№ 32
гр. П., 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20235220101637 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от А. С. К., ЕГН-********** от с. В.,
ул.“****“,бл.19, обл. П., против „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район С.,
бул. “С. ш.“№67А, представлявано от Съвет на директорите П. В. Д., С. Н. А.,
В. В. И. и М. А. Д. , с цена на иска – 1632.00лв. лв. и основание чл.432,ал.1
от КЗ.
В подадената искова молба се твърди, че на 30.01.2023 г., около 15:45
часа съпругът на ищцата управлявал собственият й лек автомобил марка „С.“,
модел „**“, per. № ***** в гр. П. по ул. „П. В.“. На кръстовището с бул. „Х.
Б.“, докато в спряло съС.ие на колата изчаквал да премине движещ се автобус
да освободи пътя, за да може съпругът й да завие наляво, лявата част на
автомобила бива ударена от завиващия в този момент на ляво от бул. „ Х. Б. “
в посока ул. „П. В.“ автобус, марка „Т.“, с per. № *****, собственост на ****
АД, управляван от Г. Б. Д., с дата на раждане: 26.06.1964 г., свидетелство за
управление №: *********. Вследствие на последното, управляваният от
съпруга й автомобил получава деформации по лявата си част. За
осъщественото пътно транспортно произшествие е съставен двустранен
1
констативен протокол от автоконтрольор при ОДМВР- гр. П.. Видно от
съставения протокол за ПТП, към датата на пътното произшествие,
виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС АД“,
застрахователна полица № BG/22/122003104364, валидна от 23.10.2022г. до
22.10.2023г. Видно от същия протокол, водачът на другия автомобил, Георги
Борисов, потвърждава, че вината за осъщественото ПТП е изцяло негова.
Вследствие на пътното произшествие, собственото й МПС, марка „С.“, модел
„**“ , per. № *****, било сериозно увредено, поради което подала до
ответното дружество уведомление за настъпилата щета на МПС с искане за
обезщетение на нанесените вреди от процесното ПТП, като представила
своевременно всички изискани документи, с които разполагала.
По повод на уведомлението, при застрахователя е заведена щета №
1206- 5000-23-000009. На 31.01.2023 г. експерти на дружеството извършили
оглед на л.а. марка „С.“ и съставили опис - заключение, в който са отразени
увредените детайли, както следва: задна лява броня, предна лява броня,
преден ляв калник, предна лява джанта алуминиева, преден ляв страничен
мигач (счупено стъкло), предна лява врата, външна дръжка на предна лява
врата, капак на ляво огледало, задна лява врата, външна дръжка на задна лява
врата, заден ляв калник. Вследствие на извършена оценка на описаните щети,
получила обезщетение от застрахователя по банков път в размер на 569,88
лева, която сума върнала отново по банков път на застрахователя, с платежно
нареждане с уникален регистрационен номер: ОВ60302230037492, от дата
03.02.2023г. Същата била недостатъчна за покриване размера на всички
вреди, доколкото след извършен ремонт на увреденото МПС, същия излязъл
на стойност 1632, 00 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 432 КЗ, за ищцата е налице
правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди за увреденото МПС,
вследствие на процесното ПТП, пряко от застрахователя на виновния водач, а
именно ЗК “ЛЕВ ИНС АД“ в размер на 1 632, 00 лева.
Видно от представената ведно с настоящата искова молба препис от
Проформа фактура от дата 01.02.2019 г., разходите за ремонт, труд и
2
закупуване на нови части възлиза на обща сума в размер на 1 632, 00 лева. В
този смисъл, същите надхвърлят така определеното от застрахователя
обезщетение в размер на 569, 88 лева, поради което същото се явява
недостатъчно да репарира претърпените от ищцата имуществени вреди.
Оформен е петитум с който се иска от съда да ги призове на съд и след
като се убеди в основателността на твърденията й, да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС
АД“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н С.,
бул. „С. ш.“ № 67 А, да й заплати сумата от 1 632, 00 лв. (хиляда шестстотин
тридесет и два) лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
имуществени вреди, свързани с увреждането на МПС марка „С.“, модел „**“,
с per. № *****, в резултат на ПТП, настъпило на 30.01.2023 г. в 15.45 часа в
гр. П. на кръстовището между ул.“П. В.“ и бул. „Х. Б.“, ведно със законната
лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на
подаване на исковата молба до окончателно плащане на дължимата сума.
Моли съда да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС АД“ да й заплати направените разноски в
настоящето производство, в това число и за адвокатско възнаграждение на
стойност 1500 лв. В случай, че постанови осъдително решение, на основание
чл. 127, ал. 4 ГПК присъденото обезщетение, ведно с направените разноски,
да й бъде изплатено по собствената банкова сметка. Сочат се доказателства.
Правят се доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, чрез юрисконсулт С., с който сочи, че оспорва
предявения главен иск по основание и размер, като счита същия за недължим
и завишен. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Оспорва твърдението за наличие на
причинно - следствена връзка на претендираните щети с пътнотранспортното
произшествие. Оспорва вида, характера и степента на уврежданията, както и
твърдението, че същите са възникнали като резултат от процесното
произшествие. Оспорва твърдението, че претендираната сума като размер
представлява размера на твърдените щети. Оспорва изцяло иска за
присъждане на законна лихва като неоснователен. Искът за лихви е акцесорен
и неоснователността на главния иск води до неоснователност на иска за
лихви. Възразява срещу искането на ищцовата страна, за присъждане в нейна
полза на разноски, а в случай на заявяване на такова искане - възразява и да
3
бъде присъждан адвокатски хонорар за процесуално представителство на
насрещната страна. Съобразно практиката на ВКС, представляваща също
източник на правото, адвокатско възнаграждение се присъжда само в размер
на действително платената изначално сума, съгласно представен по делото
документ. На самостоятелно основание, изначално заявява и възразява за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Не възразява да
бъдат приети представените с исковата молба доказателства. Не възразява
срещу така направените искания. Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
От събраните в хода на производството писмени доказателства,
безспорно е установено, че на 30.01.2023 г., около 15.45 часа, на
кръстовището на бул. „Х. Б.“ и ул. „П. В.“ в гр. П., е настъпило ПТП между
лек автомобил марка „С.“, модел „**“, per. № *****,собственост на А. С. К.,
ЕГН-********** и управляван към този момент от нейният съпруг С. Г. К., и
МПС- автобус, марка „Т.“, с per. № *****, собственост на „****“ АД,
управляван от Г. Б. Д..
В резултат от настъпилия между процесните автомобили удар били
причинени материални щети по лек автомобил марка , марка „С.“, модел
„**“, per. № *****,собственост на А. С. К., ЕГН-**********.
Установява се, че участвалите в ПТП водачи са съставили двустранен
констативен протокол за ПТП помежду си /препис от който е приложен по
делото/, като са се обадили и на тел. 112, като на място пристигна и патрул на
Сектор ПП при ОД на МВР- П..
За посоченото моторно превозно средство – автобус, марка „Т.“, с per.
№ *****, собственост на „****“ АД, управляван от Г. Б. Д. , имало сключена
валидна застраховка „Гражданска Отговорност" в ответното дружество по
застрахователна полица с № BG/22/122003104364, валидна от 23.10.2022г. до
22.10.2023г., което обстоятелство не е спорно между страните.
След настъпване на застрахователното събитие, ищцата К. сезирала
ответното дружество , като била образувана преписка за щета № 1206- 5000-
4
23-000009.
На 31.01.2023 г. експерти на ответното дружество извършили оглед на
л.а. марка „С.“ и съставили опис - заключение, в който са отразени
увредените детайли, както следва: задна лява броня, предна лява броня,
преден ляв калник, предна лява джанта алуминиева, преден ляв страничен
мигач (счупено стъкло), предна лява врата, външна дръжка на предна лява
врата, капак на ляво огледало, задна лява врата, външна дръжка на задна лява
врата, заден ляв калник. Вследствие на извършена оценка на описаните щети,
на ищцата К. било изплатено обезщетение от застрахователя по банков път в
размер на 569,88 лева, която сума К. не приела и върнала отново по банков
път на застрахователя, с платежно нареждане с уникален регистрационен
номер: ОВ60302230037492, от дата 03.02.2023г., тъй като според нея същата
била недостатъчна за покриване размера на всички вреди, доколкото след
извършен ремонт на увреденото МПС, същия излязъл на стойност 1632, 00
лева.
В хода на производството по настоящото дело, съдът е допуснал
извършването на съдебно- автотехническа и оценъчна експертиза, видно от
заключението по която, непосредствено преди настъпване на процесното
ПТП, лек автомобил марка „С.“, модел „**“, per. № ***** е бил в спряло
съС.ие , за да изчака преминаващия по бул. „Х. Б.“ в гр. П. автобус, марка
„Т.“, с per. № *****, собственост на „****“ АД. При извършване на маневра
завой наляво към ул. „П. В.“, автобусът ударил странично лекият автомобил.
Между двамата водачи нямало спор, че вина за настъпване на процесното
ПТП носи водачът на автобуса, като бил съставен двустранен констативен
протокол за ПТП. От техническа гледна точка, причината за настъпване на
пътното произшествие е поведението на водача на автобуса, който при
изпълнение на маневра завой наляво, не е осигурил достатъчна странична
динамична дистанция от лявата странична част на лек автомобил марка „С.“,
модел „**“, per. № *****, вследсвие на което е бил осъществен контакт
между двете превозни средства. При този механизъм на движение в кривата
на завоя, задната лява част на автобуса се приближила към лявата предна и
странична част на лекия автомобил. Настъпилите повреди по лекия автомобил
са описани подробно в Опис-заключение по щета , като описаните увреди в
ИМ и в уведомлението за настъпилото застрахователно събитие съвпадат с
Опис- заключението по щета на застрахователя.Общата стойност на
5
материалите и частите , необходими за възстановяване на лекия автомобил
възлизат на 1112.89 лв. без ДДС, или 1335.47лв. с вкл. ДДС.
В хода на производството по делото не са били разпитвани свидетели.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с която норма е регламентирано правото на
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска заплащането
на обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност".
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
От събраните писмени доказателства се установява механизма
на процесното ПТП: същото е настъпило на 30.01.2023 г., около 15.45 часа, на
кръстовището на бул. „Х. Б.“ и ул. „П. В.“ в гр. П., между лек автомобил
марка „С.“, модел „**“, per. № *****,собственост на А. С. К., ЕГН-
********** и управляван към този момент от нейният съпруг С. Г. К., и
МПС- автобус, марка „Т.“, с per. № *****, собственост на „****“ АД,
управляван от Г. Б. Д.. При настъпилото ПТП в значителна степен е бил
увреден гореописаният лек автомобил, собственост на ищцата А. С. К., ЕГН-
********** от с. В., ул.“****“,бл.19, обл. П.. До този извод води анализът на
всички приети по делото доказателства, вкл. заключението по извършената в
хода на производството съдебно- автотехническа и оценъчна експертиза,
видно от което, при извършване на маневра завой наляво към ул. „П. В.“,
автобусът е ударил странично лекият автомобил, който е бил в спряло
положение. Между двамата водачи нямало спор, че вина за настъпване на
процесното ПТП носи водачът на автобуса, като бил съставен двустранен
констативен протокол за ПТП, а и назначеното по делото вещо лице също е
достигнало до този извод. От техническа гледна точка, причината за
настъпване на пътното произшествие е поведението на водача на автобуса,
6
който при изпълнение на маневра завой наляво, не е осигурил достатъчна
странична динамична дистанция от лявата странична част на лек автомобил
марка „С.“, модел „**“, per. № *****, вследствие на което е бил осъществен
контакт между двете превозни средства. При този механизъм на движение в
кривата на завоя, задната лява част на автобуса се приближила към лявата
предна и странична част на лекия автомобил. В резултат на сблъсъка , по
увредения автомобил са настъпили значителни деформации и повреди.
