказанието, предвидени в чл. 12 ЗАНН.
Предвид
изложените мотиви обжалваното
НП следва да бъде потвърдено.
Процесуалният
представител на ДИТ гр.Пазарджик претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен от съда.
Съдът
като взема предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ определя на юрисконсулта на ДИТ
гр.Пазарджик възнаграждение в размер на 80 лв., което следва да бъде присъдено
в полза на ИА, ГИТ, към която структурно принадлежи въззиваемата страна.
Предвид
изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-001652 от 21.11.2019 г. на Директора на Дирекция
инспекция по труда гр. Пазарджик, с което на основание чл. 415в, ал. 1 КТ на „Щ.“
ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:***, е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева
за нарушение на чл.281, ал. 1 КТ, чл. 16, т.1е от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР и
т. 11 от Споразумението за съвместно осигуряване на ЗБУТ при извършване на СМР,
сключено на основание чл. 18 ЗЗБУТ между „Щ.“ ЕАД и „Е.“ ЕООД, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА
„Щ.“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от изпълнителните директори Й.П.и Х.Ф.-К.Ш.да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Булстат: *********, адрес: *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд -
Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: