№ 987
гр. Перник, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20231720103119 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК .
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител Срещу Р. В. М. ЕГН
********* гр.****** ул.****** бл.** * ап.** с Абонатен №***********
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца
сумата 459.56 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот, находящ се в гр. Перник,
посочения административен адрес, от които
главница 380.61 лева за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2021 г. вкл,
сумата 78.95 лева – обезщетение за забава за периода от 08.12.2017 г.
до 24.11.2021 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 116/2022 г. на РС
Перник – 17.01.2022 г. до окончателното плащане на сумата
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
1
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие
от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, други доказателства са събрани в
процеса.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответника по делото е
постъпил писмен отговор, чрез упълномощения процесуален представител
адв. Н.Ц..
По същество исковите претенции се признават в една част, а в друга
част се оспорват като недължими поради частично настъпила погасителна
давност
С отговора не се представят писмени доказателства. Претендират се
разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 03.10.2023 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани, поради което и иска
същите да бъдат уважени.
Процесуалният представител на ответника поддържа, че исковете са
погасени по давност в една част, а в останалата правят ПРИЗНАНИЕ НА
ИСКА.
Претендира разноски както в отхвърлената по давност част, така и по
признатата, като твърди, че му се дължат и в заповедното производство, тъй
като не му е връчвана заповедта за изпълнение.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
37/17.01.2022 г. по ч.гр.д. № 0116/2022 г. по описа на РС Перник.
Срещу посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока
по чл. 414 от ГПК.
В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
Исковете се явяват допустими, поради което следва да се разгледат
откъм тяхната основателност
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.,
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
2
един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представеното по делото извлечение от
сметка е видно, че за процесния имот са начислени сумите по исковата молба,
дължими за доставка на топлинна енергия за съответния релевантен период,
като същите не са заплатени.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед №37/17.01.2022 г. по ч.гр.д. № 0116/2022 г. по описа на РС Перник за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
В настоящия случай – при изрично направено признание на иска в една
част и възражение за настъпила погасителна давност в друга част -
единственият евентуално спорен по делото въпрос е размера на сумите
погасени по давност, респективно останали като дължими извън периода
погасен по давност, като същите са признати –видно от отговора - че се
дължат
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
3
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с
публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, декларация по чл. 14 от ЗМДТ, договор за продажба на недвижим
имот по реда на наредбата за държавните имоти от 15.08.1990 г., препис
извлечение от акт за сключен граждански брак и удостоверение за
наследници на Димитър Живков Димитров/ следва извод, че ответниците
имат качеството на потребители на топлинна енергия, доколкото са
съсобственици на процесния имот през целия процесен период.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други
конкретни възражения срещу исковата претенция, с изключение
възражението за давност.
Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от
05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени
преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо място съгласно общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 -
дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
В тази връзка, както се отбеляза и по-горе, дружеството следва да
установи и размера на претендираната сума.
По делото се установи, че за сумите : 109.05лв. главница за периода
01.10.2017-30.01.2019 както и изтекла лихва 36.53лв. за периода 08-.12.2017-
30.01.2019 задължението е изтекло по давност, поради което и следва да се
отхвърли.
По делото се установи, че по реда на чл.237 ГПК при признание на
иска се дължат сумите : 271.56лв. главница за периода 30.01.2019-30.04.2021
и изтекла лихва 42.42лв. за периода 30.01.2019-30.04.2021 .Според
становището в отговора на ответника, тези суми се признават като дължими,
същите не са платени.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец следващ отчетния.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница
4
и обезщетение за забава е въведено с отговора на исковата молба. Предвид
разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват
с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и началната дата на
процесния период , тази давност е изтекла по отношение на всяко едно от
претендираните вземания.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни, като ответникът
застъпва становище, че не дължи разноски по заповедното производство, тъй
като не му била надлежно връчена заповедта.Видно е, че е търсен, ненамерен
на три дати и на всички известни адреси, след което със залепване на
уведомление по чл.47 ГПК и се стига до издаване на изпълнителен лист, като
в този момент ответникът узнава и депозира възражение, като въззивният съд
е разпитал свидетел, който твърди, че длъжникът е бил в болница, заради
което не е намерен, и при тези данни възражението по чл.423 ГПК е прието,
спряно е било изпълнителното дело и заповедното производство е върнато на
заповедния съд за указания по чл.415 ГПК – които са изпълнени и след
депозираното възражение по чл.415 ГПК в момента се коментира
установяване на вземането .
Поради това съдът счита, че ответникът дължи разноски в заповедното
производство, които са : 25лв.юк.възнаграждение / в този смисъл уважава
възражението за прекомерност на юк.възнаграждение / и 25лв.д.такса / тя се
дължи 2 % но не по-малко от 25лв./
По установителния иск : ответникът дължи при признание на иска
25лв.д.такса и 100лв.юк.възнаграждение / като уважава възражението за
прекомерност/
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. В. М. ЕГН ********* гр.******
ул.****** бл.** * ап.** с Абонатен №*********** ДЪЛЖИ на
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ като потребител:
по реда на чл.237 ГПК при признание на иска :
сумата 271.56лв. главница, представляваща стойността на доставена и
5
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот , нах. се гр.Перник
посочения административен адрес, за периода 30.01.2019-30.04.2021
както и изтекла лихва -сумата 42.42лв. за периода 30.01.2019-
30.04.2021
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 0116/2023 г. на РС
Перник – 17.01.2022 г. до окончателното плащане на сумата
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 0116/2023 г. по описа на
Пернишкия РС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани / погасени по
давност / следните суми :
Сумата 109.05лв. главница, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот , нах. се гр.Перник
посочения административен адрес, за периода 01.10.2017-30.01.2019
както и изтекла лихва – сумата 36.53лв. за периода 08-.12.2017-
30.01.2019 за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 0116/2023 г. по описа на
Пернишкия РС.
ОСЪЖДА Р. В. М. ЕГН ********* гр.****** ул.****** бл.** * ап.**
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“
АД, с ЕИК: *********
РАЗНОСКИ :
в заповедното производство : 25лв.юк.възнаграждение / в този смисъл
уважава възражението за прекомерност на юк.възнаграждение / и 25лв.д.такс
в установителния иск : 25лв.д.такса и 100лв.юк.възнаграждение / като
уважава възражението за прекомерност/
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6