О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.
София, 03.11.2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, 4-ти състав, в
закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
като разгледа докладваното от съдията т.
д. № 9 по описа за 2020 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена
от Ю., З. и П. Маринови срещу „Д.
– О.
З.“
АД, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
С разпореждане от 28.09.2020 г. съдът е
оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване на
нередовностите ѝ. В разпореждането са указани и последиците от
неизпълнение на дадените указания.
Съобщение за разпореждането е
връчено на пълномощника на ищците на 19.10.2020 г. /видно от приложеното по
делото съобщение/ и в срока за изпълнение на указанията /изтекъл на 26.10.2020
г. - присъствен ден/ е постъпила уточняваща молба. Със същата обаче не са
изпълнени дадените указания. Указанията на съда са били в насока да се изложат
конкретни фактически твърдения относно механизма на ПТП. Вместо да изпълни тези
указания процесуалният представител на ищците е изложил доводи, че механизмът
на ПТП не е част от състава на непоззволеното увреждане и не подлежи на
доказване предвид законовата презумпция за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, освен
това за изясняване механизма на ПТП ищците били направили доказателствени
искания, при уважаването на които този механизъм щял да бъде изяснен. Така
изложените доводи са неоснователни и не налагат извод за отстраняване
нередовостите на исковата молба. Следва да се има предвид, че /както е указано
и в разпореждането от 28.09.2020 г./ съгасно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК част от
задължителното /обуславящо извод за редовност/ съдържание на исковата молба е
изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Задължението на ищеца
да изложи тези обстоятелства предхожда доказването на релевантните факти и не
може да бъде заместено от него, тъй като това задължение е условие за редовното
извършване на процесуалното действие, слагащо началото на процеса. А за да може
правилно да бъде определен и предметът на доказване, страните /в случая ищците,
които са поставили началото на производството, сезирийки съда с исковата си
претенция/ следва да изложат ясно конкретните обстоятелства, на които основават
исковете си, а в процеса на доказване, но при осигуряване възможност и на
ответника да изложи своите твърдения и да организира защитата си според
твърденията на ищеца, следва да бъде установено дали исковете са основателни именно
при конкретните твърдения /това са принципите на диспозитивното и
състезателното начало в процеса – чл. 6 и чл. 8 ГПК/. Съдът следи служебно за
допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните
/това е принципът на служебното начало в процеса – чл. 7 ГПК/, поради което не
следва да приема за разглеждане настоящата искова молба, в която ищецът
/въпреки дадените му указания/ не излага конкретни твърдения относно релевантни
факти /с което освен че се нарушават принципите на процеса, ответникът се
лишава от възможност за адекватна защита/. В случая се претендира плащане на
застрахователно обезщетение поради причинено от трето лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, непозволено увреждане, по-конкретно
ПТП, при което механизмът на ПТП е част от обстоятелствата, на които се
основават исковете, част е и от предмета на доказване. Презумпцията по чл. 45,
ал. 2 ЗЗД не налага обратен извод, тъй като същата е оборима, а за да може ответникът
да се защити, оборвайки я, следва да знае какви факти твърдят ищците.
Следва също да се отчете, че ищците не
са лишени от възможността да се запознаят с обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП, вкл. механизма му, съответно да ги изложат надлежно пред
настоящия съд. Съгласно чл. 107 КЗ: (1) За установяване на застрахователното
събитие и на вредите, причинени от него, застрахователят, лицето, което
претендира обезщетение, Гаранционният фонд по чл. 518 или Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи по чл. 506 имат право да получат
необходимата информация, съхранявана от органите на Министерството на
вътрешните работи, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар,
лечебните и здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват
настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от документи. Когато
исканата информация е част от материалите по досъдебното производство,
прокурорът разрешава достъпа до нея. (2) Когато информацията по ал. 1
представлява защитена от закона тайна, при предоставянето й на лицата писмено и
срещу подпис се разясняват задълженията им да не я разгласяват, както и
последиците от нейното нерегламентирано разгласяване. Следва да се има предвид
и че в случая исковата молба е депозирана чрез адвокат, а съгласно чл. 31, ал.
1 ЗАдв.: адвокатът и трайно установеният
адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по
дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на
досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и
навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или
на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта,
издадена от Висшия адвокатски съвет. Вместо да се подготвят надлежно за
настоящото дело преди предявяване на исковата молба като използват
предоставените им горепосочени възможности за това, съответно след тази
подготовка да депозират редовна искова молба с посоченото от закона съдържание,
ищците и процесуалният им представител очакват от съда в нарушение на основните
начала в процеса и накърнявайки правата на ответника да извърши вместо тях
дължимите се действия по подготовка на делото.
Воден
от горното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 323/14.01.2020
г., подадена от Ю., З. и П. М.
срещу „Д.
– О.
З.“
АД, по която е образувано т. д. № 9/2020
г. по описа на СОС, заедно с приложенията на ищците.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. №
9/2020 г. по описа на СОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: