РЕШЕНИЕ
№ 5608
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110212653 по описа за 2024
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № СО-ОД-П-24-
25КС-545 от 06.08.2024г. с изх. № СОА24-РД11802/06.08.2024г., издадено от
Заместник-Кмет на Столична обшина, направление „Транспорт и градска
мобилност“, упълномощен със Заповед с № СОА24-РД09-2149/20.02.2024г. на
Кмета на Столична община, в качеството му на административно-наказващ
орган на основание чл. 53 от ЗАНН на П. Х. М., с ЕИК: ********** е
наложено административно наказание „парична глоба“ в размер на 5000.00
(пет хиляди) лева на основание чл.29а, ал.1, т.17 вр. с чл.154а, ал.2 от
Наредбата за организацията на движението на територията на Столична
община на основание.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ П. Х. М. обжалва наказателното
постановление. Излага във въззивната си жалба чрез упълномощения си
защитник адвокат Х. П. инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност.
Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Посочват се
подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Заявява се твърдение за наличие на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Иска
се отмяната на санкционния акт. Претендират разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ЗАМЕСТНИК-КМЕТ НА СТОЛИЧНА
ОБШИНА, НАПРАВЛЕНИЕ „ТРАНСПОРТ И ГРАДСКА
1
МОБИЛНОСТ“, редовно призована, се представлява в производството от
процесуален представител, който релевира подробни доводи за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендират се разноски.
Съдът в качеството си на последна инстанция по фактите, като
обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно
доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 22.08.2024г. - клеймо на
услуга от лицензиран оператор за приета пратка - л.37 от делото, в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на
наказателното постановление на 13.08.2024г. - виж л.71 от делото (писмо на
„Б. п.“ЕАД, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана
страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес,
срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на
законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд
на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № СО-ОД-П-24-25КС-545 от 06.08.2024г. с
изх. № СОА24-РД11802/06.08.2024г., издадено от Заместник-Кмет на
Столична обшина, направление „Транспорт и градска мобилност“,
упълномощен със Заповед с № СОА24-РД09-2149/20.02.2024г. на Кмета на
Столична община, в качеството му на административно-наказващ орган на
основание чл. 53 от ЗАНН на П. Х. М., с ЕИК: ********** е наложено
административно наказание „парична глоба“ в размер на 5000.00 (пет
хиляди) лева на основание чл.29а, ал.1, т.17 вр. с чл.154а, ал.2 от Наредбата
за организацията на движението на територията на Столична община на
основание.
Свидетелите Г. М. Г. и П. К. - и двамата в качеството си на служители
„главни инспектори“ към Столичен инспекторат, извършили
административна проверка на 09.05.2024г., около 14:00 часа в района на
строителен обект в гр.София, район „Студентски“, ул. „Йордан Стратиев“,
където се изграждала „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи“,
ПИ 68134.1608.66, УПИ I - 1753, 1754, кв.56, м. „Малинова долина“, първа;
втора, трета, четвърта, пета и шеста част. Свидетелите Г. и Й. установили, че
технически ръководител на извършващите строително-монтажни работи на
обекта в деня на проверката бил жалбоподателят П. Х. М.. На място
свидетелите Г. и Й. констатирали, че е липсвало специално изградено
устройство за измиване на ходовата част на строителните машини. Същите
изготвили констативен протокол № КП-24-0016195/09.05.2024г. и снимкови
материали. На място били констатирани следи от зацапвания, поради липсата
2
на устройство за измиване на ходовата част на строителните машини. В хода
на проверката на 14.05.2024г. бил съставен АУАН с № 24-25КС-545 от
свидетеля Г.. В обстоятелствената част на съставения АУАН е било отразено,
че жалбоподателя П. Х. М. на 09.05.2024г., около 14:00 часа в гр.София, район
„Студентски“, ул. „Йордан Стратиев“ е допуснал в строителния обект
(цитиран по-горе) извършването на СМР без устройство за измиване на
ходовата част на строителните машини, излизащи от строителния обект
(същите констатации от АУАН залегнали и в НП). При предявяването на АУАН
на обвиненото лице М. - същият записал на 14.05.2024г. възражение, че е
съгласен да сключи споразумение с наказващия орган за допуснатото
нарушение.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетелите Г. М. Г. и П. К. Показанията на свидетелите Г. и
Йорданов намират доказателствена подкрепа в съставения констативен
протокол и приложените към него снимки. Поради еднопосочността и
непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни
доказателствени средства по делото, както и че е налице само спор по
правото, а не по фактите или събраните доказателства, съдът не следва да
излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл.29а, ал.1, т.17 от Наредбата за организацията на движението
на територията на Столична община (наричана за по-кратко Наредбата) е
забранено извършването на строително-монтажни работи (СМР), ремонтни
дейности и премахване на строежи без устройство за измиване на ходовата
част на строителните машини излизащи от строителният обект.