Причината за ПТП е от субективен характер, като вина за настъпване на
процесното ПТП носи единствено водачът на автобуса.
В хода на производството по настоящото дело, съдът е допуснал
извършването на съдебно- автотехническа и оценъчна експертиза, видно от
заключението по която, общата стойност на материалите и частите ,
необходими за възстановяване на лекия автомобил възлизат на 1112.89 лв.
без ДДС, или 1335.47лв. с вкл. ДДС.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, ясно,
обосновано и правилно, съответстващо на останалите приети по делото
доказателства.
При това положение се явяват несъстоятелни релевираните от
ответника възражения , като съдът приема за установено, че вина за
настъпването на ПТП носи водача на автобуса, който е нарушил правилата за
движение , като при изпълнение на маневра завой наляво, не е осигурил
достатъчна странична динамична дистанция от лявата странична част на лек
автомобил марка „С.“, модел „**“, per. № *****, вследствие на което е бил
осъществен контакт между двете превозни средства.
Съдът не приема за основателно възражението на ответното дружество
за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил лек автомобил марка
„С.“, модел „**“, per. № *****, тъй като се установи от приетата
автотехническа експертиза, а и от останалите събрани доказателства, че
същият не носи вина за реализиране на ПТП. При направено такова
възражение, твърденията следва да бъдат доказани от страната, която се
позовава на съпричиняване на вредоносния резултат. В настоящият случай
това не е направено. Ответното застрахователно дружество не е представило
каквито и да е било доказателства, от които би могло да се направи
обоснован извод за допуснати от водача на лекия автомобил нарушения.
7
Твърдението на ответната страна, съгласно което водачът на лекия автомобил
не се е съобразил с указанията на пътен знак Б2 и не е спрял на „стоп-
линията“ не бе подкрепено от каквито и да е доказателства, като по делото не
са налице такива данни. Касае за изложени от ответната страна
предположения и недоказани твърдения.
Поради изложеното до тук, настоящият съдебен състав не приема да е
налице съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „С.“,
модел „**“, per. № *****, не са налице данни последният да е допуснал
каквото и да е нарушение на установените в ЗДвП правила за движение.
Предвид изложеното, съдът намира направеното от ответното
застрахователно дружество възражение за съпричиняване за недоказано, при
лежаща върху ответника доказателствена тежест.
Между страните не се спори относно обстоятелството, че увреждащото
МПС има сключена валидна застраховка „Гражданска Отговорност" в
ответното дружество. Установява се ,че след настъпване на застрахователното
събитие, ищцата е сезирала ответното дружество, при когото е била
образувана ликвидационна преписка по щета , като искането й за изплащане
на обезщетение не е било уважено в цялост.
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и претърпените от ищцата
вреди, която връзка се установява от приетата експертиза. Поради това съдът
приема, че деянието на водача на автобус, марка „Т.“, с per. № *****,
собственост на „****“ АД, управляван от Г. Б. Д., осъществява всички
признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана до размера, установен от вещото лице, чието заключение съдът
кредитира. Съгласно експертното заключение, общата стойност на увредените
части и детайли по лек автомобил, необходими за възстановяването му, вкл.
труд, възлизат на 1112.89 лв. без ДДС, или 1335.47лв. с вкл. ДДС
За разликата до претендирания размер от 1632.00лв. предявеният иск
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.Не са налице данни
фирмата,издала процесната Проформа фактура / Елена Антонова ЕООД“/ да е
доверен сервиз на застрахователя, поради което искането на ищцовата страна
8
за присъждането на обезщетение в размер на 1632.00лв. следва да бъде
оставено без уважение. Вместо това, съдът следва да възприеме определената
от вещото лице обща стойност на увредите, тъй като в експертното
заключение стойността на материалите , частите и трудът за възстановяване
са средно пазарни.
