Решение по дело №9760/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4298
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Илиана Бойкова Рашкова Цековска
Дело: 20211110209760
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4298
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20211110209760 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.” ЕООД срещу наказателно постановление №
479001-F500107/10.01.2020г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности”
София в ЦУ на НАП – София-град, с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства.
В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Твърди се, че отчетената сума от АНО като „неотчетени приходи” в
размер на 259,22лв. е начално салдо при започване на работа, което е записано и в
касовата книга и които са били предназначени за зареждане на стоки за магазина.
Излага се, че размерът на санкцията е необоснован, както и че неправилно санкцията е
била определена по реда на чл. 185, ал. 2, а не по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка
се претендира прекомерност на санкцията и нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и л. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. На следващо място се излагат доводи за приложението на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай. Иска се отмяната на НП.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. И., който моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
На 11.07.2019г. около 10,57ч. свидетелят Б. И. –инспектор по приходите към ТД
на НАП – София град и негов колега, извършили оперативна проверка на търговски
обект, магазин за алкохол и цигари, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.”Младост”2,
пав.10, до РУМ, стопанисван от дружеството жалбоподател.
При проверката било установено, че дневния оборот по фискално устройство за
11.07.2019г., видно от дневен отчет от монтираното и въведено в експлоатация ФУ
модел „Tremol ZM-KL” с ИН на ZК116777 и ИН на ФП 5013905 е в размер на
328.00лв., а касовата наличност е в размер на 587.22лв., което представлява
„въвеждане в касата”, което обаче не било отразено във фискалното устройство чрез
операцията „Служебно въведени” суми, с която фискалното устройство разполагало.
За проверката бил съставен констативен протокол, който е приложен към
преписката.
Св. И. съставил на 11.07.2019г. АУАН за установеното нарушение, което
квалифицирал по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на Министъра на
финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.
Въз основа на този АУАН било издадено атакуваното понастоящем наказателно
постановление.
Наказателното постановление е връчено на 15.06.2020г. на представляващия
дружеството.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства – писмените
доказателства – заповеди за компетентност, протокол за извършена проверка, АУАН,
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля И. и на св. К..
Доказателственият материал е последователен и безпротиворечив, поради което
съдът го кредитира изцяло, като не намира за необходимо да обсъжда доказателствата
и доказателствените средства поотделно.
При тези факти от правна страна се налага извод за неоснователност на жалбата.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалния закон, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да са
поради това основания за отмяна на наказателното постановление.
Както актът за установяване на административно нарушение, така и
наказателното постановление, са съставени от компетентни органи в рамките на
2
техните правомощия.
В АУАН и в НП констатираното от данъчните органи нарушение от страна на
дружеството е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение
относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във
фактическото описание, като са посочени и законовата разпоредба, която визира
процесното задължение, както и тази, която предвижда налагането на санкция за
неизпълнението му.
Съдът не споделя доводи на жалбоподателя, че нарушението не е касаело
неотразяване на приходи и това не е отразено от АНО. АНО ясно и точно е посочил и
описал нарушението, както и го в квалифицирал правилно. Неоснователни са доводите,
че тази сума представлява сума за зареждане, а не касова наличност. Сумата е била
установена в касата на дружеството от проверяващите, а не извън нея, на някакво
място за съхраняване. Логично е тази сума да е била предназначена за посрещане
ежедневната дейност на дружеството, но няма пречка тя да бъде служебно въведена
или изведена от касата на дружеството според нуждите му. С такава опция е бил
снабден касовия апарат, но не е била използвана.
От показанията на св. Кръстева се потвърждава, че проверяващите са
установили, че в касата на дружеството проверяващите са установили налична сума в
повече от регистрирания оборот, като според нея тази сума е била предназначена за
закупуване на стока, но отново не става ясно защо тази сума е била съхранявана в
касата на дружеството, а не отделно и защо след като е била там, не е била въведена
служебно в касата на дружеството.
Нарушението е формално, на просто извършване, за неговата
съставомерност не е необходимо да са настъпили вреди.
От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства се установява, че към момента на проверката - 11.07.2020г. в
търговския обект, стопанисван от жалбоподателя била установена фактическа разлика
между фактическата наличност в касата и тази, разчетена на ФУ в размер на 259,22лв.,
която представлява въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажби, която не
е била отразена във ФУ като „служебно въведени” суми. Това е било установено чрез
установяване на касовата наличност към момента на проверката и отчетеното в
паметта на ФУ.
Субективната страна на деянието не следва да бъде изследвана, тъй като
се касае за безвиновно нарушение, за което е била ангажирана отговорността
на ЮЛ.
С нормата на чл. 33, ал.1 от Наредбата е уредено, че извън случаите на
3
продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Безспорно е
установено, че конкретното ФУ разполага с тази опция. След като в
проверявания обект е намерена касова наличност в размер на 587,22лв.,
докато касовата наличност съгласно ФУ за деня е 328,00лв. видно от дневния
финансов отчет, то се стига до извода, че нарушението е безспорно
установено.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне на размера на
наказанието, наложено на ЮЛ, са взети предвид обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път, както и липсата на отегчаващи
обстоятелства.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че отчетената сума от АНО
като „неотчетени приходи” в размер на 259,22лв. е начално салдо при започване на
работа и които са били предназначени за зареждане на стоки за магазина. ФУ е
разполагало с опцията за служебно въвеждане и извеждане на средства от касата, но
безспорно тази функция не е била използвана.
Съдът намира за неоснователно и твърдението, че размерът на санкцията е
необоснован, както и че неправилно санкцията е била определена по реда на чл. 185,
ал. 2, а не по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. АНО правилно и законосъобразно е определил
санкцията и в тази връзка възражението за прекомерност на санкцията и нарушение на
чл. 42, ал. 1, т. 4 и л. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, се явяват неоснователни.
По отношение на доводите на жалбоподателя за маловажност на случая,
то съдът не споделя същите, като намира, че в случая не се касае за
маловажен случай, доколкото това деяние не разкрива по-ниска степен на
накърняване на обществените отношения, свързани с спазването на
нормативно установена фискална политика и следващите от това задължения.
Да, действително от нарушението не е последвало неотразяване на приходи,
но това е било взето предвид от АНО, като именно затова е била наложена
тази минимална имуществена санкция.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА срещу наказателно постановление № 479001-
F500107/10.01.2020г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности” София в ЦУ
на НАП – София-град, с което на „Д.” ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението с мотивите е изготвено.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5