Разпоредбата на чл.154а, ал.2 от същата Наредба дефинира, че за
нарушението по чл.29а, ал.1, т.17 вр. с чл.135 от Наредбата глобата, която се
налага на физическото лице е в размер от 100.00 лева до 5000.00 лева.
Нормата на чл.135 от Наредбата регламентира, че собственик или
длъжностно лице, което нареди или съзнателно допусне негов подчинен да
извърши нарушение по тази наредба се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение.
Въззивната инстанция намира, че жалбоподателя П. Х. М. се явява по
силата на съставения срещу него АУАН административно-наказателно
обвинено лице към т.нар. допустителство (пасивно състояние или
бездействие) към извършено от негов подчинен/и служител/и
административно нарушение по чл.29а, ал.1, т.17 от Наредбата за
организацията на движението на територията на Столична община, според
3
който е забранено извършването на строително-монтажни работи (СМР),
ремонтни дейности и премахване на строежи без устройство за измиване на
ходовата част на строителните машини излизащи от строителният обект.
Изпълнителното деяние на допустителството към административно
наришение, представлява специален случай на уредено в закон
допустителство (съгласно чл.10 от ЗАНН), което се осъществява чрез
пасивното поведение (бездействие) на техническия ръководител на
строителния обект (длъжностно лице), което е допуснало чрез своите
подчинени или ръководени лица - служители, извършването на СМР чрез
строителни машини, без устройство за измиване на ходовата им част. Налице е
особената хипотеза на чл.10 от ЗАНН вр. с чл.135 от Наредбата, според която
е предвидена изрично в закон административно-наказателна отговорност за
допустителя. При допустителството деецът не извършва деянието, а
осъзнава, че дава възможност друго лице, немотивирано и неподбудено от
него и при липса на общност на умисъла за извършване на нарушението, да
извърши фактически административното нарушение. При тази хипотеза на
дoпустителството следва да е посочено в АУАН и НП и самото
административното нарушение, което деецът е допуснал чрез
конкретното немотивирано и неподбудено от него свое длъжностно лице
или лица (работници и служители), при липса умисъл за допуснатото от
допустителя административно наришение, което, обаче не е сторено от
актосъставителя и административно-наказващия орган. Липсват такива
изрични констатации и фактически изводи в АУАН и НП кое е това конкретно
длъжностно лице или лица - служители на обекта, които са извършили
замърсяването със следи в рамките на обекта и обслужващите го територии,
при положение, че не са използвали специално устройство за измиване на
ходовата част на намиращите се на обекта строителни машини. В АУАН и НП
не е отразено (липсват и снимки) дали на обекта е имало строителни машини.
В АУАН не е отразена правната квалификация на допустителството към
административното нарушение по смисъла на чл.135 от Наредбата.