Предвид горното искът за лихва върху присъжданата сума се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Върху уваженият иск следва да
се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда - 05.05.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението.
По отношение на разноските – На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Видно от материалите по
делото, ищцата е направила разноски във връзка с образуването и воденото
на гр.дело №1637/2023г. , както следва: заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1500.00лв.,платена държавна такса в размер на
65.28лв. и депозит за ВЛ от 200.00лв. или разноски в общ размер на
1765.28лв.
Съдът следва да разгледа направеното от ответната страна възражение
за прекомерност на адвокатското възражение, което се явява основателно.
Предвид обемът на извършените от процесуалния представител на ищцата
процесуални действия, броя на проведените открити съдебни заседания,
доказателствата събрани по делото, включително и въпросите, обсъждани въз
основа на направените от страните възражения, делото действително
представлява фактическа и правна сложност, но заплатеното
възнаграждение се явява прекомерно. Според разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2
от Наредба №1/09.07.2004г., при интерес от 1 000 лв. до 10 000 лв. /какъвто е
настоящият случай/, минималният размер на възнаграждението е 400.00 лв.
плюс 10 % за горницата над 1 000 лв.. Воден от горното, съдът намира ,че
следва да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, на
основание чл.78,ал.5 от ГПК. При тази фактическа и правна сложност на
делото и оглед броя проведени открити съдебни заседания, на ищцата следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по гр.дело
№1637/2023г. по описа на РС- П. в справедлив размер от 700.00лв.
Формирани по този начин, общият размер на сторените от ищцата
9
разноски е 965.28лв.
Същевременно,предвид уважената част от иска, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 789.89лв. за сторените от нея
разноски.
Ответникът също претендира разноски и такива следва да му се
присъдят съразмерно на отхвърлената част от иска. Видно от приложените по
делото документи, ответникът е направил разноски в общ размер на
200.00лв.-заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице. На ответника
следва да се определи и юрисконсултско възнаграждение, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на
чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която
в чл. 25, т.1, предвижда възнаграждение за исковото производство– от 100 до
360 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената
работа. Съдът като съобрази посочените обстоятелства, намира, че в полза на
ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение по гр.дело
№1637/2023г. в размер на 250.00 лева.
Същевременно,предвид отхвърлената част от предявеният иск, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 81.76лв. за
сторените от него разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район С., бул. “С.
ш.“№67А, представлявано от Съвет на директорите П. В. Д., С. Н. А., В. В. И.
и М. А. Д. , ДА ЗАПЛАТИ на А. С. К., ЕГН-********** от с. В.,
ул.“****“,бл.19, обл. П., на основание чл.432,ал.1 от КЗ, сумата от 1335.47лв.
10
/ хиляда триста тридесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица с
№ BG/22/122003104364, валидна от 23.10.2022г. до 22.10.2023г. ,за причинени
имуществени вреди по моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„С.“, модел „**“, per. № *****,собственост на А. С. К., ЕГН-**********, в
резултат на застрахователно събитие, настъпило на 30.01.2023г. в гр. П.,
ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /05.05.2023г./ до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част – над присъдените
размери от 1335.47 лв. до претендираните размери от 1632.00 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район С., бул. “С.
ш.“№67А, представлявано от Съвет на директорите П. В. Д., С. Н. А., В. В. И.
и М. А. Д. , ДА ЗАПЛАТИ на А. С. К., ЕГН-********** от с. В.,
ул.“****“,бл.19, обл. П., сумата от 789.89лв., представляваща сторените от
ищеца съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл.78,ал.1 от НК
ОСЪЖДА А. С. К., ЕГН-********** от с. В., ул.“****“,бл.19, обл. П.,
ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район С., бул. “С.
ш.“№67А, представлявано от Съвет на директорите П. В. Д., С. Н. А., В. В. И.
и М. А. Д. , сумата от 81.76лв., представляваща сторените от ответното
дружество съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска, на основание чл.78,ал.3 ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд- П.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11