(Недопустимо е това да се извършва за първи път в НП, тъй като наказващия
орган не притежава по ЗАНН обвинителни функции, каквито има само
актосъставителят). Използвана е била в АУАН-на само думата (глагола)
„допуснал“. Налице е явно съществено противоречие между фактите и
правната квалификация в АУАН, като правната квалификация сочи хипотеза,
че виновно е нарушил, т.е. че е налице извършителство към нарушение по
чл.29а, ал.1, т.17 от Наредбата (а фактите и доказателствата не сочат
нарушителят М. да е фактически извършител на деянието). Не са отразени
данни, а по делото липсват доказателства дали фактически допустителят П. Х.
М. е имал подчинени или ръководени от него лица към датата на проверката
на строителния обект. Не е установено дали въпросните следи от зацапвания
са били реализирани в деня на административната проверка или на друга дата;
респективно бил ли е той на тази друга дата на работа или е бил законово
освободен (например поради отпуск, болничен и т.н.); той отговарял ли е към
тези минали дати за обекта и неговото ръководство при извършването на
СМР-та и/или е имало заместник, втори ръководител или втори
4
надръководител (по-горен ръководител) и т.н.; от кой момент (от коя дата) е
станал технически ръководител на обекта; освен него имало ли е други
ръководители на обекта - над или под него; кое длъжностно лице е отговаряло
за осигуряването на измиващи устройства на ходовата част на строителните
машини; било ли е вменено изрично задължение на жалбоподателя М. да
контролира осигуряването или ползването на измиващи устройства на
ходовата част на строителните машини и т.н., и т.н. Съдът отчита, че
административно-наказателното обвинение е очертано като допустителство
към административно нарушение - използван е само глаголът „допуснал“
извършване на СМР-та на обекта, без осигуряването на измиваща машина на
ходовата част на строителните машини. Това очертаване на повдигнатото
административно-наказателно обвинение е непълно (напрактика е обвинение
към извършителство - сочи се в съставения АУАН, че виновно е нарушител на
нормата на чл.29а, ал.1, т.17 от Наредбата, а не към допустителство по
смисъла на чл.135 от същия нормативен акт) - не е отразено чрез кои лица
(служители или работници) нарушителят М. е допуснал извършването от
другиго на въпросното административно нарушение (независимо от
самопризнанието на нарушителя М. в АУАН, че е допуснал извършването на
нарушението). След като фактическите обстоятелства от изпълнителното
деяние на нарушението не са очертани в пълнота от актосъставителя и
наказващия орган (накърнено е правото на защита на на нарушителя) - а
именно, липсват данни и доказателства кои са подчинените на нарушителя М.
работници и служители (извършили фактически самото нарушение), то е
налице съществено противоречие между фактите в АУАН и НП, сочещи, че
нарушителят М. се явява извършител, а не допустител към
административното нарушение, и очертаната правна квалификация на
нарушението с повдигнато обвинение за допустителство. Налице е
разминаване според съда между формата на допустителството, която не е
очертана в пълнота в АУАН и НП и реалната форма на извършителството, за
което са очертани факти в АУАН (най-вече) и НП.
Съдът намира, че са допуснати множество съществени процесуални
нарушения от абсолютен характер в съставения АУАН и издаденото НП по
смисъла на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при неговото описание от
фактическа и правна страна. Тези нарушения ограничават правото на защита
на обвиненото лице. Същото не може да разбере при какви факти са
настъпили елементите на описаното в АУАН и НП административно
нарушение по чл.135 вр. чл.29а, ал.1, т.17 вр. чл.154, ал.2 от Наредбата за
организацията на движението на територията на Столична община. В тази
насока е константната съдебна практика на касационните съдилища по ЗАНН.
Пред правото на защита на обвиненото лице са били поставени и значителни
правни усилия (в някои случаи и за първи път) да разбере за описаното деяние
при какви факти от фактическа и правна страна следва да отговаря, което сочи
на извод, че деянието, отразено в съставения АУАН и издаденото НП не
съдържа достатъчен обем от ясни, точни и недвусмислени факти, в чиито
предели ще се упражнява правото на защита на административно-
наказателното преследваното лице, но и пределите на доказване в
5
административно-наказателното производство. Волята на административно-
наказващия орган и актосъставителя не подлежи на тълкуване. Чрез тълкуване
не могат да се санират липсващите реквизити в АУАН и НП, а посочените в
тях такива подлежат на проверка дали се установяват от доказателствата по
делото. Процесуалните нарушения в АУАН относно очертаването на
обективната страна на възведеното административно нарушение се
отстраняват с нов АУАН по разпореждане на наказващия орган. ЗАНН не
допуска отстраняването им да се извършва за първи път със самото НП,
доколкото административно-наказващия орган не може да съвместява
едновременно и санкционни правомощия, и обвинителни правомощия
(последните са в изключителна компетентност само на актосъставителя).
Противното води и ще доведе до съществено процесуално нарушение от
абсолютен характер на правото на защита на административно-наказателно
обвиненото лице да разбере за какви факти от фактическа и правна страна
следва да отговаря, кой му ги предявява, към коя дата се твърди да е извършил
вмененото му в юридическа отговорност административно нарушение, а това
е от важно значение за преценката от кой момент започват да текат сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
По тези съображения издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на делото.
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно обусловена и
логична последица от развитието на съдебния спор и страната създала
виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните
последици за неоснователно му повдигане. Изложеното мотивира настоящият
съдебен състав да съобрази и последните промени в разпоредбата на чл.63д от
ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат действие занапред,
според които съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК. На
въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на делото. На
основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе
разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя и с оглед изхода на спора,
съгласно договора за правна помощ, за сумата от 1300.00 лева. В тази връзка,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Обемът на процесуалните действия на адвокат Х. П. са съответни на
значително положените от нея правни усилия като адвокат. Релевираното
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, предвид високият размер на паричната глоба от 5000.00 лева,
но и с оглед сложността на делото - най-вече от правна страна. Правната
помощ на адвокат П. е съответна на реално положения от нея по делото
значителен адвокатски труд. Адвокат П. е изготвила жалбата. Представлявала
е своя доверител. Консултирала го е. Участвала е в заседанията. Извършвала е
искания. Излагала е защитни доводи. Положила е обемни процесуални
6
усилия. Анализирала е доказателства. Изложила е своята пледоария.
Изследвала е съдебна практика. Трудът на адвокат П. е високо квалифициран.
Съдът отчита, че материалния интерес е също висок за делата от същия вид.
Защитата на адвокат П. е съответна и пропорционално оценена в разумен и
справедлив размер. Въззиваемата страна следва да понесе и разноските за
заплатеното от бюджета на съдебната власт възнаграждение за свидетел в
размер на 50.00 лева.
VII.). ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от
ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № СО-ОД-П-24-25КС-545
от 06.08.2024г. с изх. № СОА24-РД11802/06.08.2024г., издадено от Заместник-
Кмет на Столична обшина, направление „Транспорт и градска мобилност“,
упълномощен със Заповед с № СОА24-РД09-2149/20.02.2024г. на Кмета на
Столична община, в качеството му на административно-наказващ орган на
основание чл. 53 от ЗАНН на П. Х. М., с ЕИК: ********** е наложено
административно наказание „парична глоба“ в размер на 5000.00 (пет
хиляди) лева на основание чл.29а, ал.1, т.17 вр. с чл.154а, ал.2 от Наредбата
за организацията на движението на територията на Столична община на
основание.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СТОЛИЧНА ОБЩИНА чрез
законният й представител с адрес гр.София, ул. „Московска“ № 33 ДА
ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВНИКА П. Х. М., с ЕИК: ********** на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 1300.00 лева за
дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
настоящото производство.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СТОЛИЧНА ОБЩИНА чрез
законният й представител с адрес гр.София, ул. „Московска“ № 33 ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД и по бюджетната
сметка на Висш съдебен съвет на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143,
ал.1 от АПК сумата от 50.00 лева за заплатени разноски за свидетел за
транспортни разходи.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7